Джоана Линдзи
В плен на моите желания (49)

Глава 49

— Здраво ли си завързан? — попита Дрю Джеймс, който седеше точно до него и беше завързан за същото дърво.

— И по-здраво са ме връзвали — отвърна Джеймс.

— Значи ще можеш да се развържеш?

— Да — каза Джеймс, връщайки надеждите на Дрю, само за да ги попари след малко, — все някога.

— Нямаме цяла нощ на разположение! Чу копелето. Съвсем скоро ще се върнат. Господи, дори и това да е последното нещо, което ще направя, ще убия Лакрос — каза Дрю, докато опъваше въжетата, омотани около китките му.

— Ще трябва да се наредиш на опашката — отвърна Джеймс.

Дрю изръмжа.

— Поне веднъж, Малъри, ти ще трябва да се наредиш на опашката.

Те напуснаха корабите въоръжени до зъби, но това нямаше никакво значение, защото ги нападнаха от засада. Сигурно имаше повече от двайсет пистолета, насочени към тях, когато ги заобиколиха на брега, преди още да преполовят пътя към укреплението. Някой ги беше предупредил, че ще дойдат. Пиратите дори се хвалеха с успеха си.

Китките им бяха завързани отзад, но само ги задържаха на брега, докато Пиер Лакрос не се появи. Биксли познаваше някои от хората на Лакрос и изсипа поток ругатни по техен адрес, докато накрая това вбеси един от тях и им запушиха устите.

— Значи това са мъжете, които се опитаха да ми отмъкнат плячката? — каза Лакрос, когато пристигна с още по-голяма група мъже.

— Да ги убием ли?

— Колко скучно — само да ги убием — отвърна Пиер с весел глас и после посочи Охър. — Този. Идва с нас. Имаме да пленяваме два кораба. Ще ни трябват всички хора. Останалите трима остават тук. Ще ги приберете после, като свършим.

Пиратите взеха Охър с тях, за да им помогне да устроят капан. Дори се забавиха почти час, преди да тръгнат, та екипажите на корабите да си помислят, че е минало достатъчно време за успешното изпълнение на спасителната операция. Присъствието на Охър щеше да ги подведе, че е така.

Не оставиха никой да ги пази. Нямаше нужда, защото докато пиратите убиваха времето на брега, здраво бяха омотали пленниците си с въжета. Дори ги привързаха с едно допълнително въже за едно палмово дърво. Нямаше съмнение, че ще ги заварят тук, като се върнат за тях.

Не беше трудно да се справят с кърпите, но въжетата бяха друго нещо. Тези около китките на Дрю бяха толкова стегнати, че той вече не си чувстваше ръцете. А и беше минало доста време, откак пиратите тръгнаха. Бяха ли пленили вече Габриел? Убиваше го само мисълта какво можеше да се случи с нея.

— Те ще празнуват тази вечер — каза Биксли, когато най-накрая успя да изплюе кърпата. — Точно това направиха и след като хванаха Нейтън. Намират си всевъзможни поводи, само и само да отворят някое ново буре с пиене, а вече ги чухте как се хвалеха, че са ни надхитрили. И ще се фукат още повече, ако капанът им успее. Два превъзходни кораба, които да продадат и най-красивата жена…

— Това може и да ни осигури още малко време — каза Джеймс.

— Време за какво? — изръмжа Дрю.

— Да обърнем нещата в наша полза, разбира се. Нали не вярваш, че ще позволя Джордж да се изтормози до смърт, ако не се приберем до изгрев-слънце.

— Бих искал да знам как по дяволите мислиш…

— Тихо! Някой идва насам — изсъска Биксли.

Дрю никога не се бе чувствал толкова вбесен. Ако не скъса скоро тези въжета… Дори не можеше да разбере дали въобще ги е разхлабил, но не спираше да опитва с всички сили.

Успя да преброи шестима мъже, които се приближаваха по брега към тях. Смееха се и изобщо не бързаха. Дали бяха успели да пленят и корабите?

— Казах ти, че ще са тук, като се върнем, независимо че са толкова огромни — каза един от пиратите на другаря си, докато се навеждаше да среже въжето, с което бяха завързани за дървото. — Никой не прави по-добри възли от мен.

— Да вървим, приятелчета — обади се друг мъж, сритвайки Дрю по краката, — имаме си чудесна тъмница и тя ви очаква.

Джеймс скочи на крака в мига, в който въжето се свлече от гърдите му. Дрю се плъзна нагоре по стеблото да направи същото. С тези дълги крака, които бяха напълно изтръпнали, му отне малко повече време. Той започна да тъпче на място, за да върне усещанията в крайниците си. Биксли се изправи на колене и не можа да помръдне повече, затова един от пиратите рязко го дръпна да се изправи.

Джеймс разтърси глава да отмахне косата от лицето си. И точно тогава го познаха.

— Не те ли познавам? — каза един от пиратите на Джеймс. Мъжът беше по-възрастен от останалите.

— Много се съмнявам — отвърна Джеймс и се обърна, без да обръща повече внимание на мъжа.

Но пиратът не се отказваше. Заобиколи го, за да види лицето му и настоя:

— Изглеждаш ми дяволски познат. Аз съм страхотен физиономист. Никога не забравям…

— Явно вече си изкуфял — прекъсна го Джеймс сухо. — Та нека да ти го обясня като на малко дете. Не ме познаваш. Никога не си ме познавал и най-важното — не би искал да ме познаваш.

Като чуха това, останалите пирати се разсмяха, а един дори взе да му се подиграва.

— Мисли, че е много по-горе от таквиз кат’ теб, Морт.

Вече ядосан, Морт се приближи още по-близо, взря се в Джеймс и зяпна от изненада.

— Проклет да съм, ти си капитан Хоук! Знаех си. Плавах с теб няколко месеца, но ти беше много див и прекалено опа… сен… — думата заглъхна, докато Морт заотстъпва назад, но не беше достатъчно бърз.

— И това не трябваше да забравяш, старче — каза Джеймс, докато забиваше юмрука си в лицето на Морт. Дрю беше изненадан не по-малко от пиратите. Кога беше успял Джеймс да се освободи? Още един от тях полетя към земята, поразен от удивително бързо дясно кроше право в бузата му, преди някой от тях дори да е успял да мръдне. Останалите четирима се опитаха да се приближат към Джеймс. Дрю успя да подложи крак на двама от тях. Биксли връхлетя единия и се опита да го задържи на земята, докато Дрю изрита другия право в лицето и го просна в безсъзнание. Джеймс вече се беше справил с още един противник, като просто го запрати на няколко фута и той се блъсна в едно дърво. Последният мъж явно се паникьоса и се опита да избяга. Дрю го нападна, но ръцете му все още бяха вързани и му беше трудно да го удържи. А Джеймс не можеше да му се притече на помощ, защото се беше заел да ликвидира пирата, когото Биксли беше приклещил. Но Дрю беше толкова разярен, че удари мъжа с глава в лицето. Не беше най-честния начин да се биеш, но свърши работа.

Дрю се претърколи и видя, че никой от шестимата пирати вече не мърдаше. Цялата битка продължи по-малко от минута, но пък и Джеймс Малъри винаги е бил бърз и смъртоносен с юмруците си.

Като се изправи на крака, той каза на Джеймс:

— Добра работа, но можеше все пак да ме предупредиш.

— Нима не съм? — отвърна Джеймс. — Мислех, че като разбия физиономията на Морт, ще схванеш какво става.

— Въжетата — каза Дрю нетърпеливо. Сега, когато нещата се бяха променили, така да се каже, не искаше да губи и секунда да открие Габриел.

Джеймс взе един нож от един от пиратите и отряза въжетата. И в пристъп на съчувствие, което той рядко проявяваше към някой друг, освен към жена си, каза:

— Всичко ще се оправи, Дрю. И с Габи всичко ще е наред.

— Знам. Не би могло да е другояче, но бих искал по-скоро да се уверя в това със собствените си очи. — Не добави: „Преди той да успее да я нарани“. Но мисълта не му даваше мира и той се втурна с бясна скорост към укреплението.