Питър Джеймс
Недостатъчно мъртъв (80)

80

Рой Грейс си отбеляза наум никога да не остава затворен с Норман Потинг в малко помещение в горещ ден. Седяха един до друг пред видеомонитора в кабината до стаята за разпити. Следобедното слънце биеше безмилостно през затворените венециански щори на единствения прозорец. От Грейс се стичаше пот. Потинг, в бяла риза с къси ръкави, с големи петна под мишниците, миришеше като вътрешността на стара шапка.

Освен това детектив сержантът беше ял нещо, силно подправено с чесън, и дъхът му вонеше. Грейс извади пакетче с ментови дъвки от сакото си, метнато на гърба на стола, и предложи една на Потинг с надеждата да потисне смъртоносния му дъх.

— Не близвам подобно нещо, Рой, благодаря — каза той. — Вади ми пломбите.

Потинг превърташе някакъв запис. Грейс гледаше на екрана как Потинг, Дзафероне и още един мъж излизаха на заден ход от стаята в ускорен каданс, като изчезваха през вратата един подир друг. Потинг спря записа, после го пусна пак и всеки един от тримата се появи отново, този път влизайки през вратата.

— Опитвал ли си да си направиш профил в „МайСпейс“^[1], Рой? — попита той внезапно.

— В „МайСпейс“ ли? Струва ми се, че съм малко стар за профил в „МайСпейс“.

Потинг поклати глава.

— Той е за всякакви възрасти. Във всеки случай Ли е само на двайсет и четири. Направихме си общ профил. Норма-Ли. Разбираш ли? Вече има трима тайландски приятели в Англия — единият е в Брайтън. Хубаво е, не мислиш ли?

— Гениално — отвърна Грейс, като по-скоро се мъчеше да избегне дъха на Потинг, отколкото разговора.

— Имай предвид — изкиска се Потинг, — че там има едни засукани пубертетен. Ау-у-у!

— А аз си мислех, че сега си щастливо оженен мъж… с тази твоя нова булка.

За миг Потинг му се стори истински щастлив, а приличното му на мопс лице се нагъна в изражение на доволство.

— Тя е голяма работа, ще ти кажа, Рой! Научи ме на някои нови номера. Мамка му! Някога спал ли си с ориенталка?

Грейс поклати глава.

— Ще го приема на вяра.

Опитваше се да се концентрира върху екрана. Да изтласка Санди от главата си и да се съсредоточи върху работата си. На плещите му тегнеше голяма отговорност, а това как ще подходи към събитията през следващите няколко дни щеше да се отрази сериозно върху кариерата му. Съзнаваше, че при голямата публичност на този случай не само критичният поглед на Алисън Воспър беше прикован в него.

На екрана слаб, ъгловат мъж сядаше в единия от трите червени стола в стаята за разпити. Имаше поразително лице, по-скоро интересно, отколкото красиво, с невчесана, рошава коса и брадичка като на холандски заселник. Носеше размъкната, пусната свободно хавайска риза, сини джинси и кожени сандали. Беше блед като човек, който прекарва твърде голяма част от лятото затворен сред четири стени.

— Това любовникът на Кати Бишоп ли е? — попита Грейс.

— Да — отговори Потинг. — Барти Чанселър.

— Педалско име — каза Грейс.

— Педалско момче — отвърна Потинг и включи звука. Грейс се загледа в протичащия разпит, като и двамата детективи често си записваха нещо в бележниците. Въпреки странния си външен вид Чанселър говореше с уверен, леко високомерен акцент на човек, завършил частно училище, като езикът на тялото му не издаваше напрежение, а самоувереност и единствената проява на нерви бе, че от време на време въртеше една тъкана гривна на китката си.

— Мисис Бишоп говорила ли ви е някога за съпруга си, мистър Чанселър? — попита го Потинг.

— Разбира се, че да.

— Това доставяше ли ви удоволствие? — попита Дзафероне.

Грейс се усмихна. Арогантният млад детектив вършеше точно онова, което Грейс се надяваше, че ще свърши… изнервяше Чанселър.

— Какво точно имате предвид с този въпрос? — попита Чанселър.

Дзафероне задържа погледа му.

— Доставяше ли ви удоволствие фактът, че спите с жена, която мами съпруга си?

— Тук съм, за да помогна при разпитите да намерите убиеца на милата ми Кати. Не мисля, че този въпрос е уместен.

— Ние ще преценим кое е уместно и кое не, сър — отговори Дзафероне спокойно.

— Дойдох тук доброволно — каза Чанселър, очевидно ядосан и повишавайки глас. — Не ми харесва вашият тон.

— Сигурно сте много разстроен, мистър Чанселър — включи се Потинг любезно, играейки класическото добро ченге срещу лошото ченге на Дзафероне. — Разбирам отчасти онова, което преживявате. Много ще ни помогнете, ако ни разкажете за естеството на отношенията между мистър и мисис Бишоп.

Известно време Чанселър игра с гривната си.

— Този мъж е животно — каза той внезапно.

— В какъв смисъл? — попита Потинг.

— Да не би да е биел мисис Бишоп? — попита Дзафероне. — Или да я е насилвал?

— Физически не, но умствено. Все я критикуваше… за начина, по който изглежда, как си стопанисва дома… малко си пада маниак. И е изключително ревнив… затова тя беше особено внимателна. И… — той замълча за миг, като че ли се колебаеше да добави ли още нещо. — Е… не знам дали това е важно, но тя ми каза, че е доста извратен.

— В какъв смисъл? — попита Потинг.

— Сексуално. Обича да връзва. Да използва фетиши.

— Какви фетиши? — отново попита Потинг.

— Кожа, гума… такива неща.

— И тя ви е разказала всичко това? — попита Дзафероне.

— Да.

— Това възбуждаше ли ви?

— По дяволите, какъв е този въпрос? — подскочи Чанселър.

— Възбуждахте ли се, когато Кати ви разказваше за тези неща?

— Аз не съм някакъв болен перверзник, ако мислите точно това — тросна се той.

— Мистър Чанселър — каза Норман Потинг, отново в образа на доброто ченге, — мисис Бишоп да ви е споменавала за противогаз?

— Какво?

— Сред фетишите на мистър Бишоп имало ли е противогаз, да сте чували за нещо такова?

Художникът се замисли за малко.

— Не… аз не… не си спомням да е споменавала противогаз.

— Сигурен ли сте? — попита Дзафероне.

— Това не е нещо, което се забравя.

— Изглежда сте забравили, че е била омъжена жена — клъцна го Дзафероне.

— Мисля, че е време да повикам адвоката си — каза Чанселър. — Вие не сте в ред.

— Вие ли убихте мисис Бишоп? — каза Дзафероне хладнокръвно.

Чанселър като че ли щеше да се пръсне.

— КАКВО?

— Попитах вие ли убихте мисис Бишоп?

— Обичах я… щяхме да прекараме остатъка от живота си заедно… защо, за Бога, да я убивам?

— Току-що казахте, че искате адвокат — продължи Дзафероне, захапал жертвата си като ротвайлер. — В моя опит, когато хората поискат адвокат, това е, защото са виновни.

— Толкова я обичах. Аз… — лицето му се сви в гримаса. Внезапно той се наведе напред, скри лице в шепи и зарида.

Потинг и Дзафероне се спогледаха, изчаквайки. Най-сетне Барти Чанселър се изправи на стола и се успокои.

— Извинете.

И тогава Дзафероне изстреля въпроса, който Грейс копнееше някой от тях да зададе.

— Мистър Бишоп знаеше ли за връзката ви?

— В никакъв случай.

Норман Потинг отново се включи.

— Мистър Бишоп според всички данни е много умен човек. Вие с мисис Бишоп сте имали връзка повече от година. Наистина ли мислите, че не е усетил нищо?

— Бяхме много предпазливи… а освен това през повечето време от седмицата той беше в Лондон.

— Може би е знаел и нищо не е казал — предположи Дзафероне.

— Възможно е — съгласи се Чанселър неохотно. — Но не смятам така… искам да кажа, че Кати беше сигурна, че не знае.

Дзафероне прелисти назад няколко страници от бележника си.

— Казахте в началото, че нямате алиби за периода от момента, когато мисис Бишоп е напуснала дома ви, и приблизително до времето, може би около час по-късно, когато е била убита.

— Точно така.

— Вие сте заспал.

— Беше почти полунощ. Любехме се. Може би вие никога не сте опитвали? Ще откриете, ако опитате, че след това човек става сънлив — и той погледна убийствено Дзафероне.

Грейс също си отбелязваше наум някои неща. Връзката им продължавала година. Преди шест месеца Брайън Бишоп направил застрахователна полица за живот на стойност три милиона лири стерлинги на жена си. Прибягвал е до насилие в младите си години. Ами ако е открил, че имат връзка?

Чанселър каза, че те с Кати планирали да прекарат остатъка от живота си заедно. Значи не е било мимолетна забежка. Може би Бишоп не е могъл да понесе мисълта да загуби жена си.

Беше задраскал едно по едно всички квадратчета. Човекът имаше мотив.

Може би го е планирал старателно дълги месеци. Перфектното алиби в Лондон, освен един малък пропуск, за който дори не е знаел. Снимката на колата му от скритата камера за регистриране на автомобилни номера край летище „Гатуик“.

Грейс продължи да гледа разпита, като Дзафероне навиваше Чанселър все повече. Този художник със сигурност също беше заподозрян. Очевидно е бил влюбен до уши в жената. Толкова, че да я убие, ако тя го зареже ли? Може би е достатъчно умен, за да я убие и така да нагласи нещата, че да изглежда, че това го е направил мъжът й? Не биваше да се пренебрегва и тази версия. В момента обаче доказателствата се трупаха солидно против Брайън Бишоп.

Той си погледна часовника. Беше пет и петнайсет. Беше донесъл за увеличаване записа на мъжа от чакалнята в „Злополуки и неотложна помощ“ на Кралската болница на Съсекс направо във филмовото студио в Съсекс Хаус. Остана му време само да слезе и да види докъде бяха стигнали преди срещата на екипа с Ким Мърфи и Брендан Дуйган, за да се подготви за съвместната оперативка.

На нискокачествения запис от болницата чертите на мъжа се различаваха трудно, защото лицето му беше скрито от дългата коса, тъмните очила, мустаците и брадата. С техниката, с която разполагаха тук, щяха да направят образа много по-отчетлив. Когато излезе в коридора, телефонът му зазвъня. Беше детектив сержант Бела Мой, която говореше възбудено с пълна уста, сигурно с шоколадови бисквити. Резултатите от ДНК тестовете на Кати Бишоп бяха пристигнали.

Когато му каза какви бяха те, той заби юмрук във въздуха от радост.