Метаданни
Данни
- Серия
- Луизиана (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gypsy Lady, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ваня Пенева, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 75 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Xesiona (2009)
- Сканиране
- ?
Издание:
Шърли Бъзби. Циганката
ИК „Ирис“, 1998
Редактор: Христина Владимирова
Коректор: Виолета Иванова
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от Женя Г.)
25
С лудо биещо сърце, без да престава да поглежда назад, Катрин си пробиваше път между струпалите се хора. Боеше се, че Джейсън ще изникне зад гърба й като бог на отмъщението, ала тъмнокосият, загорял от слънцето мъж, който я настигна, беше само несъщият й брат Адам Сейнт Клер.
— По дяволите, Кейт! Защо хукна да бягаш? Все някой ден ще се изправиш срещу него и няма от какво да се страхуваш, защото ако само посмее да посегне към теб, ще го убия!
Катрин стисна ядно устни и тръгна решително към хотела, в който бяха отседнали, без да се тревожи от наедрялото си тяло. След като два пъти се спъна и едва не се строполи на паважа, Адам улови ръката й и заканително промърмори:
— Знаех си аз! Защо ли те взех със себе си в Ню Орлиънс? Ако си беше останала в Начез, където ти е мястото, нищо нямаше да се случи!
— О, не, скъпи мой! — изфуча Катрин. — Ако беше дошъл сам, непременно щеше да си уредиш среща с Джейсън и да му заявиш: „Съжалявам, че ви попречих, драги, но не искате ли да си вземете жената? Скоро ще станете баща и мястото й е при вас, нали?“
— Това не е вярно и ти много добре го знаеш — отговори засегнато Адам. — Може би наистина щях да го посетя, но само за да видя откъде духа вятърът. Бъди сигурна, че няма да те дам в ръцете му току-така!
Катрин се засрами от избухването си и призна, че Адам никога не би я принудил да напусне просторната къща в близост до Начез, която беше негова собственост, и да заживее отново с Джейсън. Макар че беше загубил ума и дума, когато двете с Жана застанаха пред прага му, прашни и изтощени до смърт от дългото пътуване. Много скоро той съумя да овладее положението. Не мина много време и двете жени се почувстваха като у дома си в ергенското му домакинство, сякаш години наред бяха живели заедно.
Тя не му разказа всички подробности на грозната история; и без това брат й трудно повярва в случилото се. Лека-полека обаче Адам узна цялата истина — от първия миг на запознанството й с Джейсън до унизителния разговор между него и Елизабет в съседната стая. Все пак Катрин не разкри цялото си сърце пред Адам: не можа да му признае, че обича съпруга си.
Отначало Адам избухна в луд гняв и беше готов да убие Джейсън. С времето обаче осъзна, че съпругът на сестра му не е единственият виновник за станалото. Освен това Джейсън беше много богат, а и бе вложил много пари в поправянето на сторената грешка — и накрая се бе оженил за, сестра му.
Адам стоеше до прозореца на хотелската стая и тези мисли за кой ли път минаваха през главата му.
— Е, какво да правим? — попита с подчертано спокойствие Катрин. — Да се връщаме ли в Начез?
Адам я изгледа недоверчиво и отговори на въпроса с въпрос:
— Ще ме изслушаш ли?
— Разбира се, че ще те изслушам, но не мога да ти обещая, че ще се подчиня на волята ти — отговори с едва забележима усмивка Катрин.
Изразът на изоставеност по лицето й го трогна до дън душа; той коленичи пред нея и улови ръцете й.
— Кейт, трябва да ми повярваш! Никога не бих те принудил да напуснеш къщата ми. Ти дори не подозираш колко се радвам, че живееш с мен. И все пак… — той спря за миг — …ти си законна съпруга на този мъж и носиш неговото дете. Не можеш просто да се отърсиш от миналото и да отнемеш детето от баща му.
Катрин прехапа долната си устна.
— Адам, ти го видя! Прилича ли ти на мъж, който ще приеме обратно избягалата си съпруга?
Адам си припомни коравото лице на непознатия и замислено отвърна:
— Няма да бъде лесно, но бихме могли поне да опитаме.
— Как? — изплака отчаяно тя. — Не забеляза ли, че той трепереше от гняв? За него аз означавам по-малко дори от най-обикновената робиня! Ако иска да ме върне, то е единствено заради проклетата му гордост! Наистина ли искаш да прекарам целия си живот с такъв човек?
— Е, добре, Кейт — въздъхна Адам, — нека не говорим повече за това. Все пак ти повтарям, че това не може да продължава вечно. Днес имахме късмет, но помисляла ли си си, че вероятно имаме общи приятели? Само си представи какво ще стане, ако нищо неподозиращата домакиня те представи на собствения ти съпруг! Приятна изненада, нали?
За днес беше достатъчно. Адам познаваше сестра си и знаеше, че може да бъде упорита като магаре. Не биваше да настоява твърде много.
На следващата сутрин двамата се върнаха в Начез. Катрин не се осмели дори да диша, докато не оставиха Ню Орлиънс далеч зад себе си; и след това продължи да се страхува, че гърмящият глас на Джейсън може да ги настигне. Усети безкрайно облекчение, когато надвечер забеляза в далечината гостоприемния дом на Адам, наречен „Бела Виста“, разположен на източния бряг на Мисисипи, където въздухът беше по-здравословен. Блатистата низина на западния бряг обещаваше богата жътва, но тресавищата гъмжаха от комари и маларията беше честа гостенка през лятото.
След дългото пътуване Катрин беше изтощена до смърт, но упоритата, теглеща болка в гърба не й позволи да заспи. Отдавна усещаше тази болка, но смяташе, че е причинена от напрежението на пътуването. След като часове наред не можа да си намери място в леглото, тя стана, наметна един халат и се запъти боса към кабинета на Адам. Не беше много късно, но брат й си беше легнал. Катрин запали една свещ и разрови жаравата в камината.
После застана пред разпаления огън и се взря като безпаметна в трепкащите пламъчета. Не биваше да мисли за Джейсън! Колко зъл изглеждаше, каза си уморено тя. Но нима можеше да се очаква друго?
Само да не го обичах толкова, въртеше се в главата й постоянен рефрен.
Остра, режеща болка я изтръгна от нерадостните мисли. Преди да е успяла да си поеме дъх, дойде нов пристъп — по-дълъг и по-страшен от предишния. Нима е бебето, изплака безпомощно тя. Още е много рано, остава ми цял месец! Ала болката се повтори.
Катрин се довлече до един стол и седна на крайчеца, разтърсвана от нови силни болки. Потисна напиращия в гърлото си вик, стана от стола и тръгна към вратата. Олюля се и трябваше да се подпре на писалището. В този миг вратата се отвори с трясък и Адъм се втурна в стаята с пистолет в ръка.
— Кейт! Какво правиш долу? Помислих, че е крадец. Можех да те застрелям!
Катрин се вкопчи за ръба на масата и зачака болката да премине.
— Раждам — отговори след малко тя.
Адам се озова с два скока до нея и я вдигна на ръце. Хукна нагоре по стълбата, прескачайки по три стъпала наведнъж, и се разкрещя за прислугата.
Следващите часове преминаха в ужасен хаос. Ала Никълъс Сейнт Клер Севидж не закъсня да се появи на белия свят — той видя светлина само четири часа след като Адам бе отнесъл Катрин в спалнята й.
При раждането си Никълъс беше съвсем мъничък, но бързо си навакса и след четири месеца се превърна в напълно нормално дете. Заобиколен с грижи от изпълнена с любов майка, замаян от радост вуйчо и винаги готови да се притекат на помощ слуги, той от самото начало стана център на внимание в къщата.
След раждането Катрин просто разцъфтя. Усмивката й стана по-мека, движенията сигурни и самоуверени. Скоро възвърна предишната си стройност, само лицето й беше променено: то излъчваше зрелост, женственост и топлота.
Дори Адам беше възхитен от промяната, настъпила у сестра му, и не можа да откаже на молбата й тя и бебето да останат в къщата му. Двамата писаха на Рейчъл за раждането на първия й внук и сърдечно я поканиха да им дойде на гости в Начез. Катрин, която копнееше за майка си, беше щастлива, когато се получи писмо, в което Рейчъл ги уведомяваше за скорошното си пристигане.