Питър Джеймс
Недостатъчно мъртъв (105)

105

По време на планьорката преди съвместната оперативка в шест и трийсет за операциите „Хамелеон“ и „Мистрал“ Брендан Дуйган насочи вниманието на Грейс към един проблем. Затова веднага след встъплението и краткото си обобщение на събитията за деня, Грейс информира основните членове на двата разследващи екипа, които се бяха натъпкали в конферентната зала на Съсекс Хаус, че е възникнал проблем при времевата възстановка, свързваща Брайън Бишоп с убийството на Софи Харингтън. Той се обърна към детектив Корбин — човек от екипа на Дуйган, и я помоли да докладва.

Ейдриен Корбин, облечена в дънков гащеризон и оранжева тениска, беше ниска и набита, с фигура на момче. Двайсет и осем годишната детективка имаше мъжка подстрижка и кръгло, прямо лице, което на Грейс му приличаше на мопс. Изглеждаше по-агресивна, отколкото беше всъщност, и се оказа изненадващо притеснителна, когато взе думата и се изправи пред много хора.

— Свързах действията на Брайън Бишоп следобеда и вечерта на 4 август по информацията, която ми беше предоставена от полицай Бъкли — служителката за връзка със семействата, от таксиметровия шофьор на „Хоув Стриймлайн“ мистър Марк Тъкуел, от записите на наблюдателните камери от мониторинговия център на брайтънската полиция, както и от цивилни източници, записите на мобилния телефон на Бишоп и проектирания маршрут от клетките за мобилни телефони, предоставен от „Бритиш Телеком“ и показващ географското движение на телефона на Бишоп.

Тя млъкна, зачервена и обляна в пот. Грейс я съжали. Да си добър детектив не означаваше задължително да бъдеш и самоуверен говорител пред публика. Корбин обърна назад една страница от бележките си, като че ли проверяваше нещо, после продължи:

— За операция „Хамелеон“ представлява интерес, че телефонът на Бишоп не е бил активен от единайсет и двайсет вечерта в четвъртък, 3 август, до шест и трийсет и шест сутринта в петък, 4 август.

— Можем ли въз основа на тази информация да екстраполираме, че това е било така, защото Бишоп не се е движил в този отрязък от време или, ако се е движил, че е оставил телефона си или пък го е изключил? — попита Грейс.

— Доколкото знам, ако телефонът е в режим на готовност или пък се използва, той непрекъснато обменя сигнали с най-близката базова станция… всъщност говори с нея, съобщавайки й къде се намира. Имаше редица сигнали, получени от телефона на Бишоп от разни клетки в Лондон, които показаха, че е пътувал от „Пикадили“ до Нотинг Хил, приблизително между единайсет до единайсет и петнайсет същата вечер. Последният сигнал е от единайсет и двайсет от клетка в Бейсуотър, западен Лондон, близо до Нотинг Хил. Следващите сигнали са получени в шест и трийсет и шест сутринта от същата базова станция, сър.

Въпреки че това отговаряше на времето, посочено от Фил Тейлър, когато бяха напуснали с Бишоп ресторанта „Улсли“, Грейс разбра, че информацията никак не им беше от полза. Бишоп би могъл да изключи телефона си, така че пътуването му до Брайтън и обратно посред нощ да не може да се проектира от телефонните клетки и лесно можеше да каже, че го е бил изключил, за да се наспи преди ставане. Но именно следващите думи на детектив Корбин го накараха да подскочи.

— Движенията на телефона на Бишоп в петък, 4 август, до шест и четирийсет и пет следобед, отговарят на разказа му и на онова, което ни е известно. Те показват, че е дошъл направо от Лондон в голф клуба на Северен Брайтън, а оттам е отпътувал директно за Съсекс Хаус. Те също така очертават пътуването му оттам до „Хотел дю Вен“. После, изглежда, е изключил телефона си между дванайсет и двайсет и осем и два часа и седемнайсет минути. Това съответства на периода от време, в който полицай Бъкли го е обявила за изчезнал от „Хотел дю Вен“.

Тя млъкна и огледа притихналата стая. Всички я гледаха много съсредоточено и си водеха бележки. Грейс й се усмихна насърчително. Тя продължи:

— По същото време Бишоп е засечен от камерите за наблюдение. Едната на кръстовището на „Дюк Лейн“ и „Шип Стрийт“, малко по-нагоре от „Хотел дю Вен“, другата срещу църквата „Сейнт Питър“ на „Лондон Роуд“, и трета на „Кингс Парейд“ срещу брайтънския вълнолом. Причината, с която е обяснил отсъствието си, е, че бил излязъл да глътне въздух.

— Вижда ми се малко странно — каза Норман Потинг, — че и двата пъти, когато изчезва, Бишоп си изключва телефона.

Грейс кимна, обмисляйки думите му, после й даде знак да продължи.

— От два и седемнайсет до шест и четирийсет и седем в петък, 4 август, телефонните сигнали са статични, показвайки, че Бишоп е бил в хотелската си стая. Това съответства на доклада на служителката за връзки със семействата Линда Бъкли, която казва, че Бишоп се е върнал в хотела около два и двайсет и е бил в стаята си всеки път, когато го проверявала по хотелския телефон, като последното й обаждане е било в шест и четирийсет и пет. После проектираният маршрут на телефона показва, че Бишоп се е преместил на миля и половина по на запад, което отговаря на информацията, получена от детектив Памела Бъкли от таксиметровия шофьор Марк Тъкуел, който твърди, че закарал Бишоп по това време до хотел „Ландсдаун Плейс“. Научих, че таксиметровата компания „Хоув Стриймлайн Таксиз“ е потвърдила това по регистъра си — тя погледна детектив Бъкли.

— Да, така е — отговори Памела Бъкли.

Корбин обърна друга страница.

— Бишоп се настанява в хотел „Ландсдаун Плейс“ в седем и пет часа… някъде след около три часа, след като човек от рецепцията на хотела получава обаждане от неидентифициран мъж, който запазва стая за няколко нощи на името на Бишоп — прочете тя.

Грейс бързо прелисти назад собствените си записки.

— Бишоп твърди, че му се обадил полицай от отдела за криминални разследвания и му съобщил, че го преместват в друг хотел и че е уредено да дойде да го вземе такси от задния вход. Това било, за да напусне хотела, без да го забележи пресата, която обсаждала хотела. Той спомена този полицай като детектив сержант Канинг… но ние проверихме и такъв служител в съсекската полиция няма.

— А вярно ли е, Ейдриен, че няма запис на обаждане от мобилния телефон на Бишоп до хотел „Ландсдаун Плейс“? — попита главен инспектор Дуйган.

— Вярно е, сър — отговори тя, а после добави: — „Хотел дю Вен“ също потвърди, че не е имало обаждания по никой от хотелските им телефони до хотел „Ландсдаун Плейс“, докато Бишоп е бил там.

— Докато е бил навън! — изведнъж каза Норман Потинг възбудено. — Докато се е разхождал на обяд, може да е купил един от телефоните с ваучери и после да го е захвърлил. Може да го е купил специално, за да проведе тези разговори… и други, за които може да не знаем.

— Интересна мисъл — съгласи се Грейс. — Много добре, Норман.

— Хотел „Ландсдаун Плейс“ е по-близо до Софи Харингтън, отколкото „Хотел дю Вен“ — каза Дуйган. — Това би могло да бъде от значение.

— Бих искал да добавя тук още нещо — каза Грейс. — Възможно е Бишоп да е имал съучастник, който да му е помогнал за алибито в нощта на убийството на мисис Бишоп. Същият този съучастник може да е направил и смяната на хотелите.

Главен инспектор Дуйган каза:

— Рой, разбираме колко привлекателна е идеята за съучастник в убийството на мисис Бишоп и онази значителна застрахователна полица. Имаме ли обаче основания да смятаме, че Бишоп ще има съучастник и в убийството на Софи Харингтън?

— Не. Но още е рано.

Дуйган кимна и си записа нещо.

Ейдриен Корбин продължи с времевата възстановка.

— Бишоп е бил забелязан от персонала да напуска хотела приблизително в седем и трийсет. Проектираният маршрут от телефонните клетки показва, че се е насочил на запад. Това се потвърждава и от камерата за наблюдение на кръстовището на „Уест Стрийт“ и „Кингс Парейд“ в осем без пет.

Грейс я зяпна шокирано, за момент помислил, че не е чул добре.

— Значи Бишоп тръгва от хотел „Ландсдаун Плейс“ обратно в посока към „Хотел дю Вен“? Абсолютно различна посока от тази, в която би трябвало да тръгне, за да стигне до дома на Софи Харингтън, така ли? — заразпитва я той.

— Да, сър — отговори му тя.

Тогава стана Дуйган и включи видеомонитора.

— Мисля, че всички трябва да видят това — каза той.

Отначало се показа цветен образ на Брайън Бишоп на „Кингс Парейд“, с няколко души зад него и преминаващ автобус. Лицето му не можеше да се сбърка. Беше облечен в дрехите, които Грейс си спомняше от разпита му по-късно същата вечер — черно сако блузон върху бяла риза и сини панталони. И лейкопластът на дясната му ръка.

— По кое време свидетелката ви твърди, че е видяла Бишоп пред къщата на Софи Харингтън? — попита Грейс.

— Почти точно в осем часа. Знаеше точно времето, защото току-що започвала някаква телевизионна програма, която тя искала да гледа — отговори Дуйган.

— И официално го е разпознала?

— Да, идва днес следобед и участва в процедура по разпознаване. Абсолютно е сигурна, че това е бил той.

— Какви дрехи казва, че е носел Бишоп? — попита Грейс.

— Каза, че бил с тъмен анцуг… тип найлонов ветрозащитен костюм.

Грейс се загледа в образа на Бишоп на екрана.

— Какво мисли всеки от вас? Може ли това черно сако блузон и тъмносините памучни панталони да се сбъркат с анцуг?

Алфонсо Дзафероне каза:

— Било е осем часът, когато е видяла Бишоп. Възрастните хора не виждат цветовете много добре при слаба светлина. Мисля, че това сако блузон може да бъде лесно сбъркано с горнище на анцуг по това време на деня.

— Или пък — каза Гай Бечълър — Бишоп може да е навлякъл анцуг върху дрехите си, за да ги предпази.

— И двамата имате право — каза Грейс. После насочи мислите си обратно към времевата възстановка. — Можел е да стигне от „Кингс Парейд“ до адреса на мис Харингтън за десет минути с такси.

Дуйган натисна дистанционното и се появи втори образ на Бишоп. Сега беше на крайбрежния булевард, с част от Аркадите, която ясно се виждаше отзад.

Продължавайки да чете, детектив Корбин каза:

— Бишоп е заснет отново в осем и четиринайсет от наблюдателна камера пред Аркадите. Проектираният маршрут от телефонните клетки показва, че е останал на това място през следващите четирийсет и пет минути, а после е тръгнал обратно на запад, към хотела си. Двама души от персонала на бар „Пебълс“ на крайморския булевард потвърдиха, че е бил в техния бар приблизително от осем и двайсет до около осем и петдесет. Казаха, че изпил една бира и едно еспресо и бил много разстроен. На няколко пъти ставал и крачел наоколо, после се връщал и сядал. Те се безпокоели да не духне, без да плати.

Когато детективът млъкна, обади се Бела Мой.

— Рой — каза тя, — той като че ли преднамерено се е набивал на очи.

— Да — каза Грейс. — Възможно е. Но това също така е и типично поведение за човек в силно възбудено състояние.

Дуйган отново натисна дистанционното. Екранът сега беше по-тъмен. Виждаше се образ в заден план на мъж, който много приличаше на Бишоп, на същото място, както и предната снимка, който минаваше покрай Аркадите.

— В осем и петдесет и четири — продължи да чете детектив Корбин — Бишоп отново е заснет от наблюдателната камера, както и в осем и четиринайсет, само че този път да върви в обратната посока. От проектирания маршрут от телефонните клетки имаме информация, че е поел отново на запад, в посока на хотел „Ландсдаун Плейс“. Служителка от рецепцията на хотела си спомня, че Бишоп се върнал в хотела приблизително към девет и двайсет и пет, когато тя му предала оставеното съобщение от старши детектив Грейс — тя погледна Грейс. — После ви се е обадил в девет и трийсет.

— Да.

— След това е дошъл с кола в Съсекс Хаус, където старши детектив Грейс и детектив сержант Брансън го разпитали, като разпитът започнал в десет и двайсет и две минути. Според проектирания маршрут от телефонните клетки Бишоп не е напускал хотела до девет и четирийсет и девет.

— Минал е почти покрай вратата на Софи Харингтън на път от хотела дотук — каза Глен Брансън.

— За да пристигне тук, му трябват минимум петнайсет минути… аз живея през няколко улици от хотел „Ландсдаун“ — отговори Грейс. — Шофирам по този път всеки ден, денем и нощем. Винаги ми отнема петнайсет минути. При това положение е щял да разполага с осемнайсет минути да убие Софи Харингтън. Невъзможно е, не и предвид онова, което й е сторено, с всички онези дупки, пробити в гърба й. Не би могъл да направи това и да се приведе в приличен вид в рамките на тази времева възстановка.

— Съгласен съм — каза Дуйган.

— Което означава, че имаме проблем — каза Грейс. — Или Бишоп не е убил Софи Харингтън, или е имал съучастник. Или…

Той замълча.