Питър Джеймс
Недостатъчно мъртъв (44)

44

Върху екрана на компютъра на милиардера на време имаше софтуер, създаден от него самия. Той изкарваше аналогови циферблати за градовете във всички времеви зони на света. Сега ги разглеждаше. „Ревизия“ — каза внезапно на глас и се ухили на шегата си.

През прозореца виждаше как утринното небе леко се развиделява над град Брайтън и Хоув. Беше към пет часа тук, в Англия. Шест в Париж. Осем в Санкт Петербург. Единайсет в Бангладеш. Един следобед в Куала Лумпур. Три следобед в Сидни.

Хората тук скоро щяха да станат. И да си легнат в Перу. Всички в света раболепничеха пред слънцето с изключение на него самия. Той беше свободен. За него вече нямаше значение ден ли беше или нощ, дали борсите по света бяха отворени или затворени, или пък банките, или пък каквото и да било друго.

Имаше един човек, на когото трябваше да благодари за това.

Но той вече не му се гневеше. Беше опаковал всичко това в друга кутия — миналото му. Човек трябваше да е позитивен в живота, да има цели. Беше открил една страница в интернет, цялата посветена на това как да се живее по-дълго. Хората с цели живеели по-дълго, толкова беше просто. А онези, които постигаха целите си… е, тяхната продължителност на живота удряше джакпота! А сега той беше осъществил две цели! Притежаваше още повече време за пилеене за каквото си поиска.

От чашата чай до него се виеше пара. Чай „Инглиш Брекфаст“ с малко мляко. Взе лъжичката и разбърка чая седем пъти. За него беше много важно да разбърква чая винаги седем пъти.

Отново насочил вниманието си към компютъра, набра команда за друг софтуер, който беше създал за себе си. Търсачките по интернет никога не му бяха харесвали — нито една от тях не беше достатъчно точна за него. Всички подаваха информация в някаква своя си последователност. А неговата собствена, която свързваше и претърсваше всички големи търсачки, му намираше бързо онова, което той искаше.

В момента той искаше оригинален наръчник за поддръжка на фолксваген карман гия от 1966 г.

После засмука опакото на дясната си ръка. Болката се засилваше, паренето ставаше по-силно и точно то го беше събудило и му беше попречило да заспи отново. Не че спеше кой знае колко. Беше се появила и подутина, която пречеше на движението на палеца му, макар че може би си въобразяваше. И гърдите му все още пареха.

„Кучка“, изрече на глас.

Влезе в банята, светна лампата, разкопча ризата си и я разтвори отпред, после отлепи лепенката еластопласт. Преди няколко часа от дълъг нокът на крак по гърдите му беше издрана прясна, около два сантиметра дълга драскотина, със съсирена кръв по нея.