Джоана Линдзи
В плен на моите желания (29)

Глава 29

Новата каюта на Габриел беше много по-малка от капитанската, но това можеше да се очаква. Все пак разполагаше с достатъчно голямо легло, гардероб за дрехите й, малка маса с два стола и дори с бюро. Липсваха големите прозорци като в каютата на Дрю, но пък и нямаше намерение да се застоява тук, тъй че това беше без значение.

Охър бе преместил чантите й по собствена воля, но бе забравил мис Карла, а всъщност вероятно нарочно не я бе взел, тъй като не можеше да понася птицата. Повечето хора от екипажа на Нейтън не я харесваха. Габриел обаче нямаше намерение да използва птицата като извинение, за да се види с капитана отново.

Подаде глава през вратата и за неин късмет видя Биксли.

— Моля те, донеси мис Карла! — Като видя намръщеното му лице, добави: — О, стига, тя е в клетка. Пръстите ти са в безопасност.

— Аз се опасявам за ушите си — каза той закачливо и побърза да изпълни молбата й.

Направи място на бюрото, за да може Биксли да остави там клетката. Само миг след като я донесе, Габриел разбра как капитанът си бе уплътнявал времето.

Определено знаеше репертоара на мис Карла. Самата тя я бе научила на някои фрази през годините. За нейна изненада, веднага щом поставиха клетката на бюрото, птицата изкрещя отчетливо:

— Страхливка!

Биксли погледна учудено към Габриел и промълви:

— Не бива да я учите на такива лоши думи, мис Габи.

Едва тогава се изчерви. Досети се, че Дрю бе научил птицата, защото си мислеше, че е нейна. Беше избрал тази дума, за да я засегне лично, след като се правеше на пират и явно я предизвикваше, като я беше нарекъл страхливка, защото тя го избягваше целия ден.

— Да, знам — каза тя. — Не е научила тази дума от мен.

— Аха — отвърна той, вървейки към вратата, — значи американецът се е проявил.

Беше по-зле, отколкото предполагаше. Десетина минути по-късно мис Карла каза:

— Време е да се събличаш, момиче.

Мили боже! Цяла една такава реплика само за един ден? Не можеше да бъде и затова реши, че вероятно баща й бе научил птицата на тези думи. Тъй като никога преди това не се бе събличала пред нея, вероятно не бе дала повод на хвъркатото да се изяви. А сега правеше именно това и се приготвяше за лягане.

И все пак фразите, на които баща й учеше мис Карла имаха за цел да унижат съпругата му и да покажат ненавистта му към нея. Например, любимото изречение на птицата бе „Карла е вещица“.

Габриел се изненада, когато Марджъри се появи малко след това.

— Сигурна ли си, че ти е по-добре? Ще се справя още няколко дена, ако имаш нужда.

— Добре съм — убедително каза Марджъри. — Най-ужасното е, че ми отнема толкова много време да свикна с морето.

— Е, не може всички да сме моряци — усмихна се Габриел.

Марджъри въздъхна и отиде до чантите на Габриел.

— Хайде да разопаковаме. Поне в тази каюта има гардероб за дрехите ти. А тук ще ти потрябват именно тези. Особено, ако имаш намерение да се мотаеш по палубата както обикновено и да помагаш в работата, както обичаш да правиш, ще трябва да носиш тези за мое успокоение — каза Марджъри.

„Тези“ бяха едни от срязаните панталони, с които Габриел се сдоби, когато Нейтън започна да й разрешава да плава с него. Прилепваха плътно по тялото й и бяха много удобни, а тя ги носеше заедно с блуза с дълги ръкави, която стигаше почти до коленете й, за да прикрива плътно прилепналите на дупето й панталони.

— За твое успокоение? — погледна я учудено Габриел.

— Ами, да — нацупи се Марджъри, но после си призна, — сънувах кошмари как се препъваш в полите си и политаш през парапета. И не си и помисляй да отричаш, млада госпожице. И двете знаем, че се е случвало и преди.

Габриел се засмя. Приятелката й намекваше как веднъж вятърът подхвана полите на Габи и тя се препъна в тях. Тъй като беше много близо до парапета, се преметна през него и падна във водата. Наложи се да скочат след нея да я извадят, а после трябваше да слуша смеха и подмятанията на екипажа, защото приличаше на мокра кокошка. Същия ден Ричард й бе дал чифт панталони, а когато се върна у дома, се сдоби с още.

— Цял късмет е, че реших да ги сложа в багажа — добави Марджъри и й метна панталоните.

— Но защо си ги взела — полюбопитства Габриел, — след като нямаше да пътувам с баща ми?

— Знам и дори се надявах, че няма да потрябват, но истината е, че си представих как обясняваш на капитана на кораба, на който се качихме към Англия, как да го управлява и му показваш именно какво трябва да се прави.

— Никога не бих го направила — засмя се Габриел.

— Не, но можеше да го използваш като извинение, като вземем предвид колко много обичаш моряшкия живот. Дори съм изумена, че се въздържа.

— Умът ми беше зает с толкова много други неща, че дори не забелязах как управляваха кораба.

— Стига, стига! Недей да се притесняваш за това как ще си намериш съпруг — отвърна Марджъри, като позна именно с какво са били заети мислите й тогава. — Ще започнем отново да ти търсим мъж веднага, щом измъкнем баща ти от оня затвор.

— Колко жалко, че трябваше да оставя всичките си хубави рокли — въздъхна Габриел.

— Опаковах някои от тях — каза Марджъри и извади една, за да й я покаже.

— Само че няма да мога да ги облека на това пътуване.

— Защо така си мислиш? Само защото ти се налага да носиш тия панталони за твое удобство и сигурност, не означава, че не можеш да се нагласиш поне за вечеря. Не бива да забравяме, че си лейди.

— Всъщност, за това пътуване съм пиратка — ухили се Габриел.

— Така да бъде — лейди-пират. А, ето я и блузата, която носиш с панталоните. — После Марджъри се намръщи, като погледна към привързаната й с панделка коса и добави: — Ще ти помогна да я оправиш утре сутрин.

— Няма смисъл от сложни прически на кораба — вятърът ще ги развали така или иначе.

— Това е само, защото не искаш да стоиш настрана от палубата — въздъхна Марджъри.

— Изтъркай палубата! — намеси се мис Карла.

— О, млъкни, смахната птицо! — каза Марджъри и се отправи към вратата. — Ще дойда пак рано-рано призори, Габи. Сладки сънища!

Понеже се опасяваше какво още може да изтърси мис Карла, Габриел се разрови в гардероба за някоя долна фуста, която да метне върху клетката на птицата. Като я покриеха, тя обикновено млъкваше. А ако сега можеше да успокои и мислите си, и да поспи малко.