Джоана Линдзи
Да се влюбиш в негодник (3)

Глава 2

Джереми го очакваше. Беше го прочел в очите й в мига, преди тя да прехвърчи покрай него и успя да стигне до вратата, преди тя да я отвори, но вместо само да я затисне с тежестта на тялото си, той реши окончателно да се убеди в пола на крадеца и уви ръцете си около нея. Беше прав. Под дланите му определено имаше женски гърди, силно пристегнати, но безпогрешно разпознати при докосването му.

Но тя не остана дълго така, изложена на изучаващите му докосвания. Завъртя се и, мили боже, така беше още по-добре, плътно прилепена към него, ръцете му можеха да усетят абсолютно всичко, което тя се опитваше да скрие. Последното, което бе очаквал да намери тази нощ, бе красива проститутка, която да се извива чувствено в ръцете му. Сега, когато бе напълно сигурен, че е жена, той реши да й се наслади.

— Предполагам, че трябва да ви проверя за оръжие — каза Джереми с дрезгав глас. — Да, всъщност наистина трябва.

— Нямам — опита се да възрази тя, но си пое дълбоко въздух, щом дланите му се плъзнаха върху задника й и останаха там.

Вместо да потупа джобовете й, както се прави, за да провери дали има оръжие, той заизследва всяка закръгленост, като я стискаше нежно. Тя беше мека и гъвкава, в един момент той закопня за нещо повече от това да я почувства под дланите си, искаше да притисне твърдите си слабини към тялото й, да съдере тези смешни панталони, да усети топлата й гола кожа под дланите си и да се потопи във влажната й топлина. Не би могъл да бъде в по-добра позиция от тази, докато ръцете му се намираха на сочното й дупе. Той вече изгаряше, но сега моментът не беше подходящ, а и не искаше тя да разбере, че му въздейства толкова силно.

— Това става ли? — попита Пърси, напомняйки на Джереми, че не е сам с момичето.

Джереми въздъхна и дръпна ръцете си от тялото на крадеца им, като я побутна назад и я настани да седне на стола. Той застана пред нея, като подпря ръцете си на дръжките на стола и прошепна:

— Стой там, ако не искаш да усетиш ръцете ми по цялото си тяло.

Замалко не се разсмя, като я видя как се закова неподвижно. Но блестящите й очи му обещаваха възмездие. Той не се заблуждаваше, че тя е способна на всичко, защото най-вероятно беше.

Забеляза с радост, че Пърси е накъсал чаршафа на леглото, все пак бе намерил какво да използва за връзване, и в ръцете си държеше няколко ленти.

— Ще свършат идеална работа, дай ги насам — каза Джереми.

Можеше да каже на Пърси да поеме от тук, но не го направи. Опита се да не докосва момичето повече, отколкото се налагаше, наистина се опита, но той беше мъж, който обича жените и просто не можа да се сдържи. Държеше и двете й ръце в своята, докато с другата омотаваше плата около китките й. Ръцете й бяха топли и влажни от страх. Тя нямаше откъде да знае, че не й мислят злото и страхът й си беше напълно естествен. Той можеше много лесно да я успокои, но Пърси беше прав, трябваше да се махнат от това място, преди да се е появил следващият крадец, затова обясненията можеха да почакат.

Следваше кърпата, и той не би се навел толкова близо до нея, ако не трябваше да завърже краищата й зад врата. Вероятно трябваше да върже ръцете й зад гърба, но не искаше да й създава повече неудобства от тези, които се налагаха.

Обаче не би я оставил с развързани крака. Наведе се, за да увие плата около глезените й и щеше да го направи първоначално, но се поразмисли и седна на рамото на стола, вдигайки краката й в скута си. Тя изписка под кърпата веднъж, но после се успокои отново. Носеше дълги панталони и чорапи, така че нямаше как да докосне гола кожа. И въпреки това, дори само фактът, че държи краката й в скута си, го разтърси дълбоко. След като я завърза той я изгледа с такава жар, че тя щеше веднага да разбере, че я е разкрил, ако го беше погледнала. Но не. Тя се опитваше да развърже китките си и почти беше успяла.

Той отново сложи ръцете й в своите и каза:

— Недей, или вместо приятеля ми, аз ще те вдигна и ще те изнеса оттук.

— Ей! Защо аз? — оплака се Пърси. — Ти си много по-силен. Нямам нищо против да го призная, защото то си е очевидно.

Джереми с удоволствие би се погрижил за момичето, но сега трябваше да бъде разумен.

— Защото единият от нас трябва да се увери, че няма да има проблеми да напуснем тая дупка. Съмнявам се, че ти ще искаш да се заемеш с тази задачка, старче, а аз ще й се насладя много повече, отколкото ти.

— Проблеми?! — измърмори смутено Пърси.

— Всъщност ние тримата няма да излезем от тук хванати ръка за ръка.

Чак сега Пърси разбра всичко и каза рязко:

— Естествено. Въобще не знам какво си мислих. Ти си по-добър в разбиването на черепи от мен.

Джереми едва не се разсмя, защото Пърси вероятно никога през живота си не бе разбивал нечий череп.

Не попаднаха на голяма съпротива. Само барманът още беше долу — огромен, грозен мъжага, който караше повечето хора да замлъкнат, ако дори само погледнеше в тяхна посока.

— И накъде сте съ запътили вий с тоз товар? — изръмжа той.

— „Товарът“ се опита да ни ограби — сряза го Джереми, като се мъчеше тонът му да бъде колкото се може по-миролюбив.

— Верно? Тогава го утрепете или го пуснете, ама не го карайте на стражата. Не щъ нек’ви си костюмари от властите да си врът носа в заведението ми.

Джереми опита отново:

— Ние въобще не мислим да го предаваме на властите, добри ми човече. Този товар ще го върнем тук на сутринта, цял-целеничък.

Грамадният мъжага заобиколи бара с намерението да им препречи пътя към изхода:

— Тука си имаме правила. Каквото е тук, си остава тук, схващаш ли?

— О, много добре схващам. И там, откъдето идвам аз имаме правила. Понякога те не се нуждаят от обясняване. А ти схващаш ли?

Джереми мислеше, че щом работи тази работа, тоя здравеняк неведнъж е налитал на бой, затова той просто измъкна един от пистолетите си и го завря в лицето му. Това свърши работа. Мъжът разтвори широко ръце и отстъпи назад, за да им направи път.

— Умник — продължи Джереми. — Сега може и да ви върнем крадеца обратно.

— Е, той не е мой! — помисли си, че е разумно да спомене едрия барман.

— Все тая — отвърна Джереми и излезе. — Ще го върнем, след като ни свърши работата.

Нямаше друг опит да ги спрат да напуснат района. Единственото друго лице, което видяха в онзи късен час на нощта бе една пияна старица, която все още имаше достатъчно ум да премине от другата страна на улицата и да се махне от пътя им, когато ги видя.

Но Пърси определено бе останал без дъх след четири пресечки, които премина с овързания крадец на рамото си. Не бяха оставили каретата в близост до механата по очевидни причини, главната бе, че вероятно нямаше да я намерят там, като си тръгват. Четири пресечки по нататък бе по-безопасно, добре осветената улица изглеждаше разумно място, но бе доста далеч да се влачи крадец. Така че не бе изненадващо, че Пърси просто стовари пакета си на пода на каретата и то доста грубо. Беше толкова изморен, че въобще не се опита да бъде по-внимателен.

Качвайки се зад Пърси, Джереми разбра, че няма друг избор. Отново трябваше да докосне проститутката, за да я вдигне върху седалката. Опита се да избегне изкушението, като я остави на грижите на Пърси. Не че не можеше да я носи и едновременно с това да внимава да не ги нападнат. Но той възложи тази работа на Пърси, защото вече знаеше как му въздейства тя, когато я докосне. Да гледаш беше едно. Това трудно можеше да повлияе на мъж, който бе презадоволен от жени. Докосването обаче, бе твърде интимно, и Джереми реагира на интимността на чисто похотливо ниво.

И простата истина бе, че не искаше да желае тази проститутка. Тя беше красива, да, но беше крадец, вероятно отгледана в канавка или по-лошо. Хигиенните й навици най-вероятно бяха толкова далеч под стандартите му, че даже не му се мислеше.

Обаче нямаше как. Пърси, горкият, беше точно толкова изтощен, колкото изглеждаше. Но преди Джереми всъщност да посегне към момичето, той осъзна, че докато е разсъждавал върху своята дилема, каретата беше напуснала покрайнините на града. Помисли си, че ще е доста по-лесно да опази тяхната пленничка от бягство сега. Можеше просто да я развърже, за да седне и тя удобно.

И го направи, първо освободи нейните изящни крачета. После и ръцете й. Не докосна кърпата, с която запуши устата й. Бе в състояние да я махне и сама и тя веднага го направи. Още по-бърз беше и юмрукът й, който полетя към него, още докато се изправяше от пода.

Това го изненада, макар че не би трябвало, тъй като тя бе се опитала да го удари и по-рано. Да крещи и да беснее — да, да го засипе с обиди — несъмнено, но да реагира, както един мъж би реагирал…

Тя не успя да го уцели, разбира се, защото Джереми реагира мигновено. И въпреки че не успя да стигне челюстта му, където се беше прицелила, тя все пак го плъзна по бузата му и закачи ухото му, от което доста го заболя.

Но преди да реши как да я накаже за дързостта, Пърси каза с прекалено сух тон:

— Ако си решил да му размазваш фасона, скъпо момче, направи го тихо, ако обичаш. Смятам да подремна, докато пристигнем.

В този момент техният крадец се обърна към вратата, но Джереми бързо се пресегна, хвана я за яката и я издърпа в скута си.

— Опитай отново и може да прекараш следващите няколко часа точно тук — каза той, обвивайки ръцете си около нея така плътно, че тя не можеше да помръдне.

Не можеше да се освободи, но това не означаваше, че ще се откаже. Въртенето насам-натам в скута му обаче, вероятно бе най-лошото нещо, което можеше да направи. Позицията бе много чувствена, навеждаше го към похотливи мисли за това, което би искал да направи, не, щеше да направи, ако бяха сами. Ще съблече дрехите й бавно, откривайки гърдите, които тя прикрива с ръце, гризвайки я по рамото като я притисне. По дяволите. Ако продължи да подскача върху него така, той просто щеше да изрита Пърси от каретата за малко.

Тя явно осъзна, че усилията й са безполезни, точно когато Джереми си мислеше, че не може да се сдържа повече, без да се издаде колко е възбуден. Тя изстена, но за него това прозвуча по-скоро страстно, отколкото обезсърчено и той я изблъска от себе си като опарен. Мили боже, тя не биваше да му въздейства толкова силно. Трябваше да се вземе в ръце и да държи нещата под контрол.

Тя падна на пода отново, но веднага се изкатери на седалката срещу тях, изтупвайки реверите на палтото си и мърлявите си панталони от прахта, и отбягвайки погледа му притихна, очевидно в очакване на удобна възможност да отвърне на удара, както и самия Пърси беше предположил в началото.

Джереми изчака цели пет минути, време, което му трябваше, за да охлади желанието си и гласът му да не го издаде. Накрая той простря краката си, кръстоса ги, облегна се назад, кръстоса също и ръцете си и каза:

— Спокойно, младежо. Ние не искаме да те нараним. Ти ще ни направиш една услуга, от която и ти ще забогатееш. Можеш да бъдеш по-любезен от сега нататък, нали?

— Не и докато не ме върнете обратно.

— Малко вероятно. Много неприятности имахме, докато се сдобием с теб.

— Да, но първо трябваше да получите проклетото ми съгласие… гос’дарю.

Титлата добави, след кратък размисъл, и то с очевидно презрение.

Тя пак го гледаше свирепо, явно поуспокоена, че той няма да я удуши. Той се опита да не се взира в очите й от толкова близо, надявайки се, че мрачната светлина на свещта в механата го бе заблудила. Но ярката лампа в каретата и непосредствената й близост бяха пагубни. Очите й бяха просто невероятни и я правеха десетократно по-красива. Виолетови, тъмновиолетов цвят, изумително контрастиращи с нейните златисти гъсти къдрици. Миглите й бяха дълги, но не прекалено тъмни. Веждите също не бяха много тъмни, само няколко тона по-тъмно златисти.

Той пак опита, наистина се помъчи да долови нещо мъжествено в лицето срещу него, но такова просто нямаше. „Как може някой по погрешка да я вземе за момче“ се чудеше наум. И все пак Пърси не се съмняваше, че е момче, макар и такъв „хубавец“. Предположи, че е заради ръста. В края на краищата не всеки ден се срещаха жени, които бяха високи колкото баща му. Всеки с такъв ръст естествено се приемаше за мъж.

Опита, също така, и да не реагира спрямо нея, както би реагирал при вида на всяка красива жена, която му се изпречи на пътя. Но тези очи… той се предаде. Щеше да я има в леглото си, и то преди да дойде утрото. Беше абсолютно сигурен в това.

Веднъж предал се на похотта си, промяната в Джереми беше незабавна. Някои го наричаха чар, но в действителност си бе чиста чувственост, а ако този някой надникнеше в неговите плътски мисли, щеше да види обещание за несметни удоволствия.

Проститутката реагира незабавно на начина, по който той вече я гледаше, сведе поглед, но не и преди да се изчерви. Джереми се усмихна. Знаеше, че няма да е лесно завоевание, но все пак тази руменина говореше много. Тя не беше безразлична към него, също както и всички останали жени. Но той нямаше да разкрива още малката й тайна. Ще я остави да поиграе още малко ролята на мъж — поне докато останат сами.

За момента отбеляза, чудейки се на глас:

— Ти да не би да получи съгласието ни да ни ограбиш? — Това предизвика друго изчервяване, така че той просто заключи. — Не, аз не мисля, че би го направил. Така че нека просто ти обясня какво е необходимо и защо, преди да откажеш. Виждаш ли, моят приятел тук позволи да го ограбят, но по легален начин.

— Като шъ ми съ обяснявате така или иначе — изстреля тя, — поне говорете смислено.

Истинско мърморене. Окуражаващо. Очевидно щеше да го изслуша.

— Под легален начин имам предвид на хазарт.

Тя изсумтя.

— Това не е обир, той си е виновен, че е глупак. Голяма разлика има, пич.

Джереми се ухили и проститутката очевидно се смути от него, което го накара да й се усмихне знаещо. Обясни, че Джон Хедингс беше виновникът, който избра да не играе честно и че тя ще е точното възмездие за него.

— Водим те в дома на Хедингс в провинцията — Джереми продължи, — той е доста голям, ще бъде изпълнен със слуги, и по този начин, те ще бъдат сигурни, че е невъзможно да бъдат обрани, което ще ти е само от полза, момче.

— И как шъ стане?

— Вратите може да бъдат заключени, но прозорците вероятно ще бъдат отворени по това време на годината. Факт е, че те не очакват домът да бъде обран и няма да го охраняват. Ще е минало полунощ, и слугите би трябвало да спят до сутринта. Така че няма да е проблем да проникнеш в къщата.

— И после к’во?

— Ще трябва да влезеш в спалнята на господаря, без да те усетят. Има шанс Хедингс да бъде в нея, докато го правиш, но ти си доста тих, сигурен съм. Подобно на слугите, той сигурно също ще е дълбоко заспал по това време на нощта. След това ще направиш това, което правиш най-добре. Ще го обереш.

— Що си мислиш, че скъпоценностите няма да са заключени в каса?

— Няма, защото той не живее в Лондон. В провинцията се чувстват много по-сигурни.

— К’во представляват тез’ бижута, коит’ тря’а да открадна от богаташа?

— Два пръстена, и двата много старинни.

— Все още се нуждая от описание, човече, ако тря’а да ги разпозная в кюпа.

Джереми извърна глава към нея.

— Това няма значение, защото не можеш да вземеш само двата пръстена на Пърси. Така Хедингс веднага ще разбере кой го е обрал. Работата ти, скъпо момче, не е по-различна, отколкото си свикнал, вземаш всичко стойностно, което намериш. Твоята печалба е, че можеш да задържиш всичко останало за себе си, стойността на бижутата е около хиляда паунда, сигурен съм.

— Хиляда! — каза тя, зяпвайки към него.

Той добави със сподавен смях:

— Сега не се ли радваш, че настояхме да дойдеш?

Тези прекрасни виолетови очи се присвиха рязко срещу него.

— Ти си истински кретен, ако си мислиш, че всички дребни украшения, без значение колко са скъпи, ще си струват неприятностите, ако ме хванат вътре.

Джереми се намръщи, но не от обидата.

— Нямаш друг избор!

— Имах правила, към които съ придържах, ама ти мъ накара да наруша ’сичките.

Той изпусна тежка въздишка.

— Е, трябваше да споменеш това по-рано.

— Мислех, чи бармана шъ тъ спре. Не мислех, че има страхливец, толкоз голям колкот’ него.

— Никой не обича да получи куршум в лицето, момче — каза Джереми в защита на бармана. — Но той може да удостовери, че не ти беше даден избор в случая. Е, какъв всъщност е проблемът?

— Това не тъ касае.

— Не съм съгласен, току-що го направи и моя работа.

— По дяволите. Не ти ли е ясно приятел, че съ месиш в живота ми твърде много. Стига по този въпрос или няма да говорим за нищо.

Мина много време преди Джереми да кимне:

— За сега.

Но да създават проблеми на техния крадец, не беше част от плана. Сега щеше да се наложи да придружи момичето до вкъщи, като свършат и да се погрижи тя да няма неприятности заради него.

Би следвало да няма никакви проблеми, въпреки че ситуацията бе повече от странна. Предлагаха на един крадец златна възможност. Всеки нормален джебчия щеше да скочи върху него от благодарност, че му се пада тази златна възможност. Но, не, трябваше да има едно изключение от бандата, който толкова строго да спазва правилата, че не можеха да му дадат временна работа, дори без разрешение първо. Което предизвикваше проблема. Какво значение, по дяволите, имаше кога, къде, или какво, докато се прибираше с пълен портфейл вкъщи?

Каретата спря. Пърси въздъхна:

— Най-накрая. — И после добави: — Успех, момче. Не, че се нуждаеш от него. Ние ти вярваме, наистина. И не мога да ти опиша, колко са ценни тези вещи. Дяволски трудно е да крия от майка ми, особено при положение, че живея с нея.

Джереми отвори вратата на каретата и съпроводи момичето навън, преди тирадата на Пърси да се превърне в обичайната скука. Бяха паркирали в гората, близо до имението на Хедингс. Улови я за ръката и я поведе покрай дърветата, докато пред очите им изникна къщата.

— Желая ти късмет, макар наистина да не се нуждаеш от него — каза той на прощаване. — Видях, че си в състояние да се справиш.

— Що си мислиш, че няма да хукна към вкъщи, веднага щом ме изгубите от поглед?

Джереми се усмихна, въпреки че тя вероятно не можеше да го види.

— Защото нямаш абсолютно никаква представа къде си. Защото е около полунощ. Защото ще те върнем в Лондон много по-скоро, отколкото, ако сам се опиташ да го намериш. Защото ще се радваш да се завърнеш у дома с джобове, пълни с проклети скъпоценни камъни, вместо с празни. Защото…

— Стига толкова, пич — престана да се оплаква тя.

— Точно така. Но едно последно обещание. Ако по някаква необяснима причина те хванат, не се паникьосвай. Не те изпращам в устата на вълка, скъпо момче. Ще се погрижа да те освободя, без значение какво ще предприема. Може да разчиташ на това.