Питър Джеймс
Недостатъчно мъртъв (49)

49

Рой Грейс не остави съобщение. Вече беше оставил едно по-рано на домашния телефон на Клео, както и на мобилния й, беше оставил и съобщение на телефонния секретар в моргата. В момента слушаше жизнерадостния й поздрав по гласовата поща на мобилния й телефон вече за трети път днес. Той затвори. Очевидно го избягваше, като все още се цупеше заради Санди.

Мамка му, мамка му, мамка му!

Беше го яд на себе си, че толкова тромаво поднесе нещата. Че излъга Клео и разруши доверието й в него. Окей, беше бяла лъжа, дрън-дрън-дрън. Но онзи въпрос, който му зададе, онзи простичък въпрос, на който той не можеше да отговори не само на нея, но и на себе си. Убийственият въпрос: „Какво ще стане, ако я намериш?“

Той наистина не знаеше. Имаше толкова много непредвидими величини. Толкова много различни причини хората да изчезват и повечето от тях му бяха известни. Толкова пъти беше разисквал това с екипа за намиране на изчезнали и с психиатъра си, при когото ходеше от години. В сърцето си къташе плахата надежда, че ако Санди беше жива, страдаше от амнезия. Това беше една реалистична възможност в първите дни и седмици след изчезването й, но сега, след като бяха изминали толкова много години, сламката беше твърде тънка, за да се хваща за нея.

Пред очите му се клатушкаше часовник „Суоч“ с розов циферблат с бели цифри и бяла каишка.

— Купих на деветгодишната си дъщеря един такъв. Подскочи до небето от радост, нали знаете какво имам предвид — ах, ау и прочие — обади се продавачът услужливо. Той беше светлокож мъж от афрокарибски произход, току-що прехвърлил трийсетте, модно облечен и дружелюбен, с коса, която приличаше на сноп часовникови пружини.

Грейс се съсредоточи върху задачата си. Сестра му беше предложила да купи на кръщелничката си часовник за рождения й ден утре и той се беше обадил на майка й, за да се увери, че няма и те да й купят такъв. Пред него на стъкления тезгях имаше изложени десет часовника. Проблемът му беше, че нямаше представа какво щеше да сметне за готино или за ужасно едно деветгодишно момиче. Спомняше си собственото си разочарование при отварянето на досадни подаръци, натрапени от добронамерените му кръстници. Чорапи, халат, пуловер, дървен модел на микробус за доставка на стоки на „Хародс“, чиито колела не се въртяха.

Всички часовници бяха различни. Розовият с белите цифри беше най-красив, най-фин.

— Не знам какво е на мода при часовниците… за кой от тях едно деветгодишно момиче ще реши, че е готин?

— Този няма грешка. Абсолютно. Точно такива сега носят всички. Гледали ли сте онова шоу в събота сутрин по Канал четири?

Грейс поклати глава.

— Миналата седмица в него имаше едно хлапе с такъв часовник. Дъщеря ми откачи!

— Колко струва?

— Трийсет лири. Продава се в красива кутийка.

Грейс кимна, измъквайки портфейла си. Поне този проблем беше решен. Макар и най-малкият от възникналите напоследък.

* * *

Вечерта се сблъска с много по-големи проблеми на оперативката в шест и трийсет в конферентната зала на Съсекс Хаус, като задушаващата жега в помещението беше най-малкият. Всичките двайсет и двама души от екипа бяха със свалени сака и повечето мъже като Грейс носеха ризи с къси ръкави. Държаха вратата отворена, което създаваше илюзията, че от коридора лъха по-хладен въздух, докато два вентилатора бръмчаха шумно и безполезно. Всички в помещението се потяха. Когато последният от тях зае мястото си, в потъмнялото небе отекна гръм.

— Ей ви на — каза Норман Потинг, с големи петна пот върху кремавата риза, — традиционното английско лято. Два дни хубаво време, а после гръмотевична буря.

Няколко души от екипа се усмихнаха, но Грейс почти не го чу, толкова се беше улисал в собствените си мисли. Клео продължаваше да не отговаря на обажданията му. Беше си взел билет за самолета в седем и трийсет утре сутринта за Мюнхен, като щеше да се върне в девет и петнайсет вечерта. Но поне там имаше човек, който да му помогне. Макар че не се бяха чували с Марсел Кулен повече от четири години, човекът отговори на обаждането му след един час и нещо и доколкото Грейс успя да разбере объркания му развален английски, немският детектив искаше да го посрещне лично на летището. Не беше забравил да отмени и неделния обяд утре у сестра си — за голямо нейно разочарование и мълчаливия гняв на Клео.

— Часът е шест и трийсет, събота, 5 август — прочете той официално пред събралите се от бележките си, подготвени от Елинор Ходжсън. — Това е четвъртата ни оперативка за операция „Хамелеон“, разследване на смъртта на мисис Катрин Маргарет Бишоп… известна като Кати… провеждано за втори ден от намирането на трупа й в осем и трийсет вчера сутринта. Ще обобщя събитията след произшествието.

Резюмира нещата накратко, изпускайки някои подробности, после завърши с гневен упрек, че някой е издал жизненоважната информация за противогаза на репортера на „Аргъс“ Кевин Спинела. Оглеждайки свирепо стаята, попита:

— Някой да знае как е попаднала тази информация при него?

Посрещнаха го празни погледи.

Жегата и препирнята с Клео го правеха раздразнителен, готов да избухне заради всяко дребно нещо в момента, и той удари с юмрук по масата.

— Това се случва за втори път през последните месеци — хвърли поглед на заместничката си Ким Мърфи, която кимна в знак на съгласие. — Не казвам, че го е направил някой в тази стая — добави той, — но ще открия на всяка цена кой е виновен и искам вие всички да се ослушвате. Окей?

Никой не възрази. Последва миг на тежка тишина, прекъсната от проблясък на мълния и внезапно примигване на всички лампи в стаята. Малко по-късно се чу още един гръмотевичен тътен.

— Сега по един организационен въпрос, ще отсъствам от сутрешните оперативки… ще ги поеме инспектор Мърфи.

Ким Мърфи кимна отново.

— Ще отсъствам от страната няколко часа — продължи Грейс. — Но тръгвам с мобилния си телефон и с моето „Блекбъри“, така че ще имате връзка с мен по всяко време по телефона и по електронната поща. Добре, сега да видим индивидуалните ви доклади — той погледна в бележките си, проверявайки какви задачи беше раздал, макар че повечето си ги спомняше. — Норман?

Гласът на Потинг звучеше като дълбоко, понякога мрънкащо ръмжене, утежнено от провинциално „ръкане“.

— Имам нещо, което може да е важно, Рой — каза детектив сержантът.

Потинг, който се придържаше към подробностите, изложи информацията с доста официална и досадна терминология, която би могъл да използва, ако даваше показания в съда.

— Ти ми възложи да проверя записите на наблюдателните камери в района. Прегледах записите на всички произшествия, докладвани в четвъртък вечерта, и забелязах, че един микробус за водопроводни услуги, за който бе съобщено, че е откраднат в Луис в четвъртък следобед, е бил изоставен на входната отсечка към една бензиностанция на „Бритиш Петролиъм“, на магистрала А27 в западна посока, две мили на изток от Луис, рано вчера сутринта.

Той замълча, за да прелисти назад няколко страници от бележника си.

— Реших да разследвам, защото ми се стори странно…

— Защо? — атакува го детектив сержант Бела Мой.

Грейс знаеше, че тя не можеше да понася Потинг и ще използва всяка възможност да го унижи.

— Ами, Бела, стори ми се, че микробус, пълен с водопроводни инструменти, едва ли ще бъде избран от повечето любители на бързото каране — отговори той, предизвиквайки вълничка смях. Дори Грейс си позволи да се усмихне.

С каменно лице Бела се тросна:

— Но може да бъде избран от водопроводчик мошеник.

— Не и при цените, които вземат водопроводчиците… те всички карат баровски коли.

Този път смехът беше още по-силен и Грейс вдигна ръка за тишина.

— Ако може да се придържаме към работата, моля? Изправени сме пред нещо много сериозно.

Потинг продължи да рие като булдозер.

— Просто ми се стори, че има нещо нередно. Зарязан микробус за водопроводни услуги. По същото време е била убита и мисис Бишоп. Не зная защо направих връзка… наречете го полицейски нюх.

Той погледна към Грейс, който му отвърна с кимване. Той знаеше за какво говори Потинг. Най-добрите полицаи имаха инстинкти. Интуиция. Способността да определят… да подушат… когато нещо беше наред или не, по причини, които никога не можеха да обяснят логически.

Бела изгледа по детски убийствено Норман Потинг, сякаш опитвайки се да го накара да сведе поглед. Грейс си отбеляза наум да поговори с нея за това нейно отношение след оперативката.

— Тази сутрин отидох на бензиностанцията на „Бритиш Петролиъм“ и поисках да разгледам записите на камерата за наблюдение на площадката от предната вечер. Персоналът беше отзивчив, отчасти защото двама души си бяха заминали, без да им платят — Потинг изведнъж самодоволно погледна право към Бела. — Камерата заснема по един кадър на всеки трийсет секунди. Когато разгледах записите, видях беемве кабриолет, пристигнало точно след полунощ, което, както после установих, беше колата на мисис Бишоп. Също така успях да разпозная жената, която отиваше към магазина на бензиностанцията като мисис Бишоп.

— Това може да е важно — каза Грейс.

— Нататък става още по-интересно — ветеранът детектив изглеждаше сега още по-доволен от себе си. — След това проверих отвътре колата в резиденцията на Бишоп на „Дайк Роуд Авеню“ и открих талон за паркиране, издаден в пет и единайсет следобед в четвъртък от автомат на „Саутовър Роуд“ в Луис. Микробусът е бил откраднат от един паркинг точно зад „Клиф Хай Стрийт“… на около пет минути път оттам.

Потинг замълча. След няколко мига Грейс го подкани:

— И?

— Не мога да добавя нищо повече на този етап, Рой. Но имам чувството, че има някаква връзка.

Грейс го погледна твърдо.

— Продължавай по случая — каза му и се обърна към Дзафероне.

На Алфонсо Дзафероне беше възложена важната, но досадна задача да проследи времевите възстановки. Дъвчейки нагло дъвка, той докладва за работата си с екипа на ХОЛМС и свързването на серията от събития, заобикалящи откриването на тялото на Кати Бишоп.

Младият детектив съобщи, че Кати Бишоп започнала деня си, когато я бяха намерили мъртва, с едночасова гимнастика у дома с личния си треньор. Грейс си отбеляза, че трябва да го разпитат.

След това посетила център за красота в Брайтън, където й направили маникюр. Грейс си записа да разпитат персонала. После отишла на обяд в ресторант „Хавана“ в Брайтън с една дама на име Каролайн Аш — организаторка на призивите за местна благотворителност за деца от „Рокинг Хорс Апийл“, за да обсъдят плановете за една инициатива за набиране на средства, на която Кати и съпругът й щели да домакинстват у дома си на „Дайк Роуд Авеню“ през септември. Грейс си записа да разпита мисис Аш.

Изтощителният ден на мисис Бишоп, каза Дзафероне със значителен сарказъм, продължил с посещение при фризьора в три часа. След това следите й се губели. Информацията, предоставена от Норман Потинг, очевидно попълваше празнините.

Следващият доклад беше от най-последния член, привлечен в екипа на Грейс, жилавата, наблюдателна, към четирийсетгодишна детектив Памела Бъкли, която мнозина объркваха със служителката за връзки със семействата Линда Бъкли и с която толкова си приличаха, че биха могли да бъдат сестри. И двете бяха руси, но косата на Линда беше остригана по момчешки късо, докато на Памела беше по-дълга, с доста строга линия.

— Открих шофьора на таксито, който е возил Брайън Бишоп от „Хотел дю Вен“ до хотел „Лансдаун Плейс“ — каза Памела Бъкли и погледна в бележника си. — Името му е Марк Тъкуел и кара такси на „Хоув Стриймлайн“. Не си спомня Бишоп да си е наранявал ръката.

— Възможно ли е Бишоп да се е наранил, без шофьорът да забележи?

— Възможно е, сър, но е малко вероятно. Той каза, че Бишоп мълчал през цялото време, докато пътувал. Смята, че ако се бил наранил, щял да каже.

Грейс кимна, като си записа нещо, без да е убеден, че това води някъде.

После Бела Мой направи подробно описание на личностите на Кати и Брайън Бишоп. Описанието на Кати не беше особено ласкаво. Омъжвана два пъти преди това — веднъж за неуспял рок певец, когато била на осемнайсет. Развела се с него на двайсет и две години, а после се омъжила за богат брайтънски предприемач, с когото се развела шест години по-късно, когато била на двайсет и осем. Бела се свързала с двамата мъже, които я описали доста неласкаво като човек, който се интересува само от пари. Две години по-късно се омъжила за Брайън Бишоп.

— Защо не е имала деца? — попита Грейс.

— Направила е два аборта от рок певеца. Предприемачът вече имал четири деца и не искал повече.

— Затова ли се е развела с него?

— Той така ми каза — отговори Бела.

— Получила ли е голяма издръжка при развода?

— Според него около два милиона.

Грейс отново си записа нещо. После каза:

— Били са женени с Брайън Бишоп от пет години. И не знаем причината, поради която не са имали деца. Трябва да го попитаме. Би могло да бъде предмет на спор помежду им.

Следващият в списъка на Грейс беше детектив сержант Гай Бечълър. Грейс беше възложил на детектив сержанта да претърси старателно къщата на Брайън Бишоп, след като си свършеха работата криминолозите, а междувременно да действа като координатор.

— Имам нещо, което може да е важно — каза Бечълър. Той вдигна една червена папка с индексен разделител отгоре. Отвори я и извади няколко листа хартия формат А4, защипани заедно, с логото на банката на Хонконгската и шанхайска банкова корпорация. — Един криминолог от местопрестъплението я е намерил в кантонерка в кабинета на Бишоп — каза той. — Това е полица за застраховка живот, направена преди шест месеца на името на мисис Бишоп. За три милиона лири стерлинги.