Джоана Линдзи
В плен на моите желания (21)

Глава 21

След като разказа за идеята си на членовете на бащиния си екипаж, тя осъзна, че да приеме ролята на пират, бе доста неприятно. Преди три години не би помислила да открадне каквото и да било, още по-малко нещо с размерите на кораб. Но притеснението за баща й и омразата към Дрю Андерсън родиха тази идея в главата й. Още не можеше да повярва, че така безотговорно бе унищожил репутацията й и шанса й за добър брак! Е, тя не само щеше да открадне неговия кораб и да се превърне в пирата, в който я бе обвинил, че е. Щеше да направи така, че той да зависи от нейната милост.

Чисто и просто му го дължеше. А и как иначе би могла да му отмъсти, след като той си тръгваше скоро. Да я въвлече в скандала и после ей така спокойно да отплава?! Сега нямаше да му се размине.

Планът й бе превъзходен. Можеше да реши едновременно въпроса със спасяването на баща си и да си отмъсти на мъжа, който я съсипа.

Обаче се сети, че четири човека не биха могли да управляват един кораб.

— Ще ни трябват още мъже — отбеляза тя.

— Ще го уредя — отговори Охър.

— Къде ще намериш мъже за толкова кратко време, които при това да са готови да откраднат кораб?

Той се засмя:

— Тоя град си има и друга страна, за която една дама от висшето общество няма как да знае. Не го мисли — ще намеря нужните хора.

Ричард обаче реши, че тя е размислила.

— Убедена ли си, че искаш да го направиш? — попита той.

— Да — отвърна му тя с усмивка. — Не всеки ден може да станеш пират.

Той се засмя. Разбира се, че му бе смешно — та нали отдавна си беше пират. Но той не се отказа.

— Не е нужно да идваш с нас — и каза после: — Бихме могли да намерим някоя, която прилича на теб. Стига Пиер да мисли, че си ти…

— Не — прекъсна го тя. — Ако поради някаква причина поиска да говори с мен, преди да ви допусне до леговището си, трябва да съм там. Не смятам да си играя с живота на баща ми. Моето присъствие ще ни даде повече възможности, докато измислим как да го измъкнем.

— Той е наш капитан — каза Ричард и лицето му доби сериозен вид. — Определено доказа лоялността си към него, като заповяда да откраднем кораба на американеца.

— Не съм заповядала — поправи го Габриел. — Просто подхвърлих идеята.

Усмихна й се шеговито.

— Зная и това е най-доброто решение. Може дори да върнем кораба на човека, когато си свършим работата. Не ми се ще Малъри да приеме присърце кражбата на кораба на зет си и да реши да ни последва. Сигурна ли си, че не искаш да го помолиш за помощ, вместо това?

Подвоуми се, преди да отговори. И двамата Малъри бяха изключително мили и щедри към нея. Ако зависеше от нея, дългът на Джеймс към баща й бе изплатен. Не бе негова вината, че тя се провали в търсенето на съпруг. Дрю бе виновен за това.

— Не. Джеймс Малъри направи достатъчно за мен. Нямам намерение да го моля за още помощ.

— Имах предвид Андерсън.

— В никакъв случай — намръщи се тя. — Така или иначе ще откаже. Той не ме харесва, а аз го презирам.

Каза го толкова бързо, че Ричард я погледна изумено.

— И как стана така?

— Предполагам, заради ненавистта му към пиратите. Всъщност, той направи всеобщо достояние факта, че Нейтън е пират.

Ричард си пое рязко дъх. Макар и да не признаваше, че е англичанин, по изражението му Габриел бе сигурна, че е така, защото явно разбираше сложността на ситуацията.

Охър обаче настоя да му обяснят.

— Това ли е скандалът, който спомена? Тоя човек ти е скапал шансовете за добър брак тука?

— Именно. И без много да му мисли щеше да отплува.

— Но защо? — възкликна Ричард.

— Защото мрази пиратите и реши, че аз съм една от тях. Дори не ме попита, просто предположи и ме замеси в скандал. Затова ще бъде огромно удоволствие да го видя заобиколен от пирати на собствения му кораб!

— Нали осъзнаваш, че така само ще затвърдиш мнението му…

— Точно така — сряза го тя. — Докато приключа с него, ще се моли да е грешал, но никога няма да научи истината, и как се е заблудил.

Габриел се върна у Малъри, но през цялото време си стоя в стаята. Беше убедена, че ако срещнеше Дрю, преди да открадне кораба му, щеше да му издере очите и корабът нямаше да отплава. Затова бе по-добре да си стои в стаята.

Марджъри не можа да повярва, когато Габриел й разказа за случилото се.

— Не се бой за баща си. Мъжете, които подбра да ни придружат, са добри и ще го измъкнат от тая каша.

— Да, знам. Ще трябва да се върнем на Карибите и да обмислим действията си.

— Ще ти помогна, ако има нужда — увери я Марджъри. — Жалко, че трябва да пропуснеш края на сезона. Всичко вървеше така добре.

— Всъщност… не можах да ти кажа снощи, но Дрю Андерсън се постара да пропусна края на сезона, както и който и да било сезон тук. Появи се на бала снощи доста пийнал и обяви пред Уилбър и лейди Дънстън, че Нейтън е пират.

— Защо му е притрябвало да го прави?! — изстена Марджъри.

— Предполагам, че пияната му глава е решила да предпази невинните ергени от кръвожадната ми личност, но кой знае. Както и да е. Уилбър разпространи навсякъде информацията сутринта. Предвид, че беше на път да ми направи предложение, сигурно е бил много разочарован от откритието, че вече не отговарям на стандартите му.

— Мили боже, съсипали са те! — проплака Марджъри.

— О, да, със сигурност — благодарение на Дрю. — Габриел усети буца в гърлото си. Очите я заболяха от напиращите сълзи. Обърна се, преди Марджъри да забележи. Искаше отново да се чувства ядосана — ядът бе спасението й в момента. Но Марджъри я познаваше добре. Не й трябваше да вижда сълзите, за да знае, че са там.

Приятелката й я прегърна през кръста.

— Не го мисли, момичето ми. Ще ти намерим съпруг другаде.

На свечеряване тя и Марджъри излязоха скришом от къщата. Габриел остави бележка на Джорджина, в която обясняваше, че баща й е в беда и заминава, за да му помогне. Дамата вероятно нямаше да й повярва, предвид скандала, но пък и Габриел нямаше да е наоколо да дава обяснения. Докато слизаха надолу по задните стълби, госпожица Карла подсвирна изпод покривката върху клетката й, за да им покаже, че не спи, но, слава богу, никой не слезе да провери какво става.

Бяха опаковали само най-нужните си вещи, които можаха да съберат в обикновените пътни чанти. Бе споменала в бележката си до Джорджина, че най-вероятно ще възложи на адвоката си да прати останалото на Сейнт Китс. Охър ги чакаше в каретата, която щеше да ги откара до доковете. Под фалшиво име й бе запазил за пътуването две каюти — една за нея и Марджъри и една за тримата й „слуги“, които щяха да я придружават. Наемането на каюта за приятелите й, означаваше трима човека по-малко да се катерят през парапета и да се крият в очакване.

Планът, който осъществяваха изискваше смелост. Ако не бе толкова бясна на Дрю, сигурно щеше да се откаже и да ги разочарова. Само й се искаше да не се чувства толкова виновна за начина, по който си заминава.

Бе много грубо от нейна страна да се отплати на семейство Малъри по такъв начин след всичко, което направиха за нея. Обаче знаеше, че Джеймс би настоял да й помогне, а тя не можеше да го допусне. Той вече бе направил достатъчно.

Погледна назад към градската къща и осъзна, че семейство Малъри щяха да й липсват. Мили боже, така вярваше, че ще срещне мъжа на мечтите си в Лондон. И тя наистина го срещна. Колко жалко, че той се оказа такъв подлец и превърна мечтите й в кошмар.