Питър Джеймс
Недостатъчно мъртъв (104)

104

След като адвокатът на Държавната служба за съдебно преследване си тръгна, Грейс се обади по вътрешния телефон на своя приятел и колега Брайън Кук, началник на отдела за научна поддръжка, и го попита какво знае за изгорения морис, който беше закаран в полицейското депо за коли миналата нощ.

— Все още не са го възложили на никого от криминолозите, Рой — каза той. — Имам страшно много отпускари, всички останали падат от умора по двата случая с убийствата. Защо смяташ, че има връзка?

— Не, само съм любопитен какво е станало — въпреки не дискретността на Глен Брансън връзката му с Клео Мори още не беше станала публично достояние и Грейс беше доволен, тревожейки се, че някои хора по една или друга причина можеха да сметнат това за непрофесионално поведение.

— Разбрах, че е на Клео Мори от моргата — каза Кук.

Грейс не беше сигурен дали не долови преднамерена инсинуация в гласа на Кук. После, разсейвайки всички съмнения и с много целенасочена инсинуация Кук добави:

— Тя ти е приятелка, нали?

— В приятелски отношения сме, да.

— И аз така чух. За теб е добре! Виж, ще те държа в течение. Имаме полицай в болницата и разбрах, че има човек, свързан със случая, който е на животоподдържащи системи, така че ще трябва да напиша пълен доклад. Само да ми удвоят бюджета и да ми дадат още десетина криминолози!

Грейс му благодари, после провери бележките, които Елинор му беше напечатала за оперативката. Когато свърши, отвори дневника в блекбърито и прегледа графика си за деня. Поне имаха добри новини, които да предложат на тазсутрешната пресконференция. В два следобед трябваше да присъства в съда за удължаване задържането на Бишоп, в случай че възникнат някакви проблеми. По-късно го чакаше оперативката в шест и трийсет вечерта. И може би щеше да си легне по-рано, ако нямаше някакво ново развитие. Изпитваше остра нужда да си навакса със съня, преди да се е изморил толкова, че да започне да прави грешки. Чувстваше се опасно близо до това състояние сега.

* * *

Трима магистрати — две жени и един мъж — заседаваха в трети състав на съда на „Едуард Стрийт“. Помещението беше малко и голо, с овехтели дървени седалки и оградено място за публиката и пресата отстрани. С изключение на герба с надслов Dieu et Mon Droit^[1], закачен на видно място на задната стена, повече приличаше на класна стая, отколкото на някое от по-внушителните съдилища с техния инквизиторски ореол в тази част на Съсекс.

Брайън Бишоп, преоблечен в собствените си дрехи — сако с цвят на камилска вълна върху риза поло и тъмносини панталони, седеше на подсъдимата скамейка с все същия окаян вид.

С лице към съда бяха адвокатът на прокуратурата Крис Бинс, адвокатът на Бишоп Лейтън Лойд, Грейс и Брансън и около трийсетина журналисти, изпълнили страничната галерия.

Неочаквано за Грейс председател на съда днес беше изрусената блондинка Хърмайани Куентин, която се дуеше в скъпа на вид рокля. Тя беше един от магистратите в града, които той наистина не харесваше, след като се беше сблъскал с нея в началото на годината в същия този съд по повод на заподозрян, когото Грейс искаше да задържи в ареста, а тя — абсолютно нелогично и според него опасно — отказа да стори. Дали щеше и днес да му погоди същия номер?

Пледоарията беше кратка. Лейтън Лойд представи страстни и убедителни доводи за пускане на Бишоп под гаранция. Крис Бинс майсторски ги разгроми. На магистратите им трябваше само да разменят по някоя дума, преди Хърмайани Куентин да произнесе присъдата.

— Пускането под гаранция отказано — каза тя високомерно, произнасяйки всяка дума с прецизността на учителка по красноречие, като се обърна към Бишоп и адвоката му. — Причината е сериозността на престъплението. Считаме, че мистър Бишоп може да се укрие със самолет. Наясно сме, че полицията разследва второ сериозно престъпление и задържането ще попречи на мистър Бишоп да повлияе на свидетелите. Считаме, че е важно да защитим обществеността — а после, като че ли правеше на Бишоп огромна услуга, добави: — Тъй като сте местен човек, смятаме, че ще бъде във ваш интерес да бъдете задържан в затвора в Луис до гледането на делото ви. Ще останете в затвора до другия понеделник, когато отново ще се явите в съда.

После взе един молив и започна да пише нещо.

Съдът започна да се опразва. Грейс стана от скамейката си удовлетворен. Но когато мина покрай мястото на подсъдимия, Бишоп се обърна към него.

— Може ли да ви кажа набързо няколко думи, старши детектив?

Лойд скочи от мястото си и застана помежду им.

— Не мисля, че е препоръчително — каза той на клиента си.

— И вие не направихте кой знае какво — отговори Бишоп сърдито. После се обърна към Грейс: — Моля ви, не съм го направил. Моля ви, повярвайте ми — каза той умолително. — На свобода е човек, убил две жени. Скъпата ми съпруга и друга моя добра приятелка. Не се отказвайте да го търсите само защото аз съм зад решетките. Моля ви!

— Мистър Бишоп — упрекна го Лейтън Лойд. — Не казвайте нищо повече.

Грейс напусна съдебната зала, а думите на Бишоп все още отекваха в ушите му. Беше чувал и друг път такива отчаяни молби в последната минута от негодяи, които бяха виновни по всички параграфи.

Въпреки това изведнъж почувства дълбока тревога.