Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
False Memory, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
meduza (2010)

Издание:

Дийн Кунц. Фалшива памет

ИК „Плеяда“, 2001

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)

76.

За известно време настъпи пълен хаос. Всички говореха едновременно.

Объркването на Марти се засили от потресаващата новина, че жената в розовия костюм „Шанел“ е застреляла и Скийт, и Ариман. Непознатата призна това, поиска да я арестуват и не добави нищо повече.

Четирима едри, мускулести санитари сложиха Скийт на количка и бързо я закараха до асансьора. На Марти й се стори, че те летят по дългия коридор и не карат ранения към болницата, а водят безсмъртна душа на много по-дълго пътуване.

Полицаите разрешиха на Дъсти да придружи брат си. Той прегърна Марти, целуна я и хукна към количката.

Марти бе задържана на сцената на местопрестъплението. Полицаите в Малибу се бяха обадили на колегите си в Нюпорт, бяха установили връзка между стрелбата и смъртта на Ерик Джагър и бяха набелязали Марти и Дъсти за свидетели в единия, а вероятно и в другия случай. Едно от ченгетата тръгна към болницата, за да разпита Дъсти, но останалите предпочетоха да разговарят с Марти в кабинета на Ариман.

Фотографите, лаборантите, представителите на канцеларията на прокурора и детективите събираха доказателства от сцената на местопрестъплението.

Марти се почувства странно, че отново се намира в махагоновата гора от кошмарите си, обитавана от Човека от листа. Тя още усещаше присъствието му, макар че той беше мъртъв. И после разказа на ченгетата всичко, без да премълчава нето една подробност, колкото и фантастична и невероятна да беше, с изключение на срещата с Кевин и Закари в Санта Фе.

Марти очакваше, че няма да й повярват, макар случилото се в ранните часове на този следобед да придаваше известна достоверност на разказа й.

Рой Клостърман бе научил за стрелбата от първите репортери по радиото и бе дошъл на сцената на местопрестъплението. Марти разбра, че той е в коридора и разговаря с полицаите, когато извикаха единия от детективите, които, след като се върна, беше достатъчно потресен, за да съобщи, че Клостърман потвърждава историята й.

После ченгетата се заловиха с беретата в ръката на Ариман. Бързата компютърна проверка показа, че оръжието не е регистрирано и няма данни за законната му покупка. Образът му на виден и спазващ закона гражданин бе малко помрачен от това разкритие.

Вероятно онова, което най-после убеди ченгетата, че случаят е безпрецедентно странен, беше синьото пликче с изпражненията в кобура на Ариман. Дори самият Шерлок Холмс трудно би стигнал до логично заключение, за да обясни наличието на тази стъписваща находка. Детективите веднага предположиха, че става дума за нещо извратено и изпратиха пликчето за анализ в лабораторията.

Марти не мислеше, че ще е в състояние да шофира, но щом седна зад волана, безпроблемно подкара към болницата. Тя намери Дъсти в чакалнята на интензивното отделение и разбра, че Скийт е бил опериран в продължение на три часа. Макар и в критично състояние, хлапето се държеше.

След седем часа Скийт дойде в съзнание и им разрешиха да го видят, но само за две-три минути. Това време им беше достатъчно, за да му кажат онова, което всички членове на семейства мълвят на роднините си в интензивното отделение. „Обичам те.“

Те пренощуваха при майката на Марти. Сабрина ги нагости с домашно изпечен хляб и зеленчукова супа и когато сутринта се върнаха в болницата, състоянието на Скийт се бе подобрило от критично в сериозно.

Два телевизионни екипа и трима журналисти от пресата чакаха появата на Марти и Дъсти.

* * *

Въоръжени със заповед за обиск, полицаите три дни претърсваха огромната къща на Марк Ариман. Отначало не намериха нищо странно, освен внушителната му колекция от играчки.

Къщата имаше сложна, автоматична, компютърна система. Ченгетата със специализирани компютърни познания разгадаха личната парола на психиатъра и откриха съществуването на шест сейфа с различни размери.

Те разшифроваха комбинациите и в първия сейф намериха само финансови документи.

Вторият беше по-голям и съдържаше пет пистолета, два автоматични картечни пистолета и карабина „Узи“. Нито едно оръжие не беше регистрирано на името на Марк Ариман и не беше лицензирано от никой търговец.

Третият сейф представляваше малка кутия, хитро скрита в камината в спалнята. Там ченгетата откриха още един пистолет — „Таурус Милениум“, с празен пълнител и с който очевидно бе стреляно скоро.

Най-силен интерес предизвика вторият предмет в сейфа — запечатан под вакуум буркан, съдържащ човешки очи, плаващи във фиксаж. На капачката имаше етикет с написано на ръка стихче хайку.

Бащини очи.

Кралят на порой сълзи.

Аз избирам смях.

Медийният интерес се превърна в буря.

Дъсти и Марти не можеха да останат в къщата на Сабрина, която денонощно беше обсадена от репортери.

На третия ден полицаите откриха купчина видеокасети, скрити в сейф, неупоменат в списъка в компютъра в къщата. Един специалист на свободна практика съобщи, че го е инсталирал незаконно по поръчка на доктор Ариман. Записите съдържаха безценните спомени на най-опасните игри на психиатъра, включително сцените със Сюзан и изнасилвача й, заснети със скритата в японското дръвче камера в спалнята й.

Медийната буря се развихри в ураган.

Нед Мадъруел ръководеше бизнеса, докато Марти и Дъсти живееха при различни приятели, бягайки от микрофоните и камерите.

Единствената история, която измести от водещите новини за екстравагантностите на Ариман, беше безумната атака срещу президента на Съединените щати по време на благотворителен прием в Бел Еър и застрелването на нападателя — известен актьор — от агентите на тайните служби, които не бяха заети с издирването и съхраняването на носа. След двайсет и четири часа, когато се разбра, че мегазвездата е познавал Марк Ариман и всъщност отскоро му е бил пациент в рехабилитационна клиника, отчасти собственост на психиатъра, медийният ураган се превърна в сензацията на века.

* * *

Най-после бурята отшумя, защото за днешните странни времена е характерно, че колкото и да е безпрецедентна и ужасяваща, всяка сензация неизбежно е последвана от друго, още по-изумително и шокиращо събитие.

В края на пролетта Скийт се възстанови напълно и се чувстваше по-добре отвсякога. Без да я заплашва със съд и по нейна инициатива, дамата в розово му плати двеста и петдесет хиляди долара обезщетение и той реши да си почине няколко месеца от бояджийството, да пътува и да обмисли възможностите си за избор.

Скийт и Чешита смятаха да отидат първо в Роузуел, Ню Мексико, и после и на други, представляващи интерес места, свързани с дирите на НЛО. Скийт получи обратно шофьорската си книжка и двамата можеха да се редуват зад волана на новата му каравана.

Дамата в розово заяви, че мозъкът й е бил промит от Марк Ариман и е била подложена на сексуално насилие и пледира за стрелба при самоотбрана. Тя твърдеше, че Скийт случайно се е изпречил на пътя на първия й куршум. След ожесточени спорове и вълнение в канцеларията на прокурора, жената бе обвинена в непредумишлено убийство и освободена под гаранция. През лятото залозите бяха, че тя никога няма да застане пред съда. Но дори това да станеше, кой състав от съдебни заседатели би решил, че е виновна след вълнуващата й поява във всички възможни телевизионни предавания, на едно от които Опра Уинфри я прегърна и рече: „Ти си вдъхновение, момиче“, а публиката неудържимо плачеше.

Дерек Ламптън Младши беше герой в продължение на една седмица и се появи по националните новини, демонстрирайки стрелба с арбалет. На въпроса какъв иска да стане, когато порасне, той отговори: „Астронавт“. Това съвсем не прозвуча детински, защото Младши имаше само отлични оценки и вече тренираше за пилот.

В средата на лятото институтът „Белън-Токланд“ в Санта Фе отрече всякаква връзка със странните експерименти на Марк Ариман. Слуховете, че психиатърът е работил там, бяха категорично опровергани. „Той беше социопат — заяви директорът, — жалък, влюбен в себе си, самозван специалист, който искаше да се легитимира, твърдейки, че работи в нашия престижен институт, занимаващ се с проблемите на световния мир.“ Естеството на научноизследователската работа в института не стана ясно, макар че медиите го описаха по различни начини.

Марти анулира договора си за новата видеоигра, основаваща се на „Господарят на пръстените“. Тя още харесваше книгите на Толкин, но искаше да прави нещо реално. Дъсти й предложи работа като бояджия и известно време Марти се занимаваше с това. Физическият труд предизвикваше приятна умора и й оставяше време за размисъл.

Хирургичната операция по зашиването на носа на президента мина успешно.

Нед Мадъруел продаде три стихчета хайку на едно литературно списание.

Двата лотарийни билета не спечелиха.

Край
Читателите на „Фалшива памет“ са прочели и: