Каси Едуардс
Диво желание (27)

Глава двадесет и шеста

Най-кристалната истина

и най-искреното доверие във Вселената —

За мен те бяха в целувката на едно момиче.

Робърт Браунинг

Ястреб влезе в селото си, а Танцуваща с облаците бе все така притисната в него, сякаш тъкмо бяха тръгнали. Той се опитваше да събере всичкия си кураж, за да се появи пред родителите си с новината, че вече не е просто техен син. Сега той имаше свое семейство. Бяха спрели по средата между двете села — и бяха изпълнили простичка церемония, с която се обрекоха във вярност един на друг.

Сега му предстоеше да разкрие всичко пред родителите си. И колкото повече се приближаваха до хогана им, толкова по-силно биеше сърцето му и толкова по-ясно осъзнаваше, че се бои от предстоящата среща много повече, отколкото от срещата с вожда Червена луна. Нямаше какво да размени за одобрението на майка си и баща си.

„Може би имам какво да им предложа“ — почти веднага се коригира той.

Тяхната снаха.

И все пак това можеше да бъде и главната причина да му се сърдят. Не толкова, защото бе отишъл да поиска ръката на една жена, а защото поради това бе пропуснал два последователни учебни дни. А и щеше да му се наложи да обяснява как се е снабдил с конете за чеиза. Собственият му баща често се бе изказвал против кражбата на коне.

Но като си спомни последното нападение над стадата на Деймън Стаут, водено не от някой друг, а именно от Мъдреца, той бавно се усмихна. Това автоматично означаваше, че баща му не може да го проклина за тази кражба.

Ястреб повдигна високо брадичката си. Той считаше, че причината, заради която бе пристъпил към кражбата, е достойна за уважение. Знаеше, че в историята на навахите много често за чеиз са служили именно откраднати коне.

Той изтръпна и гърлото му пресъхна, като видя, че родителите му излизат от хогана си. Бяха още доста далеч, но Ястреб можа да прочете изненадата и озадачението им от факта, че Танцуваща с облаците язди заедно с него.

— Ястреб, страх ме е — каза му тя и го погледна с тъмните си очи. — Какво ще правим, ако не ме приветстват с „добре дошла“? Ако ме отпратят? Ако ни отпратят и двамата? Иска ми се да им беше казал, че мислиш да се ожениш за мен. И ако идеята не им се беше понравила, аз въобще нямаше да разбера. Сега щях да съм си в моето село, да си стоя удобно край огъня и да плета.

— Имах основания да не им кажа по-рано — отговори Ястреб и я притисна още по-силно към себе си. Докато говореше, не отделяше поглед от баща си. — Надявах се, че родителите ми и особено баща ми, ще ти спестят гнева си, но забелязвам как той ни гледа все по-ядовито. А майка ми? В началото ще бъде като зашеметена, а после ще те приеме с отворени обятия. А не след дълго те и двамата ще те заобичат. Пък и може ли някой да устои? Ти си най-красивата и най-нежната девойка в целия свят.

Това откровение накара Танцуваща с облаците да се разсмее и отново да се отпусне.

— В целия свят? — подразни го тя и го погледна игриво. — Нещо те е заслепило, съпруже мой!

— А ти наблюдавала ли си се някога достатъчно дълго, за да видиш истинската си красота? — попита я дрезгаво Ястреб. — Подобна на нея няма дори и в небесата. И аз съм благословен, че те поисках, преди някой друг да бе решил да го направи.

— Ти не си първият, който доведе коне на баща ми — отвърна Танцуваща с облаците и нежно го погали с фината си ръка по бузата. Тя бе забелязала как за момент гняв освети очите му. — Но аз ги отпращах. А не баща ми. И когато те видях да наближаваш с конете си, едва повярвах на очите си. Често се бях молила на Великата Невидима Сила да дойдеш за мен.

— Молитвите ти са стигнали не само до Великата Невидима Сила, но също и до Ястреб — усмихна й се той. — Ти ми махна с ръка. И аз дойдох. Сега сме свързани един с друг като едно цяло. И никой не може да ни раздели.

Момичето бавно се огледа около себе си. Изтръпна, като видя как ги очаква Мъдреца. Тя го познаваше и отпреди — нейният баща на няколко пъти бе обединявал силите си с тези на Мъдреца.

До този момент го помнеше като сърдечен и ласкав мъж. Но днес като че ли виждаше някакъв друг човек. И ако не знаеше, че по душа той бе изключително внимателен и че нямаше да стори нищо, с което да я нарани, тя би се изплашила до смърт.

Що се отнасяше до Ястреб, не знаеше какви бяха истинските взаимоотношения между баща и син. В тази минута тя се чудеше дали не би трябвало да е по-добре запозната с характера на своя съпруг. И дали трябваше да се довери само на красивото лице и нежна усмивка, когато му се обрече?

Ястреб спря коня си на няколко стъпки от родителите си. Не бързаше да слезе на земята. По челото му изби пот, като видя, че от околните хогани започват да излизат хора и да приближават към тях. Някои от тях идваха съвсем близо и с почуда заничаха. Той знаеше, че всеки я познава, всеки я обожава.

След като си пое дълбоко въздух, Ястреб се плъзна от седлото си. И като пренебрегна всички останали, хвана Танцуваща с облаците за талията и й помогна да слезе.

— Толкова съм нервна — прошепна му тя вече на земята.

— А не трябва — също така шепнешком й отвърна Ястреб.

Хвана я за ръката и заедно се обърнаха към родителите му. После пристъпиха напред към тях.

Спряха на почтително разстояние и Ястреб неловко се усмихна.

— Танцуваща с облаците? — възкликна Леонида, като гледаше младата жена. После отправи въпросителен поглед към сина си. — Ястреб, защо тя е с теб? — едва чуто попита тя.

Мъдреца пристъпи напред. Постави ръката си на рамото на Ястреб.

— Синко, дължиш обяснение за доста неща — започна той. — Продължаваш да не ходиш на училище. Нямаше те цели два дни. — И като погледна момичето, добави: — А сега се връщаш с дъщерята на вожда Червена луна.

Той погледна покрай тях към намиращия се на коня багаж. Добре знаеше чий е той. Това бяха женски, а не мъжки пътни чанти. И нямаше начин да не принадлежат на Танцуваща с облаците. А това означаваше едно-единствено нещо: че неговият син, който едва бе достигнал възрастта, на която сам можеше да взема решения, си бе взел жена.

И той отново погледна сурово Ястреб.

— Занесъл си чеиз за тази млада жена? — попита го той провлечено.

Леонида пребледня.

— Чеиз… за…? — ахна тя, но все пак разбираше, че това беше самата истина. Тя знаеше, че вождът Червена луна наблюдава дъщеря си като ястреб и не разрешава на никой мъж да остане близо до нея. Той никога не би й разрешил да напусне селото им без собственото му одобрение.

Ястреб прихвана бъдещата си жена около талията.

— Много коне бяха оставени в селото на вожда Червена луна — проговори той и гордо повдигна брадичката си. — Петнайсет на брой. Те бяха достатъчни като чеиз. И сега Танцуваща с облаците е моя жена.

— Виждам, че е така — за миг Мъдреца се усмихна на снаха си, а после отново се намръщи на Ястреб. — Помисли ли добре, преди да вземеш това съдбоносно решение? Или го направи прибързано? Синко, има ли нужда да ти напомням, че ти все още ходиш на училище? И как мислиш, че ще можеш да изпълняваш задълженията си на съпруг? Къде ще живеете? Как ще се прехранвате?

— Част от овцете са мои — отговори Ястреб. Той се почувства облекчен, като разбра, че поне за кратко баща му нямаше да настоява да разбере как се бе сдобил с конете. Мъдреца бе толкова учуден от поведението на сина си, че в момента за него училището бе по-важно от кражбата на коне. — Татко, само преди една луна ти ми даде овце, за които мога да кажа, че са мои — продължи Ястреб. — Ще се погрижа те да се умножат. Така ще храня себе си и жена си. Що се отнася до жилище? Ние заедно ще си построим хоган. А до тогава ще живеем в палатка на края на селото. Одобряваш ли това мое решение, татко?

И той погледна към Леонида.

— А ти виждаш ли нещо нередно, майко? — попита я той загрижено.

Леонида избърса сълзите от ъгълчетата на очите си. Ала те съвсем не бяха поради волностите на детето й. По-скоро заради факта, че бе станала свекърва. И то на най-красивата девойка, която можеше да съществува.

Дълбоко в сърцето си тя бе доволна, че момичето е оценило тази страна на нейния син, която Леонида добре познаваше, но която бащите никога не можеха да видят. Нежността, грижовността и обичта, които един мъж не можеше да разкрие пред баща си, за да не си помисли той, че са проява на слабост.

— Аз приветствам Танцуваща с облаците с „добре дошла“ в нашето семейство — заяви Леонида и лекичко избърса сълзите си. Приближи до своята снаха, прегърна я искрено и топло, целуна я нежно по бузата. След това се върна и отново застана до мъжа си.

— Аз обичам вашия син — започна Танцуваща с облаците. — От много луни сърцето ми му принадлежи. Още като дете, когато нашите семейства се срещаха по специални поводи, разбрах, че искам вашият син да стане мой близък приятел. А като пораснахме и погледите ни станаха посмели, аз вече знаех, че след време той ще бъде мой съпруг. — И тя го хвана под ръка. — Сега той наистина е. Ние вече изговорихме думите, които ни правят мъж и жена.

Леонида замислено погледна сина си.

— Ще се радвам да подготвим истинска сватбена церемония — каза тя с пресекващ от вълнение глас.

— Жена ми искаше нещо по-простичко — отвърна Ястреб и се усмихна.

— А училището ще обсъдим утре — намеси се Мъдреца и този път се намръщи и на двамата млади. Но като видя как усмивката на снаха му изведнъж помръкна, той внезапно осъзна, че все още не бе я приветствал с „добре дошла“. Затова пристъпи напред и я прегърна. — Добре дошла в семейството ми — каза той, но все още се чудеше как синът му бе могъл да направи нещо толкова глупаво, каквото безспорно бе ранното му задомяване. Но вече всичко бе свършило.

Налагаха се някои промени, за да може Танцуваща с облаците да заеме подобаващо място в живота им. Но това, което Мъдреца със сигурност нямаше да позволи да бъде оспорвано, бе решението му Ястреб да получи завършено образование. Ако синът му имаше някакво друго мнение по въпроса, то на сутринта той щеше да бъде изненадан. Училището отново го очакваше, независимо от женитбата. Но Мъдреца смяташе да му каже това по-късно тази вечер. А сега синът му трябваше да започне да изпълнява съпружеските си задължения. А първото от тях бе да въведе жена си в спалнята. Той й дължеше любов до края на живота си.

— Синко, тази вечер аз и майка ти ще останем при Недокоснат цвят — каза той. — За тази нощ искаме да ви предоставим усамотението на нашия хоган. Но утре ще трябва да се погрижите за свое собствено жилище.

Ястреб ахна.

— Ще направите това за нас? — попита той.

Никога не бе предполагал, че баща му е толкова щедър и тактичен. Може би именно женитбата му щеше да се окаже извинението, от което имаше нужда, за да не ходи повече на училище.

— Не одобрявам, че се ожени толкова млад. — Мъдреца прегърна Леонида, преди да погледне усмихнато към снаха си. — Но не мога да не одобря избора ти.

— Благодаря ти, татко! — сияеше Ястреб. Всичко, абсолютно всичко работеше в негова полза. За повече не можеше и да мечтае.

— Вече съм поставила гърне с овнешка яхния на огъня — намеси се Леонида и се сгуши в мъжа си. — А в печката има прясно изпечен хляб. Чувствайте се свободни да изядете своя дял! А ние ще хапнем при Недокоснат цвят.

— Как да ви благодаря? — чудеше се Танцуваща с облаците и отново прегърна свекъра си и Леонида. В това време Ястреб снемаше чантите й от коня. Той предаде юздите на един от малките бойци, за да отведе благородното животно в кошарата. После хвана за ръката жена си и двамата избързаха към хогана.

Веднага щом влязоха, почувстваха радостните тръпки на уединението си. Ястреб остави багажа настрани и притегли жена си в обятията си. Погали я първо по бузите, а след това спусна ръцете си по дългата й чак до талията черна коса.

— Знаеш ли откога чакам този момент? — попита я той дрезгаво. — Любима моя, копнея за теб!

Тя се хвърли в прегръдките му. Устните им се срещнаха. Отначало се чувстваха малко неловко, но скоро се подпали искрата на всепоглъщащата страст и те започнаха да се разсъбличат един друг.

След като Танцуваща с облаците бе напълно гола, Ястреб отстъпи назад. Тя бе единствената жена в живота и леглото му. Чувствата му към нея бяха толкова дълбоки, че не можеше дори и да си представи, че ще легне с друга.

А сега тя цялата бе негова и никое от среднощните му видения не бе и наполовина толкова прекрасно. Нежната й фигура и вълнуващите й, стегнати гърди не подлежаха на описание.

Сърцето му започна да бие по-силно и той докосна набъбналите зърна. Обхвана едрите й гърди, а по гръбнака му премина чувствена тръпка. В слабините му се запали неподозиран досега огън. Почувства как разгорещеният му член нараства и тупти.

Притисна я плътно към себе си, след това я положи на покрития с меки овчи кожи сламеник до огнището. Ръцете му изследваха и галеха разкошното й тяло. А когато я целуна, тя изстена и го привлече върху себе си.

Тя инстинктивно разтвори краката си. В следващия миг пое дълбоко въздух. Бе почувствала как едрият му, силен член започва да намира своя път точно в пулсиращия център на нейното желание.

Ястреб продължи да я обсипва с целувки и когато с един последен тласък превзе онази защитна стена, която всички жени съхраняват, докато бъдат обладани за първи път. Целувките му не й разрешиха да почувства болката, а ръцете му нежно масажираха гърдите й. Накрая влезе още по-дълбоко в нея и започна ритмичните си тласъци.

Плътно прилепнала към него, тя движеше бедрата си заедно с неговите и Ястреб разбра удивен за дарбата й не само да го приема като любовник, но и да му се отплаща за това.

Той бързо откри, че когато бе избрал за жена тази красива и влюбена в него млада жена, той бе направил по-мъдър избор, отколкото бе очаквал. С нея той се изкачваше на такива страстни висини, за които дори не бе подозирал, че съществуват.

Той доближи устни до едната й гърда и опита сладостта й. Тя прокара пръсти през косата му и изстена.

— Ястреб, досега не съм знаела какво е рай — прошепна тя.

Той я погледна замаяно.

— Ще бъда добър към теб.

В ума му проблесна споменът за омразното училище, но той също толкова бързо го отпъди. Училищната стая принадлежеше на миналото му.

— Любима моя — прошепна той, като леко отдели устните си от нейните, — аз ти дължа повече, отколкото можеш да си представиш.

Той направи един последен и продължителен тласък, след което те едновременно почувстваха върховното удоволствие.

 

 

Недокоснат цвят се бе проснала на леглото си — пребледняла и изтощена. Държеше се ту за стомаха, ту за гърлото си. Вече бе спряла да брои безкрайните си отивания до задната част на хогана, за да повръща. Чувала бе да наричат състоянието й „утринна болест“.

От днес тя страдаше именно от нея. Беше твърде зле дори за да излезе и поздрави Ястреб и жената, която бе довел.

Макар и шокирана от това, че брат й не обсъди решението си предварително със семейството, тя не се чувстваше пренебрегната. Що се отнасяше до своеволията, тя бе не по-малко виновна от него. Ако споделяше всичко с родителите и братята си, сега нямаше да бъде бременна.

— Как само мразя Адам — каза си тя на глас и заудря с юмруци по одеялата, върху които бе легнала. — Как можа да се държи толкова жестоко? Толкова коравосърдечно? Ще му покажа аз на него. Детето в моето болно тяло ще бъде съвършено във всяко едно отношение. Все някой ден ще му отмъстя. Ще му се изсмея в лицето и няма да му дам дори да докосне рожбата си.

Тя внезапно се обърна, когато Мъдреца и Леонида влязоха в хогана й. Опита се да стане, за да не разберат, че е болна, но беше твърде късно. Вече я бяха видели.

Тя дори не си направи труда да се изправи. Пък и не смееше. Повръщаше всеки път, когато се опиташе да стане и да повърви. Колкото по-спокойно лежеше, толкова по-малко й се гадеше и толкова по-кратко щеше да боледува.

Леонида бързо изтича до леглото й. Мъдреца се забави, докато изтърколи още няколко пъна в огнището, сетне застана до Леонида и двамата загледаха притеснено дъщеря си.

— Скъпа, какво ти е? — попита Леонида и приседна до нея. — Толкова си бледа. Ти си болна. Кажи ми какво те боли, миличко. Ще се опитам да ти помогна.

Недокоснат цвят погледна предпазливо първо майка си, а след това и баща си. Тя не желаеше те да научават цялата истина. Затова се дръпна настрани и се вторачи в стената.

Но с нищо не можеше да спре напиращата в гърлото си горчивина. Още повече, че този път тя се оказа неподготвена и не успя да избяга навън. Само се наклони към другата страна на леглото си, а не към тази, където стояха родителите й, и повърна навсякъде по прилежно преметения под.

Леонида пребледня и хвана дъщеря си за раменете. Не я пусна, докато всичко премина.

— Донеси леген с вода и кърпа! — нареди тя през рамо на мъжа си.

Той побърза с изпълнението на поръката, после остана безмълвен, докато Леонида измиваше лицето на дъщеря им с хладната, влажна кърпа.

— От бледостта ти съдя, че си повръщала доста често тази сутрин — каза провлечено майката. — Да не би да е от храната, скъпа? — Тя хвърли поглед към печката. — Ще се погрижа всичко, което си готвила напоследък, да бъде изхвърлено.

Недокоснат цвят знаеше, че щеше да й бъде съвсем лесно да накара родителите си да мислят, че неразположението й е причинено от храната. Но идеята за отлагането на неизбежното далеч не й се нравеше. Каквато си беше слабичка, бременността й щеше да си проличи съвсем скоро. И тогава никакви извинения не ще можеха да скрият истината.

— Майко, татко? — започна Недокоснат цвят и отмести кърпата от лицето си. Изправи се до седнало положение и прокара пръсти през дългата си, отпусната коса. — Не е честно да крия истината от вас дори и минута повече.

Изведнъж стана толкова тихо, че тя дори чуваше, когато родителите й си поемаха въздух. Виждаше и загрижеността в очите им и все пак знаеше, че нищо от това, което си мислеха, не отговаряше на истината. Още повече, че тя включваше и Адам.

— Аз нося дете в утробата си — без заобикалки им каза тя и изтръпна, като видя изпълзяващия в очите им ужас.

— Ти… си… бременна? — промълви Леонида, а сърцето й сякаш изведнъж натежа като олово.

Мъдреца бе така зашеметен, че въобще не можеше да намери думи, с които да изрази неверието си.

— Да, бременна съм — отвърна дъщеря им и като се хвърли в обятията на майка си, внезапно и неудържимо се разрида. — И семето в утробата ми не бе посято от човек, който ме обича. По онова време, си мислех, че не е така. Но сега знам, че само ме е използвал. Срамувам се от себе си. Ужасно се срамувам.

— Този мъж — започна Мъдреца и сви ръцете си в юмруци. — Как се казва той?

Недокоснат цвят замълча. Погледна свенливо баща си.

— Няма да ме намразите, като ви кажа истината, нали? — попита тя с прекъсващ от вълнение глас.

— Аз никога не бих могъл да те намразя — каза баща й и седна до Леонида. След това успокоително прегърна дъщеря си. — Този мъж те е използвал. Ти си невинна. Може би си се влюбила твърде лесно, защото ти е било за първи път. Кажи името му, дете мое. Кой е той?

— Адам — едва чуто прошепна Недокоснат цвят, но и двамата разбраха.

Леонида пребледня.

Мъдреца се почувства така, сякаш току-що бяха изтръгнали сърцето му. Той бързо се изправи и напусна хогана, като пренебрегваше молбите на бягащата зад него Леонида. Тя го познаваше достатъчно добре, за да предвиди със сигурност следващите му действия. Той бе твърдо решен да намери Адам и да го бие и мачка, докато не заприлича на пихтия. Бе отвратен от самата мисъл, че дъщеря му е спала с този мъж; не толкова, че в утробата си носеше неговото дете. Адам се беше възползвал от простодушието на Недокоснат цвят.

Вождът яхна коня си и потегли. През целия път до влака яздеше в галоп. Когато най-после пристигна, скочи на земята и се хвърли към частните купета. Като не бе сигурен кое от тях е на Адам, той отвори една от вратите и влезе.

— Къде си? — извика той. Разбра, че тук нямаше никой и се насочи към другото купе.

За негово огромно съжаление то също бе празно. Изкушаваше се да потроши всичко пред себе си и после да го подпали, но успя да спре тази мисъл навреме. Почувства, че ще бъде по-добре да направи това по-после. Гневът му ставаше неконтролируем. И искаше да го запази такъв до късно, когато щеше да сграбчи Адам в ръцете си.

Имаше нужда да успокои сърцето си от болката на дъщеря си и реши, че ще е най-добре да открие някое високо място, на което ще може да се моли за закрила.

Трябваше да поразмишлява за това къде бе сбъркал като баща или какво можеше да направи оттук нататък, за да може съдбата да не му обръща повече гръб.

Никога преди не се бе чувствал толкова безпомощен. Неговата единствена благословия, както винаги, бе неговата жена — Леонида. Тя винаги го поддържаше. И винаги щеше да го прави. Тя бе негово минало, настояще и бъдеще. В нея той щеше да намери самотата, от която се нуждаеше. И вместо да отиде да се моли сам в планините, по-добре бе да се върне при нея.

И Мъдреца отново яхна коня си и потегли. Но този път съвсем бавно и с наведена глава.