Питър Джеймс
Недостатъчно мъртъв (68)

68

Минути по-късно Рой Грейс стоеше с Глен Брансън пред Съсекс Хаус и наблюдаваше как стоповете на тъмночервеното бентли на Бишоп изчезват зад един десен завой под тях, покрай масивния склад на „Бритиш Буксторс“.

— Та какво мислиш, старче? — попита го Брансън.

— Мисля, че имам нужда от едно питие.

Подкараха колата до кръчмата „Блек Лайън“ в Пачам, влязоха вътре и застанаха на бара. Грейс купи на Глен пинта „Гинес“ и поръча голям „Гленфидих“ с лед за себе си, после седнаха в едно сепаре.

— Не мога да го проумея този — каза Грейс. — Умен е. Има нещо много студено в него. И имам чувството, че познава Софи Харингтън.

— По очите ли?

— И ти ли забеляза? — попита Грейс, доволен, че протежето му се учеше от него.

— Познава я.

Грейс отпи от уискито и изведнъж страхотно му се допуши. По дяволите. Още една година и щяха да забранят пушенето в кръчмите. Можеше като нищо да се възползва сега. Отиде до автомата и си купи „Силк Кът“. Разкъса целофана, извади си цигара и взе огънче от младата барманка. Вдиша дълбоко, като се наслаждаваше на всяка сладка секунда от усещането, докато гълташе дима.

— Трябва да ги спреш. Тези неща никак не са ти полезни.

— То и животът не е полезен — отговори Грейс. — Убива ни всички.

Лицето на Брансън помрачня.

— Ти ще ми кажеш. Този куршум. Нали? Сантиметър по надясно и щеше да ми отнесе гръбнака. Щях да остана в инвалидна количка до края на живота си — той поклати глава, после отпи голяма глътка бира. — Изкарвам целия този процес на оздравяване, прибирам се у дома и вместо да заваря любяща и грижлива жена, какво намирам? Свинщини!

Той се наведе напред и обхвана лицето си с ръце.

— Мислех си, че само трябва да й купиш кон — подкачи го Грейс внимателно.

Приятелят му не отговори.

— Не знам колко струва да купиш или да гледаш кон, но ще получиш компенсации за раната… доста пари. Повече от достатъчно смятам, за да купиш кон.

Младата барманка, която му беше дала огънче, застана до тях.

— Да ви донеса ли още нещо? Скоро ще затваряме.

Грейс й се усмихна.

— Свършихме, благодаря.

Той преметна ръка през рамото на Брансън, усещайки меката кожа на пилотското му яке.

— Знаеш ли къде е иронията? — каза детектив сержантът. — Казах ти, нали? Влязох в полицията, за да могат децата ми да се гордеят с мен. Сега дори не ми позволяват да ги целуна за лека нощ.

Грейс отпи още уиски и дръпна още веднъж от цигарата си. Все още му беше вкусна, но не толкова, колкото преди.

— Приятел, познаваш закона. Не може да те спре.

Той се загледа в дългия дървен тезгях на бара. Във висящите с гърлото надолу бутилки и оптическите ефекти зад тях; в празните столчета на бара и празните маси наоколо им. Беше дълъг ден. Беше му трудно да повярва, че е обядвал до едно езеро в Мюнхен.

— А ти? — каза Глен Брансън внезапно. — Дори не те попитах как мина. Какво се случи?

— Нищо — отговори Грейс. — Нищо.

— Не върви по моите стъпки, Рой. Не прецаквай всичко. С Клео имате хубава връзка. Пази я. Тя е прекрасна.

* * *

Клео беше къркана, когато Глен стигна до портите от ковано желязо на къщата, в която живееше, малко след единайсет и половина.

— Имам нужда от помощта ти — каза му тя по домофона. — Господи, ккъркана съм!

Електронната ключалка изщрака остро като свален предпазител на пистолет. Грейс влезе и тръгна към къщата на Клео по каменните плочи, осветени от бледа неонова светлина. Когато се доближи до входната врата, тя се отвори. Клео стоеше там до нещо, което приличаше на обърната черупка на гигантски син рак.

Обърна му буза, когато се опита да я целуне по устните, давайки знак в пияното си състояние, че все още му се сърди.

— Това е покривът на моя морис. Някакво копеле днес ми е разрязало с нож гюрука. Можеш ли да ми помогнеш да го сменя?

Грейс не си спомняше да е вдигал нещо толкова тежко в живота си.

— Ти наред ли си? — попита, като пъшкаше, докато залитаха под тежестта на покрива към улицата. Беше разочарован от студеното й държане.

— По-лек е от един труп! — отвърна тя весело, а после едва не падна настрани.

Тръгнаха по тъмната, тиха улица, покрай неговата алфа ромео, докато стигнаха мориса й. Грейс огледа разцепения гюрук.

— Копелета! — каза. — Къде стана това?

— Днес следобед в моргата. Няма смисъл да го ремонтирам. Ще го направят отново.

С несигурна ръка заопипва верижката за ключовете, после отключи колата, влезе вътре и свали гюрука. С борба, пот и ругатни те нагласиха на негово място покрива.

Тази задача погълна изцяло вниманието им. Нито Рой Грейс, нито Клео Мори забелязаха фигурата, застанала в сянката на една странична уличка близо до тях, която ги наблюдаваше с доволна усмивка.