Джоана Линдзи
В плен на моите желания (37)

Глава 37

Бурята, която се опитваше да се разрази цял ден, вечерта яростно ги нападна. Габриел се надяваше, че или ще ги подмине, или „Тритон“ ще успее да я избегне. Но за съжаление не се получи нито едното, нито другото.

След първия половин час атака на природната стихия, за първи път й се прииска да е на сушата. Честно казано, още откакто онзи ураган удари острова, тя намрази бурите, независимо къде се намираше. Но сега сериозно се изплаши, че корабът ще потъне.

Наистина „Тритон“ беше здрав кораб, управляван от опитен капитан. Дори дъските на палубата почти не скърцаха, въпреки силното клатене на кораба. Но страхът й беше предизвикан и по друга причина — тя все още беше затворник. Ако корабът наистина потънеше, тя щеше да си остане заключена в каютата, без да има никакъв шанс за спасение. Направо щеше да попадне в черната, бездънна паст на разбушувалите се води, или както пиратите ги наричаха — шкафчето на Дейви Джоунс.

Прекара цяла вечност като се гърчеше неспокойно, увита в одеялото. Наблюдаваше малкото предмети в каютата, които не бяха закрепени за пода, как се движеха напред-назад. В един кошмарен момент, когато корабът бе ударен от силна вълна, кърмата се вдигна почти вертикално нагоре. В този миг на безумен страх, фенерът падна от страничната греда на пода. Стъклото му се разби и той се изтърколи по дъските, като остави диря от разлята газ.

Габриел се втренчи в него, изпитвайки едновременно ужас и облекчение. Ако фенерът беше запален, щеше да предизвика пожар. И макар че тя си мислеше да предизвика пожар, за да се опита да избяга, за това сега и дума не можеше да става. Дрю и екипажът му се сражаваха с бурята и нямаше да забележат огъня, докато не станеше прекалено късно. Но тя притежаваше достатъчно здрав разум, за да изгаси фенера, когато започна бурята. Остави да свети само лампата, здраво прикрепена към бюрото на Дрю.

Жалко, че не можеше да заспи. Идеалният начин да преодолее страха си беше да проспи бурята и да се събуди, когато всичко вече е приключило. Но сега това беше невъзможно: корабът я подмяташе от единия до другия край на каютата. Трябваше здраво да се държи за веригата, за да не се удря в стените. Е, можеше да намери убежище в леглото на Дрю, поне щеше да е по-меко, докато се мята насам-натам, но сега, когато той си беше върнал каютата, Габриел не възнамеряваше да припарва до него.

Дрю едва ли щеше да се появи, докато не утихне бурята. Настъпи нощта, а от пороя навън не можеше да се види нищо през прозореца — само черни облаци. Минаха още няколко часа, но бурята не стихваше. Вратата се отвори и в каютата нахлуха ледения порив на вятъра и пороен дъжд. На прага се появи Дрю. Той трябваше силно да дръпне дръжката, за да затвори вратата. Не губи време отново да я заключва. Обърна се и се подпря на затворената врата. Макар че се бореше със силната стихия от половин ден, той изглеждаше все така енергичен, пълен с живот и толкова бодър, все едно би могъл да се справи с всичко, без да му мигне окото.

Свали мушамата, която не го беше предпазила кой знае колко от морската вода.

— Наред ли е всичко?

Нервите на Габриел не издържаха.

— Не. Уплашена съм до смърт, измръзнах от студ, гладна съм и задникът ми е целия в синини от ударите в пода. Дяволите да го вземат, нищо не ми е наред!

Тя очакваше, че той ще й се присмее, ще я нарече мамина щерка, изнежена. Но бе напълно изненадана, когато той се приближи, коленичи пред нея и я прегърна силно. Даже не помисли да отблъсне близостта, която й предлагаше, макар че дрехата й веднага се намокри.

Дрю се облегна на стената, като я притискаше силно в прегръдката си и без да я изпуска, бръкна в джоба на палтото си, извади салфетка и я отвори. В нея беше завил студен салам, предварително нарязан на парченца. Дрю сложи едно от парченцата в устата й.

— Остатъци от сутрешната закуска — поясни той. — Кухнята на кораба е затворена, така че готвена храна няма да има сигурно до утре. Знаеш, че сега не трябва да се пали огън.

— Знам — кимна Габриел, докато бързо хапваше от парченцата салам.

— Наистина ли имаш синини? — неочаквано я попита.

Въпросът напомни и на двамата за разговора им, когато тя го обвини, че при първата им среща, когато грубо я задържа да не падне, й е направил синина на ръката. При тази мисъл и двамата едновременно се усмихнаха.

— Не, само ме наболява малко — призна Габриел. — До утре ще ми мине. Само ходи по-внимателно из каютата. Не съм много стабилна, иначе щях да събера парчетата стъкло по пода от разбития фенер.

— Трябваше да се сетя да прибера фенера, когато започна бурята.

— Но теб те нямаше. Добре, че съобразих и го изгасих — бързо изстреля момичето, като прекалено късно осъзна, че се е издала. Сега той знаеше, че тя може свободно да се движи из каютата. Но Дрю с нищо не показа, че е разбрал. Продължи да я храни, а след това се нахрани и той.

Не трябваше да седи толкова близо до него, плътно обгърната от ръцете му, но в момента не можеше да мръдне за нищо на света. Прекалено хубаво й беше… Отначало й беше студено, но след това топлината на неговото тяло проникна през тънката материя на дрехата й. Всъщност й стана толкова топло, че от тялото й сякаш заизлизаха струйки пара.

Не можеше да пренебрегне близостта му. Не можеше да не мисли за изминалата нощ. До тази нощ не подозираше, че съществува подобна наслада, такава чувственост… а сега греховните мисли не излизаха от главата й. Ненапразно й беше казал, че веднъж опитала, ще й се прииска още. Мътните да го вземат, прав беше!

Жадуваше отново да почувства галещите му ръце по цялото си тяло. А също и чувственото докосване на устните му, опияняващите му целувки… Караше я да трепери, да губи разума си от желание. Забравяше всякакво благоразумие и беше готова на всичко, което й предлагаше…

Ето и сега трепереше силно, като си спомняше колко сладостна беше капитулацията й. Дрю почувства треперенето й.

Тя почти не чуваше гръмкия тътен, но Дрю предположи, че това е причината за нейния страх.

— Боиш се от бурята?

— По-рано никога не съм се страхувала, но преди няколко години на острова връхлетя страшна буря, направо ураган. Много хора загинаха. От сградите останаха само развалини. През живота си не бях виждала нещо подобно и се надявам никога повече да не видя.

— И това се случи на острова?

— Да, половин година след като пристигнах там. Ураганът яростно се втурна в топлите води и Сейнт Китс не беше единствения остров, който порази. По всички острови, по които вилня, остави ужасяващи разрушения.

Дрю още по-силно я притисна към себе си.

— И аз помня нещо такова. Успях да го изпреваря, като отплавах за Америка няколко дни, преди да се разрази. Но чух за този ураган при следващите ми плавания и видях последствията от него. Някои от заселниците така и не можаха да се съвземат след опустошенията му.

— Да — кимна момичето, — както в малките селища на нашия остров. Там не остана нито една здрава къща, затова заселниците събраха останалата им покъщнина и се преселиха на други места. Даже в нашия, сравнително голям град минаха месеци, преди да се разчистят всички отломки и се построят нови сгради. През това време забравих какво е сън.

— Опитала си да помагаш? — Дрю бе поразен.

— Да, двете с Марджъри се опитахме да помогнем — усмихна се тя. — Наложи се, иначе месарницата нямаше да отвори никога!

Въпреки неудачния й опит да се пошегува, той не се разсмя. Само внимателно докосна с пръсти страните й и като че ли искаше да й каже, че вече знае, че не е толкова лоша, колкото си е мислел преди. На Габриел й стана неловко: не беше свикнала да е толкова нежен с нея. И веднага си спомни, че се намира в обятията на мъжа, с когото имаше сметки за разчистване.

— Мисля, че вече съм добре — промърмори тя, отдръпвайки се от него. — Май и вятъра отвън поутихна.

— Въобще не е утихнал. Затова пък сега аз не съм добре — възрази той, като силно я притисна към себе си и нежно я целуна.

И цялата зашеметяваща страст, която беше изпитала вчера, мигновено се върна, за да я възпламени отново и да унищожи напълно твърдата й решимост да му устои. Обви с ръце шията му и отвърна на целувката му с цялата жар, на която беше способна, опитвайки вкуса на езика му. Дори леко се обърна, за да притисне гърдите си в неговите. Стонът, който се изтръгна от устните му, звучеше като сладка музика в ушите й.

Дрю внезапно стана и я понесе на ръце към леглото си. Ами ако оковата все още седеше прикрепена към глезена й? Това щеше да ги отрезви веднага. Само че нищо не му попречи и той я сложи на леглото и побърза да разкъса мокрите си дрехи. Самата Габриел не помръдваше: наблюдаваше го напрегнато, с едва сдържано вълнение следеше полета на всяка негова дреха към пода.

За първи път виждаше мускулестата му, добре сложена фигура в цялото й великолепие. Когато го къпеше, се стараеше с всички сили да не го поглежда, за да не се поддаде на желанието. А предния път, когато правиха любов, Габриел усети, че е гол, едва когато я покри с тялото си. Сега беше развълнувана от гледката, която се разкриваше пред очите й. Пред нея стоеше истински млад бог! Всяка част от тялото му — от силните мускулести ръце, широкия торс, постепенно стесняващ се към мощни бедра и дълги крака — беше невероятно красив. От вълнение забрави да диша.

Габриел се разсмя, когато Дрю се хвърли с нея върху леглото, защото това ги накара да подскочат нагоре. Той весело й пригласяше, като започна припряно да разкопчава копченцата на блузката й. Но тя положи длан върху ръката му и срамежливо му напомни:

— Нали ми обеща, че ще ме събличаш бавно?

Той поднесе пръстите й към устните си и ги целуна нежно.

— Помня. Ще се опитам, Габи, но ще ти призная, че в твое присъствие се чувствам като неопитен младеж. Всеки път, когато се доближа до теб, загубвам самообладание. Жадувам да се насладя на всеки възхитителен момент с теб, но, мили боже, ти ме изпълваш с такава страст, сякаш си ме омагьосала!

Страстта му струеше от всяка целувка. Но той се стараеше, много се стараеше да я разсъблича, колкото може по-бавно. Целуваше разголените й ръце и крака. Накрая, като свали влажната й блузка, започна да целува нежните й гърди, довеждайки я до безпаметност.

— Боже, момиче, колко си прекрасна — през цялото време мърмореше той като гледаше гърдите й. Обърна я по корем и започна да целува гърба й, като бавно галеше бедрата й. Възторжен трепет премина през тялото на момичето. Докосването му беше толкова нежно, а устните му — толкова топли…

— Според мен, ти си по-красив — честно призна Габи и Дрю искрено се разсмя.

Всъщност, това, което те правеха, беше най-прекрасното нещо. Чудото на неговите ласки я изуми. Той се сдържаше, доколкото можеше, но страстта бушуваше под повърхността и изригна навън, когато започна ненаситно да я целува.

Всичко ставаше толкова бързо, че тя нямаше време да мисли за нищо друго, освен за насладата, която й носеха неговите ласки. И тази наслада я погълна, когато той навлезе в нея. Боже мили, колко бързо стана всичко, колко великолепно, а тя все още тръпнеше, притискайки плътта му. Той замря за миг, гмурвайки се още по-дълбоко в нея и изригна в екстаз.

Тя доволно замърка и затвори очи. Не искаше да се движи, не искаше да мисли, не искаше да преценява какво беше сторила… отново.

— Остани тук, ще ти бъде по-удобно — прошепна той, като я целуна по челото, преди да стане. — Отивам да се отърва от проклетата буря заради теб.

Тя го чу в просъница и се усмихна. Значи, щеше да се бори с бурята заради нея? Какъв глупав, мил мъж.