Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Малъри-Андерсън (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Captive Of My Desires, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 287 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Xesiona (2010)
Сканиране и разпознаване
?
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Джоана Линдзи. В плен на моите желания

Любителски превод: cheetah r shemet

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от Еми

Глава 5

— Две седмици не са кой знае колко много време, а и остават само три дни до сватбата. Тъкмо имаш още време да размислиш, нали? Майка й е направо гений, ако питаш мен. Накрая може и да й благодариш.

И четиримата мъже зяпнаха Пърсивъл Олдън, като че ли бе малоумен. Това не беше рядкост. Всъщност се случваше непрекъснато. На Пърси, както го наричаха приятелите му, можеше винаги да се разчита да изтърси най-голямата глупост, или още по-лошо — да каже нещо, което не е трябвало на най-неподходящите хора, което винаги навличаше на приятелите му големи неприятности. Но колкото и да е странно, той никога не го правеше нарочно. Просто Пърси си беше такъв.

В момента, единствено Джереми гневно гледаше към Пърси, заради това, което току-що бе казал. Останалите мъже в стаята очевидно се забавляваха, въпреки че повечето от тях се опитваха да не го показват. Джереми обаче, беше разстроен от факта, че не му позволяваха да се среща с Дани — жената, спечелила сърцето му — докато майка й подготвяше сватбата им.

Единствената причина, поради която Евелин Хилъри го бе отпратила да изчака деня на сватбата им у дома, бе желанието й да прекара поне малко време насаме с дъщеря си. Обясни му, че не би трябвало да й завижда и той наистина не можеше. Майката и дъщерята току-що се бяха събрали след дълги години на раздяла. Дани бе отраснала в бедняшките квартали на Лондон, без да знае кои са родителите й. Още повече, че през всичките тези години бе мислела, че и двамата са мъртви.

Това обаче, не помагаше на Джереми да понесе по-лесно мъката от раздялата. Само го бе накарало да осъзнае, че чувствата му към Дани са истински, а мъжете Малъри не се влюбваха лесно. От това семейство бяха излезли едни от най-прочутите развратници в Лондон, включително и Джереми, но никой от тях не пренебрегваше силата на любовта, щом я срещнеше веднъж.

Дрю Андерсън бе единственият в салона, където мъжете се бяха събрали след вечеря, който не се опитваше да прикрие веселието, което думите на Пърси бяха предизвикали. От всички мъже в семейство Малъри, може би най-много харесваше Джереми, защото имаха много общо помежду си или поне имаха, преди Джереми да реши да зареже ергенския живот. Освен това му се падаше и племенник, поне по женска линия, тоест бе вече част от семейството.

Най-забавното бе, че Джереми, който бе известен с това, че много издържа на пиене и всъщност никога не се бе напивал дори и когато всички останали са вече под масата, май беше на път да промени този факт тази вечер. Той пристигна с бутилка бренди в ръка, изпи още една по време на вечеря и в момента преполовяваше трета. Цяло чудо бе, че все още не се е свлякъл на пода в безсъзнание и не заваля думите, но издайническия блясък в очите му показваше, че се е натряскал здравата, както се твърдеше, за първи път в живота му.

Баща му, Джеймс, все още не го беше забелязал. Чичо му, Антъни, бе твърде зает да се киска, за да обърне внимание. Пърси обикновено забелязваше само нещата, които не трябва, така че не би обърнал внимание на това. Единствено Дрю, като един истински Андерсън, попаднал във вражеския лагер, веднага усети нещастието му и какво точно се опитваше да направи.

Да удави мъката си в алкохол. Беше толкова смешно, че на Дрю почти му дожаля за него. Дани бе наистина умопомрачителна красавица и той самият веднага прояви интерес към нея, докато все още я мислеше само за една от прислужниците в дома на Джереми. Но тогава младежът ясно бе дал да се разбере, че тя е негова, а никоя жена не си заслужаваше да се биеш за нея. Според Дрю — когато не можеш да имаш някоя жена — намираш си друга. Не беше особено придирчив и нямаше намерение да се поддава на емоции, толкова чужди на природата му. Във всяко едно пристанище го чакаше поне една жена, при това с отворени обятия. Не че той полагаше някакви усилия да се сдобие „с по една любовница във всяко пристанище“, както сестра му обичаше да казва. Просто беше мъж, който обича жените — всички жени — и тези, на които обръщаше внимание, после се надяваха, че той ще се връща непрекъснато при тях. Но Дрю никога не им даваше повод да си мислят, че възнамерява да се установи някъде скоро. Не ги лъжеше и не им обещаваше нищо, и когато се върнеше отново в морето, не очакваше от тях да му бъдат верни.

Джорджина и съпругата на Антъни влязоха в салона, преди Джереми да успее да прати приятеля си по дяволите. А, ето още една красавица, Рослин Малъри, помисли си Дрю. Той вече бе чул как Антъни е спечелил сърцето на дамата — нуждаела се е от съпруг, който да я защити от безскрупулния й братовчед, опитващ се да отмъкне богатството й. За изумление на цялото си семейство, Антъни приел тази роля. Той също бил развратник, който те смятали, че никога няма да се ожени.

Това, което Дрю трябваше да признае на мъжете Малъри бе, че наистина имаха добър вкус по отношение на жените. А Джеймс Малъри бе направил най-добрия избор, според него, защото бе успял да накара единствената сестра на братята Андерсън да се влюби в него. Той, разбира се, не я заслужаваше. Никой от братята й не мислеше, че я заслужава. Но не можеше да му се отрече, че я караше да се чувства щастлива.

Дрю изобщо не очакваше с нетърпение да бъде затворен на един кораб със страховития си зет, но определено се радваше, че ще прекара повече време със сестра си и племенницата си, тъй като не идваше често в Лондон. Жалко, че не можеха да оставят Джеймс тук. Трябваше да го предложи. Дрю можеше чудесно да се погрижи за семейството му, още повече, че те бяха и негово семейство. Бе убеден, че на Джеймс изобщо не му се ходи в Бриджпорт, като се има предвид какви лоши спомени има от последното си пребиваване там. Нямаше да навреди, ако подхвърли идеята, реши Дрю. А имаше и достатъчно време да види Джереми да надява семейния хомот и да оплаче загубата на още един заклет ерген. Надяваше се, че ако на него някога му хрумне такава глупост, ще се намери някой, който да го застреля преди това.