Каси Едуардс
Диво желание (35)

Глава тридесет и четвърта

Няколко дни по-късно

От започването на „Церемонията на пътищата“ бяха изминали четири дни. Ритуалът включваше и изграждането на няколко пясъчни картини, като сюжетите им бяха влезли в историята на племето. За целта се използваха главно ситно стрити цветни камъни, които жрецът и помощниците му бавно насипваха върху пода на хогана на Бегача. Откакто бе започнала церемонията, той седеше до рисунките, обърнати на изток — посоката, от която смятаха, че идват всички добрини на навахите.

Привлечени от ритуала, свръхестествените сили се бяха заселили в рисунките, като по този начин благославяха Бегача и хората му за продължителен и добър живот. Церемонията на щастието бе използвана да се отпразнуват и благословят двете бракосъчетания — на Бегача и Стефани и на Сива луна и Недокоснат цвят. В тези пясъчни картини Свещените хора бяха изобразени по двойки, всяка от които стоеше върху дъга — тяхното средство за придвижване.

Когато настъпи вечерта и деликатното равновесие между добрите и лошите сили във Вселената на навахите бе възстановено, ритуалът приключи. В хогана на Бегача и Стефани стана тихо. Двамата легнаха облечени пред огъня — точно там пясъчните картини първо бяха създадени, а след това изтрити.

— Последните дни бяха изтощителни, но прекрасни — каза Стефани, притискайки се до съпруга си. Огънят пред тях хвърляше причудливи отблясъци в хогана. Одеялата и овчите кожи под тях бяха приятно топли. Тя прошепна със затворени очи: — Толкова съм щастлива, скъпи.

— Щастието ни едва е започнало — отвърна й той и оправи един кичур от косата й, игриво паднал над очите.

Бегача се премести върху нея и я прегърна със силните си, красиви ръце. Сладостна тръпка и диво желание обзеха Стефани, когато той започна нежно да нашепва името й, а след това устните му се впиха в нейните в искаща всичко и даваща всичко целувка.

Дишането й се учести, когато почувства как Бегача навлезе в нея с бързо движение, запълвайки я някак си цялата, докато ръцете му прегръщаха и мачкаха необуздано нейното гъвкаво и чувствено тяло. Тласъците му разпалиха огън в нея и удоволствието постепенно обхващаше цялото й тяло. Когато ръцете му обхванаха гърдите й и пръстите му започнаха да се движат влудяващо около зърната й, започна да стене, чувствайки как екстазът набъбва в младото й тяло.

Стефани затвори очи и отметна главата си назад, когато Бегача се наведе към нежната и гладка извивка на шията и прокара език по нея. Разтърсиха я вълни на екстаз, когато езикът му се плъзна надолу и обиколи едното й зърно, а след това и другото. Топлият му дъх караше плътта й да тръпне очакващо и тя извика сподавено, с полуотворена уста, когато той коленичи и започна да я целува, а езикът му се спускаше надолу към корема й.

Стефани пое въздух и блажено изстена, когато езикът му намери нейния пулсиращ център на желание. Тялото й неволно се стегна и тя почувства една приятна топлина в слабините, докато езикът му се стрелкаше и я дразнеше отдолу. Устата му бе топла, а езикът му направо я влудяваше с шеметните кръгове, които правеше.

Бегача започна да я целува обратно нагоре и тя почувства приближаването на екстаза. Вълна от желание я заля, когато той страстно я целуна и отново се притисна към жадните й слабини. Тя сключи краката си около него и започна да се движи в ритъм. Стонове и меки звуци изпълниха хогана. Пламъците хвърляха отблясъци към двете красиви движещи се тела.

Бегача, който не беше си представял, че може някога да изпита такова удоволствие, бе обзет от див пристъп на желание. Мускулестите му ръце отново обгърнаха и привлякоха Стефани по-близо. Удоволствието, което изпълни цялото му съзнание, бе повече, отколкото можеше да понесе. Зарови глава в гърдите й, изстена и тръпки разтърсиха тялото му. Стисна я здраво, когато почувства как и нейното тяло се извива конвулсивно в екстаз. Когато се претърколиха настрани, все още с преплетени ръце, Стефани каза:

— Трудно ми е да си представя живота някъде другаде, освен тук и с теб, скъпи. Всичко изглежда толкова естествено, толкова правилно и прекрасно.

— И защо да не бъде!? — възкликна Бегача, като се надигна и подпря на лакът, така че да вижда по-добре изящното й лице. — Сега ти си моя съпруга. Като мъж мое задължение е да те накарам да забравиш миналото и тези, които са ти причинили болка.

— Адам е единственият, който ме е наранил — прошепна тя, като се приближи по-близо до наваха. — Някога може би ще се върна да посетя баща си и доведената си майка. Аз съм всичко, което им остана.

— Грешиш — прекъсна я нежно Бегача и вдигна брадичката й, така че очите им да се срещнат. — Сега те имат зет и внуче.

— О, те ще ви обикнат — теб и Джими — въздишайки промълви Стефани. — А скоро ще имат още едно внуче.

Бегача повдигна въпросително вежди и после започна да се смее гърлено:

— Да, някой ден ще си имаме собствени деца — каза той, разбрал погрешно думите й. Бе си помислил за миг, че Стефани иска да му каже, че е бременна.

— Може да е много по-скоро, отколкото си мислиш — каза жена му и коленичи до него. Взе едната му ръка и я сложи върху гладкия си корем: — Разбира се, че не можеш да почувстваш нищо. Но можеш да си представиш, нали? Едно малко дете, което расте в утробата ми — дори може би сега?

Навахът скочи и я погледна невярващо:

— Искаш да кажеш, че си бременна?

— Не мога да бъда абсолютно сигурна — отвърна, смеейки се на въпроса му Стефани, — но мисля, че забавянето на цикъла ми означава точно това. Никога досега не е закъснявал две седмици! Никога досега.

Бегача я прегърна, а след това я взе и завъртя щастлив:

— Дете! Наше собствено дете — повтаряше не на себе си от радост той.

Внезапно се чу плач от другия край на хогана. Те се засмяха. Стефани се наметна с халат и отиде до детската кошарка, близо до огъня.

— Джими може да не е наш истински първороден син, но аз ще го чувствам като такъв — каза тя и взе детето на ръце.

Бегача обу панталоните си с ресни, приближи се и взе детето от Стефани.

— Аз също го чувствам като такъв, но в момента е най-важно да го нахраним. Виждаш, плаче за мляко. Ще го отнеса на Кадифени очи да го накърми.

Стефани го наблюдаваше как излиза с детето в ръце. Топлина и възхищение я заля цялата. Скръсти ръце на гърдите си и извика:

— Връщай се по-скоро при мен, мой съпруже. Тази вечер не мога да ти се наситя. Предизвикваш такова диво желание в мен!