Джоана Линдзи
Да се влюбиш в негодник (33)

Глава 32

Дани чистеше салона, когато Джейсън Малъри, маркиз Хавърстън и глава на целия клан Малъри пристигна по-късно през седмицата. Тя не трябваше да налита на него, след като вече имаше прислужница за долния етаж от вчера. Обаче новото момиче се обиди от новия иконом Анри и напусна само четири часа, след като беше наета.

Анри всъщност беше един от двамата икономи в къщата — французин, който се опитваше да говори английски и това го правеше много забавен. Новата прислужница обаче не мислеше така. Той се закле, че просто й е направил комплимент. Явно не го бе разбрала заради силния му френски акцент.

Пръв дойде Анри. После на другия ден се появи приятеля му Арти да го замести. Фактически, те щяха да си поделят мястото, както очевидно бяха правили с години в дома на Джеймс Малъри. И двамата бяха стари морски вълци, които на времето бяха плавали с Джеймс на кораба му. Когато той се бе отказал от плаването по море, те избрали да останат с него, но тъй като нямало достатъчно работа в домакинството и за двамата, се съгласили да си поделят мястото на иконома.

Това, което не бяха успели да направят обаче, е да се научат как да вършат работата. Те си мислеха, че се справят чудесно, но Клеър вече се беше оплакала от грубостта им и дори госпожа Робъртсън беше чута на няколко пъти да мърмори под нос заради нестандартните им методи.

Дани нямаше нищо против, че новото момиче напусна, тъй като все още имаше повече свободно време през деня, отколкото й се искаше. Дори и като се прибавеше чистенето на долния етаж, пак успяваше да свърши много преди вечеря. А и Дрю се беше преместил при сестра си и така на горния етаж имаше само една заета стая. Всички останали бяха празни и това значеше още по-малко работа за нея.

А и този Джереми! Стига да зависеше от него, тя щеше да прекарва цялото си време в стаята му. Ако питаха нея, и тя искаше същото, трябваше да отбележи това, но като се излежава цял ден в леглото с него, кой щеше да свърши работата й? Обикновено, ако я свареше на горния етаж, ставаше на неговата. Не беше лесно да се противопостави на методите му на убеждаване. Този секси глас, с приглушен дълбок тембър, когато е възбуден, и изражението на лицето му, обещаващо толкова порочни наслади. По дяволите! Само като го погледнеше и се предаваше на увещанията му. Той беше толкова дяволски красив. И затова, въпреки че беше решила да не прави любов с него всеки ден, всъщност правеше точно това, а понякога и повече от веднъж.

Той я искаше в стаята си и всяка нощ, но тя успя да мобилизира малкото останала й воля и да спи в собственото си легло. По-скоро бягаше в стаята си, за да не налети на него отново. Но, въпреки всичко, той дойде и там една нощ и спа в леглото й. Тя в действителност нямаше никакво желание да го изрита, но настоя това да не се повтаря. За нейно най-голямо учудване той я послуша.

Тя трябваше сериозно да си помисли колко още да остане. Колкото повече отлагаше, толкова се отдалечаваше от поставените си цели. А се стремеше към тях толкова отчаяно. Но беше решила, че един месец не е кой знае какво време, пък и ще може да спести заплатата си и когато си тръгне, ще може да си позволи да си наеме апартамент, докато си търси друга работа.

Когато наистина си тръгне… Господи, щеше да й бъде толкова трудно. Да не види Джереми никога повече! Тази мисъл веднага предизвика сълзи в очите й. Какво ли щеше да бъде след месец? Ами, ако той се влюби в нея през този месец? Това не беше чак толкова невъзможно. Тя би могла да се приспособи към неговия свят. Доказа го в нощта на бала. Той би могъл дори да пренебрегне условностите и да се ожени за нея. И това беше истинската причина все още да не си е тръгнала. Тази искрица надежда, че Джереми може да се окаже нещо повече от временно увлечение, че може да е мъжът за нея.

Джейсън Малъри не беше сам, когато пристигна. Бащата на Джереми беше с него. Двамата братя много си приличаха. По-възрастният беше няколко инча по-висок, но и двамата бяха огромни, руси, красиви мъже. Джейсън беше малко по-слаб, докато ръцете и гърдите на Джеймс бяха по-мускулести и той напомняше на Дани за онези свирепи хора, които беше гледала в уличните битки.

Джеймс Малъри все още я плашеше до смърт и тя не можеше да си обясни защо. Най-вече, защото тя чувстваше, че той по-скоро ще те убие, отколкото да седне да разговаря с теб. Затова и Дани им хвърли един поглед като влязоха и остана с гръб към тях.

За щастие, тя беше усвоила изкуството да е „невидима“ в присъствието на благородници. Госпожа Робъртсън се беше опитала да й го обясни една нощ. Високопоставените благородници, на които им се налагаше да живеят в къщи, пълни със слуги, бяха свикнали да не забелязват хората, които работеха за тях по цял ден, всеки ден. Освен, разбира се, ако господарите не искаха нещо. Тогава всеки слуга трябваше веднага да стане „видим“.

Тя се надяваше, че е същото и с тези двамата Малъри. Убеди се, че е права, когато чу по-възрастния да пита, влизайки в салона:

— Между другото, коя е тази роднина на Келси, за която слушам толкова много, откакто пристигнах в града? Не знаех, че въобще има роднини, които аз не познавам. И Джереми наистина ли я ухажва?

Дани затаи дъх. Това, че самата тя беше тема на разговора им, я ужаси. Сега нямаше да може да се измъкне незабелязана. А и маркиз Хавърстън не беше човек, който ще повярва на измислицата, която бяха пробутали. Сигурно щеше да побеснее като разбере как са преметнали висшето общество. Джеймс, разбира се, не закъсня с отговора си.

— Не, тя е само едно от откритията на Рийгън и имаше за цел да потуши слуховете, които Баскъм разпространяваше.

— Мътните да те вземат, Джеймс! Трябва ли…

— Успокой се, старче! — прекъсна го Джеймс сухо. — Просто един проклет навик. Нищо няма да ти стане, ако приемеш най-сетне, че тя е Реджина, Реджи и Рийгън.

— Забрави, че е и Идън.

— Съвсем съзнателно, повярвай ми.

Джейсън въздъхна:

— Колкото до това, крайно време е ти и Тони да оставите Ник на мира. Той се държи като примерен съпруг.

— Разбира се, че така ще се държи. Иначе ще го убием.

Кръвта на Дани се вледени, но Джейсън очевидно не обърна внимание на тази забележка и продължи:

— Значи, такава роднина не съществува?

— Не — отвърна Джеймс. — Просто едно момиче, което нашата племенница откри и което е доста по-хубаво от момичето на Баскъм. Не й се наложи да търси много надалеч.

— По-хубава? Казаха ми, че Емили Баскъм била умопомрачителна красавица и че това била причината Джереми да не може да държи ръцете си далеч от нея.

— Моят син умее добре да подбира жените си и затова не си чул за никакви скандали свързани с него, откакто завърши училище. Вече ти казах, че не я е докосвал. Няма нужда и той да ти го казва.

Дани отново затаи дъх, въпреки че очевидно още не я бяха забелязали. Поне Джеймс още не беше обяснил, че момичето, за което говорят, е проста слугиня. Сега, ако можеше само бавничко да стигне незабелязано до вратата както си чисти и да изчезне! Тя пристъпи леко натам все още с гръб към тях.

— Та значи, баща й е бил целият път до Хавърстън, за да говори с теб? — попита на свой ред Джеймс.

— Да, и няма да скрия, че разговорът беше доста неудобен, още повече, че никой не ме беше предупредил за скандалните слухове, които се разнасят наоколо.

— Слухове, които самата дама разпространява и всичко е нагла лъжа — увери го Джеймс.

— И така да е, ти много добре знаеш каква вреда могат да нанесат слуховете, било то лъжливи или истински. Репутацията на момичето вече е унищожена.

Като чу това Джеймс се разсмя.

— Тя сама го направи, и обърни внимание — нарочно. И от кога се мъчим да спасяваме непознати хора от глупостите, които сами са си надробили? Това е проблем на баща й, не е мой и определено не е и на Джереми, който едва ли е разменил повече от две думи с нея.

— Наш проблем е, защото става въпрос за неговата дума срещу нейната.

— Тогава, защо не ме оставиш аз да се оправя с това? — предложи Джеймс меко.

— Как? Като застреляш човека?

— Вече си решил, че за нищо друго не ме бива, нали?

— Съжалявам! Не исках да прозвучи така.

Джеймс кимна, приемайки извинението. Дани го видя, докато се опитваше да се приближи още повече до вратата. И точно тогава Джереми влетя в стаята, повикан от Анри. Той веднага я забеляза и дори й се усмихна. Дани се молеше роднините му да не са обърнали внимание на усмивката.

Но после той каза:

— Триста дяволи? Надявам се, че това посещение не е за това, за което си мисля, чичо Джейсън.

Джейсън Малъри прочисти гърлото си.

— Албърт Баскъм дойде в Хавърстън вчера.

Джереми изпъшка и се свлече на най-близкия диван.

— Каквото и да ти е казал, всичко е лъжа.

— И баща ти ми каза същото — отвърна му Джейсън.

Джеймс продължи в защита на Джереми.

— Момичето е изиграло и последния си коз и те е обрисувало в най-черни краски, младежо, че си я прелъстил, обещал си да се ожениш за нея и си я зарязал веднага, щом си получил каквото си искал… И, че сега тя е бременна с твоето дете.

— Знаех си, че и до там ще стигне. Дори и наистина да е бременна, детето не е от мен. С пръст не съм пипнал тази жена. Никога не съм си и помислял да го направя. Не че това има значение, след като е убедила баща си в противното.

— Виждам, че вече си наясно със сериозността на положението — намеси се Джейсън. — И за да утежним още повече ситуацията — Албърт Баскъм е мой стар познат още от училище. Не го обичахме много. Беше прекалено влюбен в себе си, ако ме разбираш какво искам да кажа. Обаче, женитбата му беше забележителна. Ухажваше една красавица в съседство и успя да я придума да се омъжи за него, преди още да е започнал сезонът в Лондон. Имат само едно дете.

— И са я разглезили непоправимо. Вече знам почти всичко. Реджи е незаменима, когато трябва да се докопа до такъв вид информация и да я разпространи.

— Може, но това, което не знаеш, е, че чрез жена си Баскъм има връзки на доста високо ниво.

— Значи, според теб, аз трябва да се оженя за тази жена? — възкликна Джереми.

— Като временна мярка. Щом се докаже, че не е бременна, ще поискаме анулиране на брака, разбира се. Така че, наистина ще трябва да продължиш да държиш ръцете си далеч от нея.

Като чу накъде тръгна разговора, Дани не се сдържа и се обърна да погледне Джереми. Изглеждаше унил, като че ли вече се беше примирил със съдбата си. Тя самата също изглеждаше унила, въпреки че не го съзнаваше. Ако Джереми се оженеше, щеше завинаги да го загуби. А времето им заедно беше толкова малко. Прекалено малко, за да задоволи копнежа й по него. Но независимо дали женитбата му щеше да е само на хартия, това пак го правеше недостижим за нея. А и тя нямаше никакво намерение да се навърта наоколо, когато се появи жена му.

Джеймс Малъри не изгледаше унил. Той изглеждаше дяволски разгорещен.

— Трябваше да ми кажеш какво си наумил, преди да дойдем тук, Джейсън. Проклет да си, много добре знаеш, че няма да позволя да хвърлиш сина ми на вълците, просто ей така! Баскъм въобще не е трябвало да идва при теб. Ти не си бащата на момчето.

— Дошъл е при мен, вероятно заради старото ни познанство. А и много добре познава репутацията ти. Признай честно, че мисълта да постави въпроса пред теб, най-вероятно го е изплашила до смърт.

Джеймс изсумтя. Джереми въздъхна и каза:

— Проблемът е, че лорд Баскъм е убеден, че аз съм виновникът тук. И е убеден в това, защото вярва на дъщеря си, което е разбираемо. В края на краищата — защо да се съмнява в нея?

Дани използва моментната тишина, последвала тази забележка и изстреля:

— Тогава просто ще трябва да го разубедите, нали така?

— Как? — отговори й Джереми, очевидно неизпитващ никакво притеснение да я включи в разговора, все едно е участвала в него от самото начало. — Нали вече оспорих твърденията й и виж докъде доведе това.

— Тази дама гради всичко на една лъжа. Защо и ти да не й отвърнеш със същото, а? — продължи Дани да разсъждава логично.

Сякаш и той е знаел от самото начало, че тя е тук, Джеймс също вметна:

— И с какво ще ни помогне това? Все още ще бъде нейната дума срещу неговата.

Дани се изнерви още повече от факта, че трябва да разговаря с Джеймс директно, а и той продължаваше да се мръщи. Насили се да отговори заради Джереми.

— Ня’ах предвид Джереми да лъже. Не, туй изобщо ня’а да стани. То ще е нейните лъжи срещу неговата истина. Но какво, ако на нейната лъжа противопоставите две други лъжи… Хм. Не, нека бъдат три, за всеки случай.

— За какво, за бога, говори тя? — настоя Джейсън, без да пита някого конкретно.

Дани нямаше проблем да говори с по-възрастния Малъри.

— Ами, сега е намесила и дете, нъл’? Тя казва, че то е от него. Но аз подозирам, че дете въобще не съществува. Лошото е, че няма как да се докаже, поне не и преди да са минали четири-пет месеца, а тя няма да чака сватбата толкова дълго, нали? Пък и после винаги може да каже, че е изгубила детето… След като първо се омъжи за Джереми, разбира се.

— И къде в цялата работа се намесват тези три лъжи, за които спомена? — попита Джейсън.

— Трима мъже, които също ще твърдят, че са спали с нея. Тя, разбира се, ще отрече, но ще осъзнае, че трима срещу един не е добър залог. Можеш ли да накараш трима мъже да излъжат зарад’ теб, приятел? — обърна се тя към Джереми.

— Разбира се, но… мътните да ме вземат. Това може и да свърши работа — каза той с широка усмивка на лицето.

Джеймс също се усмихна.

— Наистина, мило момче, особено ако го обявят едновременно на баща й. Чудесно разрешение на въпроса. Чудно, как сам не се сетих за това.

— Предполагам, че аз не трябва да знам нищо за това — каза Джейсън със строго изражение, но после кимна едва доловимо на брат си в знак на одобрение и добави: — Ще оставя всичко в способните ти ръце, Джеймс.

— Така си и мислех — ухили се Джеймс.

Джейсън се обърна да си ходи, но се спря при Дани на излизане. Взря се в лицето й за няколко мига, мръщейки вежди.

Нямаше начин да не е забелязал парцала за прах в ръцете й, но въпреки това каза:

— Изглеждаш ми позната, но не мога да си спомня откъде. Срещали ли сме се преди?

— Не, поне аз не помня, милорд.

— Работила си в къщата на Едуард, нали? Или при Реджи? Там ли съм те виждал?

— Не, досега не съм работила другаде като прислужница.

— Странно! Сега място няма да си намеря, докато не се сетя, откъде те познавам.

Дани започна да се чувства неудобно. Тя се надяваше, че не е обирала точно този господин, но беше възможно да е точно това. Все пак се съмняваше. Когато пребъркваше джобовете на хората, не смееше да обира толкова огромни мъже, които лесно можеха да я настигнат, ако се наложи да бяга. А и той изглеждаше така, че трудно би го забравила, ако го е видяла веднъж.

На Джеймс явно му се въртеше същата мисъл в главата, защото веднага след като Джейсън си тръгна й каза, при това доста пренебрежително:

— Да не си му изпразнила джобовете някой път, докато още беше джебчийка?

Тя силно се изчерви, но Джереми веднага й се притече на помощ.

— Не си го изкарвай на нея! Тя току-що ме спаси от тази адска женитба. Страшно съм доволен от нея в момента!

Джеймс извъртя очи към тавана.

— Ти си страшно доволен от нея, откакто я откри. Но си прав, че заслужава похвала за приноса си в плана как да ти отървем кожата. Само дето не си се отървал още. Затова измисли кои точно мъже ще накараш да лъжат заради теб и ги докарай при мен. Аз ще им обясня точно какво да говорят и какви ще са последствията, ако оплескат работата. — И после, вече отправил се към вратата добави: — И, за бога, моля те — Пърси да не е един от тях.

Дани си отдъхна веднага щом Джеймс си тръгна и дори се усмихна на Джереми.

— Всички в семейството ти ли не вярват на Пърси?

— Съвсем не. Те обичат Пърси, наистина, но просто го познават много добре. Сигурен съм, че ако беше на бала миналата седмица щеше да изтърси „Мили боже, Джереми, какво прави прислужницата ти тук?“.

Тя се изкиска.

— Не би го направил.

— О, разбира се, че щеше да го направи, можеш да бъдеш сигурна. Голям късмет беше за нас, че замина към Корнуол за няколко дни да купува нови коне и пропусна бала.

— Не че представлението онази вечер свърши някаква работа — напомни му тя с въздишка.

Той сви рамене, но после се ухили.

— Не се тревожи за това, любима. Вярно, че не постигнахме кой знае какво, но поне се забавлявахме, докато опитвахме.

И оттогава не бяха спирали да се забавляват, но тя не каза нищо, защото той пак беше придобил онова изражение, което издаваше точно какви забавления му се въртят в главата сега, а той трябваше да мисли само за избора на приятели, които да излъжат заради него. Тя много се надяваше планът й да проработи. Наистина се надяваше. Иначе Джереми щеше да се окаже оженен за нула време, а на нея щеше да й се наложи да си търси нова работа.