Шърли Бъзби
Циганката (34)

32

Тъй като непосредствената опасност беше отминала, мъжете и семействата им се прибраха по къщите си. Никой не говореше, всички бяха тихи и потиснати.

Джейсън се беше облегнал на една колона на верандата и се взираше в мрака. Стараеше се да не мисли за Катрин и да изглежда невъзмутим както винаги. Ако искаше да я върне у дома жива и здрава, имаше нужда от хладен, свободен от емоции разум. Трябваше да мисли за нея като за стока, в която няма живот; ако се поддадеше на заплашващия да го надвие страх, Катрин беше загубена.

Откъм края на горичката се чу шум и Джейсън замръзна на мястото си. Приведе се напред и след малко различи тропот на колела. След минута слезе от верандата и улови ръката на Пиещия кръв.

— Най-после се върна! — изтръгна се неволно от устните му.

Индианецът изгледа изпитателно сгърченото от мъка лице на приятеля си.

— Предчувствах, че имаш нужда от мен — отговори тихо той. Не бяха необходими повече думи. Двамата застанаха един до друг, за да наблюдават преминаващите коли. Насъбраха се и други мъже, привлечени от шума на колите, и започнаха да поздравяват завръщащите се. Гай също излезе и се присъедини към тях, без да каже дума. Лицето му беше бледо и уморено.

Когато една от колите се отдели от колоната и затрополи към къщата, Пиещия кръв хвърли многозначителен поглед към Гай и Джейсън го изгледа изненадано.

— Пристигна тъща ти — рбясни кратко индианецът.

— Бедната Рейчъл! — въздъхна Джейсън. — Винаги, когато се явя пред очите й, нося лоши новини. Този път обаче ще представя нещата като безобидни. Няма никакъв смисъл да я тревожа.

Полугласните разсъждения на Джейсън бяха прекъснати от задавения вик на баща му. Невярващ на очите си, Гай се взря в дребната тъмнокоса жена, която тъкмо слизаше от каретата, грижовно подкрепяна от едър млад мъж. Джейсън веднага позна Адам Сейнт Клер и замръзна на мястото си.

Вярно, че го беше видял само веднъж, но никога нямаше да забрави лицето му. В сърцето му се надигна луд гняв. Запъти се решително към каретата, за да посрещне както подобава съперника си, но веднага се овладя, улови протегнатите ръце на Рейчъл и ги вдигна до устните си.

— Скъпя. Рейчъл — приветства я с искрена обич той, — не можете да си представите с каква радост ви посрещам в дома си. Съжалявам, че не можах лично да ви придружа дотук. Надявам се, че не сте твърде уморена от пътуването.

Чаровната й усмивка болезнено му напомни за Катрин.

— Не, съвсем не. Радвам се да ви видя отново, Джейсън. И съм щастлива, че най-после намерихте Катрин. — Тя се огледа очаквателно и попита: — Но къде е тя?

Джейсън притисна ръце до гърдите си и направи опит да се усмихне.

— Както изглежда, отново успя да ми избяга.

Усмивката й замря.

— Пак ли?

Джейсън само кимна. Мълчаливият, но настойчив интерес на младия мъж, застанл само на крачка от Рейчъл, го вбеси и той му хвърли предизвикателен поглед.

Адам отговори на погледа му студено и враждебно. Ама че съпруг си е намерила Кейт, каза си развеселено той. Очевидно сестра му не бе сметнала за нужно да разкрие на мъжа си цялата истина.

Внезапно остротата изчезна от погледа на Джейсън. Най-после имаше възможност да сравни чертите на Рейчъл с тези на Адам.

— Нима имам честта да се запозная с брата на Катрин? — попита почти кротко той.

Рейчъл се усмихна принудено.

— Колко съм глупава! Как можах да забравя, че вие двамата още не се познавате! Адам, ти сигурно вече си отгатнал: това е Джейсън Севидж, съпругът на Катрин.

Адам и Джейсън си стиснаха ръцете с недоверчива предпазливост. Джейсън не знаеше дали да се радва, или да се гневи — да се ядоса на Катрин, която го бе оставила да се мята безпомощно на въдицата, без да му е разкрила истината за въображаемия си любовник. Ала когато откри съчувствената ирония в очите на Адам, не можа да се удържи и избухна в смях.

— Само ако знаехте какво изтърпях с малката ви сестричка! Тя е цяло зверче!

— Разбира се, че знам! Кейт открай време си е своенравна и капризна.

Пиещия кръв беше наблюдавал внимателно двамата мъже и вече можеше да изчезне необезпокоявано в мрака. Рейчъл развълнувано местеше очи от единия към другия. Адам беше висок почти колкото Джейсън, но по-строен.

— Правилно ли ви разбрах? — прекъсна мълчанието той. — Наистина ли Катрин е успяла отново да изчезне?

Временното облекчение на Джейсън отстъпи място на унинието.

— Така е — призна тихо той. — Но не се тревожете! Този път знам къде се е скрила и не след дълго ще я доведа в къщи. — Той хвърли предупредителен поглед към Адам, за да му покаже, че успокоителните думи са предназначени за Рейчъл. После се обърна към тъща си и направи опит да се усмихне. — А аз съм ужасен домакин. Как можах да ви оставя толкова дълго навън! Заповядайте, влезте! Първо ще ви покажа стаите ви. Ще си отпочинете и после можем да поговорим отново.

Джейсън въведе Рейчъл и Адам в къщата и с учудване установи, че баща му е изчезнал. Защо ли се държеше така странно? Подобно поведение не беше обичайно за него. Най-вероятно е отишъл да се погрижи за стаите, каза си Джейсън и предостави Рейчъл на грижите на чакащото слугинче.

Адам отклони поканата да разгледа стаята си; гореше от нетърпение да узнае нещо повече за изчезването на Катрин. Джейсън го отведе в големия салон и му предложи едно питие. Двамата мъже се разположиха удобно в кожените кресла и Джейсън попита:

— Искате да чуете подробности, нали?

Адам кимна и Джейсън започна да разказва. Не успя да свърши, когато вратата се разтвори с трясък и в салона нахлу Гай Севидж. Адам и Джейсън скочиха стреснати, но възрастният мъж беше толкова зает със себе си, че изобщо не забеляза госта. Спря пред сина си и измъчено извика:

— Трябва да поговоря с теб! Има нещо, което най-сетне трябва да узнаеш.

Джейсън огледа внимателно баща си, после се обърна към Адам и изведнъж проумя как стоят нещата.

— Мисля, че вече знам какво искаш да ми кажеш — отбеляза невъзмутимо той.

— Откъде знаеш? — смая се Гай.

Джейсън поклати глава. Следващите му думи прозвучаха тържествено:

— Татко, представям ти Адам, брата на Катрин.

Лицето на Гай побеля като платно. Не беше очаквал да види младия човек в стаята. Адам забеляза, че тук ставаше нещо неразбираемо, и се смути.

— Има време за официално представяне — проговори учтиво той. — Ако баща ви желае да говори с вас на четири очи, ще продължим нашия разговор след малко.

Гай положи усилия да се овладее, протегна му механично ръка и промърмори:

— Много се радвам.

Адам улови треперещата ръка на възрастния мъж, усмихна се несигурно и добави:

— Джейсън забрави фамилното ми име, сър: Сейнт Клер.

— Знам — прошепна едва чуто Гай и очите му пламнаха от едва сдържано вълнение.

Джейсън го изгледа подигравателно.

— Сейнт Клер! Как не се сетих по-рано? Не можа ли да ти хрумне нещо по-добро от моминското име на майка ти?

— Какво искате да кажете? — смути се окончателно Адам.

Джейсън беше готов да му разкрие истината, когато забеляза застаналата на вратата Рейчъл и занемя. Видя, че тъща му се опира безсилно на рамката, и понечи да се спусне към нея, но Гай го изпревари. Подкрепи я с треперещи ръце и грижливо я настани на дивана. Без да ги е грижа за смаяните погледи на Джейсън и Адам, двамата впиха изпълнени с копнеж погледи един в друг.

— Рейчъл — промълви нежно Гай. — Любов моя… Не исках… Господи, само да можех да ти спестя всичко!

Страшно подозрение се надигна в гърдите на Адам и той понечи да пристъпи към майка си, но Джейсън го задържа. Адам го изгледа сърдито, но Джейсън прошепна в ухото му:

— Не сега, братко! В момента сме излишни, не виждаш ли! Да ги оставим да дойдат на себе си. Надявам се да успеем да удържим любопитството си.

Той го избута от стаята, излезе след него в коридора и тихо затвори вратата. Двамата се погледнаха в очите, без да говорят. След малко Адам не издържа:

— Не вярвам! Това е невъзможно! Баща ми е починал, преди мама да се омъжи за ърл Маунт.

Джейсън се постара да изглежда невъзмутим и сви рамене.

— Може би. Но ти приличаш досущ на Гай, освен това носиш моминското име на баба ми. Не смяташ ли, че поведението на двамата вътре беше недвусмислено?

Загубил самообладание, Адам стисна ръце в юмруци.

— Ей, ей! — промърмори успокояващо Джейсън. — Ако е вярно, не си в състояние да промениш нищо. — Двамата постояха още малко в коридора, после се отправиха бавно към малкия салон, седнаха пред камината и зачакаха да ги повикат.

Джейсън се постара да намери някаква тема за разговор, когато Гай открехна вратата. Макар все още да изглеждаше потиснат, лицето му беше огряно от тиха радост.

— Позволявате ли да влезем? — попита той.

Джейсън кимна и с любопитство проследи как баща му внимателно поведе Рейчъл към дивана. Тъща му също изглеждаше по-добре. Тя хвърли извинителен поглед към Джейсън, но не посмя да погледне Адам, застанал с гръб към тях пред камината. Гай се покашля, сякаш му предстоеше да говори пред голяма аудитория. Застана зад Рейчъл и положи ръце на раменете й. В гласа му прозвуча младежка дързост:

— Мисля, че ви дължим обяснение. Може би онова, което ще чуете, няма да ви хареса, но ние сме длъжни да ви разкрием истината — особено на Адам.

Ако ситуацията не беше толкова драматична, Джейсън щеше да избухне в луд смях. За да избегне обичайното красноречие на Гай, който ставаше много обстоятелствен при особени поводи, той се намеси спокойно:

— Доколкото разбирам, Адам е мой брат.

Рейчъл пребледня, после решително погледна сина си в очите и проговори с треперещ глас:

— Да.

Ръцете на Гай притиснаха раменете й.

— Както знаеш, Джейсън, бракът ми с твоята майка Антония беше истинска катастрофа. Живяхме известно време заедно, но накрая решихме да се разделим. След зряло обмисляне стигнахме до извода, че единственият изход е да се разведем.

Джейсън го изгледа и равнодушно сви рамене.

— Отношенията ти с Антония са си твоя работа. Не ми дължиш обяснение.

— И разведохте ли се? — намеси се буйно Адам.

Гай поклати глава.

— Когато заминах за Англия, с Антония бяхме постигнали съгласие. За да не предизвикваме скандал, тя щеше да се върне в Ню Орлиънс, а аз да се погрижа за юридическите подробности в Англия. Искахме да уредим положението си дискретно и без излишен шум. — Той помълча малко и сви рамене. — Ако Антония беше удържала на думата си, всичко щеше да се свърши — продължи горчиво той.

— Срещнал си Рейчъл, докато адвокатите са уреждали развода, така ли? — попита Джейсън.

Гай сведе поглед към Рейчъл и лицето му се смекчи.

— Да. Бях приятел с ърл Маунт и той ме покани за една седмица в Корнуел. Там срещнах Рейчъл, най-младата му братовчедка.

Джейсън смаяно вдигна вежди. Изумлението му не убягна от вниманието на Гай и той побърза да обясни:

— Така е и именно тези роднини ни помогнаха да потулим цялата тази грозна история.

— Значи вие сте… прелъстили майка ми? — попита измъчено Адам.

Рейчъл скочи като ужилена.

— Изслушай ме, Адам! — проплака умолително тя. — В деня, преди да замине за Корнуел, Гай беше получил писмо от адвоката си, в което му съобщаваха, че разводът е даден. Гай мислеше, че е свободен!

Адам се освободи меко от прегръдката й и се опита да я успокои:

— Не се вълнувай, мамо. Седни спокойно и не ме гледай така уплашено. Каквото и да се е случило, аз съм на ваша страна.

Рейчъл въздъхна и се свлече на дивана.

— Това е истината — потвърди Гай. — Повярвах, че съм свободен. Имаше обаче и друга причина да бързаме: родителите на Рейчъл искаха да я омъжат за сина на местния свещеник.

— Искам да знаеш — обясни с треперещ глас Рейчъл, — че нашата линия от семейството беше бедна и родителите ми държаха да ме видят задомена за почтен и заможен човек. Бяха категорично против да се омъжа за разведен като Гай. Според тях това беше абсолютно недопустимо. Какво можехме да направим? Оставаше ни само да избягаме…

— В Гретна Грийн ли отидохте? — попита с усмивка Джейсън.

— Естествено. Нямахме друг избор — отвърна разгорещено Гай. — Останахме известно време там. Шотландия е красива, ние бяхме влюбени, защо да се връщаме? — Гай отново прегърна Рейчъл. — Джейсън, това бяха най-щастливите дни в живота ми. А като разбрах, че ще имаме дете, бях сигурен, че вече нищо не може да ни раздели. — Гай млъкна и се взря с дълбока нежност в разстроеното лице на Адам. — Аз те обичах, мое момче, макар че не ми позволиха да те призная за свой син.

— След няколко месеца адвокатът трябваше да признае, че е допуснал грешка — пошепна безсилно Рейчъл. — По това време Гай не беше в Лондон и адвокатът отишъл при брат му, дук Роксбъри.

— Нали познаваш чичо си — продължи Гай. — Нищо не е в състояние да го развълнува. Той знаеше само, че съм отишъл на гости в Корнуел, и когато не се върнах, решил, че просто съм удължил престоя си. Нямаше представа, че съм се запознал с Рейчъл и съм я направил своя жена. Така че не предприе нищо, а ме изчака да се върна. Щом се прибрах в Лондон, най-спокойно ме уведоми, че все още съм женен за Антония. А по това време аз живеех семейно с Рейчъл.

Джейсън само изсвири през зъби, а Адам попита с отчаяние в гласа:

— Защо веднага не се разведе с Антония?

— Защото междувременно съпругата ми беше решила, че няма да й е особено приятно да се появи пред обществото в ролята на разведена жена — обясни горчиво Гай. — И не само това: тя самата бе пристигнала в Англия, за да предотврати развода.

Джейсън, който познаваше майка си и не си правеше илюзии за характера й, изгледа съчувствено Рейчъл.

— Когато истината излезе наяве, ърл Маунт и Роксбъри решиха, че най-добре е аз да се върна в Америка и да не се показвам повече в Англия. Изпратиха Рейчъл обратно в Шотландия, където на бял свят се появи синът ни. За да не пострада доброто й име, измислиха историята за падналия далеч от дома съпруг. Преди да замина, приписах на нероденото дете земите в Начез и оставих на ърл Маунт значителна сума, за да я връчи на детето на осемнадесетия му рожден ден. Но ръцете ми бяха вързани. Антония твърдо отказа да се разведе, макар че знаеше всичко за мен и Рейчъл. Стоях на колене пред нея, но нямаше никаква полза.

Възцари се напрегната тишина, прекъсната накрая от Адам:

— Ккаво ще правим сега?

— Нищо! — отговори решително Джейсън. Той отиде при Рейчъл и продължи с необичайно мек глас: — Мисля, че мъжете от нашето семейство са ви причинили достатъчно мъка, да не говорим за студенокръвната ми майка. Простете ни, ако можете.

— Не ми ли се сърдите? — попита плахо тя.

Джейсън поклати глава.

— Вие не сте ми отнели нищо. Бракът на родителите ми беше разрушен много преди срещата ви с Гай. Нямам нищо против, че имението в Начез принадлежи на Адам. Кажете ми само още едно — защо се омъжихте за ърл Маунт?

Рейчъл хвърли бърз поглед към Гай и отговори:

— Той беше добър към мен. След като трябваше да преодолее известни трудности, за да ми помогне, счетох, че му дължа нещо, и станах негова жена. Не го обичах, нито той мен. Сърцето ми принадлежеше изцяло на баща ви. Мъжът ми знаеше какво чувствам, но искаше наследник на името си. Мисля, че се почувства измамен, когато се роди Катрин. За съжаление имахме едно-единствено дете и то беше момиче.

— Благодарен съм на съдбата, че сте родили момиче — отговори с усмивка Джейсън. Още докато говореше, страхът за съдбата на жена му отново го завладя. Всички присъстващи внезапно се почувстваха несигурни.

— Мисля, че е време Рейчъл да се оттегли — проговори решително Гай. — Вечерта беше изтощителна за всички ни, особено за теб, скъпа. И утре е ден, нали?

След като вратата се затвори зад двамата, Адам изгледа въпросително брат си.

— Какво ли ще стане с тях? — промърмори замислено той.

— Зависи само от тях, не мислиш ли и ти така? Всъщност, какво е мнението ти за онова, което току-що чухме?

— Е, не ми е особено приятно да се наричам копеле — призна неохотно Адам.

— Това не бива да те тревожи — ухили се в отговор Джейсън. — Знаеш ли от колко години ме наричат така!

Адам остана още малко сериозен, после избухна в смях.

— Е, нищо! Щом ти не се трогваш, на мен също ми е все едно.

Джейсън отиде да си легне, но дълго не можа да заспи. Макар събитията от тази вечер да не го бяха развълнували особено, увереността, че има брат, беше приятна и възбуждаща. Най-несигурно беше бъдещето на Рейчъл и баща му. Двамата не бяха престанали да се обичат, но дори след толкова години Антония никога нямаше да се съгласи на развод.

Първата бледа светлина на зората едва бе огряла хоризонта, когато Джейсън и Пиещия кръв потеглиха на път. Предстояха им три дни усилена езда, докато достигнат река Сабин. Натовареният със запаси допълнителен кон и жребецът на Катрин почти не забавяха темпото. Двамата не знаеха къде ще ги отведе пътят, но първата им цел беше сечището на няколко мили западно от реката.

Преди доста години бяха направили опит да издигнат там търговски пост. Някакъв изпълнен с оптимизъм агент бе поръчал да изсекат дърветата и да построят просторна хижа, заобиколена от редица ниски навеси. Вероятно е възнамерявал някой ден да ги замени с по-солидни постройки, но начинанието пропаднало. Повечето пътници минавали по стария испански път, който се намирал значително по на юг. Постът отдавна беше напуснат, макар че доста пътуващи по тези места продължаваха да се отбиват там. Тук беше определеното от Давалос място за среща. Около обед на третия ден двамата с Пиещия кръв прекосиха реката на няколко мили северно от търговския пост и се отправиха безшумно към сечището. Надяваха се испанците да не забележат идването им.

Ала мястото беше пусто. В продължение на един дълъг миг Джейсън ес усъмни, че са попаднали в капан. Двамата претърсиха близката гора и огледаха всяко кътче от сечището. Едва когато се увериха, че никой не ги дебне, пропълзяха към дървената хижа.

Пиещия кръв остана на пост под дърветата, докато Джейсън скочи през един страничен прозорец. Хижата беше празна, но Джейсън откри признаци, че е била обитавана само преди ден. Блъсна тежката врата, изскочи на полянката и претърси с готова за стрелба пушка полуизгнилите навеси. Не намери нищо, докато не стигна до последния.

Там лежеше сивият чистокръвен кон на Катрин, същия, който беше яздила в онзи злокобен ден. Животното беше прободено с нож на няколко места. Не си бяха направили труд да свалят юздите му. В седлото беше забит окървавен нож, на който беше забодено листче. Джейсън измъкна ножа и прочете вестта, оставена от Давалос за него. Тялото на коня не беше напълно изстинало, следователно разбойниците не бяха много далеч. Без да се оглежда, той изтича в горичката. Индианецът го посрещна, без да каже дума, и двамата се запътиха към скритите коне. По пътя Джейсън обясни накратко какво е намерил.

Двамата се метнаха на конете и препуснаха в мълчание. Помежду им нямаше нужда от думи. Познаваха опасността, на която се излагаха, и бяха наясно, че ако Давалос успее да отведе Катрин в испанския форт, животът им няма да струва пукната пара. Единствената им надежда беше да настигнат отряда. Трябваше да му устроят засада накъде в гъстата гора между реката и Накодочез и да освободят Катрин — на всяка цена, дори ако се наложеше да я разменят срещу Джейсън.

Мислите на Джейсън непрестанно кръжаха около участта на жена му. Как ли беше издържала на убийственото темпо, наложено от Давалос? Как се чувстваше нероденото дете в стройното й тяло? И преди всичко — за какво мислеше самата тя? Дали уплахата не беше твърде силна за нежната й душа? Можеше ли да разсъждава разумно? Или трепереше от страх и нямаше да бъде в състояние да им помогне поне малко?

Джейсън нямаше защо да се тревожи за състоянието на Катрин. Когато онази сутрин испанците я обкръжиха толкова внезапно, тя се отбраняваше като тигрица. Надвиха я, разбира се, но едва след като издра до кръв окото на един, разцепи бузата на втори и накара третия да се свие от болка, след като го изрита с ботуша си в слабините. Когато Паки се втурна с — отчаяна смелост през храсталаците и започна да стреля по испанците, тя се уплаши единствено за момчето. Едва успя да удържи напиращия в гърлото й вик, когато смелият момък се свлече от коня и на избелялата от пране синя риза се появи червено петно, което се разширяваше все повече и повече…

Катрин се опомни едва когато се видя просната напреки през седлото на Давалос. Отрядът препусна с бясно темпо, но след няколко мили спря и залегна в засада. Напъхаха в устата й мръсен парцал и свързаха ръцете й на гърба. Дори и вързана, тя продължи да се отбранява като безумна. Наложи се Давалос да я удари с дръжката на пистолета по слепоочието. Обгърна я милостивата мъгла на безсъзнанието.

Когато се събуди, беше тъмно. Бяха я вързали като чувал с жито на гърба на един кон и препускането й причиняваше непоносими мъчения. Главата й се цепеше от болка, но дори в това състояние Катрин не изпитваше страх. Само безкрайно учудване, че е могло да й се случи нещо толкова невероятно. Скоро я завладя тревога за Джейсън. Как ли щеше да реагира на изчезването й?

Давалос познаваше Катрин само като дама, особено загрижена за правилата на доброто държание. Не знаеше нищо за живота й при циганите и дори не подозираше, че под брича й е скрит нож. Нямаше и представа от характера й. Когато извади парцала от устата й, очакваше сълзи, дори пристъп на истерия, а бе посрещнат с хладно презрение.

— Вие сте истински глупак — проговори натъртено Катрин. — Надявам се да сте се насладили на живота си, защото каквото и да сторите с мен, Джейсън ще ви настигне и ще ви убие.

Видял, че хората му са онемели от почуда, Давалос не можа да се стърпи и я зашлеви с все сила през устата.

— Млък! — изсъска ядно той. — Тук говоря аз! Как се осмеляваш да ме заплашваш!

Катрин усети вкуса на кръвта по разцепената си устна, но смайването на войниците стана още по-силно, когато на устните й се изписа високомерна усмивка.

— Лесно е да се хвалиш пред вързана жена, нали! Защо не ми отвържете ръцете да видим дали и в действителност сте толкова смел — произнесе подигравателно тя.

Давалос пламна от гняв и така я изрита с ботуша си, че тя се строполи на земята. Надвеси се над нея, очаквайки ново предизвикателство, но Катрин само пое с мъка въздух, спомни си нероденото дете и си заповяда да мълчи. Доволен, Давалос се обърна и гордо закрачи към хората си. Ето на! Беше доказал, че всички жени са еднакви! Трябваше им само да усетят мъжката сила, и се свиваха като уплашени кученца!

Ала Давалос се лъжеше. Когато продължиха пътя си, Катрин не престана да го подиграва пред всичките му хора, а когато я удряше, на лицето й се изписваше горда, презрителна усмивка.

Когато пред тях изникна сечището с напуснатия търговски пост, само гордостта поддържаше духа на Катрин. Вече бе; осъзнала, че Давалос я използва като примамка за Джейсън, и си блъскаше главата как да се изтръгне от лапите му. Отдавна можеше да се освободи от въжетата с помощта на ножа си — стига само да я оставеха поне за малко без наблюдение!

Беше толкова вдълбочена в обмислянето на възможностите за бягство, че изобщо не забеляза похотливия, оценяващ поглед, с който я проследи Давалос на влизане в дървената хижа. Когато я блъснаха в една малко помещение и залостиха вратата зад нея, очите й блеснаха, изпълнени с надежда. Ако я оставеха през цялата нощ тук, нямаше да закъснее да се възползва от предоставения й шанс. Вслуша се напрегнато в шумовете, които долитаха отвън. Войниците разседлаваха конете и палеха огньове. Очевидно щяха да нощуват тук. Щом заспяха, тя щеше да освободи ръцете си, да се промъкне през прозореца, да се метне на гърба на най-близкия кон и да офейка.

Пред вратата проникна дим от огъня, запален в отдавна неизползваното огнище в главното помещение на дървената хижа. Ако се съдеше по шумовете, войниците се подготвяха за спане. Катрин трескаво размисляше. Колко ли време щяха да останат тук? Дали Давалос не възнамеряваше да устрои клопка? И ако да, какво можеше да се предприеме срещу това?

Отварянето на вратата сложи край на размишленията й. Видя Давалос и си наложи да изглежда спокойна.

— Май е време за хранене на дивите животни? — попита с хаплива ирония тя.

Странно, но Давалос само се усмихна, остави на земята донесената чиния с боб и отвърза ръцете й. Катрин сметна, че мъжът веднага ще се оттегли, но още докато разтъркваше отеклите си китки, забеляза, че той затваря вратата и я подпира с тежката греда. В душата й се промъкна неприятно предчувствие, но тя побърза да го прогони и се зае с донесеното ядене. След това му протегна ръце и с равнодушно изражение на лицето зачака отново да я върже. Давалос очевидно нямаше намерение да го стори. Той застана пред нея и проговори със странно дрезгав глас:

— Знаеш, че винаги съм ти се възхищавал. Още в Начез. А и начинът, по който се бунтуваш срещу мен, те прави още по-желана.

Катрин занемя. Божичко, проплака вътрешно тя, само това не! Отдръпна се назад и отговори с пресъхнало гърло:

— По много странен начин показвате възхищението си.

Грозна усмивка разкриви тънките му устни.

— Ето, виждаш ли! Ти не преставаш да ме възбуждаш. Другите жени щяха да се молят или да се облеят в сълзи — а ти продължаваш да се браниш! Направо съм луд по теб. — Направи многозначителна пауза и продължи: — Твоят мъж не те обича, ти също не си влюбена в него, иначе нямаше да се криеш в гората. Аз ще ти помогна да се отървеш от него и ще те направя най-богатата жена в Нова Испания.

Катрин не можа да повярва на ушите си. Застана в средата на малкото помещение и разтърси глава, за да прогони обзелото я замайване. Давалос, който продължаваше да се усмихва, посегна към нея. Катрин се превърна в отбраняваща се лъвица — съпротивата й изглежда му хареса, но когато за трети път успя да му се изплъзне, загуби търпение и отново завърза ръцете й на гърба. Като хванато в клопка животно, Катрин огледа трескаво стаичката, надявайки се да открие начин за бягство или средство, което да я предпази от онова, което идваше. Но тук нямаше нищо освен четирите голи дървени стени.

— И това ми било мъж! — изсъска разярено тя. — Вие май вземате жените само когато са вързани!

Давалос беше ослепял и оглушал от похот. Той я метна като чувал на пясъчния под, разкъса ленената й риза и впи нокти в пълните й гърди. Катрин едва не изпищя, но запази самообладание и безпомощно проследи с поглед как брутално смъкна от краката й брича. Сърцето й лудо заби, когато малкият сребърен нож падна на земята, полускрит от панталона. Единствената й надежда беше по някакъв начин да се добере до него.

Ала вече не можеше да мисли за нищо друго, освен за отвратителната действителност на мига; Виеше се като змия, блъскаше го, трескаво стискаше крака, ала трябваше да изтърпи грубите милувки на ръцете му, които се плъзгаха по голото й тяло. Когато Давалос се самозабрави и понечи да я целуне, зъбите й се впиха с все сила в долната му устна и едва не откъснаха месо. Трябваше да я удари силно по слепоочието, за да я накара да го пусне. Нищо не можеше да го спре. Отчаяната й съпротива само засилваше дивата му похот. Почти загубила съзнание от изтощение и отврата, Катрин го усети да прониква в утробата й.

Разтърсвана от гняв и мъка, тя изтърпя буйните му тласъци и по някое време ядно изсъска:

— Хайде, няма ли да свършвате вече! Прилоша ми!

Най-после мъчението свърши, болката между краката й отслабна, с доволно ръмжене Давалос се претърколи настрана.

Насилникът намъкна набързо дрехите си, без да откъсва очи от бялото й, сега покрито със сини петна тяло. Катрин потръпна от ужас. Ами ако я вземеше още веднъж! Заповяда си да лежи неподвижно, без да помръдва, но ръцете му отново се плъзнаха по тялото й. Още не бе задоволил животинската си похот. В този миг откъм съседната стая се чуха шумове и Давалос скочи. Смръщи чело, вслуша се и за нейна изненада развърза ръцете й.

Катрин изфуча като дива котка и се нахвърли върху него, но той беше подготвен и избягна нападението. Отстъпи назад, замахна и с такава сила стовари юмрука си върху брадичката й, че Катрин полетя към стената.

— Оставям те сама — проговори ледено испанецът. — Скоро ще се върна и ако не си облечена, ще си поиграем още малко. Ако продължаваш да се отбраняваш, ще те дам на войниците, за да те научат на малко послушание.

Когато се върна, Давалос побърза да върже ръцете й на гърба. Помнейки предупреждението му, Катрин не помръдна. Ала той хвърли отгоре й едно одеяло и заяви:

— Тази нощ ще те оставя да се наспиш. — Катрин го изгледа смаяно и лицето му се разкриви от обичайната грозна усмивка. — О, не мисли, че съм ти се наситил! Само че хората ми не са много доволни от малкото ни забавление и ако продължим, ще трябва да те деля с тях. Ще изчакам, докато останем насаме. Това само засилва апетита ми. Щом пристигнем в Накодочез, ще те любя до насита — пък после може да те дам на войниците.

Катрин го удостои с унищожителен поглед и обръгналият на битки испанец се почувства неловко. В гласа му прозвуча неприкрита заплаха:

— И не си въобразявай, че ще успееш да избягаш! Поставил съм навсякъде постове и ако те хванат, със сигурност ще потанцувате легнали в тревата, преди да се върнете при мен.

Най-после вратата се затвори зад гърба му. Без да губи време, Катрин изтича до прозореца и огледа внимателно осветеното от луната сечище. Видя застаналите на пост войници и на гърлото й заседна буца. Когато един от мъжете се приближи да прозореца и похотливо й се ухили, тя се отдръпна отвратено. Все пак мракът представляваше известна защита.

Прехапа нерешително устни, обмисли отново възможностите за бягство, но накрая се отпусна обезкуражено на леглото и прекара нощта в полусън, мятайки се безпокойно насам-натам, без да бъде в състояние да заспи.

На следващото утро станаха много рано. Давалос издърпа Катрин навън и я принуди да наблюдава убийството на жребеца, което извърши със собствените си ръце. Изглежда, това отвратително деяние му достави особено удоволствие. Когато Катрин не можа да понесе предсмъртното цвилене на любимото си животно и се сви като от удар, той се ухили доволно.

— Това е само едно малко предупреждение за любимия ти съпруг! — обясни тържествуващо той.

Катрин не можа да се сдържи и го заплю в лицето. Последствието беше подута, окървавена долна устна, ала дяволската усмивка на Давалос беше изчезнала.

— Вижте смелия убиец на безпомощни животни! — изкрещя отвратено Катрин. — Гледайте как безстрашно се бори с вързаната жена!

Мъжът измърмори някакво проклятие, хвърли я на коня и се метна на седлото.

— Скъпо ще платите за убийството на коня, знайте това! — не се предаваше тя. — Ако го бяхте оставили жив, щяхме да се движим по-бързо. Но сега…

— Млъкни най-сетне, проклета вещице! — изсъска в ухото й испанецът. — Иначе ей сега ще ти изтръгна езика!

Катрин избухна в смях.

— Не ме е страх от вас! Днес ще загубим много време, сигурна съм.

Пророчеството й се сбъдна. Наистина не напредваха толкова бързо, колкото предишния ден. Надеждата й нарасна, когато през нощта вързаха ръцете й отпред, не на гърба. С всяка миля навътре в испанската територия Давалос забравяше част от предпазливостта си, а вечерта направи съдбоносната грешка да я подслони в сянката на огромна канара, където не стигаше светлината от най-близкия лагерен огън.

Катрин не затвори очи нито за миг. Загледана в буйната жарава, тя се молеше пламъците да догорят по-бързо. Когато останаха само отделни тлеещи въгленчета, тя огледа внимателно лагера и видя, че освен поста, задрямал край близкото дърво, всички останали испанци са потънали в дълбок сън от другата страна на догорелия огън.

Светкавично измъкна ножа и разряза стегнатите въжета. После безшумно придаде на завивките си форма на заспало тяло. Разбира се, измамата й не можеше да издържи на по-прецизна проверка, но докато някой се сетеше да огледа по-внимателно постелята й, тя щеше да бъде на няколко мили оттук.

Сърцето й заби като лудо, докато се промъкваше като котка в сенките на дърветата и оглеждаше внимателно околността. Разседданите коне бяха завързани в две редици за дълго въже, опънато между две дървета. За съжаление постът се беше облегнал точно на едното от тези две дървета. Потискайки с мъка дивата паника в сърцето си, Катрин пропълзя към него и се сви зад дебелия ствол. Не можеше да си представи, че трябваше да убие човек — и то хладнокръвно и с пълно съзнание за необходимостта. Нима можеше просто да замахне и да забие ножа в гърба му! Това беше най-отвратителното нещо на света!

Но го направи. Мъжът успя да издаде само уплашено ръмжене и се свлече на земята. Брадичката на Катрин трепереше от надигналото се гадене. Ръцете й инстинктивно се протегнаха напред и задържаха падащото тяло. Облегна го на дървото и наведе главата му, за да го помислят за заспал. В продължение на един дълъг миг очите й останаха приковани в спящата фигура на Давалос, озарени от дива омраза. Ала бързо осъзна, че рискът е твърде голям, и се стрелна към конете.

Когато наближи, животните се подплашиха; може би бяха надушили кръвта. Без да губи време, Катрин избра едър вран жребец със силни крака, отвърза го и го поведе вън от лагера.

Макар че трепереше от напрежение, тя се постара да върви бавно и да опише широка дъга покрай спящите испанци. Не смееше дори да диша, докато не се почувства достатъчно сигурна, за да го възседне. Когато се метна на гърба на коня, животното се стресна, изпръхтя и възбудено затанцуна на задните си крака. Кръвта забуча в слепоочията й и едва не я оглуши. Слава богу, откъм лагера не идваше нито звук! Катрин подкара коня към пътеката, която беше някъде отляво. За кой ли път благодари на циганите, които я бяха научили да познава и обича природата. Беше сам-сама в тази враждебна пустош, но в душата й нямаше и следа от страх.

Катрин бързо намери пътеката, но предпазливостта й заповяда да язди бавно и безшумно. Едва когато остави зад себе си цяла миля, пусна коня в галоп.

Беше препускала така в продължение на два часа, когато внезапно забеляза, че вече не е сама.

Отначало не можа да чуе преследвачите, защото копитата на жребеца й вдигаха достатъчно шум, ала когато в един момент дръпна юздите, злокобният тропот на множество копита отекна като гръм в ушите й.

Хвърли бърз поглед през рамо, после заби пети в хълбоците на коня и го подкара в бесен галоп. Полетя по стръмния склон, рискувайки всеки миг да си счупи врата, но не можа да се отърве от мрачното предчувствие за надвиснала беда. Преследвачите я настигаха! Пришпори отново жребеца, но само след миг полетя над главата му и направи няколко кръга във въздуха, преди да се стовари тежко на земята. Животното се бе спънало в полуизгнилото стълбо, паднало насред пътеката точно зад един остър завой. Почвата беше неравна и жребецът нарани тежко коляното и долната си челюст.

Макар че сблъсъкът с коравата земя беше ужасен, Катрин остана в съзнание още няколко мига. Тялото й бе пронизано от остра, режеща болка, последната й свързана мисъл беше: „Божичко, ще загубя детето си!“

Събуждането беше мъчително и още докато плуваше в мъглата на завладяното от болката самосъзнание, тя знаеше, че е загубила нероденото бебе. Секунди, дълги като цяла вечност, тя лежа с полуотворени очи, без да осъзнава нещо друго освен страшната горчивина на тази загуба. Усети, макар и неясно, че някой я е прегърнал, и направи инстинктивно движение за отбрана, но нямаше сили за сериозна съпротива.

В мъглата до нея достигаха думи, с които не искаше да има нищо общо. Внезапно, подобно на светкавица, я озари прозрението.

— Тихо, котенце! Лежи тихо, mon amour. Ранена си, скъпа моя. Не се движи толкова, моля те.

Гальовните думи я накараха да вдигне недоверчиво натежалите си клепачи. Взря се като замаяна в любимото лице, сега изопнато от мъка.

— Джейсън — пошушна безсилно тя.

Той се усмихна нежно на израза на невярващо учудване, изписал се по лицето й и внимателно докосна с устни студеното чело.

— Да, моя малка огнена главице, аз съм, омразният ти съпруг, но поне си на сигурно място и вече няма защо да се боиш от Давалос.

— Не си омразен… — пошепна немощно тя, скри глава на гърдите му като уморено дете, изпитало първия истински ужас в живота си, и отново загуби съзнание.

Джейсън я положи с безкрайна предпазливост на одеялото, което Пиещия кръв бе побързал да разстеле на пода. Уви стройното й тяло и проговори безизразно:

— Тя трябва да лежи спокойно. Не бива да я друсаме, иначе ще изгуби много кръв. — И неволно добави: — Дано не сме закъснели твърде много…

Индианецът огледа сгърченото от мъка лице на приятеля си и понечи да каже нещо, но Джейсън го изпревари:

— На няколко мили оттук има една ловна хижа, нищо особено, но е трудно да бъде открита. Сигурен съм, че Давалос няма да я намери, и ще имам време да се погрижа за нея.

— Щом стигнем там, ти ще ни оставиш и ще се върнеш по най-бързия начин в Тер дю Кьор. Ще доведеш достатъчно въоръжени мъже, за да унищожим веднъж завинаги намерението на Давалос да продължи да ни досажда.

Пиещия кръв имаше известни съмнения, но Джейсън побърза да ги разсее.

— Не се тревожи за Катрин и мен. Хижата е много далеч от известните пътища, освен това е скрита в малка долина. Построих я една зима, когато бях решил да се позанимавам с лов в капани. Дори ако навлезе в долината, Давалос няма да забележи хижата. Ще бъдем на сигурно място, повярвай!

Без да губят повече време в разговори, двамата възседнаха конете си, Джейсън прегърна Катрин като болно дете и потегли напред. Пиещия кръв го следваше бавно и грижливо заличаваше всички следи.

Долината беше тясна и дълга и макар че Джейсън знаеше точното й местоположение, за малко не я отмина. Меко изкачващият се склон и гъстите горски храсталаци се преливаха едни в други и дори най-внимателният пътник не можеше да забележи признаци на промяна, наличие на възвишения или долини. Пиещия кръв претърси с поглед входа на долината и изръмжа доволно.

Навлязоха в тясна клисура, закрита от високи дървета, през която течеше буен горски поток. В северния край на долината имаше кристалносиньо езерце. Хижата беше издигната на брега му и много трудно можеше да се забележи между гъстите храсталаци. Дървените греди бяха грубо издялани, имаше едно-единствено помещение. От прозорчето обаче се виждаше езерото и пътят, по който бяха дошли — а покривът предлагаше сигурна защита от неприятелски погледи и студени нощи.

Докато разтоварят донесените припаси, стана ден. Пиещия кръв разседла конете и ги пусна да пасат в ограденото място зад хижата. В това време Джейсън се погрижи да направи удобна постеля за Катрин. По някое време младата жена се пробуди от дълбокото безсъзнание, в което беше изпаднала, и смаяно огледа дървеното легло, отрупано с одеяла и дивечови кожи.

Катрин вдигна глава и любопитно огледа обстановката. Откри малко каменно огнище — по-скоро дупка в стената, — два чамови стола и малка маса. Прозорецът беше широко отворен и топлите слънчеви лъчи безпрепятствено проникваха в стаичката. Въздухът беше хладен и свеж. Все пак в дълго неизползваното посещение се усещаше мирис на влага.

Все още твърде слаба, Катрин отпусна глава на възглавницата и с немощен глас извика Джейсън. Не беше възможно мъжът да е чул тихия й зов, но сякаш бе усетил събуждането й, защото само след миг открехна тежката дървена врата и влезе с тихи стъпки в стаята.

Беше облечен като ловец — риза и панталон с ресни, и двете от кожа. Мокасините му не вдигаха и най-малък шум. Катрин се надигна насреща му. В погледа й се четеше странна смесица от любов и безнадеждност.

— По-добре ли си? — попита меко той.

— Загубих детето си, нали? — прошепна едва чуто тя. Джейсън кимна едва забележимо.

— Това не е толкова страшно, котенце. Ще имаме и други деца. Важното е да оздравееш бързо.

— Много добре знаеш, че няма да имаме повече деца — отговори жално тя.

Джейсън се усмихна успокояващо.

— Не си въобразявай такива лоши неща. Не искам да се вълнуваш. По-късно ще имаме много време да говорим. Сега лежи и оздравявай.

Катрин беше изтощена до смърт и нямаше сили дори да вдигне глас, но беше твърдо решена да го уведоми, че повече няма да бъде обект на плътските му желания.

— Аз не искам повече деца от теб.

Нежността, озарила лицето на Джейсън, отстъпи място на мрачна замисленост.

— По-късно — отвърна кратко той. — По-късно ще говорим. Искам само да се възстановиш.

Отслабена от загубата на кръв, Катрин не беше в състояние да му обясни. Поклати безпомощно глава и се обърна към стената. Джейсън не се помръдна от мястото си, докато в стаята не се появи Пиещия кръв. Той приседна на пода до огнището и скръсти крака по индиански обичай. След известно време Джесън попита:

— Няма ли да се върнеш в Тер дю Кьор?

Пиещия кръв поклати тържествено глава и отговори с дълбок, мелодичен глас:

— Болно ми е да не се подчиня на волята ти, братко, но испанецът е гадна змия с отровни зъби, които трябва да бъдат изтръгнати из корен. Докато седим тук и се съвещаваме, змията се е свила на кълбо и се готви за нов скок.

— Проклятие! Да не мислиш, че не знам! Аз също бих тръгнал по следите му, но първо трябва да се погрижа за жена си.

Индианецът кимна бавно.

— Ти казваш истината, братко. Аз никога не бих изпреварил отмъщението, за което жадува кръвта ти. Но ти си възпрепятстван от задължението да излекуваш жена си. Докато чакаме, змията може да се скрие и никога вече да не я намерим.

— Искаш да тръгнеш сам подире му, така ли? — промърмори потиснато Джейсън. — Опасно е. Давалос сигурно очаква да предприемем нещо.

— Опасността подслажда успеха — отговори спокойно индианецът и черните му очи се втренчиха в някаква точка зад гърба на приятеля му. Джейсън побърза да се обърне и откри, че Катрин отново е будна.

Младата жена се бе подпряла на лакът, изпълнените й с болка очи се взираха настойчиво в тези на индианеца. Джейсън усети, че двамата си разменят безмълвно послание. Пиещия кръв бе разбрал нещо, което беше убягнало от вниманието му.

Катрин трепереше с цялото си тяло. Очите й блестяха трескаво. Индианецът знаеше какво се бе случило с нея! Незабележимото му кимване потвърди прозрението й и тя изсъска през здраво стиснати зъби:

— Убий Давалос, моля те! Убий го заради мен!

Джейсън не можеше да се възпротиви. Присви очи и отговори:

— Е, щом сте мнозинство, не ми остава нищо друго, освен да се, съглася. Поне по една точка всички сме на едно мнение: Давалос трябва да умре.

Катрин падна на възглавницата и затвори очи. Джейсън се приведе над нея, приглади назад разбърканите тъмни къдрици, помилва студеното й чело и прошепна:

— Ти наистина си кръвожадна дива котка! Би трябвало да почиваш, не да подслушваш разговорите ни. Мъжките проблеми не са за нежните ти ушенца.

Катрин отвори широко очи и отвърна с частица от предишното си ледено високомерие:

— Щом не ми позволявате да слушам, разговаряйте на друго място, не в спалнята ми.

Джейсън я помилва по бузата и махна на Пиещия кръв да излязат. Катрин проследи как вратата се затвори зад двамата мъже и тихо изруга:

— Не биваше да приемат думите ми толкова дословно!

Джейсън вече помагаше на приятеля си да оседлае един от конете. Всичко, което носеше със себе си Пиещия кръв, бе увито в едно одеяло и завързано зад седлото. Двамата си протегнаха ръка и дълго се гледаха в очите. Най-после Джейсън прекъсна мълчанието:

— Бъди предпазлив, братко. Ако не ни завариш тук, знаеш къде да ни намериш. Ще чакам две луни и ако дотогава не си се върнал в Тер дю Кьор, ще тръгна да те търся.

Пиещия кръв кимна сериозно. Знаеше, че Давалос е осъден да загине ако не от неговата, то от ръката на Джейсън. Само след секунди едрата му фигура изчезна между дърветата.

За да се отърве от мъчителните си терзания, Джейсън се зае с всекидневни задължения. Провери какво правят конете, прегледа раните на врания жребец, които се оказаха не толкова тежки. Следващата му работа беше да подреди седлата и част от запасите в близкия навес. Напълни ведро с вода и го сложи на огнището. После насече дърва за огрев.

Катрин беше изцяло зависима от него и едва не умря от стеснение, когато вечерта Джейсън я съблече, за да измие умореното й тяло. Захвърли окървавените дрехи в един ъгъл, наля гореща вода в един леген и я избърса внимателно с мократа кърпа. Даваше си вид на опитен болногледач, въпреки че сърцето му се свиваше от болка. Разкъса на ивици донесената ленена кърпа и превърза раните й. След това я уви в друга кърпа и хладният лен погали с божествена мекота измъченото й тяло. Макар че лицето й пламтеше от срам, тя се отпусна с благодарствена усмивка на възглавниците. Без да издава чувствата си, Джейсън я зави с приготвеното одеяло и едва когато я настани удобно в чистото легло, започна да я разпитва какво беше преживяла при Давалос. Катрин зарови лице във възглавниците и отговори през сълзи:

— Не искам да говоря за това.

Джейсън въздъхна и я остави на спокойствие. Имаха време да говорят за случилото се, а и не биваше да й напомня за изгубеното дете. Утешаваше се, че имаха Никълъс, който растеше сигурен и добре защитен в Тер дю Кьор.

На следващата сутрин Джейсън намери в един от поставените капани млада сърна и свари гъст, ароматен бульон, който Катрин изпи до последната капчица.

На третия ден й позволи да стане за малко, но веднага щом забеляза първите признаци на умора, грубо я изпрати обратно в леглото. Слаба и безпомощна, Катрин не можа да се удържи и избухна в плач. Джейсън беше разтърсен до дън душа от този изблик. Положи я в леглото, седна до нея и се облегна на стената. Прегърна я, за да я стопли, да й вдъхне нова увереност. В дрезгавия му глас прозвуча искрено разкаяние:

— Не плачи, миличката ми. Моля те, не плачи! Не биваше да ти се карам, но аз съм си един недодялан глупак! Щом се почувстваш по-добре, ще ми отмъстиш за всички обиди.

Катрин изхълца, вдигна поглед към него и откри в очите му толкова нежност, че отново й се доплака. Сигурно сънувам, каза си невярващо тя, не е възможно Джейсън да ме гледа с такава любов. Той я целуна по върха на носа и прошепна:

— По-добре ли си вече?

Внезапно лицето на Катрин се озари от сияйна усмивка и сърцето на Джейсън се разтвори. Двамата дълго седяха и се гледаха, погълнати един от друг. Накрая Джейсън я притисна меко във възглавниците.

На следващата сутрин Катрин се събуди с възстановена енергия, но едва на шестия ден Джейсън й позволи да облече чистия брич и новата риза, които беше донесъл. Този ден вечеряха на масата, после застанаха един до друг на прага и дълго се взираха в залязващото слънце. Ръката му се протегна от само себе си и обви рамото й. Сгушена в прегръдката му, Катрин наблюдаваше непрекъснатата смяна на цветовет® по вечерното небе. Искаше й се този миг на неизпитвано досега чувство за взаимна принадлежност никога да не свършва. Ала когато забеляза, че жена му потреперва от студ, Джейсън я побутна меко към стаята и затвори вратата.

След като бе прекарала толкова време в леглото, мисълта да се отпусне отново върху меката постеля й беше неприятна. Наля си чаша кафе от каната, оставена до огъня, приседна на един стол и заговори с бодър глас:

— Мисля, че е твърде рано за лягане. Разкажи ми за хижата. Как я намери?

Джейсън също си наля кафе, седна насреща й и започна да отговаря на любопитните й въпроси.

— Джейсън, какво всъщност си открил в пустошта на Нова Испания? — попита по едно време Катрин. — Знам, че не е било Сибола, но съм сигурна, че си намерил нещо интересно.

Джейсън се поколеба, после остави чашата си на масата и на свой ред зададе въпрос:

— Откъде ти хрумна това тъкмо сега? Не си спомням да съм твърдял подобно нещо.

— Разбира се, че си намерил нещо! Давалос трябва да има сериозни основания, за да е толкова убеден в съществуването на съкровището. Какво ще кажеш например за златната гривна, която не сваляш от рамото си? Сигурна съм, че тя има връзка с търсеното от Давалос!

Джейсън прокара пръст по наболата си брада.

— Не, гривната не означава нищо. Но тя е единственият накит, който ми харесва. — Без да обръща внимание на недоверието, изписано в очите й, той продължи: — Има две такива гривни. Някога имах приятел на име Филип Нолан. С него и Пиещия кръв наистина открихме нещо като съкровище. Но то не беше нито толкова огромно, нито толкова ценно като Сибола.

Джейсън въздъхна, облегна глава на стената и втренчи поглед в тавана. Пред очите му оживя просторната земя на команчите, високото плато, огряно от парещото слънце. Видя непристъпните стени на каньона Пало Дуро и отново усети смайването, изпитано при вида на устремената в небето пирамида. Опита се да изясни на Катрин — а и на себе си — какво бе преживял и се заплете в подробно описание на младежките си скитания. Предчувствието на Пиещия кръв, предположението на Нолан, че са открили селище на ацтеките, откриването на подземната пещера и вземането на двете златни гривни.

— Връщал ли си се някога там? — попита след дълга пауза Катрин.

— Не! — изръмжа Джейсън. — Имам достатъчно богатство, защо ми е да ограбвам тайните на старата пещера?

— Как смяташ, дали Давалос е научил за съкровището чрез гривната на Нолан?

— Вероятно — отговори намръщено Джейсън. — Давалос винаги е бил алчен, освен това съм сигурен, че почти всички испанци вярват в приказката за Сибола. Според тях градовете на ацтеките само чакат да бъдат открити и плячкосани. Жадни са за злато като всички хора…

Катрин въздъхна дълбоко.

— Ех, защо не съм мъж! Не е справедливо само мъжете да преживяват такива приключения!

— Какво? — смая се Джейсън. — Нима не преживя достатъчно приключения, след като те отвлякох от дома ти?

Горчиво, без да мисли какво говори, Катрин изкрещя:

— Ти си отвратителен! Как можеш да сравняваш нещо, разрушило целия ми живот, с вълнуващите приключения, които си преживял!

Тя забеляза, че лицето му се смръзна, и едва не избухна в сълзи. Как можа да каже такова нещо! Тази необмислена забележка разруши с един замах крехкия мир помежду им.

След две седмици Катрин, почти напълно възстановена, вече не издържаше да стои на едно място. По няколко пъти на ден питаше Джейсън кога най-после ще тръгнат за Тер дю Кьор.

— Защо? Никой не се тревожи за нас — отговори мъжът й и я привлече до себе си на леглото.

— Пусни ме! — изфуча тя, но той само се засмя и покри лицето й с леки, нежни целувки.

— Защо бягаш от мен? Започвам да мисля, че се опитваш да се пребориш не толкова с мен, колкото със самата себе си, и се питам защо.

Изпаднала в паника, Катрин се отбраняваше отчаяно.

— Не ме докосвай! Чуваш ли, не ме докосвай! — изплака тя.

Отначало Джейсън не вярваше, че жена му е решена да го отблъсне, но като видя страха в очите й, осъзна, че се касае за нещо много по-сериозно от обичайната й упоритост. Пусна я и стъписано проследи как Катрин скочи и се сви на кълбо в най-отдалечения ъгъл на стаята. Тялото й се тресеше от едва сдържани ридания. Тя скръсти ръце пред гърдите си и проговори през сълзи:

— Прости ми! Но не искам да ме целуваш.

Джейсън се почувства безпомощен.

— Няма ли най-после да престанеш, Катрин! Да не мислиш, че ми доставя удоволствие всеки път да те вземам насила! Не искам да воювам с теб, не разбра ли? Време е да пораснеш, скъпа, и да проумееш, че си моя законна съпруга. Да ме вземат дяволите, но нямам намерение да водя платоничен брак! Не разбирам какво ти става. Би ли ме осведомила какво пак съм извършил, та не можеш да ме понасяш? Откак те намерих в гората, се държиш повече от странно. Настоявам най-после да ми кажеш какво е станало!

— Детето… — промърмори неясно Катрин.

Джейсън въздъхна недоволно, но нетърпението му не намаля.

— Мъчно ти е за нероденото дете, така ли? — попита тихо той.

Тя кимна, без да може да каже нито дума.

— Какво общо има това с начина, по който се отнасяш към мен?

Катрин побесня от гняв. Толкова ли не можеше да разбере!

— Не искам да бъда кобила за разплод! — изкрещя оскърбено тя. — Намери си друга да ти ражда деца! Много добре чух какво каза онази сутрин на Елизабет! Ти не искаше да се ожениш за мен! Щом ти трябваше жена, която да ти роди куп деца, защо не си взе Елизабет?

— Ти чуваш ли се какво говориш? Страхувам се, че вече нищо не разбирам.

— Чух всяка твоя дума. Каза на Елизабет, че ме бива да ти раждам синове, но не знаеш за какво друго би могъл да ме използваш.

Джейсън отдавна беше забравил краткия разговор с Елизабет. В гласа му прозвуча трудно сдържан гняв:

— Нямам никакво понятие за какво говориш. Ако наистина съм казал тази глупост, то е било само за да се отърва колкото се може по-скоро от нахалната ти братовчедка!

Поемайки тежко дъх, Катрин се надигна на колене в ъгъла си и стисна ръце в юмруци.

— Не ти вярвам! — изплака тя. — Беше принуден да се ожениш за мен и с обичайното си нахалство реши, че мога да ти бъда полезна поне като кобила за разплод.

— Май е време да изясним окончателно това недоразумение! — изрева ядно Джейсън. — Ако нямах желание да се обвържа, нищо и никой не беше в състояние да ме принуди на този брак. Можеше да си дъщеря на английския крал, но дори и тогава нямаше да те направя своя жена, ако не те исках. — Джейсън беше не по-малко бесен от Катрин. — Трябва ли да ти напомням, че аз бях този, който предложи да сключим брак? Като нищо можех да те върна в Англия и да те забравя.

При тези думи Катрин бе обзета от дива радост. Ала споменът за онзи злокобен разговор беше вкоренен твърде дълбоко в нея и все още не можеше да го прогони.

— Не, ти искаше само майка за децата си! — настоя упорито тя. — Не можеш да отречеш, че го каза на Елизабет.

— Престани най-после с тези глупости! — изръмжа Джейсън и в зелените очи засвяткаха опасни пламъчета. — Ако исках само това, надали щях да избера мършаво телце като твоето с такива тънички бедра. Елизабет беше по-подходяща, не мислиш ли?

Сега пък Катрин се засегна.

— Щом съм толкова непригодна за тази цел, защо се ожени за мен?

Джейсън стисна устни така, че побеляха, сграбчи я за раменете и грубо я разтърси.

— Дявол знае! — изрева в лицето й той. — Сигурно не заради мекия ти характер. — Гневът му внезапно се изпари. — Аз те обичам, Катрин — обясни съвсем тихо той. — Обикнах те в мига, когато се събудих в каретата по пътя към Париж. Погледнах те и разбрах, че не мога без теб. Ти се взираше през прозореца и мислеше незнайно за какво, а аз осъзнах, че искам от теб не само тялото.

В сърцето й покълна плаха надежда, но недоверието заплашваше да я задуши. Тя вдигна очи към него и Джейсън прочете раздвоението в сърцето й. Толкова отдавна беше чакала тези думи, че сега й се сториха празни и безсъдържателни.

— Когато те взех за първи път, още не те обичах — продължи замислено той. — Но още преди да напуснем Англия, знаех, че не мога да си представя живота без теб.

— Обикновена мъжка похот — промърмори гневно Катрин, но Джейсън поклати глава.

— Това също, но не беше само то. Ако се водех само от физическото желание, щях да се задоволя с една нощ — и нямаше да те отведа чак във Франция.

Джейсън замлъкна безпомощно. Десетки пъти беше успявал да произнесе красиви слова и клетви, за да привлече жените в леглото си, а сега острият му език го изоставяше на произвола на съдбата. В този най-важен момент от живота се държеше като недодялан хлапак. Сигурно му беше толкова трудно да произнесе нежните любовни думи именно защото за първи път говореше сериозно, а и поведението на Катрин не бе кой знае колко окуражаващо. Тя стоеше пред него, скръстила обвинително ръце, и не се помръдваше.

— Не ме ли чу? Обичам те, упорито, своенравно момиченце! Обичам те! — изкрещя той и нетърпеливо я разтърси.

Именно нетърпението беше, което успя да я убеди в искреността му. Джейсън никога не беше плах и кротък в отношенията си с жените. С дълбока въздишка на облекчение Катрин скри лице на гърдите му и се обля в щастливи сълзи.

— Аз също те обичам, Джейсън. Понякога ми се искаше да умра, защото губех надежда, че ще чуя от устата ти тези думи.

— Толкова ли не можеше да разбереш какво става в душата ми, моя малка магьоснице? Нима мъжът се държи като мен, ако не е влюбен? Защо се ожених за теб? Защо пренесох проклетата ти кобила през целия океан? Защо побеснях от ревност, когато те видях с Адам? Господи, котенце, ако само знаеше какво преживях! Всеки път, когато бях готов да повярвам, че сме се сближили, в прегръдката ми се озоваваше една дива котка, жадуваща да ми издере очите!

Катрин се засмя през сълзи и се притисна още по-силно до него. Твърдите му устни се плъзгаха по копринената коса. Джейсън намери ухото й и нежно го захапа. Катрин усети топлия му дъх в тила си и чу предрезгавелия му глас:

— Когато си в обятията ми, не мога изобщо да мисля. Не разбираш ли, че всеки спор, който подхващаме, свършва веднага щом се сгушиш в ръцете ми?

— Не е вярно! Точно това направих в Начез, а ти се държа отвратително!

— Котенце, та аз не бях на себе си от ревност! Идеше ми да те удуша! Нямах ни най-малка представа къде се бе крила цяла година и бях убеден, че Адам ти е любовник.

— Адам? — смая се Катрин. Беше сигурна, че никога не е споменавала името на брат си.

Джейсън я отведе до един стол, притегли я в скута си и подробно й обясни какво беше станало в Тер дю Кьор след пристигането на Рейчъл и Адам.

Очите й се разшириха от учудване. Изглежда, това неочаквано роднинство я освободи от последните задръжки: вече можеше да говори за любовта си, за постоянните им караници. Моментът беше много подходящ за признания, но Катрин не намери сили да заговори за Давалос. Сянката на испанеца помрачи дори минутите, в които беше толкова близо до щастието.

Когато разговорът се върна на мъжката ревност, тялото й се разтърси от студени тръпки.

— Толкова ли е лошо, ако бях спала с някой друг?

Притискането на ръцете му й причини болка.

— Как да не е лошо! Дори представата за това би била непоносима! Не ми се иска да мисля за подобно нещо.

Думите му разрушиха магията на вечерта и я върнаха отново в студения свят. Джейсън сведе устни към нейните, но тя се отдръпна.

— Пак ли започваш? — попита объркано той. — Какво има този път?

Пред очите й застана ухилената физиономия на Давалос, тънките устни, които шареха по тялото й. Обзета от страх и отвращение, Катрин изкрещя:

— Не ме докосвай! Не мога да го понеса!

Джейсън не разбра вълнението й и на свой ред изрева:

— Какво означава това, по дяволите!

Катрин се опита да му обясни, но езикът не я послуша. Джейсън се постара да се овладее и й заговори като на уплашено дете:

— Какво ти е, мила?

— Не мога. Моля те, не ме докосвай — отговори задавено тя.

Джейсън огледа изпитателно побелялото й лице и гласът му прозвуча изненадващо меко:

— Не бива така, Катрин. Не може в един миг да ми казваш, че ме обичаш, а в следващия да ме отблъскваш, сякаш съм искал да те изнасиля.

При тези думи Катрин се сгърчи като ударена, а когато Джейсън нетърпеливо я грабна в прегръдките си, се изтръгна от ръцете му и хукна към вратата. На прага се обърна и го изгледа като подгонена кошута. Знаеше, че трябва да му разкрие истината. От гърдите й се изтръгна дрезгав стон.

— О, Джейсън! Ти не си виновен! Той… той… — Не беше в състояние да произнесе нито дума повече. Толкова ли не я разбираше!

Кръвта се оттегли от лицето на Джейсън, погледът му стана ледено студен. Катрин никога не го бе виждала такъв.

— Давалос те е изнасилил?

Отговорът беше плахо кимване. Катрин не смееше да го погледне в очите, сигурна, че вината за случилото се е само нейна и че Джейсън я осъжда. Облегна се на вратата и тихо занарежда:

— Отбранявах се, но той върза ръцете ми на гърба! Беше кошмарно! Той не позволи нищо да му попречи! Направи го само веднъж и слава Богу! Ако беше дошъл отново, щях да се самоубия!

Катрин вдигна глава и го погледна. Като видя пламтящия в очите му гняв, сърцето й се смръзна.

— Божичко, Джейсън! Не съм виновна! Аз съм само жена и ръцете ми бяха вързани!

Думите й го накараха да се осъзнае. Джейсън понечи да я прегърне, да я утеши — да й каже, че позорът и болката от случилото се не са в състояние да убият любовта му към нея.

Ала когато протегна ръце, Катрин го отблъсна истерично.

— Не ме докосвай! Никога повече не ме докосвай! Мразя те! Не разбираш ли, мразя те! — И в този момент Джейсън й повярва.

На следващата сутрин двамата потеглиха към Тер дю Кьор.

Пиещия кръв без затруднения настигна испанците. Запъти се открито към спрелия на почвика отряд, помоли да го отведат при Давалос и с неподвижно лице предложи да му покаже пътя към златото, което бил тръгнал да търси.

— Защо го правиш? — попита недоверчиво испанецът.

— Нолан е мъртъв, а Джейсън отказва да те заведе. Ще го направя аз, за да оставиш на спокойствие приятеля ми. Обещай ми да делиш с мен и ще те заведа до мястото.

Без да издава обзелото го въодушевление, развеселен от проявената от индианеца глупост, Давалос даде съгласието си. Войниците изобщо не подозираха защо лейтенантът им се е впуснал в тази гонитба. Подчиняваха се на заповедите му, приемайки, че Джейсън е извършил престъпление срещу Испания. Сметнаха, че залавянето на жена му е още едно средство за натиск срещу него и ще го накара да се предаде на испанските власти. Ала когато Давалос ги подкара право към земята на команчите, войниците започнаха да мърморят, че командирът им е полудял. Кой разумен човек би се осмелил да проникне в тази изпълнена с опасности област? Страхът им нарастваше и поради факта, че водач им беше индианец.

Пиещия кръв яздеше напред с обичайната си невъзмутимост и не казваше нищо повече от необходимото. Една вечер кимна с глава към Давалос и му обясни, че желае да разговаря с него на четири очи. Отведе го далеч от лагера и попита направо:

— Смяташ ли да делиш с войниците?

— В никакъв случай — отзова се презрително Давалос.

— Как ще скриеш от тях целта на пътуването ни?

— Близо ли сме вече?

Пиещия кръв кимна бавно.

— Много близо?

Индианецът кимна отново и Давалос заповяда с блеснали от алчност очи:

— Води ме! Веднага!

— А войниците ти?

Давалос помисли малко и отговори:

— Ако се измъкнем, докато спят, никой няма да разбере накъде сме тръгнали. Ще отидем и на сутринта ще бъдем отново в лагера, става ли така?

Пиещия кръв кимна равнодушно. Когато падна нощта, двамата изведоха конете си от лагера и препуснаха в галоп. След като повече от два часа яздиха мълчаливо, Давалос започна да губи търпение.

— Не каза ли, че сме много близо?

— Така е — гласеше краткият отговор. Мина още цял час. Стръмните стени на каньона се осветиха от първите лъчи на зората.

— Много ли има още? — изфуча Давалос. — Няма да успеем да се върнем навреме!

Пиещия кръв видя, че след около час слънцето ще се покаже на хоризонта, и с незабележима усмивка отбеляза, че пред тях няма нищо, освен твърда, изсушена от зноя равнина. Намираха се навътре в земята на команчите. Изоставените войници никога нямаше да намерят следите им в лабиринта от малки и по-големи каньони, през които бе превел Давалос. Той дръпна юздите на верния си кон и когато испанецът спря до него, замахна и стовари дръжката на пушката си върху главата на нищо неподозиращия мъж. Без да гъкне, Давалос се строполи като чувал на твърдата земя.

С грозна усмивка на иначе ведрото си лице, Пиещия кръв се зае да свърши онова, за което беше дошъл. Съблече Давалос гол-голеничък, завърза ръцете и краката му с мокри кожени ремъци, заби четири колчета в земята и прикрепи ремъците за тях. Накрая го разтърси, за да дойде на себе си.

Когато Давалос се пробуди, в сърцето му пропълзя див страх — и съзнание, че от черните очи на индианеца го гледа смъртта. Пиещия кръв беше клекнал пред него и без дори да трепне от сърцераздирателните писъци, грижливо отряза клепачите му. После се оттегли в сянката на надвисналата скала и търпеливо изчака слънцето да изгори незащитените очи на Давалос. Лицето му остана каменно, ушите бяха глухи за жалните викове за помощ на прикования към земята мъж. Индианецът седеше и чакаше мълчаливо.

Когато слънцето изгря за трети път, у Давалос беше останала една-единствена искрица живот. Пиещия кръв отиде при него и заговори с тих глас:

— Не е добре, когато мъжът умира, без да знае причината за смъртта си. Постъпих така с теб не защото уби Нолан, когото Джейсън обичаше като свой брат. Ще те убия, защото нападна Джейсън, който е мой брат. — Пиещия кръв извади ножа си, стисна в ръка половите органи на Давалос и каза: — За жената на брат ми! — Ножът блесна на яркото слънце и стръмните стени на каньона се огласиха от предсмъртните писъци на испанеца.

Индианецът се качи на коня си и се отправи на път към дома, без да удостои мъртвеца дори с поглед.

Пристигна в Тер дю Кьор много преди да изтекат двата месеца, уговорени с Джейсън. Слезе от коня си пред господарския дом, когато вече се свечеряваше. Джейсън се спусна по стълбите, за да го посрещне — един гладко избръснат, отново облечен като джентълмен господар на плантацията. Без да кажат дума, двамата се гледаха дълго в очите. Най-после Пиещия кръв проговори:

— Всичко свърши.

Ръката на Джейсън се впи в рамото му.

— Сам ли ще го кажеш на Катрин?

— Не. Ти я уведоми, че Давалос плати за деянието си.

Джейсън проследи с поглед приятеля си, който се отправи към оборите, после се обърна и замислено закрачи към къщата. След вечеря мъжете бяха седнали на верандата да пият по чаша вино, когато му съобщиха за завръщането на Пиещия кръв. Но Джейсън не се върна при Гай и Адам, а влезе в големия салон, където Катрин разговаряше оживено с майка си.

Жена му беше по-красива от всякога — и недостъпна като луната. Рейчъл също беше разцъфтяла. Двете жени вдигнаха изненадано очи и Джейсън се усмихна насреща им.

— Няма да ви преча — проговори учтиво той. — Бих желал да поговоря с теб на четири очи, преди да се оттеглиш за сън, Катрин.

— Важно ли е? — разтревожи се тя. — Не можеш ли да ми го кажеш веднага?

Джейсън поклати глава.

— Има време.

Ала Катрин вече не беше в състояние да разговаря с предишната живост с майка си. Скоро се оплака от главоболие и побърза да се прибере в стаята си. Жана й помогна да се съблече и Катрин нетърпеливо я отпрати. Наметна над нощницата мек бял халат, обшит с дантели, отпусна се безсилно в креслото пред камината и се взря в догарящите пламъци. Всички външни следи на преживяното по време на отвличането бяха отдавна заличени, но сърцето й беше пълно с неутешима тъга. Между Джейсън и нея цареше хладна отчужденост. И двамата се стараеха да крият враждебността си под студени учтивости и умело разиграваха ролята на влюбена двойка. Досега успяваха да заблудят всички в къщата — освен Адам.

Свързващата врата към стаята на Джейсън се отвори и прекъсна нерадостните й мисли. Той пристъпи към нея, възседна един стол и заговори без заобикалки:

— Пиещия кръв се върна. Помоли ме да ти предам, че Давалос е платил за стореното ти зло.

Катрин вдигна очи, но лицето й остана безучастно. Странно, но новината за смъртта на Давалос не беше в състояние да й донесе мир. Зарадва се на смъртта му, но отчуждеността между нея и Джейсън остана. Никога вече нямаше да изпита предишното чувство на взаимна принадлежност…

Когато забеляза, че мъжът й няма намерение да се върне в спалнята си, в сърцето й пропълзя ужас. Джейсън небрежно отвърза вратовръзката си и я захвърли на пода. Следващото му действие беше да изуе ботушите и да съблече жакета си. Издърпа ризата от панталона и започна да разкопчава седефените копченца. По лицето му беше изписана странна смесица от решителност и нежност.

— Време е да предприемем нещо срещу обзелата ни студенина! Ти си моя жена и аз те обичам. Не бива да живеем повече така. Не вярвам в думите, които хвърли в лицето ми онази вечер в хижата. Ти не ме мразиш! Очите те издават всеки път, когато ме погледнеш.

— Не мисля, че съм готова за нов спор, Джейсън. Моля те, нека не говорим за това. Поне не тази вечер.

Мъжът поклати решително глава, свали ризата си и я хвърли върху жакета.

— Не — промърмори той. — Ти никога не си готова. С всеки изминал ден случилото се придобива все по-голямо значение за теб. Не бива да си внушаваш небивалици, Катрин. Моля те, не ме разбирай погрешно! Нямам никакво намерение да го омаловажавам или дори да го разкрасявам, но станалото е станало. Не можем да го върнем. Давалос си плати и смятам, че е време да заровим мръсното му дело заедно с него.

С разширени от ужас очи и пресъхнала уста, Катрин се стараеше да не гледа към полуголия мъж, застанал пред нея. Той пристъпи към нея и от гърлото й се изтръгна задавен писък. Понечи да му избяга, но Джейсън я улови и я притисна здраво до себе си. Трябваше да понесе прегръдката му, макар че тялото й се гърчеше от страх и отвращение. Джейсън не направи опит да я насилва. Остана неподвижен, давайки й време да свикне с топлината на силните му ръце.

— Ето, виждаш ли — прошепна успокояващо той. — Няма нищо страшно в това, че те прегръщам. Помни, че много, много те обичам. Не ми лесно с теб, но няма да се предам — никога.

Катрин гореше от желание да му повярва, но в гласа й прозвуча паника:

— Но ти… ти беше студен като лед, когато ти разказах за Давалос! Намрази ме, знам, че ме намрази! Никога няма да го забравиш!

Джейсън помилва бузата й и повдигна главата й към устните си. Двамата се погледнаха в очите.

— Ще го забравим — проговори твърдо той. — Освен това повече няма да търпя непрекъснато да ми приписваш най-подлите мисли. — Силната му ръка я разтърси, макар и меко. — Опомни се, Катрин! Аз те обичам! Няма да крия, че когато осъзнах какво са ти сторили, бях обзет от противоречиви чувства. Най-силно обаче беше усещането, че съм се провалил по най-безславен начин. Горях от желание да намеря Давалос и да го накъсам на парченца. Но нито за миг не ми хрумна да обвиня теб за случилото се. Всичко, което си видяла на лицето ми, се е отнасяло до Давалос.

Той я отнесе на леглото и я положи в меките завивки като ранено дете. Съблече я с безкрайна нежност. Видял, че цялата трепери от нерви, изхлузи набързо панталоните си и я покри с топлото си, силно тяло.

Катрин не смееше да се помръдне. Джейсън изпи солените сълзи от страните й, ръцете му милваха стройното й тяло, целувките му бяха нежни и изпълнени с любов, без да бързат и да настояват. Лека-полека напрежението й отслабна, ръцете й се обвиха като от само себе си около врата му.

Когато устата му се сведе над нейната в дълга целувка, тя се отдаде изцяло на сладката топлина, излъчваща се от тялото му, но внезапно бе обзета отново от паника.

— Не мога! — изплака отчаяно тя. — Нищо няма да бъде както по-рано!

Джейсън погледна измъченото й лице, но не каза нищо. След минута продължи да я гали и целува, сега мощно и настойчиво. Тя понечи да се изплъзне от прегръдките му, да извика, но той продължи да милва с ръце и устни лицето и тялото й. Внезапно, без да осъзнава как и защо, страхът и мъченията бяха забравени, остана само желанието да го усети дълбоко в себе си, да потъне в дълбините на насладата. Устните й се отвориха, трупаните с години любов, копнеж и желание се устремиха като буен поток насреща му. Джейсън потрепери от наслада и с въздишка на безкрайно облекчение се плъзна между бедрата й. Катрин забрави света около себе си. Остана само той — Джейсън, нейният мъж, който събуждаше в тялото й тези неописуеми усещания. Двамата станаха едно. Тази нощ щеше да остане незабравима като връх на любовта им.

По-късно, докато лежаха уморени един до друг, Джейсън я погледна с неизказана нежност.

— Ти си моят живот, Катрин. Без теб всичко губи смисъл. Обичам те, моя малка, своенравна вещице!

— Дори когато се караме ли? — попита дяволито тя.

— Разбира се — отвърна през смях мъжът. По лицето му пробяга тъмна сянка, когато решително продължи: — Каквото и да се случи, помни, че се обичаме. Само така ще бъдем щастливи.

Сърцето й преливаше от любов и безкрайна радост.

Катрин знаеше, че всяка дума на Джейсън е истинска. Те бяха победили и любовта им, дълго прикривана и отричана, щеше да разцъфти като магнолиевите дървета под горещото слънце на Луизиана.