Джоана Линдзи
Да се влюбиш в негодник (39)

Глава 38

— И с какво щеше ти да помогнеш? — питаше Джеймс брат си, когато Джереми и Дани влязоха в салона. — Ти си женен, или пак са те заточили да спиш на дивана от толкова отдавна, че си забравил това?

— Не спя на дивана — отвърна Антъни — и никога няма да забравя, че съм женен за най-красивата жена на този свят.

— Не съм съгласен, старче — отбеляза Джеймс. — Джордж е много по-красива.

— Джордж е американка — отвърна Антъни, като че ли това обясняваше всичко.

Джеймс въздъхна.

— Някои неща е по-добре да не бъдат споменавани, не знаеш ли?

— Между другото — Антъни се върна пак на темата, заради която се препираха, — пак извърташ нещата, както винаги. Имам чувството, че го правиш нарочно.

— Аз? Нарочно да се опитвам да те ядосам? От къде ти дойде това на ум?

Антъни подсвирна подигравателно.

— Както ти казвах, не съм предлагал да участвам в представлението, защото както ти уместно изтъкна, от това нямаше да има никаква полза. Това, което имам предвид беше, че трябваше да го обсъдите с мен, преди да идете там.

— Защо?

— Защото той ми е племенник. Защото съм добре известен с гениалните си идеи и можех доста да допринеса за благополучния изход от ситуацията.

Джеймс извъртя очи.

— Ако нещо се беше объркало, сигурно щяхме да въвлечем и теб… накрая. Но имахме превъзходен план, така че не ни трябваха други гениални идеи. Гениални? Как ли пък не! — добави той, за да е по-убедителен.

Джереми реши, че това е подходящият момент да се намеси в обичайната им препирня.

— Превъзходен значи, че е бил и успешен надявам се?

Джеймс хвърли един поглед на сина си и дори му се усмихна.

— Така си е, момко. Всичко мина чудесно.

— Въпреки факта, че на мен никой нищо не каза — измърмори Антъни.

— Значи Емили си призна, че е лъгала от самото начало? — попита баща си Джереми.

— Още по-добре. Призна, че все още е девствена. Изплъзна й се, без да иска, но нали ние точно на това се надявахме. Обаче бяхме много близко до провал, защото тя ни обвини в заговор, за да те отървем. Веднага схвана точно какво става. Добре, че баща й не се усети, а и имахме възможността да посеем съмнение в него относно морала на дъщеря му, преди тя да се появи и да започне да отрича. В наш плюс беше и фактът, че той много добре знаеше склонността на дъщеря си да послъгва, защото тя явно го прави още от дете.

— Не мога да повярвам, че всичко е минало толкова добре — каза Джереми, усмихвайки се с радостно облекчение.

— Можеше и да не се получи. На косъм бяхме — беше принуден да признае Джеймс. — Мисля, че приятелят ти Анди помогна най-много.

— Как така?

— Ако не беше уверил баща й веднага, че все още иска да се ожени за Емили Баскъм, можеше и да не се поддаде толкова лесно. А ако тя беше усетила закрилата и подкрепата му, сигурно нямаше да изгуби контрол и да се изпусне.

— Но нали въпреки всичко бяхте трима срещу един?

— И десет да бяхме, при това положение… Най-застрашени бяхме, когато тя обяви за заговора и това за малко да обърка всичко, но залозите вече бяха направени. И това трима срещу един наистина свърши работа. Всички знаем на кого трябва да благодариш.

Дани веднага се изчерви като видя и трите чифта очи вперени в нея. Тя се развълнува като чу, че планът е проработил и на Джереми няма да му се наложи да се ожени за жена, която не иска. Всъщност, беше още по-развълнувана от факта, че той щеше да си остане ерген и така престоят й в къщата му щеше да се удължи. Но мразеше да бъде център на внимание и се чувстваше много неудобно.

— Не беши кой знае какво — промърмори тя.

— Не беше — прошепна Джереми зад гърба й.

Тя го настъпи.

— И това също.

Той каза на баща си:

— Така е. И смятам да й купя едно котенце в знак на моята благодарност.

— Това ли наричаш подходящ подарък? — подсвирна Антъни и после се обърна към брат си и добави. — На нищо ли не си го научил това момче?

— Всъщност — намръщи се Джереми замислено и промени решението си, — котките не се разбират много с плъховете, нали? Май ще е по-добре да й купя кученце.

Дани пак го настъпи, този път доста по-силно.

— Да не си посмял да споменеш домашния ми любимец пред тях — изсъска му тя.

Но баща му беше чул и възкликна:

— Какво общо, за бога, имат плъховете с това? И поне веднъж брат ми да е прав. Смятам, че една красива дрънкулка ще е много по-подходяща за награда, не мислиш ли? На мен винаги ми е вършило работа.

— Правилно ли чух? — скочи Антъни, като чу Джеймс. — Ти призна, че съм прав?

— Да не си го споменал повече! — измърмори Джеймс.

Джереми продължи да обяснява като дръпна краката си на безопасно разстояние.

— Ако й подаря бижу, ще ми го хвърли обратно в лицето. Тази жена не приема никакви подаръци.

— Значи това било — каза Джеймс. После се обърна към Джереми. — Сигурно това е причината още да носи престилка също?

Притеснението на Дани достигна върха си и тя отвърна разгорещено:

— Аз сама решавам какво да правя, господа. Не се опитвайте да ме изкарате нечия любовница. Не съм и никога няма да бъда. Аз сама си плащам за всичко и когато реша да се забавлявам, ще е при моите условия.

— Леле, леле! — развесели се Антъни. — Мили боже, искаше ми се повече жени да мислеха така. Нали знаете, че те не го правят. Като се замисля, само мъжете разсъждават така.

Дани се изчерви още по-силно, вдигна ръце с отвращение и закрачи горделиво към вратата. На излизане изръмжа под нос:

— Проклети богаташи!

— Уф, гръм да ме удари, не съм искал да обидя момичето! — каза Антъни.

— Не си — отвърна му Джереми. — Просто не обича да й припомнят, че е носила само панталони през последните 15 години и е живяла и мислила като момче.

— Значи Джеймс не ме е избудалкал поне този път? — попита Антъни учуден. — Тя наистина ли е живяла като момче през по-голямата част от живота си?

— Сама го е избрала. Подозирам, че така е успяла да се спаси от необходимостта да проституира.

— А, за това значи! — кимна Антъни. — Умно момиче. Но сигурно ти е ужасно трудно да се оправяш с нея, щом разсъждава по този начин.

Джереми избухна в смях.

— Не би могъл да си представиш и половината от всичко, чичо Тони.