Джоана Линдзи
В плен на моите желания (12)

Глава 12

— Изпуснахме ли я?

— Още ли не е слязла?

Дрю остави вилицата настрана и се усмихна на двете момичета, които току-що бяха влетели в трапезарията. Вълнението им бе очевидно. Не бе необходимо да пита за кого говореха. Той самият мислеше за същата жена и си задаваше същите въпроси. Но на племенницата си каза:

— Ако имаш предвид пиратката, тя сигурно все още си почива. Снощи се прибрахме доста късно от приема на братовчедка ти Реджина.

— Тя забавлява ли се там? — попита Джудит.

— Предполагам — опита се да звучи безразлично, въпреки че самата мисъл го вбесяваше. — Всички ергени веднага се струпаха около нея.

— Тя каза, че не е пират — поправи го Джаклин, грабвайки парче наденица от чинията му.

— Обаче е търсач на съкровища! — намеси се Джудит.

— И татко каза, че тя ще ни разкаже всичко — добави Джаклин.

Дрю погледна многозначително племенницата си, но тя само го стрелна с весел поглед и набързо дояде парчето наденица.

Той тръсна глава с усмивка. Джаки бе очарователна палавница, грациозна, все още дребничка и макар да бе още дете — вече бе много красива. Щеше да се превърне в непоправима лудетина, когато порасне. Беше сигурен в това.

— Не сте ли закусвали още? — попита той.

— О, закусихме много отдавна — отвърна Джаклин.

— Само проверявахме дали е слязла — обясни Джудит. — Не искахме да изпуснем дамата. А и нали днес се връщам у дома. Ще бъда толкова разочарована, ако не чуя за лова на съкровища от самата нея.

— Ако я видя, деца, ще я пратя незабавно да ви потърси.

След като им бе дал дума, те изчезнаха от стаята точно толкова бързо и шумно, колкото се бяха появили.

Останал сам, мислите му се върнаха обратно към гостенката на сестра му. Пристигането й промени плановете на Джорджина, а това от своя страна промени и неговите. Тъй като сестра му и семейството й нямаше да го придружат до Кънектикът, той можеше да се върне към първоначалния си график, според който му се удаваше възможност да прекара седмица-две тук. Сега обаче не бе убеден, че това е добра идея.

Можеше да посети Джорджи друг път. Не му беше приятно да остава в къщата й предвид силното влечение, което изпитваше към гостенката й. Още повече, че тя бе забранен плод за него.

Пирати! Той самият не се бе сблъсквал с тях, за разлика от брат му Бойд. Пирати бяха отмъкнали товара му в морето. Същото се бе случило и с брат му Томас, който едва се бе добрал до пристанището с полуунищожения си след битката кораб. Това обаче изобщо не го бе притеснило, но пък и него трудно можеше нещо да го изкара от равновесие. Той бе най-търпеливия от всичките шестима Андерсън.

По ирония на съдбата, именно Джеймс си бе поиграл с двамата му братя в морето и бе победил. После много се смяха, макар в началото изобщо да не им бе весело. Беше се нарекъл пиратът джентълмен по онова време.

Цяло десетилетие Джеймс се бе забавлявал в морето, тормозейки безразборно всеки кораб, който му се изпречеше. Дори и английски кораби. За него всичко е било само игра, проверка на уменията му. Според Джорджина, за мъж толкова преситен от жените — всички знаеха, че е бил един от най-прочутите женкари в Лондон — и когото дори дуелите вече не можели да развълнуват, пиратският живот бил спасението.

Дрю бе впечатлен как Габриел Брукс отгатна, че Джеймс бе пиратът, с когото Джорджина бе общувала в миналото. Пирати да разпознават други пирати? Не му се вярваше.

Когато Джеймс и Джорджи му разказаха за гостенката, Джеймс призна, че бащата на момичето не е знаел, че и той е бил пират и още по-малко, че се е подвизавал под прозвището капитан Хоук. Явно докато е бълнувал е разкрил истинската си самоличност. Така че, по-скоро Габриел в сарказма си бе успяла да отгатне и бе нарекла Джеймс брутален тип.

Невъзпитана, неблагодарна девойка. Недостатъците й се увеличаваха, а най-ужасният бе, че е тук, за да си търси съпруг. Ако не беше така, вероятно би се опитал да закърпи нещата помежду им. Но при това положение не искаше да се сприятеляват в никакъв случай. Определено трябваше непрекъснато да си припомня, че тя не е лъжица за неговата уста.

Не че се нуждаеше от кой знае какво напомняне, след като вчера само при вида й си спомни колко й се бе ядосал на кея онзи ден. Което бе наистина странно. Не бе в природата му да се оставя на събитията да го подразнят до такава степен, че да не може да се отърве от мисълта за тях. Винаги си е бил твърде безгрижен. Можеше да понесе без грам притеснение дори съкрушителните спорове и сбивания с брат си Уорън, който винаги бе толкова навъсен, че можеше да вбеси и светец. Но тази жена определено го дразнеше много.

Бойд се появи на прага и се опита да се облегне на рамката на вратата, но вместо това за малко щеше да падне. Дрю така се бе вглъбил в мислите си, че не чу кога входната врата се отвори. Очевидно бе обаче, че брат му току-що влизаше. Изглеждаше сякаш не бе спал цяла нощ.

Бойд имаше същия цвят коса като неговата — светлокафява, със златист отблясък, но не се бе подстригвал, откакто пристигна, а по всичко личеше, че не си бе направил труда и да се среше. Беше ужасно чорлав. Кафявите му очи бяха по-светли и доста зачервени в момента. От петимата братя, само Бойд и Томас не бяха наследили исполинския ръст на баща им.

— Не си си лягал още? — предположи Дрю.

— Спах, само дето не помня къде — отговори Бойд.

— Затова ли ме заряза онази нощ — заради едно меко легло?

— Много меко, доколкото си спомням. Сигурен съм, че си намерил пътя към дома и без мен.

Дрю се ухили:

— При това в нормален час. — После поклати глава. — Ти наистина пощуряваш като стигнеш пристанище. Толкова ли бе дълго последното ти пътуване?

— Не, обаче имах пътничка, която ме подлудяваше от желание цели две проклети седмици.

Дрю повдигна вежда:

— Нищо ли не можа да направиш, докато бяхте на кораба?

— Беше омъжена, двете й деца бяха с нея и беше толкова развълнувана от предстоящата среща със съпруга си, че нямаше как да й кажа за чувствата си.

— И? Мина ли ти вече?

— Ще ти кажа като изтрезнея. — После добави с усмивка: — А как беше твоята вечер?

— Защо не ме попиташ като се запознаеш с пиратката — върна удара Дрю.

— Не, благодаря! Вече имам списък с извинения за пред скъпата ни сестра. Няма да ме мъкне по тия момински мероприятия. Уча се от Малъри как да ги избегна. Освен това на теб повече ти приляга ролята на отегчения.

Дрю избухна в смях.

— Имаш голямо сърце, братле. Хайде да се обзаложим, че ще промениш решението си, когато се срещнеш с пиратката!

Бойд се озъби насреща му.

— Няма да стане! Ако беше толкова прекрасна, щеше да направиш и невъзможното, за да отплавам още утре.

— Твоя воля! — каза Дрю и сви рамене.

Бойд го погледна.

— Хубава ли е?

— Какво значение има? — засече го безцеремонно Дрю. — Нали се сещаш, че девойката е дошла да си хване съпруг? Или си готов да се задомиш?

Бойд се замисли за момент.

— За разлика от теб — каза той, — аз си нямам любовница във всяко пристанище, тъй че нямам нищо против да се прибирам при красива съпруга у дома. Спомни си, че не аз казах, че няма да се оставя да падна в капана на брака. Ти беше. Прав си обаче, че когато реша да се оженя, определено няма да бъде за щерката на пират.

— Именно! — съгласи се Дрю. — Като се има предвид, че сме в легалния корабен бизнес, не мисля, че Клинтън би одобрил, ако се опиташ да вкараш пират в семейството. Много добре знаеш, че не е много умно да го ядосваме непрекъснато.

— А сега говориш за смелост! — каза Бойд войнствено.

Дрю завъртя очи.

— Марш в леглото! Ако си търсиш сбиване за завършек на вечерта, поне почакай да изтрезнееш.

— Лоша идея — измърмори Бойд. — Тогава ще усещам повече. Може Малъри да ми достави удоволствието вместо теб.

— Ами, защо не каза, че ти се мре! — отвърна сухо Дрю.