Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Малъри-Андерсън (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Captive Of My Desires, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 287 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Xesiona (2010)
Сканиране и разпознаване
?
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Джоана Линдзи. В плен на моите желания

Любителски превод: cheetah r shemet

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от Еми

Глава 17

Уилбър с готовност се съгласи да почака и въобще не се обиди. Поне така я увери, когато Габриел се присъедини към него. Тя все още беше раздразнена от изблика на смях, с който Дрю посрещна темата за брак, затова не беше готова да зачеркне нито едно име от списъка си и посрещна с радост визитата на Уилбър. Признанието му от миналата вечер намирисваше на страхливост и това я безпокоеше. Но обстоятелството, че все пак дойде, въпреки страха си от Джеймс, говореше за известна доза мъжественост.

Вечерта с Джорджина отидоха на поредния прием, където се запозна с един млад граф. Той щеше да бъде прекрасно допълнение към списъка й. Но веднага няколко дами я осведомиха, че той е сгоден още от началото на сезона. Без съмнение, появяването й в края на сезона не беше най-удачното време.

Затова пък на вечерята имаше няколко ергени и всички до един се стараеха да привлекат вниманието й. По едно време улови мрачния поглед на Дрю. Ревнуваше ли? Искаше й се да е вярно, но не можеше и за миг да забрави смеха му при споменаването на думата брак. Е, тя нямаше да се предаде. След днешния изблик на страст между двамата, беше изпълнена с решимост той да оглави списъка й. Предполагаше, че ще трябва нещо повече от кратко познанство, за да го накара сериозно да се замисли за женитба, но днес определено поставиха едно добро начало.

— Какво стана с баща ви? Чух, че се е удавил.

Лейди Дънстън, една от матроните на лондонското общество, с която се запозна през тази седмица я дръпна настрани от обожателите й и предложи да се разходят по терасата. Искаше лично да се увери, че Габриел ще приеме поканата за бала, който тя организираше. Все пак момичето имаше блестящ успех, въпреки че се появи в края на сезона.

Въпросът на лейди Дънстън силно я изненада, още повече, че нямаше никаква връзка с предишната тема.

— Не, слуховете не са верни — отговори тя. — След смъртта на майка ми живях при него на един остров в Карибско море. Сега, когато майка ми е мъртва, той няма причина да се връща в Англия.

— Разбира се, въобще не помислих за това. Радвам се, че е жив. Интересно, никога не съм го срещала! Добре познавах майка ви и често се виждахме, но той винаги отсъстваше. Чудя се каква работа го задържаше…

— Ах, ето къде си била! — прекъсна я Джорджина, хващайки Габриел под ръка. — Ела с мен, скъпа! Дойдоха нови гости, с които трябва да се запознаеш. Надявам се, ще ни извините, лейди Дънстън? Очаквам с нетърпение вашия бал!

С тези думи бързо отведе момичето със себе си.

— Съдейки по това, което току-що чух — зашепна тя, — направо те спасих в последния момент. Тази дама е най-голямата клюкарка в цял Лондон. Предполагам, че не си й казала истината за баща си?

— Разбира се, че не.

— Прекрасно! Опитвай се да я избягваш, а ако не можеш — хитрувай, отговаряй уклончиво, само не й казвай истината. Дори ако е нужно — прави се на пълна глупачка.

Габриел кимна и през остатъка от вечерта гледаше да стои по-далеч от лейди Дънстън. По-късно, когато Марджъри й помагаше да свали вечерната рокля, момичето се зачуди дали да не й разкаже за случилото се на бала и заедно да измислят подходяща професия за баща й. Карла се беше омъжила за него, мислейки го за търговец. Но обществото гледаше на търговията почти като на пиратството. Търговците се смятаха за хора от простолюдието. Явно майка й успешно е избягвала тази тема в разговорите с приятелките си. Най-добре беше и Габриел да направи същото.

На вратата тихо се почука. „Навярно е Джорджина“ — помисли момичето. Всяка вечер тя се отбиваше, за да разбере дали й е харесала вечерта и срещнала ли е младежи, които да я заинтересуват. Всъщност, миналата вечер тя й спомена Уилбър. А днес той я посети тук и може би лейди Малъри нямаше търпение да разбере какво е станало.

Но какво беше учудването й, когато видя стоящия на прага Дрю! Момичето зяпна изненадано и припряно притисна разтворената си рокля към гърдите. А Марджъри захлопна вратата под носа му и набързо закопча копчетата на роклята й.

Когато Габриел отново отвори вратата, той я попита:

— Искаш ли да пийнем по нещо преди лягане?

Габриел повдигна рамене. След като цяла вечер й отправяше само мрачни погледи и не бе казал нито една дума, когато се връщаха с каретата, това предложение сега беше — меко казано — странно. Но пък й се предоставяше още един великолепен шанс и тя не биваше да го изпуска. Все още се надяваше отношенията им да станат повече от приятелски.

— Да, благодаря — кимна най-накрая и с усмивка добави: — Все още не съм си взела ежедневната дажба ром.

Той се ухили и й предложи да върви първа. Тя, разбира се, се пошегува за рома, но чувстваше, че Дрю не мисли така. Май беше уверен, че е привикнала да пие алкохол. Е, все още не я познаваше добре. Е тя ще му предостави възможност да я опознае!

Габриел беше толкова задълбочена в мислите си за него, че забеляза Марджъри, вървяща след тях, чак когато влязоха в салона и камериерката се прозя шумно. В къщата беше тихо. Повечето от слугите отдавна спяха. Искаше да предложи на Марджъри да си легне, но знаеше, че ще получи рязък отказ. Тя винаги сериозно възприемаше задълженията си.

В камината гореше слаб огън. Прислужницата беше оставила да свети само една лампа и в стаята беше сумрачно. На Габи й беше студено и затова застана пред камината. Дрю се отправи към шкафа с напитки.

— Както си и мислех. Тук няма и капка ром. Избирай — коняк, бренди или портвайн?

— Портвайн звучи добре. Всъщност, никога не съм го пробвала.

— Защото е мъжка напитка — поясни Марджъри, като се настани в креслото до прозореца. — Аз също бих изпила една чаша, след като не ме оставяте да си легна.

Той впери поглед в Марджъри и като че ли едвам сдържаше смеха си. Очите му блестяха весело, когато поднасяше чашата с портвайн първо на камериерката. Дрю въобще не погледна Габриел, но тя отново почувства добре познатия трепет в стомаха си. Той наля още две чаши като постоянно поглеждаше Марджъри с надеждата, че тя ще заспи. Последното беше напълно възможно, като се имаше предвид късния час.

Най-накрая подаде чашата на Габриел и се чукна с нея.

— Тост, красавице — прошепна Дрю с нисък, напрегнат глас и й се усмихна лукаво. — Затова, че се държиш като истински пират.

Габриел се изчерви, като чу как я нарече и усети топлина да се разлива по вените й, или пък беше от първата глътка портвайн? Бързо се овладя, припомняйки си, че я нарече красавица и при първата им среща на пристанището. Наричаше я така всеки път, когато искаше да я подразни. Всъщност, не влагаше особен смисъл в тази дума, по-скоро беше привикнал да се обръща така към жените. Все едно да я нарече госпожица или дори по име.

Най-сетне тя проумя и останалите му думи. Той искаше тя да се държи като пират? Може би не беше чула добре? Тогава си спомни вчерашната му реплика. Той се надяваше тя да е истинска пиратка, за да я вкара в леглото си! И заради това я беше поканил на по питие преди лягане. Може би отново ще я целуне?

Сърцето й се разтуптя от възбуда. Тя не забеляза как я отведе до дивана и постави чашите на малката масичка. Габриел потрепери.

— Студено ли ти е?

Тя беше така разгорещена, че не разбра веднага въпроса му. Бяха се отдалечили от камината, но въобще не й беше студено. Той седеше толкова близо до нея, че коленете им почти се докосваха и тя чувстваше топлината на неговото тяло. Това беше предостатъчно, за да я стопли. Момичето се усмихна:

— Не, не ми е студено — поклати глава.

— Наистина ли?

Беше искрено учуден от отговора й и тя разбра, че това беше грешка, защото сега той знаеше защо трепери. Изчерви се от неудобство и погледна Марджъри. Дали заради късния час, или заради изпитото вино, камериерката спеше дълбоко. От смущение Габриел бързичко пресуши чашата си. И като че ли това помогна. Вече не изпитваше срам, пък и изчервяването е такава глупост!

Внезапно чу собствения си глупав кикот. Но тя никога не се кикотеше така! Стори й се забавно и повторно се засмя.

— Не си привикнала да пиеш портвайн? — осведоми се той.

— Разбира се, че не. Ромът е друго нещо.

— Всъщност не пиеш, нали? — поде той с топла усмивка.

— Да, тоест не — въздъхна момичето. — Не се опитвай да ме объркваш. Употребявам алкохол, но само в умерени количества.

Дрю внимателно докосна с пръсти лицето й.

— Ти омекна, Габи. Забелязах го още вчера вечерта. Но днес… беше чудесно, нали? Мога ли да се надявам, че ще обмислиш предложението ми?

— Кое по-точно?

Той се наклони още по-близо и все пак гласът му едва се чуваше:

— Трябва ли да го повторя?

Като че ли тя можеше да забрави фразата, която не й даваше мира от момента, в който я произнесе. Но това беше съблазън, пред която трябваше да устои.

След минута тя си зададе въпроса защо да устоява на съблазънта. О, за всичко беше виновен портвайна… от него не можеше да мисли свързано… ах, да, тя искаше той да се ожени за нея, а не само да я вкара в леглото си.

— Знаеш ли, аз съвсем не съм пир…

Обърна към него лицето си, за да му обясни и прекалено късно разбра грешката си. Той беше твърде близо. Отстрани изглеждаше все едно тя нарочно докосна с устни неговите, макар че точно сега не мислеше за нищо подобно. Но той веднага се възползва от ситуацията, притискайки устните си в нейните още по-силно. Мислите й отлетяха на мига. Страстта й се разгоря с пълна сила, напомняйки й за силните усещания, които беше изпитала днес в неговите обятия.

Дрю не губи време и силно я прегърна, постави главата й на рамото си, без да прекъсва целувката. Тя го погали по страните. И когато езикът му се плъзна между нежните й устни, тя зарови пръсти в косите му. Трескаво се вкопчи в меките му къдрици, сякаш се страхуваше целувката да не свърши.

Дрю наистина прекъсна целувката, но само за да прокара устни по шията й. Габриел ахна. А когато той обхвана едната й гърда, я разтресе като в треска.

Не трябваше! Трябваше да му каже да спре.

Но още преди да си отвори устата, тя отново ахна, усещайки как зърната й се втвърдиха под неговата длан. Нетърпима, изгаряща страст ги обгърна. Гърдите й пулсираха и някакво странно трептене се съсредоточаваше между краката й.

— Знаех си, че си пиратка — прошепна той, преди езикът му да се пъхне в ухото й. Изгаряйки от треска, тя го прегърна. — Боже, Габи, защо се опитваш да скриеш горещата си натура зад тази студена фасада? Искаш ме толкова силно, колкото и аз теб — не отричай!

Тя почти изстена. Не можеше да мисли в този момент — прекалено силни бяха неизпитваните досега чувства. Само смътно забеляза изгарящото желание в очите му и жадно вдъхна опияняващия му мъжки аромат. С всяка целувка се опиваше все повече, разтапяше се от неговите ласки и безпомощно стенеше от наслаждение. Как е възможно да изпитва толкова различни чувства едновременно?

Всичките й добри намерения, всичките й надежди отлетяха под изкусните ласки на Дрю. Нямаше воля да го спре. Но и не искаше. Не можеше да протестира дори и от приличие.

Затова може би изпита такова облекчение, когато чу гласа на Бойд:

— Ей, вие там, веднага престанете! Или, братко, намеренията ти към дамата са почтени?

Дрю леко се отмести и още веднъж я целуна, преди да се обърне към брат си с думите:

— Не си пъхай носа в чуждите работи, дяволите да те вземат!

— А ти по-добре си дръж ръцете прибрани! — ревна Бойд още по-силно. — Момичето е дошло, за да си намери съпруг. Или ти изведнъж си решил да се ожениш?

Габриел не знаеше къде да се дене от срам. Тя веднага изтрезня. Много искаше да чуе отговора на Дрю, но след това реши, че не иска. Ако Дрю отговореше отрицателно, ще трябва да зачеркне името му от списъка си, а като не знаеше отговора, все още можеше да продължи да се надява.

Ето защо тя рязко стана, преди Дрю да отговори. Още сънена, Марджъри също се изправи. Виковете на Бойд я бяха събудили.

— Изглежда вие, младежите, никога не спите — промърмори тя, прозявайки се.

— Да, Марджъри, естествено, че си права — отдавна трябваше да сме си легнали — съгласи се Габриел. — Сега портвайна ще ми помогне да заспя. Лека нощ, джентълмени.

Тя забърза след Марджъри и още преди да стигне стълбата успя да дочуе разговора между братята.

— Напи момичето, за да го съблазниш? Не мислиш ли, че постъпваш подло?!

— Шегуваш ли се? Според мен, ти самият доста често ползваш такива методи, така че не бъди дяволски лицемерен!

— Да, но когато става въпрос за опитни жени. Не за девственици, които трябва да се омъжат.

— Нима това хубавичко личице те накара да забравиш коя е тя? Дъщерята на един пират е толкова девствена, колкото сме аз или ти!