Питър Джеймс
Недостатъчно мъртъв (97)

97

Обикновено на улицата пред дома й нямаше свободни места за паркиране и Клео трябваше да обикаля, за да си намери. На безопасно разстояние след нея милиардерът на време наблюдаваше как задницата на синия морис изчезва зад ъгъла с десен мигач. После се усмихна.

И отправи бързо малка благодарност към Господа.

Тази улица беше много по-добра! Високи стени без прозорци отдясно. Гола отвесна стена от червени тухли. Отляво по цялата дължина на улицата имаше синя временна ограда на строеж със заключени с катинар врати. Над нея се извисяваше десет стъпки високо табло с идеята на художника как ще изглежда завършеният строеж — комплекс от модни апартаменти и магазини — на което се мъдреха думите:

Тя си беше намерила място и влизаше в него на задна. Радост!

Той се втренчи в стоповете й. Колкото повече ги гледаше, толкова по-ярки му се струваха. Горяха в червено за опасност, червено за късмет, червено за секс! Той обичаше светлините на стоповете, можеше да ги наблюдава, както някои хора наблюдаваха огън в камината. И знаеше всичко за стоп светлините в колата на Клео Мори. Размерът на крушката, силата, как се сменяват, как се свързват с електроинсталацията на колата, как се задействат. Той знаеше всичко за тази кола. Беше прекарал нощта в четене на наръчника за поддръжка и в сърфиране из мрежата. Това му беше хубавото на интернета. Без значение по кое време на деня или нощта, винаги можеш да си намериш някой садоентусиаст, който да ти разкаже такива неща за заключващия механизъм на вратите на MG TF 160 от 2005 година, за които не знаеше дори и производителят.

Тя излезе от колата! Джинси до глезените. Розови гуменки. Бяла тениска. Измъкна три пазарски торби от „Сейнзбърис“ от багажника и преметна през рамо дръжката на голямата си платнена чанта.

Той мина с колата покрай нея и сви вдясно в края на улицата. После отново вдясно. После пак вдясно и сега се приближаваше към фасадата на сградата й. Видя я застанала до портите, как неудобно балансира с трите пазарски торби, докато набираше цифрите на секретната ключалка. После влезе и портите се затвориха след нея с металически звън.

Надяваше се да не излиза повече тази вечер. Тук вече трябваше да рискува. Но, разбира се, Господ му помагаше.

Направи още една пълна обиколка, за да се увери, че тя не е забравила нещо в колата и не е хукнала обратно да го прибира. Жените правеха такива неща, той знаеше.

След десет минути реши, че е в безопасност. Паркира своята тойота приус пред едно прашно волво, покрито с курешки, което нямаше вид да е ходило някъде от доста време, като временно задръсти улицата, въпреки че никой не идваше. После отключи мориса, изкара го от мястото му, паркира го двойно за момент, докато влезе отново в приуса, за да го вкара между волвото и едно малко рено.

Готово.

Първата част.

Колко жалко, че морисът беше с твърд покрив, помисли си той, докато се насочваше към своя гараж. Щеше да бъде приятно тази вечер да шофира със свален покрив.