Джоана Линдзи
Да се влюбиш в негодник (24)

Глава 23

Джереми се отпусна обратно в леглото пъшкайки, защото беше разпознал гласа пред вратата. Надяваше се да има поне още ден-два на разположение, преди баща му да се върне в града. Нямаше съмнение, че Джордж го е повлякла насам, веднага щом е разбрала, че корабът на брат й е пристигнал. И като чу какво каза баща му, разбра, че снощи е бил прав, дето чудесните му роднини са прекалено загрижени за неговото поведение, та да си замълчат. Сигурно веднага са му докладвали какво каза Пърси или, че спи с прислужницата си. Най-вероятно и двете. Чудеше се как всичко беше стигнало толкова бързо до Джеймс.

— Криеш се зад насиненото си око, а момко?

Джереми седна в леглото и посочи бузата си.

— Я провери. Уцели ме с юмрука си тук, но мисля, че окото ми се отърва. Как мислиш, ще посинее ли?

— Мисля — каза баща му, — че е съвсем сигурно, че си си изгубил ума, щом си се забъркал с момиче, което раздава юмруци, вместо плесници.

Джереми се ухили.

— Изобщо не мислиш това. Вече я видя и знаеш много добре защо я искам, независимо какво раздава.

— И това също — каза Джеймс, но приближи леглото и хвана Джереми за брадичката, килна я на една страна и огледа бързо посиняващата му страна.

— Не е кой знае какво, но може и да свърши работа да отблъсне момичето на Албърт Баскъм и тя да насочи вниманието си другаде.

Джереми потрепери и възкликна.

— Дявол го взел! И за нея ли знаеш?

Джеймс настани удобно огромното си тяло в един от тапицираните столове в стаята.

— Нека да ти кажа как премина сутринта за мен, скъпо момче. Успях да стигна до дома някъде до средата на утрото, за радост на Джордж, само за да открия братчето Еди да прави дупки в килима на кабинета ми от нетърпение да ме види. 30 минути по-късно старият си тръгна, изключително недоволен, разбира се, от това, което му отговорих.

— Естествено — ухили се Джереми.

Баща му беше различен от останалите Малъри. Винаги си е бил. Правеше каквото си иска и нарушаваше всички обществени порядки, както му скимне. Беше черната овца в семейството. Братята му го бяха обезнаследили за цели 10 години, когато той стана пират и отплува в открито море. Сега го бяха приели обратно в лоното на семейството, но това не значеше, че той се е променил. Още не се съобразяваше с никого.

Джеймс просто обожаваше да се държи различно. Дори и имената, с които наричаше близките си бяха различни. Почти всички в семейството наричаха Реджина „Реджи“, но Джеймс не спираше да й вика „Рийгън“, с което вбесяваше братята си. Дори собствената си дъщеря — Джаклин, той наричаше „Джак“, което също не се харесваше на чичовците й, разбира се.

— После цъфна Тони с убеждението, че прислугата ти ще напусне кораба, защото спиш с една от тях — продължи Джеймс.

— Мислех си, че поне той ще разбере — каза Джереми.

— О, той беше доста забавен през повечето време. Обаче на брат ми явно много му харесва това с бащинството и сега е решил да се прави и на твой баща, ти не знаеше ли?

— Искаш да кажеш, че е забравил какво е да си млад и свободен?

— Именно.

— Но ти не си…

— Ще стигна и до това, момко — прекъсна го Джеймс. — После и Рийгън, милото котенце, се появи преди още Тони да си е тръгнал и побърза да добави още един проблем — за лейди Баскъм, за да съм точен — към безкрайния списък от тревоги за твоята особа.

— Как, за бога, е успяла да научи за това момиче. Споменах за това само на Пърси и на Дрю… забрави. Пърси и проклетата му голяма уста.

— Всъщност, момичето на Баскъм сама разпространява тези слухове, че ще се омъжи за теб до края на годината. Както излезе, Рийгън е успяла да я чуе да казва на приятелката си, че ще те има, така или иначе.

— Така или иначе? — намръщи се Джереми. — Какво, по дяволите, означава това?

— Ти какво си мислиш, че означава? Винаги ще се намери някоя гнила ябълка в кошницата, която да лъже и манипулира, само и само да постигне своето. Ти ухажвал ли си дамата?

— Тя е дебютантка и това е първия й сезон. Бягам от такива като от чума.

— И аз така си помислих. Съветвам те да продължиш да стоиш далеч от нея, много надалеч, въпреки че не знам дали това ще помогне. Лъжливите слухове могат да те провалят също толкова бързо, колкото истината.

— Мога да стоя настрана от светския живот за известно време, докато тя се заинтересува от някой друг. Младите, искащи да се омъжат на всяка цена дами, не се славят с особено търпение. Напротив, търсят начин да си намерят съпруг още през първия си сезон, а това намалява шансовете им да уловят най-добрия за толкова кратко време. Пък и сега, когато Джордж се върна, тя може да заведе брат си на няколко бала. Всички дебютантки ще се втурнат към него, щом го видят.

— Пепел ти на устата, младежо. Това значи и мен да ме влачат по балове.

Джереми се подсмихна. Ако имаше нещо, което баща му наистина да ненавижда, то това бяха лондонските светски събития.

— За щастие и Дрю предпочита моя начин на забавление и местата, където със сигурност може да си намери някое момиче за през нощта. Той със сигурност ще измисли някакво извинение за пред Джордж, както досега.

— Да, но след като вече е станало, както тя иска, и то няколко пъти. Моята скъпа съпруга винаги постига това, което си е наумила, знаеш. Няма значение, аз също вече обмислям няколко извинения да не придружа жена си и зет си. Сега… — мълчанието се проточи достатъчно, та Джереми да се досети какво ще последва и изстена вътрешно, — какво, по дяволите, си търсил в самото леговище на най-опасните престъпници в града?

— Не съм ходил там — побърза да го увери Джереми. — Е, само в покрайнините, но каузата си заслужаваше — и той побърза да обясни проблема на Пърси и как го бяха разрешили.

Когато свърши Джеймс се ухили.

— Откраднали сте ги пак, а? Не знам дали аз бих се сетил.

— Не, ти щеше да извикаш Хедингс на боксовия ринг за един или два рунда.

Джеймс сви рамене.

— Ами, върши доста добра работа, нали знаеш? Обаче не ми харесва това, че е взел едно от бижутата на Даяна. Да откраднеш от племенницата ми, е все едно да откраднеш от мен, проклет да съм, ако не е така.

— Е, ние взехме всичко, или по-точно нашият крадец го направи. Успях да върна тези бижута, които разпознах, на собствениците им, а останалото предадох на съдията. Надявам се той да знае на кого да ги върне.

— А не искаш ли да накажеш Хедингс заради това?

— Няма начин, без да призная как сме намерили бижутата и че всъщност сме го обрали.

Джеймс се засмя.

— Прав си. Сигурно ще искат да знаят как си открил откраднатите неща. Е, може пък той да осъзнае грешката си и да спре да краде сега, когато и друг знае за престъплението му.

— Едва ли. Сигурно си мисли, че го е обрал обикновен крадец и нищо няма да се появи на бял свят. Не вярва, че крадецът ще разпознае някое бижу, а още по-малко, че се е досетил, че нещата вече са били крадени.

Джеймс въздъхна.

— Предполагам, че просто ще трябва да го убия този, за да съм сигурен, че няма да краде от семейството ми повече.

Джереми се закашля като чу това.

— Няма нужда да се забъркваш и ти. Имам намерение да го държа под око. Ще открия любимите му местенца и ще започна да ги посещавам и аз. Не съм много сигурен как точно го прави, но ще го хвана. И след това вече ще мога да го предам на властите.

Джеймс замълча за момент. Следващите му думи показаха, че е оставил случая засега.

— Между другото, как успя да наемеш сестрата на крадеца, след като не си се връщал в онзи квартал?

На Джереми му се прииска да може да излъже баща си поне веднъж. Но досега никога не го беше правил и не искаше сега да започва.

— Новата ми прислужница е нашият крадец. И нямаше нужда аз да я търся. Тя ме намери, защото ме смята отговорен за това, че са я изритали от бандата й.

Джеймс повдигна вежда.

— Да разбирам ли, че твоят приятел Пърси не знае за това?

— Не, тя беше преоблечена като мъж. Преструвала се е, откакто е в бандата, което е почти през целия й живот. Пърси така и не я разпозна, че е жена, затова когато я видя снощи реши, че познава брат й и че са близнаци.

— Разбирам. Проклятие… не, не разбирам. Пуснал си най-обикновен крадец в къщата си?

Джереми потръпна, като чу баща му да повишава тон.

— Няма нищо обикновено в това момиче. Ти успя ли да огледаш лицето й? Има такива фини кости, че би могла и да е принцеса. Говори като улично хлапе, но и как иначе, след като е израсла на улицата. Освен това е сирак. Не знае кои са родителите й и не знае дори името, с което е родена. Обаче иска да се издигне в обществото и аз нямам съмнение, че ще успее, защото е много умна. Само за няколко дни започна да говори по-правилно. Всъщност, тя ме потърси, просто защото ме обвинява, задето е изгубила дома си.

— А ти виновен ли беше?

— Очевидно. Не й дадох голям избор онази вечер. Оказа се, че малката им тайфа се подчинява на строги правила, а тя трябваше да ги наруши всичките заради нас.

— Значи си я наел, защото мислиш, че й го дължиш?

— Разбира се, че не — отговори Джереми и леко се изчерви. — Наех я, защото ме заплаши, че ще каже на Хедингс. Просто не ми остави избор.

Джеймс се намръщи.

— Я чакай, да видя дали съм разбрал правилно. Вместо да се опита да ти измъкне пари за мълчанието си, тя е поискала да й дадеш работа? Ти не каза ли, че е умна?

— Умна е. Да си намери работа е част от плана й да се издигне в обществото.

— И с пари щеше да го направи — отбеляза сухо Джеймс.

— Знам. И на мен ми е странно, че не избра този път. Но честно казано, започвам да мисля, че само е блъфирала.

— Вероятно. Ако е толкова умна, колкото казваш, сигурно знае, че ако отиде при Хедингс, ще издаде и себе си.

— Именно. Но пък се справя доста добре като прислужница. В началото не вярвах, че ще се получи, но е така. Пък и все още искам да спя с нея.

— Тогава защо, за бога, не го направиш и не я отпратиш?

— Защото не мисля, че веднъж ще ми е достатъчно, а пък и тя не е много склонна „да се търкаля в кревата с мен“.

— Господи, само не ми казвай, че една крадла и изнудвачка се пази за съпруга си.

— Не, просто не иска да има нищо общо с мен.

Джеймс извъртя очи.

— Е, това вече е странно. Сигурен съм, че го вярваш щом го казваш, но никой друг няма да ти повярва.

— Истина е. И аз самият още не мога да разбера защо.

— Не си ли помислял да я попиташ?

— И да сваля всички карти на масата?

Джеймс изсумтя.

— От това, че тя те цапардоса така, мога да заключа, че вече си го направил. Попитай я, разбери се с нея и я заведи в леглото. После я махни от тази къща. Освен факта, че може да те обере до шушка, докато я държиш тук…

— Тя вече не краде.

— Да бе! — не повярва Джеймс.

— Не, наистина. Тя твърди, че никога не е искала да го прави и като се замисля, сигурно това е причината да не иска пари от мен. Възприема го като кражба.

— Няма значение. Настани я някъде другаде, щом искаш да се забавляваш с нея, но не я дръж като прислужница. Може дори и да остане тук, но го направи като хората. Да работи като твоя прислужница, докато спиш с нея, ще създаде проблеми с другите слуги.

— Ти ли мислиш така или ти го подшушнаха тази сутрин?

Джеймс се усмихна.

— Ние от семейство Малъри не шепнем, докато се оплакваме, младежо. Но ти си прав. Изобщо не ми пука, ако си решил да оплескаш всичко в дома си, като оставиш слугите ти да си съперничат помежду си. Това, за което ми пука, е досадните ми братя да спрат да ми дишат във врата. Имам предвид най-вече Джейсън. Така че, достави удоволствие на семейството си и се дръж както трябва, тогава няма да изтърчат при Джейсън и няма да ми се наложи да слушам пак неговите проповеди.

Джереми въздъхна тежко.

— Реджи е единствената, която идва тук често. Чудя се дали не мога да й забраня да го прави. Мислиш ли, че един иконом би успял да я спре да не влезе?

Джеймс се изсмя.

— Никакъв шанс. Не че ти би го направил. Тази сладурана е голяма интригантка и сватовница, но намеренията й винаги са били добри, а и определено доста я бива. Какъв срам, да се ожени за простак като Идън.

Джереми се ухили. Баща му се разбираше доста добре с Никълъс Идън напоследък, особено след като печелеше в словесните им престрелки. Всъщност тези двамата се знаеха още от времето, когато плаваха по море. Джереми беше ранен в една схватка между тях и затова в последствие Джеймс заряза пиратството. Ник беше отплавал невредим и се беше отнесъл с пренебрежение, нещо, което просто не може да остане ненаказано от Джеймс Малъри.

Затова после Джеймс го смаза от бой, точно преди да се ожени за Реджи и той едва не пропусна собствената си сватба. В замяна Ник го вкара в затвора, което също се оказа за добро, защото така успяха да инсценират „смъртта“ на пирата капитан Хоук. Така го знаеха по моретата. Джеймс успя да избяга и да се върне в Англия благополучно.

— Като спомена иконом, какво ще кажеш да вземеш един от моите?

— Дяволите да ме вземат! Надявах се да го предложиш.

— За малко, момко, не за постоянно. Всъщност Арти го предложи. Тъй като с Анри си поделят работата, както знаеш, не са кой знае колко заети.

— И кой от двамата ще ми пратиш?

Джеймс се изсмя.

— И двамата, разбира се. Ще се редуват, както вкъщи. Тези два стари морски вълка си поделят задълженията от толкова отдавна, че няма да се учудя, ако си мислят, че това е нормалният начин, по който се прави.