Джоана Линдзи
В плен на моите желания (27)

Глава 27

Дяволската жена можеше да му даде поне дюшек и одеяло!

Дрю се тресеше от ярост. Сега трябваше някак си да се настани на твърдия под в каютата! Нощта беше дъждовна и подът беше студен и влажен. Обикновено шумът от дъжда го успокояваше. Дори обичаше да стои на палубата по време на буря. Буйстващата природа събуждаше у него невиждана енергия. Но днес нямаше такава възможност.

Не можеше да заспи. Опитваше се да забрави. Всъщност, не за първи път му се случваше да спи на твърдия под и то без дюшек. Но как можеше да заспи, когато на няколко метра от него спеше такава прелестна жена?

Именно това беше и една от причините, поради които не го ловеше сън. А другата причина, която го държеше буден, бяха бурните емоции, които бушуваха в него. Не си спомняше откога не е бил толкова бесен. Но пък и никога досега корабът му не беше пленяван!

Не можеше да повярва, че Габи е способна на това. Толкова ли му беше ядосана, та не е пожелала да бъде пътник на „Тритон“, а трябваше да го краде! Той плаваше по обичайния си търговски маршрут и можеше да я вземе със себе си… Но… не беше толкова просто. Именно заради нея той реши да отплава няколко дни по-рано от заплануваното. Искаше да бъде колкото може по-далеч от нея, за да устои на съблазънта. Съблазън, която ставаше все по-непреодолима. Откакто момичето престана да воюва с него, в главата му се въртеше единствено мисълта, колко добре ще изглежда тя в леглото му. Малко по малко, желанието му така нарасна, че той захвърли всякаква предпазливост и се опита да я примами в стаята си. Какъв глупак! Това само усили копнежа му по нея още повече. А тя не само, че не дойде при него, но и продължи да си търси съпруг и с това допълнително наля масло в огъня, който го изгаряше. Това го извади от равновесие и той се напи безпаметно в нощта на бала и след това се появи на приема на лейди Дънстън, където подло се опита да лиши Габриел от всякаква възможност да се омъжи. А пък като видя с нея Уилбър — единствения ухажор, към когото Габи беше благосклонна… Не беше никак изненадващо, че я опозори пред всички. Сега му беше трудно да си спомни какво точно е казал, но сестра му страшно се разсърди и здраво му се накара.

Дрю въздъхна тежко. Постигна това, което искаше и Габи показа истинската си същност. Дяволската жена наистина беше пиратка. Но не всичко беше загубено. Той щеше да привлече Габи на своя страна, защото силно й въздействаше. Беше го забелязал от самото начало. В крайна сметка, можеше да я убеди да му осигури повече удобства. Само гневът му пречеше. Самата мисъл да я ухажва му беше противна. Но защо? Защото го надхитри? Или защото открадна кораба му, удари го по главата със собствения му пистолет и го прикова с вериги в собствената му каюта? Или защото, независимо от всичко случило се, продължаваше да я желае, както преди?… Бедата беше в това, че отново вкуси устните й. Какъв дявол му влезе в главата да направи това? Беше толкова близо до свободата и възможността да си върне кораба, а пиратите да затвори в трюма… вместо това, той нямаше търпение да отпие от сочните й устни! Просто не устоя на изкушението да я целуне, когато изящната й уста беше толкова близо, гъвкавото й тяло се отъркваше в коленете му, а мирисът й пълнеше ноздрите му.

Само при мисълта за тази целувка, мъжествеността му се втвърди. Проклето момиче…

— Пробих дупка в стената на каютата, в която бях затворен — тихо прошепна първия му помощник. — Ако не възразявате, капитане.

Дрю рязко се отблъсна от стената. Не вярваше на ушите си! И едва не се разсмя от радост. Толкова дълбоко се беше замислил, че въобще не беше чул как Тимъти Сойър се бе прокраднал в каютата, без да разбуди пиратката, спяща в другия край. Беше толкова тъмно, че не виждаше първия си помощник. Заради дъжда дори лъч светлина не проникваше в каютата, а Габи отново беше изгасила лампата, преди да се върне в леглото си. Неговото легло! Дяволите да го вземат, това ужасно го беше вбесило! Да спи в леглото му… и при това сама, без него!

— Съвсем не — също толкова тихо отговори Дрю. — Защо се забави толкова?

— Трябваше да се убедя, че никой не ме наблюдава.

— Освободи ли екипажа?

— Реших да освободя първо вас.

— Знам, Тим, че винаги мога да разчитам на теб.

— Това е най-малкото, което можех да направя, след днешното позорно представяне — промърмори първия помощник.

— Съмнявам се, че някой друг на този кораб е способен да пробие стена на каюта — отбеляза Дрю.

Той широко се усмихна, макар че Тимъти не можеше да го види. Този човек, който служеше при него от няколко години, беше спокоен и дружелюбен и по принцип не беше способен да причини зло никому. Той беше невероятно силен, но притежаваше изключително добродушен характер… ако не го раздразниш. Случеше ли се обаче, наставаше истински ад. Не се случваше често, но днес Тимъти беше пленен, а това той ненавиждаше. Както през онази нощ в Бриджпорт, когато се бяха напили и започнаха свада, опустошиха кръчмата и накрая заслужено изкараха нощта в ареста. Когато изтрезня, Тимъти се превърна в мечка, която е заключена в прекалено тясна клетка. Искаше да откърти решетките на килията, и дяволите да го вземат, даже успя да ги извие. Дрю трябваше да заплати и за изкривената решетка.

— Първо ще развържем въжетата — повтори Тимъти.

— Няма въжета. Веднъж успях да се освободя и сега съм прикован с вериги.

— Е, това е лошо. У пиратката има ли нещо, с което да махна веригите? Или ключ, за да ги отключа?

— Няма ключ, но в един от нейните хора има… — Дрю не довърши. Той седеше с лице към вратата и видя, че под нея се промъква светлина.

— Внимателно — прошепна. — Като че ли имаме компания.

Нямаше време да се приготвят. Още докато говореше, вратата се отвори. На вратата стоеше пиратът красавец — същия, когото сутринта Габи се опита да целуне. За съжаление не беше сам. Високият китаец, приятеля на Габи, и още двама моряци стояха зад него. Изглежда някой от тях е разбрал какво става или е видял дупката в стената и се е досетил да доведе подкрепление.

Моментът беше изключително напрегнат. Четиримата пирати бяха въоръжени и четирите пистолета целеха гърдите на Тимъти.

Дрю се опасяваше, че това бе един от редките моменти, когато първият му помощник се беше провалил. Чувстваше напрежението и гнева му. Не за първи път великанът се опитваше да направи чудо, като се сражава с многократно превишаващ го по брой противник.

Може би бе прекалено ядосан, за да забележи дяволските пистолети и неизбежната смърт, която щеше да го застигне.

Събуждайки се, Габриел скочи от леглото като набързо наметна одеялото върху себе си и застана между двете групи мъже. Самата тя трепереше от ярост.

— Предостатъчно ми беше вълнението за днешния ден, джентълмени! — изръмжа тя. — Надявам се да разберете, че по това време сънят е много по-привлекателен от кръвопролитието!

Дрю въздъхна шумно. Изпита благодарност за навременната й намеса и това хич не му хареса! Трябваше да й се признае обаче, че бързо съобразява и веднага беше разбрала — Тимъти нямаше да я нарани, дори и за да хване пиратите. Той можеше спокойно да потроши главата на всеки мъж, но с пръст нямаше да докосне жена. Габриел не само се събуди навреме, но и бързо успя правилно да прецени ситуацията.

— Проклети пирати — промърмори Тимъти и Дрю облекчено въздъхна. Опасността беше отминала.

— Дойде ми до гуша от вас, господин Сойър! — отбеляза Габи. — Наистина ли толкова малко държите на собствения си живот, че си просите да ви застрелят?

— Така ли правя? — засрамено попита Тимъти. — Извинявам се.

Момичето се намръщи с отвращение от създалата се ситуация и заповяда на хората си:

— Изведете го обратно…

— Къде, cherie? — удиви се Ричард. — Той е пробил дупка в стената на каютата!

— Пробил е стената на каютата? — недоверчиво попита Габи и въздъхвайки се обърна към Тимъти. — Вие, сър, създавате неприятности непрекъснато. Какво да правя с вас?!

Разтърсен до дъното на душата си, Дрю чу как Тимъти разкаяно измърмори:

— Извинете, госпожице, вече ще се държа прилично!

Дрю изстена. Достатъчен беше упрекът на една хубавичка жена, за да пречупи съпротивата и на най-силния мъж!

Но Габи не беше приключила с него:

— Искам думата ви, сър!

Този път Тимъти само се взря в нея. Може би реши, че не е нужно да дава дума на една пиратка.

Ала тя беше прекалено раздразнена, за да даде време на Тимъти за размисъл.

— Предполагам, че ми отказвате — обяви тя след продължителна пауза и измарширува към леглото. От малката масичка взе пистолета на Дрю.

Веднъж тази жена успя да го направи на глупак, като се опита да докаже, че няма нищо общо с пиратите, така че той и понятие си нямаше на какво е способна. Ами ако хладнокръвно застреля Тимъти, за да се избави от неприятностите?

Затова той прошепна на приятеля си:

— Отговаряй, дяволите да те вземат!

Тя го чу, но нищо не каза. Изражението на лицето й си оставаше непроницаемо.

— Стигнахме до задънена улица и поради това днес никой няма да спи, така ли? Няма ли в крайна сметка да ми дадете дума, че днес ще се държите спокойно, за да може всички да поспим?

— А, с това съм съгласен.

Габриел се замисли за момент. Честно казано, не беше на себе си от ярост, за да се съгласи на половинчати обещания. Но пък трябваше да й се признае, че изглеждаше твърде съблазнително в това дяволско одеяло, с разпуснати черни коси, разпръснати по нежните й рамене.

Най-сетне тя размисли и кимна. Тогава Дрю си спомни думите на приятеля й красавец. В трюма имаше два чифта вериги. Едните бяха за Дрю, а другите бяха предназначени за Тимъти.

Дяволите да я вземат! Не й беше достатъчно да окове един мъж. Не, искаше да окове и двамата!