Джоана Линдзи
Да се влюбиш в негодник (22)

Глава 21

Госпожа Апълтън беше във възторг от това, че първата й вечеря беше преминала с такъв успех и си наля чаша вино, за да го отпразнува. Наля също на Дани и на Клеър, но Клеър отказа. Тя още миеше чиниите. Дани обаче трябваше само да провери трапезарията и салона още веднъж, за да е сигурна, че всичко е наред, преди да си легнат, така че изпи чашата си на един дъх.

Готвачката поклати глава с неодобрение, като я видя.

— Това си беше чисто прахосване и не искам да го виждам повече. Така ли си пила досега? Или просто не знаеш, че хубавото вино трябва да се отпива бавно, за да се усети вкуса му?

Дани не се изчерви, е, поне не много. Но наистина съжали, че е изпила виното на един дъх и усети вкуса му, чак когато вече го беше изпила. По принцип беше свикнала с евтини вина, които нямаха този изтънчен аромат.

Госпожа Апълтън се засмя.

— Е, предполагам, че си го заслужи. Справи се страхотно, момиче, наистина страхотно. Нищо не разля, нищо не изпусна. Добрата прислужница е тази, която не се забелязва. Разбира се, ти не би могла да го постигнеш, заради начина, по който изглеждаш, но все още можеш да станеш най-добрата прислужница в квартала, ако се постараеш още.

— И к’во ми е на начина, по който изглеждам? Госпожа Робъртсън ми избра тез’ дрехи, дъ знайш.

— Бог да те благослови, дете, сигурно знаеш колко си красива. Това твое лице винаги ще привлича внимание. Нищо не може да се направи за това. Но ако си вършиш работата добре, ще преодолееш този недостатък. Сега бягай. Заслужи си почивката, а утрото ще дойде много бързо.

Дани излезе от кухнята с усмивка на лице. Кой, ако не една домашна прислужница би решил, че красивата външност е недостатък?

Последният гост си беше тръгнал преди известно време и Дани беше успяла да разчисти трапезарията на спокойствие, така че когато влезе отново да провери за последен път всичко, не очакваше да има някой в стаята. Обаче завари Джереми на масата с гарафа вино пред него и полупразна чаша в ръката му. Не изглеждаше щастлив. Напротив, изглеждаше направо нещастен и дори не забеляза, че е влязла в стаята.

Дани се поколеба, дали да го попита какво има, или да се измъкне през вратата, преди да я забележи. Избра по-разумното и тръгна обратно.

— Значи не искаш да останеш?

— Не.

— Толкова пряма — каза той. — Не би трябвало да си толкова откровена с мъж в такова ужасно настроение, не знаеш ли? Всяка лъжа, дори и най-прозрачната, би свършила работа.

Дани се опита да се концентрира, за да не сбърка, докато му отговаря, но виното, което беше изпила й пречеше.

— Значи искъш да тъ лъжа?

Той се замисли за момент, после й каза:

— Всъщност не, предполагам, че не. Но извиненията не се смятат за лъжи, нали? Смятат ги за опашати лъжи.

— Да не си пиян, Малъри?

Той премигна насреща й, после се изправи олюлявайки се и зае отбранителна поза.

— Разбир’ се, че не. Досега не си спомням някога да съм бил пиян.

— ’сички така приказват — изсумтя Дани. — И тъй, к’во ти е извинението? Партито ти беши успех. Трябваши да са радваш, а не да съ давиш в алкохол.

— Щях, ако не бях сигурен, че трима, не — вероятно четирима — от семейството, и аз знам точно кои, ще изприпкат право при баща ми и ще му извадят душата, докато не го убедят, че напълно съм се провалил в това да управлявам собствен дом.

— Партито беше фантастично, а ти мислиш, че си се провалил. Да, натряскал си се до козирката.

Джереми допи виното си, стовари грубо чашата на масата и призна.

— Не е заради вечерята, скъпо момиче. Заради Пърси и проклетата му голяма уста е. И ако познаваше баща ми, нямаше да искаш да ти е ядосан.

— Имаш много хуба’о семейство. Дори и аз можах да го видя. Баща ти не мож’ да е по-лош от другите.

Той се засмя. Тя зачака, но явно това беше единственият му отговор. Тогава тя поклати глава и му каза:

— Лягай си, приятел, и се наспи добре.

Той се намръщи за момент.

— Щях, само дето не мога да открия леглото си.

— Ъ?

— Опитах. Наистина опитах, но все попадах на легла, които не са мои. Мога да си позная леглото, да знаеш. Затуй се върнах тук да си намеря стол.

Дани извъртя очи, измарширува до него, сграбчи го за ръката и го задърпа към стълбите. Обаче той се отпусна, когато ги заизкачваха. Тя го погледна и видя, че се мръщи.

— Не мисля, че ще мога да се кача пак — призна. — Не и без помощта ти.

— И к’во според теб се мъча да напра’я?

— Но ако ме изпуснеш, без да искаш, ще се пребия. Разбира се, ако си счупя врата, баща ми сигурно ще се умилостиви.

На Дани започна да й става смешно. Явно напит, Джереми беше наистина забавен. И безобиден. Липсваха чувствените погледи, които можеха да я погубят и безпокойството, което изпитваше, когато беше около него, беше изчезнало напълно. Нямаше нищо против дори да го докосва в момента.

— Да не би да искаш да спиш на дивана тогава?

— При положение, че си имам превъзходно легло горе? — каза той с възмущение. — Не! Ако се хвана за теб, може и да успеем да се качим по стълбите.

Виолетовите й очи се присвиха подозрително.

— Да се хванеш за какво?

— За рамото ти, разбира се. Какво, за бога, си мислеше?

Тя се изчерви леко, промуши ръка през кръста му и издърпа ръката му върху рамото си.

— Така по-добре ли е?

— Много по-добре.

Успяха да се качат по стълбите благополучно. Той почти се беше отпуснал върху нея, но въпреки че имаше крехка структура, тя беше доста силна и успя да го издържи. Не я пусна, когато стигнаха коридора горе, даже изглежда, че я поведе по него. Тя реши, че ще стигнат стаята му по-бързо, ако просто си замълчи и го заведе дотам. Но той не я пусна и когато влязоха вътре, очевидно очакваше да му помогне да стигнат до леглото.

Подозренията на Дани се върнаха веднага щом той стана изключително тромав, когато стигнаха до леглото и се тръшна отгоре му, завличайки и нея със себе си. За съжаление, тя се озова под него и не можа да се измъкне бързо. Отпуснат, както сега, Джереми беше ужасно тежък. Тя започна да го блъска и бута, но усилията й бяха напразни.

— По-добре не заспивай сега, господинчо! — изръмжа тя. — Пусни ме, или…

— Стой мирна! — предупреди я той пъшкайки. — Мисля, че ще повърна.

Дани замръзна — беше забравила, че е пиян. Почувства се виновна, че е толкова подозрителна… за цели пет секунди. Той беше обърнал главата си към нея, когато проговори и сега я беше навел леко, за да положи устни точно върху нейните.

Дани извърна глава. Искаше да му даде възможност да размисли, но тогава устните му се спуснаха по врата й и изпратиха тръпки по гръбнака й. Тогава тя го чу:

— Знаеш, че те искам. Никога не съм се преструвал. Сигурен бях, че удоволствието ще е незабравимо, любима. Не се бори повече.

Преди да се предаде — отчаяна, защото думите му вече я бяха размекнали — тя обърна глава да му каже какво да направи със своето удоволствие и отново попадна в капан. Опита се да устои, наистина опита, но всички причини защо не трябваше да му позволява да я целува, излетяха от главата й. Винаги се беше чудила какво ли ще е. Луси й беше говорила за онези блудкави и лигави целувки. Също за пиянските. Беше й разказала обаче и за хубавите, тези редките, които могат да предизвикат сексуален копнеж.

Дани разбираше, че тази беше от последните. Дори знаеше защо. Той беше Малъри в края на краищата и тя беше привлечена от него повече, отколкото, към който и да е мъж до сега. Може и да беше пиян в момента, но това не се отразяваше на целувката му въобще, напротив. Нямаше да се изненада, ако тази нейна първа целувка си останеше най-главозамайващата, която някога щеше да получи, ако никога не изпиташе тази силна и чувствена магия отново.

Тя трябваше да прекрати това веднага, преди да й се е усладило. Иначе щеше да е загубена завинаги. Сигурна беше. Как би приела някой друг, след като се беше докоснала до най-добрия. Но да спре сега беше последното, което би направила. Вече нямаше сили, не и когато така майсторски манипулираха сетивата й, когато единственото, което искаше да направи, беше да обвие ръце около него и никога да не го пусне.

„Странно — помисли си, — ако така целува, когато е пиян, как ли би я целунал, ако не е?“

— Господи, толкова си вкусна!

И тя си мислеше същото за него. Устните му бяха кадифено меки. Или може би нейните бяха такива и съединяването им сътворяваше удивителна комбинация. Дъхът му не беше пропит с алкохол въобще, имаше упойващ аромат. Вкусът му беше екзотичен, тя дори не би могла да го опише. А усещаше и друго, освен целувката. Възхитителни тръпки, всичките нови и изключително приятни.

Единият му крак се беше плъзнал между нейните. Натискът предизвикваше силна възбуда, защото той не спираше да го движи, а го търкаше в слабините й по най-еротичен начин. И я беше придърпал толкова близо до себе си, държеше я толкова здраво. Едната му ръка притискаше гърба й, а другата беше обхванала дупето й и тя се беше прилепила плътно към него. Огънят, който се разгаряше диво в тях, щеше всеки момент да експлодира…

— Дявол те взел, Джереми! — оплака се Дрю откъм коридора, а тонът му беше също толкова раздразнителен, колкото и думите. — Можеше поне да затвориш проклетата врата.

След което вратата към стаята на Дрю се затвори с трясък. Дани вече можеше лесно да се измъкне. Тя не само го изблъска, ами сви юмрук и го удари по ухото. Той изрева от болка и се изтърколи от нея веднага.

Тя скочи от леглото и без да си прави труда да го погледне, изсъска:

— Следващия път кат’ се натряскаш, не чакай помощ от мен, приятел. Мо’иш да си спиш на пода.