Дийн Кунц
Фалшива памет (27)

27.

Сюзан Джагър изгледа вечерните новини и тръгна из апартамента, за да синхронизира часовниците. Тя извършваше тази задача всеки вторник по едно и също време.

Всъщност нито един от часовниците не изоставаше, нито избързваше с повече от минута, но Сюзан изпитваше удоволствие да ги сверява.

През шестнайсетте месеца на почти пълна изолация и постоянно безпокойство тя разчиташе на този ритуал, за да запази разсъдъка си.

За всяка домакинска задача Сюзан измисляше сложна процедура, към която се придържаше стриктно. Излъскването на пода или на мебелите се превърна в продължително занимание, запълващо свободното й време.

Извършването на всяка задача така, че да отговаря на високите стандарти и подчиняването на кодекс от домакински правила й вдъхваше чувство за контрол. Усещането беше успокояващо, макар Сюзан да съзнаваше, че е илюзия.

Тя свери часовниците и отиде в кухнята, за да приготви вечерята. Салата от домати и цикория. Пилешко с винен сос.

Готвенето беше любимото й занимание през деня. Тя изпълняваше рецептите с прецизността на учен и измерваше и комбинираше съставките като бомбаджия, който прави експлозив. Кулинарните и религиозните ритуали утешаваха сърцето и успокояваха съзнанието, вероятно защото първите бяха храна за тялото, а вторите — за душата.

Но тази вечер Сюзан не можеше да се съсредоточи върху готвенето. Вниманието й непрекъснато се насочваше към телефона. Тя изгаряше от нетърпение да разговаря с Марти, след като най-после бе събрала смелост да й разкаже за загадъчния нощен посетител.

Допреди последните събития, без да изпитва угризения, Сюзан мислеше да не казва нищо на Марти. В продължение на шестнайсет месеца тя не беше в състояние да говори за сексуалните атаки, извършвани, докато спи.

Срамът я караше да мълчи, но, от друга страна, я възпрепятстваше по-малко от притеснението, че ще я помислят за луда. На самата нея й беше трудно да повярва, че докато спи, някой я съблича, изнасилва я и после пак я облича.

Ерик не беше магьосник, притежаващ способността незабелязано да влиза и излиза от апартамента и от тялото й.

Макар Ерик да беше слабохарактерен и морално объркан, както бе казала Марти, Сюзан не искаше да мисли, че той може да я мрази достатъчно, за да постъпва така с нея. А омразата несъмнено беше в дъното на това издевателство. Двамата се бяха обичали и раздялата им беше белязана със съжаление, а не с гняв.

Ако Ерик я желаеше, макар да не се чувстваше длъжен да стои до нея, когато й е нужен, Сюзан би могла да го приеме. Ето защо, нямаше причина той да крои сложни планове, за да я притежава насила.

Но въпреки всичко, ако не беше Ерик, тогава… кой?

Ерик бе живял в къщата й и вероятно знаеше как да влиза безпрепятствено и крадешком, колкото и невероятно да звучеше това. Никой друг не познаваше достатъчно добре обстановката, за да влиза и излиза незабелязано.

Ръката й се разтрепери и солта се изсипа от лъжицата.

Сюзан се обърна и избърса изпотените си ръце в хавлията.

Тя се приближи до вратата на апартамента и провери ключалките. И двете бяха спуснати. Веригата беше на мястото си.

Сюзан се облегна на вратата.

„Нямам халюцинации.“

Марти, изглежда, й бе повярвала, когато говориха по телефона.

Но да убеди другите, вероятно щеше да е трудно.

Доказателствата в подкрепа на твърденията й, че е изнасилвана, бяха неубедителни. Понякога влагалището й беше чувствително, но невинаги. Друг път на бедрата и гърдите й имаше синини с размерите на мъжки пръсти, но тя не можеше да докаже, че са дело на изнасилвач или че не се е самонаранила по време на гимнастика.

Веднага щом се събудеше, Сюзан винаги разбираше, че я е посещавал натрапникът фантом още преди да усети влагата в себе си, защото се чувстваше насилена и омърсена.

Чувствата обаче не бяха доказателство.

Спермата беше единственото доказателство, че тя е била с мъж, но не означаваше задължително изнасилване.

Пък и ако представеше на властите изцапаните си бикини или още по-лошо, ако се подложеше на гинекологичен преглед, Сюзан щеше да изпита много по-голяма неудобство, отколкото можеше да издържи в настоящото си състояние.

Всъщност агорафобията беше основната причина да не се довери на Марти, още по-малко на полицията или на други непознати. Макар просветените да знаеха, че фобията не е форма на лудост, хората не можеха да не сметнат думите й за странни. А започнеше ли да твърди, че докато спи, е била изнасилена от мъж, който не е видяла и който влиза при залостени врати… Тогава и най-добрата й и дългосрочна приятелка можеше да се запита дали агорафобията, макар и да не е форма на лудост, не е симптом за психично заболяване.

Сюзан отново провери ключалките и нетърпеливо посегна към телефона. Не можеше да чака повече Марти да й се обади. Тя се нуждаеше от окуражаване, че най-добрата й приятелка вярва в съществуването на изнасилвача фантом.

Сюзан набра първите четири цифри на номера на Марти, то затвори. Трябваше да бъде търпелива. Ако изглеждаше твърде уязвима или припряна, можеше да не й повярват.

Тя отново се залови с винения сос, но осъзна, че е твърде нервна, за да се разсейва с кулинарни ритуали. Не беше и гладна.

Сюзан отвори бутилка мерло, напълни чаша и седна до масата в кухнята. Напоследък пиеше повече от обикновено.

Тя отпи от виното и вдигна чашата към светлината. Рубинената течност беше бистра и явно не съдържаше примеси.

Известно време Сюзан смяташе, че някой я упоява. Тази вероятност още я безпокоеше, но не толкова силно както преди.

Рохипнолът, който според медиите беше упойващо вещество, използвано от изнасилвачите, би обяснил факта, че Сюзан не се събужда по време на сексуалните контакти. Ако в чашата с алкохола се сипеше рохипнол, жената изпадаше в ступор, ставаше дезориентирана, податлива и беззащитна. Накрая заспиваше и когато се събудеше, не си спомняше какво се е случило през нощта.

Но сутрин, когато установеше, че загадъчният посетител я е изнасилвал, Сюзан не страдаше от симптомите, характерни за упойване с рохипнол. Не й беше лошо, устата й не беше пресъхнала, зрението й не беше замъглено, нямаше пулсиращо главоболие и не беше дезориентирана. Тя винаги се събуждаше с ясно съзнание и дори освежена, макар че се чувстваше изнасилена.

Но въпреки това тя започна да пазарува от различни магазини. Понякога разчиташе на Марти да й купи каквото е необходимо, но обикновено поръчваше продукти от малки, фамилни магазинчета. Макар че непрекъснато ги сменяше, параноично убедена, че някой слага опиати в храната и напитките, това не сложи край на нощните атаки.

В отчаянието си Сюзан потърси отговор в свръхестественото и мобилната библиотека й носеше зловещи книги за призраци, вампири, демони, прогонване на духове, черна магия и отвличане от извънземни.

За щастие библиотекарят нито веднъж не коментира и не изрази недоумение от неутолимия й апетит към тези странни теми. Но това несъмнено беше по-здравословно от интереса към съвременната политика или към клюките за известни личности.

Сюзан бе особено силно заинтригувана от легендата за злия демон, който посещава жените, докато спят, и прави секс с тях.

Но интересът й така и не се превърна в убеждение. Тя не затъна толкова надълбоко в суеверието, че да спи с Библията или да носи огърлица от чесън.

Накрая Сюзан престана да изследва свръхестественото, защото агорафобията й се засили. Ирационалното, изглежда, подхранваше болните части на психиката й, където живееше необяснимия й страх.

Тя отново напълни чашата си, взе я и тръгна да обиколи апартамента, за да се увери, че всички възможни входове са залостени.

После отиде във всекидневната, угаси лампите и седна в креслото, отпивайки от мерлото, докато очите й свикнат с мрака.

Макар че фобията бе прогресирала, докато й стана трудно да гледа дневната светлина дори през прозорците, Сюзан още беше в състояние да издържи на нощната гледка, когато небето беше облачно и морето от звезди не очакваше съзерцанието й. В такива мигове тя не пропускаше възможността да се постави на изпитание, защото се притесняваше, че ако не упражнява смелостта си, това й качество съвсем ще закърнее.

Когато очите й свикнаха с тъмнината и виното засили смелостта й, Сюзан се приближи до средния от трите прозорци, които гледаха към океана, и след кратко колебание вдигна щорите.

Пешеходната алея пред къщата беше осветена от уличните лампи и макар че още не беше късно, беше безлюдна.

Между палмите се виеше мъгла. Листата им бяха неподвижни и пълзящата мъгла приличаше на живо, заплашително приближаващо се същество.

Плажът и океанът не се виждаха.

На небето нямаше звезди и мракът и мъглата скриваха света. Сюзан би трябвало да може часове наред да стои до прозореца, овладявайки страха си, но сърцето й започна да бие учестено. Агорафобията не беше причината за внезапно възникналите й опасения, а усещането, че някой я наблюдава.

Откакто започнаха нощните посещения, безпокойството я обземаше все по-силно. Скопофобия — страхът да бъдеш наблюдаван.

Но това със сигурност не беше втора фобия, а необясним, безпричинен страх. Ако наистина съществуваше, изнасилвачът фантом трябваше понякога да наблюдава дома й, за да бъде сигурен, че тя ще е сама, когато я посети.

Но Сюзан се опасяваше, че я обземат нови фобии, докато накрая се парализираше от страх.

Алеята беше безлюдна. Стволовете на палмите не бяха достатъчно широки, за да се скрие някой зад тях.

„Той е там.“

Три поредни нощи Сюзан не бе изнасилвана и злият дух сигурно щеше да дойде тази вечер. Той спазваше схема на сексуална потребност, която беше по-редовна от лунното притегляне върху приливите на кръв на върколака.

Сюзан често се опитваше да остане будна в нощите, когато го очакваше, но той не идваше. Посещаваше я, когато тя задрямваше. Веднъж Сюзан заспа облечена на креслото и се събуди в леглото си. Кожата й миришеше на потта му и гнусната му сперма бе полепнала по бикините й. Изнасилвачът, изглежда, притежаваше шесто чувство и знаеше кога тя спи и е най-уязвима.

„Той е там.“

На плажа имаше няколко дюни и натрапникът може би се криеше там.

Сюзан усещаше погледа му. Или поне така си мислеше.

Тя бързо спусна щорите.

Ядосана на себе си, че е толкова страхлива, треперейки повече от гняв и отчаяние, отколкото от страх, и изнервена, защото е безпомощна жертва, Сюзан изпита непреодолимо желание да превъзмогне агорафобията си, да излезе навън, да обиколи дюните и да застане пред инквизитора си, или да докаже пред себе си, че той не е там. Но тя нямаше смелостта да тръгне да търси хищника. Не беше в състояние да прави нищо друго, освен да се крие в дома си и да чака.

Сюзан не можеше дори да се надява на избавление, защото надеждата, която дълго време я бе крепила, напоследък бе намаляла и ако притежаваше физическа плътност, нямаше да я забележи дори през лупа, нито през най-мощния микроскоп.

Лупа.

Хрумна й нова идея, която й хареса. Може би щеше да успее да види изнасилвача.

В дрешника на спалнята имаше мощен бинокъл. По-рано, когато слънчевата светлина не я изнервяше, Сюзан с удоволствие наблюдаваше платноходките и корабите, пътуващи за Южна Америка или за Сан Франциско.

Тя намери бинокъла. На лавицата имаше и още нещо, за което бе забравила. Видеокамера.

Ерик я бе купил, но много преди да се изнесе, бе загубил интерес към снимането на домашни видеофилми.

Сюзан изведнъж измисли план.

Тя остави бинокъла, взе видеокамерата и я сложи на леглото.

Вътре имаше батерии и празна лента.

Сюзан с любопитство прочете книжката с указанията.

Както винаги, щом се заловеше с ново хоби, Ерик не се задоволяваше с обикновени пособия. Той държеше да притежава най-доброто и най-модерното, и видеокамерата имаше възможно най-хубавия обектив и безупречен образ и звук. Освен това можеше да се нагласи така, че да снима сама в продължение на три часа.

Сюзан включи устройството за презареждане на батерии, после вдигна чашата за наздравица и този път пи, не за да се утеши, а за да празнува.

За пръв път от много месеци тя наистина чувстваше, че контролира живота си. Мисълта, че предприема малка стъпка, за да реши макар и само един от множеството тежки проблеми, които я измъчваха, не помрачи вълнението й. Най-после тя правеше нещо и отчаяно се нуждаеше от поощрението на прилива на оптимизма.

Сюзан отиде в кухнята, разчисти продуктите за пилешкото с винен сос, извади от фризера замразена пица и се запита защо не се беше сетила за видеокамерата преди няколко седмици или месеци. Тя започна да съзнава, че е била изумително пасивна, като се има предвид ужасът и терорът, които бе понесла.

Е, да, Сюзан бе потърсила терапия. Два пъти седмично в продължение на шестнайсет месеца. Постижението не беше малко — да се бори да отива и да се връща от всеки сеанс и да постоянства въпреки незадоволителните резултати. Но да се подложи на терапия, беше най-малкото, което можеше на направи, когато животът й се разпадаше. И ключовата дума наистина беше „подлагане“, защото Сюзан изпълняваше терапевтичните стратегии и съвети на доктор Ариман с нехарактерно за нея покорство, като се има предвид, че по-рано беше изключително предпазлива с психиатрите.

Тя сложи пицата в микровълновата фурна. Беше щастлива, че се е освободила от необходимостта да приготвя слона вечеря. Сюзан осъзна, че е запазила разсъдъка си благодарение на ритуала за сметка на действието. Ритуалът беше като анестезия и правеше окаяното й състояние по-поносимо, но не я приближаваше до решение на проблемите и не помагаше.

Тя отново напълни чашата си. И виното не помагаше, пък и Сюзан трябваше да внимава да не се напие и да не провали работата, която й предстоеше, но беше толкова развълнувана и заредена с адреналин, че вероятно можеше да довърши бутилката и организмът й да изгори алкохола, докато станеше време за лягане.

Тя крачеше из кухнята, очаквайки пицата да се стопи и недоумението й към продължителната й пасивност прерасна в изумление. Припомняйки си изминалата година, Сюзан реши, че е живяла под въздействието на зла магия, която бе замъглила съзнанието, бе изсмукала волята и бе оковала душата й.

Е, магията се бе развалила. Сюзан Джагър бе възвърнала яснотата на мисълта и енергията си и беше готова да използва гнева си, за да промени живота си.

Той беше там. Може би дори в момента се криеше зад дюните и я наблюдаваше. Вероятно минаваше покрай къщата й, като се пързаляше с ролкови кънки или бягаше за здраве, или с велосипед. Поредният любител на развлеченията или маниак на тема спорт в Калифорния. Но изнасилвачът със сигурност беше там.

Той не я бе посещавал три поредни нощи, но следваше схема на сексуална потребност, която гарантираше, че ще дойде до зазоряване. Дори да заспи или да бъде упоена по някакъв начин, сутринта Сюзан щеше да знае всичко, защото с малко повече късмет, видеокамерата щеше да го заснеме на местопрестъплението.

Ако записът покаже Ерик, тя щеше да го рита, докато извадеха с операция обувката й от жалкия му задник. И после завинаги щеше да го изгони от живота си.

Ако камерата заснемеше непознат, което беше малко вероятно, Сюзан щеше да има доказателство за полицията. Колкото и унизително да беше да представи видеозапис на собственото си изнасилване, тя щеше да направи каквото трябва.

Сюзан се приближи до масата, за да вземе чашата с мерлото, и се запита какво би станало, ако… сутринта се събудеше с чувството, че е употребена и подута и усетеше издайническата топлина на спермата, а записът я покажеше сама в леглото, да се мята или в екстаз, или от ужас, като луда, изпаднала в пристъп на умопомрачение, а нощният посетител беше същество, да речем, зъл дух, който не хвърля отражение в огледала и не оставя образ на видеолентата.

Глупости.

Истината беше някъде там, но не беше свръхестествена.

Тя поднесе чашата към устните си и на един дъх изпи половината вино.