Джоана Линдзи
Да се влюбиш в негодник (52)

Глава 51

Салонът беше огромен, както можеше да се очаква, добре почистен, но си личеше, че рядко се използва. Те се настаниха удобно. Евелин и Дани на дивана, Джереми на стола срещу тях, Джеймс остана прав, облегнат на студената камина и просто ги наблюдаваше готов да се намеси, ако се наложи или дори и да не се наложи.

Евелин държеше ръката на Дани. Не беше я пуснала, откакто ги поведе към къщата. Все още избухваше в плач от време на време, всъщност, всеки път, когато погледнеше Дани и затова предпочете да обърне поглед към Джереми. И Дани не спираше да плаче и не й трябваше много, за да потекат отново сълзите. Беше намерила майка си. Беше си върнала самоличността и истинския си живот. Все още очакваше да се събуди, толкова невероятно бе, че всичко, за което си беше мечтала се сбъдна.

Тя вече беше разказала всичко по пътя към къщата. Евелин беше настояла почти веднага да чуе цялата й история. Но не беше много изненадана от това, което чу. Сега разбираше, защо така и не е успяла да открие Дани. Никога не би й дошло на ум да я търси в най-бедните коптори на Лондон.

— Мислех, че си мъртва — казваше Евелин сега. — След като те търсих с години, накрая изгубих всяка надежда. А и тези измамнички започнаха да идват. Те имаха твоите очи, и трите. Иначе въобще не приличаха на теб. Цветът на косата можеше да е различен, можеше да си се променила много с годините, но очите щяха да са същите и затова мисля, че някой, който познава семейството ми, много добре ги е подучвал.

— Колко бяха? — попита Джереми.

— Три. Първото момиче беше на десет. Тя ме заблуди най-дълго. Минаха пет години преди следващия опит. И после още две, преди последния. Имах чувството, че братовчед му на Робърт ги намира и им казва как да се държат. Той искаше да заграби и имота и титлата на Робърт. След като опитът му да обяви Данета за мъртва се провали, той явно реши да създаде нова Дани, някоя, която да може да контролира или пък да се отърве от нея лесно и да докаже най-накрая, че е мъртва.

— И мен това ме учуди — призна Джереми. — След 15 години отдавна трябваше да е обявена за мъртва.

— Той наистина се опита и беше бесен, когато молбата му беше отхвърлена. Баба ми беше жива все още и беше близка приятелка със съдията.

— Той е единствения жив роднина на съпруга ви, нали? — попита Джеймс.

— Да, негов трети братовчед и е незаконороден, затова титлата ще се наследи от децата на Дани, а не от него. Но би могъл и да я получи, ако обяви Дани за мъртва, преди да е родила дете. Имаш ли дете, скъпа? — обърна се тя към Дани.

Дани се изчерви.

— Не, не още.

— Но скоро — добави Джереми ухилен.

Евелин въздъхна.

— Предполагам, че не мога да спра тази сватба? Току-що я открих, а сега отново ще я изгубя?

— Не, но можете да дойдете да живеете с нас в Лондон — предложи Джереми.

— Това е много благородно от ваша страна — отвърна Евелин, — но не бих си позволила да се натрапя на новобрачна двойка. Обаче ще се върна в Лондон, за да мога да виждам дъщеря си по-често. Старата ни къща в града е срината до основи, така и не я построих наново. Като знам какво се случи там… — Тя потрепери от ужас при спомена. — Но сега бих могла да я възстановя. Все още притежавам земята.

— Нямам спомен за тази къща — каза Дани.

— Нищо чудно. Това беше първото ти пътуване до Лондон. Бяхме пристигнали само преди няколко дни, които ти прекара предимно по магазините и в парка с бавачката си. Така че, беше спала само няколко нощи там, преди да се появи убиеца. Аз самата също щях да умра там онази нощ, не се съмнявам. Просто баба ми си счупи крака. Ние бяхме много близки, тя беше всичко, което имах, след като изгубих родителите си като малка и тя ме беше отгледала. Нямаше да се успокоя, докато не отида да се убедя сама, че е добре.

— Значи си била тук, когато е станало?

— Дори още не бях пристигнала. Напуснах Лондон онзи следобед. Лошите новини ме завариха тук. Бях съсипана. Изгубих почти цялото си семейство. Робърт беше любовта на живота ми. Познавах го от дете, защото семейството му живееше съвсем наблизо. Отидох в Лондон за сезона само, за да го принудя да ми предложи брак. Вече бяхме влюбени един в друг. Просто на него му отне малко повече време да го осъзнае. Възможността да си оцеляла, Дани, беше единственото, което ме крепеше през годините, но неизвестността за съдбата ти ме измъчваше жестоко.

— Не се и съмнявам, че госпожица Джейн щеше да ме върне при теб, ако не беше умряла — каза Дани.

— О, сигурна съм в това. Тя беше добра жена. Това беше още една причина да изгубя надежда. Накрая повярвах, че нещо се е случило, а ти беше толкова мъничка. Не беше възможно сама да намериш пътя към дома. Изобщо не предположих, че може да си загубила паметта си.

— Сега всичко се връща бавно. Откакто срещнах Джереми. Спомних си парка, в който съм играла. Спомних си и първото си име, но не го харесах много.

Евелин се засмя.

— И ние не го харесвахме. Трябваше да те кръстим така на майката на Робърт и се подчинихме, но баща ти беше първият, който те нарече Дани.

Дани се усмихна, но после колебливо продължи:

— И разпознах мъжа, който е убил всички онази вечер, когато ме откри и се опита да ме убие отново.

— Кога стана това?

— Съвсем наскоро. Той самият умря, докато се опитваше да избяга и не можахме да разберем кой е.

Евелин въздъхна.

— Винаги съм подозирала братовчеда на Робърт. Той беше единственият, който щеше да се облагодетелства от смъртта му. Но нямаше начин да го докажа. Пък и той даже не беше в Лондон, когато това се случи.

— Да не би случайно да се казва лорд Джон Хедингс?

— Да, Джон Хедингс, но не е никакъв лорд. Как отгатна? Ти не го познаваше. Той нито веднъж не ни посети, след като ти се роди. Мразеше Робърт и ние дори името му не сме споменавали. Аз самата съм го виждала само няколко пъти и то, преди да се оженим. Усещаше се колко мрази Робърт. Въобще не си правеше труда да скрие ненавистта си.

Джереми обясни:

— Живееше в голяма къща, недалеч от Лондон и се представяше за лорд. Очевидно никой не си е направил труда да провери произхода му. А всъщност си беше комарджия и крадец от години и така е успявал да поддържа такъв висок стандарт на живот.

— И той също се опита да ме убие — добави Дани, — докато се опитвахме да го хванем в кражба, защото вече знаехме, че е крадец. Но като ме видя, ме позна, по-точно разпозна теб в мен и веднага разбра коя съм. Спомена също и другия мъж, че отново се бил провалил, както преди 15 години и реши сам да ми види сметката. Слава богу, Джереми се появи и успя да го спре. Тогава разбрах, че той е бил човека, който е изпратил убиеца преди толкова много години. Но нямаше как да го докажем, пък и нямахме представа за мотивите му.

— Боже господи! Значи все пак съм била права — каза Евелин. — Веднага ще повдигна обвинение.

— Ще трябва да си изчакате реда — отбеляза Джеймс. — Той вече е арестуван за кражба и опит за убийство.

— Тогава веднага ще се погрижа да го променят на убийство. Няма да му се размине сега, когато знам кой е платил, за да убият моя Робърт.

— Бъдете сигурна, че дните му са преброени, лейди Евелин — увери я Джеймс. — Моето семейство също вече има законно право да търси възмездие, след като Дани скоро ще бъде една от нас.

— А, да, отново ми напомняте, че скоро ще я загубя. Но до сватбата тя ще остане тук с мен. Дали пък няма да се съгласите да отложите малко женитбата?

Джереми вече сериозно се мръщеше на думите й. „Ще остане тук с мен.“ Как ли пък не! Но на бъдещата си тъща каза само:

— Проклет да съм, в никакъв случай!

Евелин изцъка неодобрително, Дани обаче му се усмихна, преди да се обърне към майка си.

— И аз самата щях да кажа същото.

— Значи го обичаш? — попита Евелин меко.

— О, да, с цялото си сърце!

Джеймс извъртя очи и каза сухо:

— Хайде да не ставаме толкова сантиментални още преди да е минал обяда, деца! И не забравяйте, че ще спите в отделни стаи. Трябва да се отнасям сериозно към ролята си на придружител, не мислите ли?

Това накара Джереми да изстене доста високо.