Каси Едуардс
Диво желание (11)

Глава десета

Не си отивай — тъкмо в този час

насладата — туй полунощно цвете,

далеч от погледа на груба светлина

цъфти за жриците на бледата луна

и мами навън синовете на нощта.

Томас Мор

Стефани се любуваше на залязващото слънце, докато минаваха през тесен каньон. Гледаше с благоговение красивия пейзаж наоколо.

— Разбирам защо навахите са против железопътните линии. Тази земя е толкова хубава и слънчева, недокосната от човешка ръка. Представям си как се чувстваш, когато чуеш свирката на локомотива да ехти над девствените гори.

— Да, в очите ти чета, че наистина го чувстваш. За съжаление повечето бели не са като теб. — Бегача приближи коня си до нейния. — Личи си, че с Адам не сте от една кръв.

— След като родителите ни се ожениха, станахме много близки. — Стефани не можеше да потисне обзелото я вълнение от близостта му. — Споделяхме си много неща. Искрено исках той да осъществи мечтата си за частната линия и града, за които бленува от дванайсетгодишен.

Бегача направи знак с ръка към една скала, която се спускаше отвесно надолу.

— Ела! Ще те заведа на мястото, откъдето често наблюдавам залеза на слънцето и изгряването на луната. Оттам пред погледа се разстила равнината в цялото си великолепие.

— С удоволствие. — Стефани беше сигурна, че омразата не може да се прокрадне между тях. Изглежда той не я упрекваше заради Адам. Притесняваше я друго — неизбежният разговор за нейните намерения тук. Като че ли забрави за това след разгорещените спорове за частната линия и за новия град. Обаче тя не можеше винаги да избягва темата за работата си. Фотографските й принадлежности бяха съвсем близо. Беше достатъчно само да вдигне коженото намотало и да погледне в торбите, завързани за мулето.

Най-после стигнаха върха на скалата, където имаше малка площадка. Пред погледа се разкриваше чудесна панорама. Небето беше обагрено като палитра на художник в различни цветове. Луната едва се виждаше в единия край на хоризонта. Те се приближиха до самия ръб на скалата. Под тях се простираше необятната равнина, прорязана от мрачни каньони. В далечината се виждаха величествените планини. По върховете им се белееше сняг. Пълна тишина цареше наоколо.

— Толкова е спокойно. — Стефани се обърна към Адам и с учудване видя, че той е слязъл от коня си.

— Искаш ли да постоим малко тук? — Той вдигна ръце, за да й помогне да слезе.

Тя скочи и двамата завързаха конете си за един камък.

— Толкова си красива. — Бегача я прегърна и зарови пръсти в косата й. — Човек е способен да забрави всичко друго заради теб.

— Няма нищо друго, освен ние двамата. — Стефани се притисна към него. Близостта им я опиваше, макар че не можеше напълно да потисне опасенията си. Страхуваше се да се отдаде толкова лесно на един мъж. Никога преди не беше се любила, но сега за първи път беше влюбена. Различията между тях вече нямаха значение. Тялото й тръпнеше от желание. Притвори очи, когато Бегача притисна устни към нейните. Главата й се замая. Обви ръце около шията му. Бавно се свлякоха на земята, там, където тревата образуваше меко легло. Той се надвеси над нея и провря коляно между краката й. През дрехите Стефани усещаше как тялото му изгаря от желание и слабините му пулсираха. Обзе я див копнеж да я обладае. Сръчно разкопча ризата му. Допирът до голата му кожа я влудяваше. Ръката й се плъзна надолу развърза панталона му и достигна онази част от тялото, която караше кръвта й да закипи. Бегача изстена от удоволствие, когато почувства ръката й между краката си. Едва си поемаше дъх, докато тя изучаваше с ръка тази непозната за нея част от човешкото тяло. Неспособен да издържи повече, той се изправи и подаде ръка на Стефани. Двамата не сваляха очи един от друг.

— Искам те! — каза Бегача дрезгаво.

— Имам нужда от теб! — Стефани не можеше да познае гласа си.

— Исках да потисна чувствата си към теб, но сърцето не ми позволи. Не знам как е възможно, но ми се струва, че винаги съм те обичал. Толкова силна любов не може да се роди за няколко дни.

— Винаги ще те обичам. Въпреки че те познавам отскоро, знам, че чувствата ми са искрени. Люби ме, Бегачо! Моля те! Никога досега не съм изпитвала такова желание.

Бегача покри с длани лицето й.

— Аз ще бъда първият мъж за теб, нали? Очите на Стефани се разшириха от учудване.

— Как… разбра?

— Има много начини. Не ме питай сега?

Стефани му помогна да разкопчае блузата й и да я съблече. Той погали нежно гърдите й, като масажираше с пръсти набъбналите й зърна. Наведе глава и обхвана едното от тях с устни. Разкопча колана на полата й и тя падна на земята. Продължи да я съблича, докато остана гола. Ръцете му милваха нежно тялото й. Стефани трепереше от възбуда, но когато той стигна до мястото под корема й, тя прехапа устни, за да не извика. Той продължи да я гали. Тя отметна глава назад, стенейки от удоволствие. Възбудата й нарастваше с всяка измината минута. Горещи вълни заливаха тялото й. Изпитваше наслада, непозната до сега. Отвори очи и видя Бегача да сваля дрехите си. Погледът й се плъзна по атлетичното му тяло. Изведнъж я обзе страх.

— Не знам. — Стефани отстъпи назад.

— Не се страхувай! — Бегача я хвана за ръцете. — Няма да почувстваш нищо друго, освен върховна наслада, когато телата ни се слеят. Ние ще станем едно тяло и една душа.

Стефани отново се намери в прегръдките му. Целувките му я изгаряха. Той я прегърна нежно и я сложи на земята. Кракът му се провря между коленете й. Тя беше обхваната от непознато за нея диво желание. Изведнъж дъхът й спря. В този момент той проникна в нея, разрушавайки бариерата на девствеността. Дръпна се, очите й бяха пълни със сълзи.

Бегача прочете в очите й страх.

— Болката, която чувстваш, е съвсем естествена — успокои я той. — Не се страхувай! Тя ще отмине. Отпусни се. Остави тялото си да изпита пълната наслада.

Стефани избърса сълзите си и кимна.

— Не се страхувам. Моля те, продължавай. Чудесно е, че сме заедно.

— Но това не е удоволствието, за което ти говорих. Поеми си дълбоко въздух. Затвори очи и ме целуни. Тогава ще достигнеш пълния екстаз.

Стефани кимна с глава и затвори очи. Той обсипваше с целувки тялото й. Проникваше все по-дълбоко в нея. Тя му се отдаде напълно. Бегача обхвана с ръце ханша й и я притисна към себе си. Слабините му горяха. Вените му пулсираха. Двамата стенеха, отдадени изцяло на удоволствието. Телата им се гърчеха като в транс. Тогава настъпи върховният момент на блаженство — разтърсващ и изтощителен. Стефани извиваше нагоре тялото си и го притискаше към неговото. Цялата се тресеше.

Върховната възбуда премина. Те останаха да лежат така. Телата им бяха слети в едно цяло. Бегача я целуна нежно и се обърна по гръб, загледан в звездното небе. Стефани се сгуши до него.

— Не съм предполагала, че може да бъде толкова хубаво. Обичам те, Бегачо. Обожавам те.

Бегача се обърна към нея.

— Никой досега не е грабвал сърцето ми така, както ти. С никоя жена не съм изживявал по-голяма наслада.

Той сложи ръка под главата си.

— И какво ще правим сега с Адам? Не одобрявам нищо от това, което каза днес. Също и баща ми. Що се отнася до Мъдреца, може и към теб да храни ненавист, защото си му сестра.

— Да, негова сестра съм, но това не е толкова важно. Скъпи, нека не допускаме Адам или баща ти да влияят на чувствата ни. Нека живеем в нашия малък свят. Възможно ли е? Можем да се издигнем над всичко и над всеки. Все едно, че само ние двамата сме на този свят.

Задуха хладен вятър и Стефани потрепери. Бегача се оправи и събра дрехите й.

— Облечи се. Не искам да настинеш заради мен. Стефани също стана и започна да се облича.

— Любов моя, не мога да повярвам в това, което се случи между нас. Чаках толкова години, докато срещна най-подходящия мъж. Изглежда, че това си ти.

Стефани се обличаше, без да обръща внимание какво прави той. Мислеше си, че и той се облича. Когато вдигна очи, видя, че греши. Той беше напълно облечен, застанал до мулето с фотографските й принадлежности. Тя изтръпна, когато той извади камерата и започна да я разглежда. Приближи се тихо към него. В този момент той се обърна и я погледна с огорчение. После вдигна камерата, сякаш искаше да я хвърли на земята.

— Това е единственото, което ни разделя!

— Не! — изпищя Стефани и вдигна ръка, за да го спре.