Джоана Линдзи
Да се влюбиш в негодник (28)

Глава 27

Реджина Идън беше просто невероятна. Беше като вихрушка, която вечно имаше нещо да прави, бълваше инструкции безкрай и бърбореше през цялото време. Тя наистина измъкна Дани от къщата на Джереми и я заведе у тях. Веднага я качи в спалнята, като не й даде възможност дори да ахне при вида на тази великолепна градска къща. Направо прелетяха през другите помещения и когато стигнаха горе, тя веднага повика прислужницата си Тес, каза й какво е необходимо и започнаха да вадят безброй бални рокли от гардероба на Реджина. Дани не беше виждала толкова красиви неща досега. Когато най-накрая се спряха на една, Дани едва я зърна, преди Тес да я отнесе, за да я преправи.

Следваха обувките, но тези, които отиваха на роклята, просто не й ставаха, независимо от многократните опити да ги разширят, а нямаше време да се правят нови. Затова Реджина изпрати портиера си до домовете на роднините си. Дани не беше много сигурна, чии точно пантофки се появиха преди вечеря, но те само леко й стискаха на петите, и пръстите й не бяха стегнати като в менгеме, както в обувките на Реджи.

Нямаше дори почивка за вечеря. Реджина накара слугите да донесат подноса с храната в стаята й и Дани трябваше да се храни, докато Тес се опитваше да измисли какво да направи с косата й. Трудна задача. Всъщност това се оказа един от най-сложните за разрешаване проблеми. Тези къси къдрици просто не искаха да бъдат укротени. А голяма част от тях трябваше да се подрежат, за да изравнят краищата и да се заличи вандалството на Луси.

Реджина накрая успя да изрови една диадема и Тес възкликна:

— Това ще свърши работа! Мога да разделя къдриците сега и да ги подредя така. Ще й придаде по-сдържан вид.

— Знаех си, че ще успееш, Тес. Искам утре да изглежда точно така.

Дани не успя да се види, преди да махнат диадемата, защото Реджина я заведе веднага в стаята за гости и й нареди да ляга да спи. Щели да имат още много работа утре и щели да станат много рано.

Стаята за гости! Дани не можеше да повярва, беше удивително на какво е способна Реджина, за да спаси братовчед си от женитбата с тази красива наследница. Щом и тя не можеше да го изкуши да попадне в капана на брака, значи той изобщо не преувеличаваше като каза, че ще си остане ерген цял живот. Колко жалко, помисли си тя натъжена. Щом така се бореше да си остане неженен, значи не беше мъж за нея.

От друга страна, чакаше с нетърпение да види как ще реагира утре на преобразяването й в лейди. Щеше да ходи на бал с него. Той дори щеше да се преструва, че я ухажва. Съвсем за мъничко реалността щеше да отстъпи пред фантазиите и тя също би могла да се престори, че тази великолепна нощ е истина…

* * *

Събудиха я по-рано, отколкото очакваше. Струваше й се, че току-що си е легнала, когато прислужницата затропа по вратата и после влезе с поднос със закуска в ръце. Беше изяла само половината от храната, когато и Реджина влетя в стаята, оплаквайки се.

— Не си ли готова още? Добре, но побързай! Не би трябвало да танцуваш довечера, но за всеки случай, ако нещо се обърка и ти се наложи, реших, че ще има време да те понаучим малко.

— Ще ме учиш да танцувам?

— Не аз, мила моя, Джереми. Вече изпратих да го повикат.

Дани не се въздържа и изсумтя.

— Няма начин да го накараш да стане толкова рано.

— Да, знам, по принцип. Но аз казах, че ми трябва спешно.

— А спешно ли е?

— Разбира се, че не, но това ще го накара да дотърчи веднага. А сега предполагам, че ще трябва да ти обясня някои неща за този бал. Лейди Ейтчисън го организира, а това значи, че ще е най-важния бал за сезона, защото тя го прави само веднъж на всеки четири години и винаги е хитът на сезона.

— Тоест, там ще има много хора!

— Да, ще е голяма лудница и ще присъства каймакът на лондонското общество. Всички дебютантки този сезон и всички млади мъже, които си търсят съпруга, заедно с майките, бащите си и още сума ти народ, дето ще ги придружава. Ще има и няколко негодника като Джереми, които обаче трябва да отбягваш.

— Той не е негодник — каза Дани, въпреки че самата тя го беше наричала така неведнъж.

— Точно такъв е, разбира се, но е очарователен негодник. Не виждаш ли? Направи те своя любовница и същевременно те остави да му чистиш къщата.

— Аз не съм му любовница и никога няма да бъда такава.

Реджина премигна при яростта в тона, с който Дани изрече думите.

— Наистина? О, боже, извинявам се тогава. Аз си помислих… Ами, то цялото семейство беше сигурно… Мътните да го вземат! Е, поне е сигурно, че е решен да те направи такава, а Джереми винаги досега е получавал жените, които е искал.

Дани вече беше започнала здравата да се черви, защото и тя самата беше толкова близо до това да му се отдаде изцяло, и трябваше непрекъснато да си повтаря какви са целите й в живота и че Джереми не е част от тях, за да му устои. Слава богу, Реджина не забеляза, че се е изчервила, защото, напълно в неин стил, ненадейно смени темата.

— Хайде, идвай с мен! Салонът вече е изчистен, за да може да се упражняваш там.

Упражненията не се състояха само в танци. Веднага щом слязоха долу, Реджина й каза:

— Я сега да те видя как ходиш! Не, не, вече не си обута в панталони! Прави по-малки стъпки! Така е по-добре, но не движи цялото си тяло, само краката. Трябва да изглежда все едно се носиш из стаята, без въобще да се движиш.

Дани забави ход и започна да прави по-малки стъпки.

— Превъзходно! — възкликна Реджина.

Дани се ухили.

— Ти така ли ходиш?

Реджина се усмихна.

— Ами, опитвам се. Наистина много се старая, но като малка си бях доста буйна и малко мъжкарана. Отраснах с братовчеда Дерек, след като майка ми умря и се наслаждавах на свободата, която имаха момчетата. Ти сигурно ме разбираш добре. Нали затова носеше панталони?

— Не, там откъдето идвам, момичетата работят по гръб и при това от малки. Не исках и с мен да се случи и затова се преструвах на момче.

— О, господи! — Сега Реджина се изчерви. — И никой ли не знаеше?

— Само приятелката ми Луси.

— Реджи, къде си? — чу се внезапно гласът на Джереми от коридора.

— Тук вътре.

Той се появи на вратата, а изражението на лицето му беше доста кисело като се обърна към братовчедка си.

— Знаеш ли колко е часът?

— Да, и вече пропиляхме половината сутрин. Ти ще научиш Дани да танцува!

— Аз ли? — Той скръсти ръце и се облегна на рамката на вратата. — Мислех, че си е изкълчила крака!

— Да, но почти се е възстановила. Няма да я караме да куца, я! Пък и това е само за всеки случай. Ами, ако се появи крал Джордж и я покани на танц?

Джереми пребели очи.

— Това вече е прекалено, Реджи. Тъй си е, наистина.

— Просто един пример, защо Дани трябва да се научи да танцува. Спри да се дърпаш вече! Нали спасяваме твоята кожа!

Той погледна към Дани и очите му леко се разшириха от удивление.

— Подстригали са те? Изглеждаш много добре.

Дани се изчерви както обикновено.

— Ще я фризират за довечера.

— Господ да ми е на помощ, ако те направят още по-красива. — Той се ухили и каза на братовчедка си: — Проклет да съм, ти няма да ни оставиш насаме по време на танците, нали, Реджи?

— Никакъв шанс! Това не е извинение, за да можеш свободно да я опипваш, така че внимавай как се държиш!

Той въздъхна.

— Няма ли да ни трябва някаква музика?

— Аз ще тананикам някаква мелодия и ако започнеш да ми се подиграваш, ще ти дам да се разбереш, ще видиш.

Той прекоси салона и подаде ръка на Дани.

— Готова ли си за урока, любима?

Така го каза, че тя не се въздържа и измърмори:

— Само да се науча да танцувам.

— Колко жалко! — прошепна той, докато я придърпваше по-близо и я завъртя в ритъма на валса из стаята.

Тя остро усещаше ръката му на гърба си и другата обхванала дланта й. Стаята беше голяма и Реджина се намираше в другия край на салона, така че нямаше как да чуе, когато Джереми взе да я разконцентрира с прошепнатите си думи.

— Обожавам да те докосвам. Мислиш ли, че ще забележи, ако сложа ръка на дупето ти?

— Аз ще забележа! — ахна Дани.

Той се усмихна.

— Но ще ти хареса, нали?

— Не, и да не си посмял! Трябва само да танцуваме, не помниш ли?

— Но аз мога и да танцувам и да правя любов едновременно — прошепна Джереми. — Обещавам ти!

Дани за малко да се задави и едва отговори.

— Каква опашата лъжа! Престани вече!

Той, разбира се, не спря. Навеждайки се още по-близо, прошепна пак:

— Да ти кажа ли как ще го направя? Ти само трябва да ме държиш здраво и да обвиеш крака около бедрата ми. И двамата ще сме голи, естествено.

Тя се препъна. Цяло чудо е, че досега не го беше сторила след всичките тези приказки. Не можеше да се концентрира върху нищо друго, освен върху картините, които той рисуваше в съзнанието й. Той я придърпа още по-близо, докато възстанови равновесието си, но това само направи нещата още по-лоши.

Реджина спря да тананика. Дани го осъзна, когато забеляза слугата, влязъл, за да разговаря с нея. Сигурно и Джереми беше усетил, че братовчедка му не им обръща внимание в момента, защото веднага целуна горещо Дани по врата. После устните му се преместиха върху ухото й и езикът му се плъзна навътре. О, господи, чувството беше фантастично! Краката й омекнаха, но това нямаше значение, защото Джереми я държеше здраво и едва се докосваше до пода. Самата тя се беше притиснала плътно към него, без да може да му се противопостави. Чувствата, които той пораждаше в нея я караха да се стреми да е все по-близо и по-близо до него.

Реджина шумно се прокашля и те се отделиха един от друг, но много бавно. С крака отново на пода, Дани се опита да си възвърне присъствието на духа. Ухиленият Джереми доста й помогна в това отношение. Този негодник! Много добре знаеше как й е въздействал току-що и беше страшно доволен от себе си.

После обаче, като че ли я съжали и стана сериозен. Обясни й как да го следва в танца и тя все пак успя да научи едно-две неща за танцуването, преди той да си тръгне.

Дани мислеше, че ще продължат след обяда, но вместо това я изпратиха в стаята й и Реджина я предупреди да се наспи добре, а не само да почива, защото балът щял да продължи до ранните утринни часове. Тя реши, че е невъзможно да заспи по средата на деня при всичките тези емоции, но явно наставленията и уроците я бяха изтощили и тя заспа в мига, в който положи глава на възглавницата.