Питър Джеймс
Недостатъчно мъртъв (100)

100

Грейс погледна часовника си. Единайсет и седем минути. После погледна скоростомера. Караха с постоянна скорост от 135 мили в час. Покрай тях струяха светлини, а мракът се втурваше насреща им. Грейс наблюдаваше колите пред тях, като се опитваше да предпази Глен от неприятности. С приближаването до всяка кола се опитваше да определи дали е полицейска. Беше трудно, защото имаше много неозначени патрулни коли в този отрязък на пътя, но той познаваше някои издайнически признаци, които да търси — двама души в кола, последен модел на четириместно возило, и външна антена бяха най-сигурните сред тях. Знаеше и това, че късно през нощта нямаше много такива коли — тогава предпочитаха означените коли и видимото полицейско присъствие.

Щеше да му се наложи да задейства някои връзки, което не беше лесна задача при все по-изостреното внимание на обществеността, за да попречи да глобят Брансън и да му отнемат точки от талона заради четирите камери, които ги бяха снимали два пъти на излизане от Лондон. Четири камери по три точки всяка — може дори и повече, заради скоростта, с която преминаха покрай някои от тях. Минимум дванайсет точки от талона. Незабавна забрана.

Той се усмихна на мисълта, като си представи как щеше да протестира приятелят му.

— Какво смешно има? — попита Брансън, повишавайки глас, за да надвика рап песента на Буба Спаркс, която беше надута до максимум по радиото. — На какво се хилиш?

Грейс търпеше шума, защото Глен му беше казал, че музиката го отвеждала в зоната за бързо каране.

— На моя живот — отвърна Грейс.

Бяха изминали осем минути. Отдавна бяха отминали кръстовище 8 и всеки момент щяха да стигнат до кръстовище 9. Той огледа тъмния път напред.

— Твоят живот ли? Мислех си, че животът ти е тъжен. Не знаех, че е комедия.

— Просто карай! Имах едно от онези… как им викахте?… преживявания в близост до смъртта. Когато целият живот преминава пред очите ти. Така е, откакто напуснахме Нотинг Хил.

Отпред изникна големият синьо-бял знак на отклонението за летище „Гатуик“ и табелата на кръстовище 9. Те префучаха покрай тях. Малко по-напред в далечината Грейс различи силуета на надлеза през шосето.

Трийсет секунди по-късно минаха под него и Грейс премести поглед от часовника си върху скоростомера.

— Добре, вече можеш да намалиш!

— Няма начин!

Песента на Буба Спаркс свърши за облекчение на Грейс. Той се наведе да намали звука, но Брансън запротестира.

— Следващото парче е на Моб Дийп, човече. Той е недостъпен за теб, ама е моят вид музика.

— Ако не намалиш, ще намеря по радиото Клиф Ричард! — заплаши Грейс.

Брансън намали съвсем малко, клатейки глава.

За момент Грейс изключи Брансън и музиката му и се съсредоточи върху малко умствена аритметика. Току-що бяха изминали над двайсет и осем мили от сградата с апартамента на Бишоп в Уестборн Гроув, Нотинг Хил, част от които прекосиха през застроени градски площи, а други изминаха по шосе с две платна и по магистрала.

Имаше няколко различни маршрута, по които би могъл да тръгне Бишоп, и анализът на попътните камери за превишена скорост и камерите за наблюдение може би по-късно щяха да разкрият кой от тях е избрал. Движението от Лондон беше натоварено и Грейс знаеше, че в различни дни и по различно време човек можеше да има или да няма късмет.

Тази вечер бяха изминали разстоянието за трийсет и шест минути. При законно позволени скорости пътуването щеше да отнеме близо час. Брансън наистина караше като вятър и беше направо чудо, че никъде не ги спряха. Едно по-слабо движение и по-различен маршрут предполагаха икономия от още пет до десет минути. Което означаваше, че Бишоп може би беше изминал разстоянието за двайсет и шест минути.

Имаше няколко фактора, които трябваше да се вземат под внимание. Квитанцията от ресторанта на Фил Тейлър показваше, че сметката е била платена в десет и петдесет и четири в четвъртък вечер. Не беше задължително часовникът на терминала за кредитни карти да е абсолютно точен — можеше като нищо да бъде с няколко минути напред или назад. За момента от предпазливост и поради липса на доказателства по отношение на Бишоп Грейс прие, че е бил с пет минути назад. Значи допускаше, че Бишоп е напуснал ресторанта горе-долу в единайсет в четвъртък вечерта. Пътуването с таксито, ако допуснеше, че няма да има задръствания, щеше да заеме петнайсет минути. Още няколко минути, докато Бишоп изкара колата си от подземния паркинг под сградата.

Бишоп би могъл да бъде в колата си на Уестборн Гроув в единайсет и двайсет. Камерата за превишена скорост на моста на кръстовище 9 за „Гатуик“ го беше засякла в единайсет и четирийсет и седем.

Двайсет и седем минути за пътуване, което на тях беше отнело трийсет и шест. А Бишоп имаше много по-мощна кола. Най-бързият седан в света.

Часовникът на камерата за превишена скорост също не беше задължително да е съвсем точен. Имаше куп несигурни неща около тази времева възстановка. Но сега беше сигурен, че е възможно.

Той изключи радиото.

— Хей! — запротестира Брансън.

— И да не си посмял да пускаш такива работи в моята къща или ще се намериш навън в кокошарника.

— Ти нямаш кокошарник.

— Ще си купя един утре сутринта.

— Хич не те бива да си направиш нещо сам. Никога няма да можеш да го сглобиш.

— Значи надявай се да не вали — после попита съвсем сериозно: — Как преценяваш Фил Тейлър като свидетел?

— Прям е. Е, фука се с тази кола и с всичко там. Самоуверен е.

— Прикрива ли клиента си? Съюзил ли се е с Бишоп заради парите от полицата?

Брансън поклати глава.

— Не ми прилича на такъв човек. Бивш служител по данъчни разследвания? Не че не може да бъде злодей, ама ми се вижда честен. Редовен мъж, наред си беше. Тази кола обаче, копелето! Мразя го заради нея!

— И аз мисля, че беше честен. И ще се яви като надежден свидетел в съда.

— И какво от това?

— Ти пропътува разстоянието за трийсет и шест минути. По мои сметки Бишоп е трябвало да го пропътува за двайсет и седем, но и в двата случая има условности.

— Можех да карам и по-бързо.

Грейс трепна при мисълта.

— Справи се добре.

— Е, и?

— Ще му предявим обвинение.

Грейс извади мобилния си телефон и набра домашния номер на адвоката на Държавната служба за съдебно преследване, Крис Бинс, с когото беше установил връзка през последните няколко дни и от когото трябваше да получи разрешение, за да предяви официално обвинение на Бишоп. Той информира адвоката за последните си разкрития тази вечер и за ограниченията за задържане на Бишоп.

Разбраха се да се срещнат в шест и половина в Съсекс Хаус.