Джоана Линдзи
Да се влюбиш в негодник (53)

Глава 52

Ожениха се в края на август. Съобщението за сватбата беше разпратено из графството на Евелин, както и в Лондон и това шокира цялото висше общество. Вярно, че си шушукаха, че Джереми ухажва красавицата Лангтън, но никой не бе повярвал и за миг, че той ще надене брачните окови.

Дани разбра, че Реджина Идън много я биваше да оправя заплетени ситуации, когато веднага измисли някакво обяснение защо Дани беше представена на обществото като роднина на Келси Лангтън, но всъщност сега беше дъщеря на Евелин Хилъри. А това си беше доста сложно за обяснение. Обаче Реджи просто даде да се разбере, че е забравила да спомене, че семейство Лангтън са осиновили Дани като малка и са я отгледали като собствено дете, защото са я мислили за сираче по онова време.

Сватбата беше великолепна. След като толкова години беше вярвала, че няма да може да организира сватбата на дъщеря си, сега Евелин получи тази възможност и надмина себе си.

Дани можеше да си избира между нова рокля, с каквато си иска кройка, или да предпочете роклята, в която Евелин се беше омъжила. Тя никога не бе имала чак такива грандиозни планове за сватбата си и не бе вярвала, че ще носи истинска булчинска рокля и затова избра роклята на майка си. Беше прекалено красива, за да я отхвърли — от небесносин сатен и дантела, толкова мека, като коприна. А и й беше точно по мярка. Вече беше забелязала, откакто се бяха сближили с майка си отново, че тя е също толкова висока като нея. Това била една от причините Евелин да не иска да присъства на сезона си в Лондон и затова си тръгнала веднага щом Робърт й предложил. Винаги се бе чувствала малко неудобно от високия си ръст. Всъщност, Робърт не бил по-висок, така че явно Дани бе наследила ръста на майка си.

Странно как отношенията им се развиха през тези седмици до сватбата. Беше все едно никога не се бяха разделяли. Топлината и любовта си бяха още тук и те не се поколебаха да ги споделят една с друга. И Евелин искаше да знае всичко за времето, през което Дани не е била с нея. Разговаряха до безкрай, понякога до късно през нощта. Смееха се и плачеха заедно. Дани все повече си спомняше за първите си години, които бе прекарала с родителите си. Боже, толкова хубаво бе да намери майка си отново!

Докато тя беше на седмото небе и имаше чувството, че ще се пръсне от щастие, Джереми не беше. Просто му бяха наредили да си тръгне. Казаха му, че само ще им се пречка и да не се сърди, защото той щял да получи Дани за цял живот и нищо нямало да му стане да потърпи няколко седмици. Не, изобщо не беше щастлив. Но й пишеше писма всеки ден, напълно забравил, че тя не може да чете. Всъщност, тя в последствие разбра, че човекът, който донесе първото е трябвало да й каже да ги пази и събира, за да може Джереми да й ги прочете, когато се оженят, но мъжът беше заслепен от усмивката на Дани и изобщо не го беше споменал. Затова Дани помоли майка си да й чете писмата всеки ден и Евелин непрекъснато се изчервяваше, докато четеше. Дани обаче нищо не забелязваше, завладяна и развълнувана от силата на страстта му към нея.

Той я обичаше. Наистина, наистина я обичаше! Чудеше се дали някога ще може да спре да се удивлява на този факт. И беше нещастен от кратката им раздяла, дори писа, че се напил за първи път в живота си. Е, всъщност, той пишеше, че се съмнява, че е вярно, но баща му, двамата му чичовци и Пърси, всичките твърдели, че се бил натряскал здравата и накрая се наложило да приеме, че е истина.

Евелин изненада Дани, като изпрати да доведат Дагър и Луси, както и всички деца. Тя осигури три карети да ги докарат и нямаше намерение да ги пусне да се върнат обратно в Лондон. Реши вместо това да изпълни отколешното желание на Дани и да създаде истинско сиропиталище за тях. Робърт имаше още два имота наблизо и единият от тях можеше да се превърне в чудесен дом за децата, докато растат. Дагър можеше да го стопанисва, но под ръководството на Евелин.

Те не се харесаха много в началото. На него хич не му допадна идеята да го командва някаква дама в напреднала възраст. Тя пък мразеше мисълта, че той е отгледал момиченцето й. Размениха си доста остри думи, но накрая се разбраха и започнаха заедно да обсъждат подробностите.

Слугите на Джереми също бяха поканени на сватбата. Те бяха приятели на Дани, в края на краищата. Тя беше решила да предложи на Клеър да смени работата си, защото мислеше, че ще й хареса много повече да работи с деца. И се оказа права. Клеър веднага се съгласи и с Дагър се харесаха още от първата си среща. Не че Дагър се държеше по-различно, но Клеър беше станала по-уверена напоследък и въобще не му се плашеше.

Дагър, облечен в нов костюм за сватбата, беше претърпял забележителна промяна. Беше се обръснал за случая, изглеждаше и се държеше чудесно. Дани си спомни защо го беше мислила за свое семейство толкова много години. Вече му беше простила, че я изгони от бандата, още повече, че ако не беше станало така, тя вероятно нямаше да види Джереми никога повече. Направо го изуми, когато го помоли да я преведе по обсипаната с цветя пътека към олтара и да я предаде на младоженеца.

Луси също беше облечена в красива рокля и не спря да плаче по време на церемонията. Както и Евелин, разбира се. Самата Дани отрони няколко сълзи под прелестния воал, но това бяха сълзи на радост, докато изричаше клетвите, които щяха да я направят едно цяло с Джереми Малъри. Тя не получи уважавания съпруг, за който си мечтаеше, когато реши да си търси мъж, но получи много повече от това — най-желания мъж в цял Лондон и той беше само неин вече.

Той не я видя преди сватбата. Пристигна предната нощ, но нея я изпратиха да си легне рано, а на сутринта имаше много работа и тя беше заета. Когато застана до него пред олтара, той я видя за първи път от няколко седмици насам, така че нямаше нищо чудно, че когато ги провъзгласиха за съпруг и съпруга, целувката продължи необичайно дълго и дори леките покашляния, които се чуха, не можаха да я прекъснат, та накрая се наложи баща му да го удари по гърба, за да го поздрави. Това едва не ги запрати и двамата на земята.

Всички Малъри бяха тук, без изключение и така Дани можа да се запознае с тези, които не беше виждала още. Включително и децата. Тя самата беше настояла те да присъстват. Семейство Малъри наистина се оказа доста по-голямо, отколкото си мислеше и сега тя беше една от тях. Още една от мечтите й се беше сбъднала. Вече имаше голямо семейство. Всъщност, с Джереми и майка си беше постигнала всичките си цели, освен една и тя го спомена вечерта, докато лежаха в голямото господарско легло в собствената й къща, наследствения дом на баща й, който сега беше неин, докато не роди син и той не порасне достатъчно, за да претендира за къщата и титлата барон, която вървеше с имота.

Те вече бяха прекарали заедно няколко часа, наваксвайки си за принудителната раздяла. Завивките бяха в пълен безпорядък. Тя се беше излегнала върху гърдите на Джереми и ръцете му плътно я обвиваха. Не беше ни най-малко уморена. Нито пък той.

— Ще трябва да проветрим това място. Все още е твърде задушно — казваше Джереми.

Дани се съгласи.

— Ами, току-що е почистено, а е било затворено през всичките тези години. — После се сепна и попита: — Искаш ли да живеем тук?

— Не — отвърна й той и след дълга пауза я попита на свой ред. — А ти?

— Не, повече ми харесва твоята къща. Пък и много по-лесно се чисти.

Той рязко се изправи и се намръщи насреща й.

— Да не си посмяла да почнеш да чистиш къщата пак, Дани! Сериозно. Дните ти с бърсалката за прах приключиха!

Тя му се усмихна, дръпна го надолу и пак се намести удобно отгоре му.

— Само те дразнех! Наясно съм с новото си положение.

Той измърмори:

— Дяволски добре стана, че аз не бях наясно, когато ти предложих да се омъжиш за мен. Иначе сигурно нямаше да го направя.

Сега пък тя се изправи рязко и настоя:

— Защо не?

— Защото, мила моя, майка ти изобщо нямаше да ми позволи да припаря до теб. Като не те познавам, как щях да се влюбя в теб. Щях все още да си се веселя с приятелите в блажено неведение, че никога няма да бъда щастлив без теб.

Тя се замисли над думите му за момент и после се засмя.

— Нямаше да те изгони, ако те опознаеше по-добре.

— Не бих разчитал на това, любима. Щеше просто да ме измери с поглед и да реши, че съм негодник и въобще не ставам за дъщеря й. Според нея, би трябвало да се стремиш към някой с величествена титла, нали разбираш, така разсъждават майките.

— Иска ми се сама да го разбера.

— Да разбереш какво?

— Как мислят майките. — После прошепна: — Искам дете, Джереми, твоето дете.

Той изстена, дръпна я обратно към себе си и силно я прегърна. Преди да я целуне, каза с дрезгав глас:

— Удоволствието ще е изцяло мое да удовлетворя това желание, Дани. Уверявам те!

— След като удоволствието ще е и мое, не може ли да поработим още тази нощ по въпроса?

— Тази нощ, утре, всеки божи ден, докато не започнеш да повръщаш сутрин, скъпо момиче.

— Аз няма да страдам от сутрешно неразположение. Майка ми каза, че не е имала такова, а също и нейната майка.

— Ни си го наследила, значи? Е, ето нещо, за което мога да благодаря на майка ти.

— Не си — каза Дани.

— А?

— Не си го наследила, значи? — грейна тя насреща му. — Ама наистина, чудесно е да те поправя и аз веднъж за разнообразие. — После го изимитира: — Истина, приятел.

Джереми избухна в смях.