Питър Джеймс
Недостатъчно мъртъв (53)

53

До момента никой не беше продумал и думичка за роклята й. Нито Сузан-Мари, нито Манди, нито Кат — нито една от приятелките, с които се беше сблъскала на партито тази вечер, като че ли не я забелязваха. Което беше много необичайно. Четиристотин и петдесет лири и нито един коментар. Може би ги беше яд.

Или може би роклята й стоеше ужасно.

Майната им. Кучки! Докато преминаваше в поредната стая, пулсираща в цветни светлини, натъпкана с хора, с тътнеща музика и остър, гумен мирис на хашиш във въздуха, Холи гаврътна последните капки от третото си мартини с праскова и осъзна, че алкохолът определено започва да я хваща.

Поне мъжете я забелязваха.

Черната, поръбена с изкуствени диаманти рокля й се стори още по-тясна и къса, когато я облече тази вечер, отколкото в магазина. Беше толкова дълбоко деколтирана, че не можеше да се носи със сутиен… и, по дяволите, имаше страхотни цици, защо да не ги покаже по същия начин, по който роклята — или по-скоро отсъствието й — даваше възможност да си покаже краката, почти всеки сантиметър от тях, почти до пъпа? И се чувстваше добре в нея, порочно добре!

— Страхотна р-рокля. Откъде сте?

Мъжът, който заваляше думите през острите си малки зъби, които й напомняха за пираня, се люшна на пътя й, а димът от цигарата му й влезе в очите. Беше облечен в черни кожени панталони, тясна черна тениска, колан с изкуствени камъни и носеше голяма златна обеца. Имаше една от най-тъпите подстрижки, които беше виждала.

— От Марс — отвърна тя, като се отмести и се огледа все по-тревожно за Софи.

— Северен или южен? — завали той думите си отново, но тя почти не го чу. Софи не отговори на двете й съобщения, които й беше оставила — да се срещнат на по питие преди това парти и да си поделят разходите за таксито. Вече би трябвало да е пристигнала тук.

Пробивайки си път през тълпата, като се оглеждаше навсякъде за приятелката си, тя стигна до отворените френски прозорци и излезе на относително тихата тераса. На една пейка седеше двойка, ангажирана в сериозен хокеен мач със сливиците си. Много едър мъж с дълга руса коса гледаше към плажа и смъркаше на интервали. Холи изрови мобилния телефон от чантата си и провери за съобщение, което може би беше пропуснала, но нямаше нищо. После се обади на мобилния на Софи.

Отново я препратиха директно на гласова поща.

Опита с домашния телефон на Софи. И той я препрати на гласова поща.

— А… ето къде си! Изгубих те от поглед! — острите му резци святкаха демонично в светлината на прожекторите. — Излязла си да глътнеш въздух?

— А сега влизам отново — каза тя и влезе в мелето. Тревожеше се, защото Софи беше човек, на когото можеше да се разчита. Това просто не приличаше на нея.

Но не беше чак толкова разтревожена, че да спре да се забавлява тази вечер.