Едгар Бъроуз
Тарзан, храненикът на маймуните (28)

XIII
Заключение

При появяването на Джейн Портър вик на облекчение и възторг се откъсна от всички. Когато колата на Тарзан спря редом с другата, Портър мигом взе дъщеря си в своите прегръдки.

Една минута никой не обърна внимание на Тарзан, който продължаваше спокойно да стои на мястото си. Пръв за него си спомни Клейтън и като се обърна, му протегна ръка.

— Как ще можем дори малко да ви се отблагодарим? Вие спасихте всички ни. Във фермата ме нарекохте по име, но аз не мога да си припомня къде сме се срещали и как се казвате, макар че сте ми познат до известна степен. Сякаш сме се виждали при други обстоятелства и по друго време.

Тарзан се усмихна и стисна протегнатата ръка.

— Прав сте, мосю Клейтън — отвърна той на френски. — Простете ми, че не говоря с вас на английски. В момента го изучавам и макар да го разбирам добре, говоря доста лошо.

— Но кой сте вие? — запита Клейтън вече на френски.

— Тарзан от племето на маймуните.

Клейтън се отдръпна от учудване.

— Кълна се в Юпитер! Така е!

Професорът и Филандър също се доближиха, за да присъединят своите благодарности към тези на Клейтън и да изкажат на Тарзан своето учудване и удоволствие да срещнат тук приятелски настроения си благодетел от джунглата. След това всички се запътиха към близката селска странноприемница, където Клейтън разпореди да им бъде дадена храна и стаи.

Тъкмо бяха привършили обяда си, когато чуха далечния звук от приближаващ се автомобил. Филандър, който стоеше до прозореца, погледна навън.

— Боже мой — каза той с явно неудоволствие, — това е Кендлър. Пък аз си мислех… Е, впрочем радвам се, че не е станал жертва на пожара.

— Охо, Филандър, неведнъж съм съветвал студентите си да преброят до десет, преди да кажат нещо необмислено. На ваше място, Филандър, бих преброил до хиляда, пък и тогава скромно бих запазил мълчание.

— О, да, прав сте. Но кой е другият джентълмен до него? Има твърде официален вид.

Джейн пребледня.

Клейтън неспокойно се размърда на стола си.

Професор Портър нервно свали очилата си, дъхна в тях и без да ги избърше, отново ги сложи.

Само Тарзан беше в недоумение, когато Робърт Кендлър влезе в стаята.

— Слава богу! — възкликна той. — Страхувах се от най-лошото, докато не видях автомобила ви отпред, Клейтън. Пожарът отряза южния път и трябваше да се върнем и да заобиколим по западния. Мислех си вече, че никога не ще стигна до фермата.

Никой не изрази голям възторг. Тарзан го наблюдаваше така, както Сабор дебнеше плячката си. Джейн Портър го погледна и нервно се изкашля.

— Мистър Кендлър, това е мосю Тарзан, наш стар приятел.

Кендлър протегна ръка, но Тарзан стана и се поклони като истински джентълмен, правейки се, че не забелязва подадената му ръка. Кендлър не обърна голямо внимание.

— Ето пастора, уважаемия мистър Тусли, Джейн — обяви той високо, като се обърна към свещеника, който стоеше зад него. — Мистър Тусли, мис Портър.

Мистър Тусли се поклони и се засмя.

— Джейн, венчалният обред може да се извърши веднага — каза Кендлър. — Тогава ще можем да вземем вечерния влак за града.

Сега Тарзан разбра всичко. Погледна през полуотворените си клепачи към Джейн, но не помръдна.

Девойката се колебаеше. Стаята беше изпълнена с напрегнато мълчание. Нервите на всички бяха изпънати до крайност.

Всички се бяха обърнали към Джейн, очаквайки отговора й.

— Не може ли да изчакаме още няколко дни? — най-после промълви тя. — Толкова съм разстроена! Толкова много преживях днес!

Кендлър почувства враждебността, излъчвана от всички, и това го озлоби.

— Чакахме, докато аз се съгласявах да чакам — рязко отвърна той. — Вие обещахте да се омъжите за мене и няма да позволя повече да отлагате. В ръцете ми е документът, ето го и свещеника. Да започваме, мистър Тусли! Имаме достатъчно свидетели, дори повече, отколкото трябва — добави той с неприязнен тон.

Хвана Джейн за ръката и я поведе към свещеника, който вече я чакаше.

Но едва беше направил една крачка, когато една тежка ръка го хвана за рамото и стоманените и пръсти го стиснаха яко.

Другата ръка го сграбчи за гърлото и го вдигна във въздуха, тъй както котката си играе с мишката.

Джейн Портър с ужас и учудване се обърна към Тарзан и като го погледна в лицето, видя на челото му онази червена ивица, която беше виждала вече веднъж в Африка, по време на битката му е Теркоз.

Тя знаеше какво се таи в това диво сърце и е вик на ужас се хвърли напред, но Клейтън я беше изпреварил.

С един замах на могъщата ръка англичанинът отхвръкна в дъното на стаята. Тогава Джейн улови кротко китката на Тарзан и каза:

— Оставете го! Заради мене!

Ръката поотпусна малко стиснатото гърло на Кендлър.

— И вие искате това нещо да живее? — попита той учуден.

— Не желая да умира във вашите ръце, приятелю, а вие да станете убиец.

Тарзан сне ръката си от гърлото на Кендлър.

— Освобождавате ли я от обещанието й?

Кендлър, едвам дишайки, кимна утвърдително е глава.

— Обещавате ли да заминете и никога повече да не я безпокоите?

Последва ново утвърдително кимане. Лицето на Кендлър бе накривено от страх пред смъртта, която бе преминала така близо.

Тарзан го пусна и той изчезна зад вратата, следван от ужасения пастор.

Тарзан се обърна към Джейн.

— Мога ли за минута да поговоря с вас насаме?

Девойката кимна и се отправи към малката веранда на гостилницата.

— Стойте! — извика професор Портър, когато Тарзан се запъти след Джейн.

Той беше неимоверно объркан от бесния ход на събитията в последните няколко минути.

— Позволете ми, уважаеми господине, да получа обяснение за това, което се случи. С какво право вие решихте да се намесите в отношенията на дъщеря ми с господин Кендлър? Аз му бях обещал ръката й и независимо дали ни харесва или не, обещанието трябва да се изпълни!

— Намесих се, защото дъщеря ви не обича Кендлър и за мен това е предостатъчно.

— Вие не съзнавате какво направихте. Сега той няма да се ожени за нея.

— Несъмнено. Но не се страхувайте, че гордостта ви ще пострада, професоре! Вие ще имате възможност да му се издължите веднага щом се върнете вкъщи.

— Уважаеми господине, какво искате да кажете с това?

— Вашето съкровище е намерено — заяви Тарзан.

— Какво, какво казахте?! Вие сте полудял! Това е невъзможно! — възкликна задъхан професорът.

— И все пак е така! Вашето съкровище скрих аз, без да зная нито съдържанието му, нито кому принадлежи. Видях как матросите го заравяха и по маймунски го изкопах и преместих другаде. Когато Д’Арно ми каза какво е то и че парите са ваши, аз се върнах в джунглата и го взех. То причини толкова страдания и скръб, че Д’Арно настоя да не го нося тук и аз имам само акредитива. Вземете го, професоре — Тарзан извади от джоба си един плик и го подаде на Портър. — Тук са двеста хиляди долара. Съкровището бе оценено от експерти.

— Към и без това огромното ни задължение към вас сега вие добавяте и тази невероятна услуга — каза професорът с разтреперан глас. — Вие ми давате възможност да спася честта на семейството си.

Клейтън, който също беше излязъл от стаята, се върна.

— Извинете, но ще е най-добре да се опитаме да стигнем до града преди стъмване и да отпътуваме с първия влак. Току-що се е получило съобщение, че пожарът бавно се движи на север.

Думите на Клейтън прекъснаха разговора и всички се запътиха към колите. Портърови седнаха в автомобила на Клейтън, а Тарзан взе при себе си Филандър.

— Боже господи! — извика той. — Кой можеше да предположи, че е възможна такава промяна. Последния път, когато ви видях, вие бяхте същински див човек, който скачаше по клоните в африканската гора, а сега ме возите с френски автомобил! Това е във висша степен забележително!

— Филандър, — попита Тарзан след кратка пауза, — можете ли да си спомните обстоятелствата около погребението на мъртвите, намерени в колибата?

— Мога, и то доста добре.

— За мене това има голямо значение. Вашият отговор ще повдигне завесата на тайната. В най-лошия случай тайната ще си остане тайна. Ще ви попитам направо — всички скелети ли бяха човешки?

— Не. Най-малкият скелет беше на човекоподобна маймуна.

— Благодаря ви! — отговори му Тарзан.

В автомобила отпред Джейн трескаво обмисляше положението си. Тя разбра намерението на Тарзан и трябваше да бъде готова да му даде отговор. Той не беше човек, от когото можеш да се отървеш току-така. Тази мисъл предизвика учудването й и тя се запита дали пък не се страхува от него.

А можеше ли да обича човек, от когото се страхува?

Тя разбираше очарованието, което я беше обхванало в джунглата, но тук, сред прозата на цивилизацията, не можеше да има такава приказна любов. И безукорно облеченият французин не събуждаше в нея първобитната жена, както онзи горски бог.

Обичаше ли го? И сама тя не знаеше.

Крадешком погледна Клейтън. Ето човек, възпитан в същата среда и обстановка, в която е била и тя, и с обществено положение и култура, които тя смяташе за фундамент на предстоящия брак. Нима усетът и не я насочваше към този английски джентълмен? Та неговата любов беше такава, за каквато мечтае всяка цивилизована жена!

Можеше ли да заобича Клейтън? Той заслужаваше напълно нейната любов. Джейн Портър не беше хладно-разсъдлива по природа, но средата и наследствеността я бяха научили да си прави сметка даже в сърдечните работи.

Това, че тя беше така безумно увлечена от силата на младия гигант, когато неговите ръце я прегръщаха в далечните африкански джунгли, днес можеше да бъде обяснено с един повик на първичното, с пробуждане на първобитната жена, която отвръща на зова на първобитния мъж.

Тя си мислеше още, че ако той никога не се бе допрял до нея, тя нямаше да почувства влечение към него. А в такъв случай, значи, тя не го обича. Това че беше нищо повече от илюзия, предизвикана от възбудата и физическия контакт. Ако се омъжи за Тарзан, цялото това очарование би се притъпило от семейния живот.

Тя погледна отново Клейтън. Хубавец и джентълмен от главата до петите. С такъв мъж би могла само да се гордее.

И в това време той заговори. Минута по-рано или по-късно и трите живота биха тръгнали по друг път, но съдбата реши да посочи на Клейтън точния момент.

— Сега вече вие сте свободна, Джейн. Кажете да, и аз ще посветя целия си живот, за да ви направя напълно щастлива.

— Да — прошепна тя.

Същата вечер в чакалнята на гарата Тарзан съумя да остане сам с Джейн.

— Сега сте свободна, Джейн. Аз дойдох от дълбините на вековете, от леговището на първобитния човек, за да ви искам по право, защото заради вас станах цивилизован човек, преминах океани и континенти, заради вас ще стана онова, което трябва да бъда! Аз мога да ви дам щастие, Джейн, и онзи живот, който познавате и обичате. Ще се омъжите ли за мене?

За пръв път тя разбра дълбочината на любовта му към нея и всичко, което бе извършил за толкова кратко време в името на тази любов. Обърна се и закри лицето си с ръце.

Какво направи тя? Изплаши се от възможността да се поддаде на зова на този гигант и изгори след себе си всички мостове, от страх да не извърши грешка, стори друга, още по-голяма!

И тогава тя му каза всичко, каза му цялата истина, без да се опита да се защити или да оправдае постъпката си.

— Какво да правим? — попита той. — Вие признахте, че ме обичате, аз зная, че ви обичам, поне познавам морала на вашето общество, от който вие се ръководите. Оставям решението на въпроса във ваши ръце, защото вие по-добре знаете как да стигнете до вашето благополучие.

— Аз не мога да му откажа, Тарзан! Той също ме обича и е добър човек. Не ще мога да погледна вашето лице, ако откажа на Клейтън. Аз ще удържа думата си и вие ще ми помогнете да нося този товар, макар че след днешната вечер може би повече няма да се видим.

В това време и другите влязоха в чакалнята и Тарзан отиде до прозореца.

Не виждаше нищо. Пред очите беше обляната от слънце долчинка, обградена от гъстата завеса на тропическата растителност, а над всичко това блестеше синевата на екваториалното небе.

В средата на поляната стоеше млада жена, а до нея млад гигант. Те ядяха чудесни плодове, гледаха се в очите, усмихваха се и бяха много щастливи.

Мислите му прекъсна пощенският раздавач, които попита за джентълмен на име Тарзан.

— Имате телеграма от Париж, препратена от Балтимор.

Тарзан взе плика и го разпечати. Телеграмата беше от неговия приятел Д’Арно.

„Отпечатъците от пръстите доказват, че вие несъмнено сте Грейсток. Поздравявам ви.

Д’Арно“

В това време в чакалнята влезе Клейтън и се запъти към него с протегната ръка.

Ето човека, който ще носи титлата на Тарзан я ще владее неговите имения! Ще се ожени за жената, която той обича.

Само една негова дума ще преобърне живота на този човек.

Ще му отнеме титлата, имуществата, замъците, Джейн Портър.

— Знаете ли, старче, аз още не съм имал случай да ви благодаря за всичко, което сторихте за нас. Вие вършехте само това — да спасявате живота ни, както в Африка, така и тук. Знаете ли, че често си мислех за вас и за всички забележителни обстоятелства около вашата история. Бих искал да ви попитам как, дявол да го вземе, сте попаднали в тази далечна и страшна джунгла?

— Родил съм се там — отговори спокойно Тарзан. — Майка ми беше маймуна и от само себе си се разбира, че не е могла да ми разкаже много за това. Баща си не познавам.