Метаданни
Данни
- Серия
- Луизиана (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gypsy Lady, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ваня Пенева, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 75 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Xesiona (2009)
- Сканиране
- ?
Издание:
Шърли Бъзби. Циганката
ИК „Ирис“, 1998
Редактор: Христина Владимирова
Коректор: Виолета Иванова
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от Женя Г.)
7
Рано на другата сутрин Клив се запъти към циганския лагер. Той беше само на няколко мили от имението Браунли. Не беше трудно да се открие пъстрата смесица от опърпани шатри и ярко боядисани коли. Когато спря коня си, от другия край на лагера се чу цвилене и потропване на копита.
На пръв поглед, обитателите спяха дълбок сън. Не се мяркаше жива душа. Дори бездомните кучета, които обикновено се мотаеха между шатрите, се бяха свили под колите и спяха.
След малко от една шатра излезе старица със сиви кичури в гъстата черна коса и хвърли няколко сухи съчки в тлеещия огън. Докато я наблюдаваше, Клив се запита отвратено какво ли намираше Катрин в тези хора, та продължаваше да общува с тях.
Сигурно беше вдигнал някакъв шум, защото старицата бързо се обърна и се загледа към мястото, където беше застанал. Той излезе от сянката и черните очи на циганката се разшириха от изненада. Клив позна Рейна в същия миг, в който и тя него. Усмивката й угасна, блещукащите черни очи се присвиха, тя се изплю презрително в огъня. Държанието й раздразни Клив и той изфуча, без да си дава труд да бъде учтив:
— Къде е Катрин? Или, от мен да мине, къде е Тамара?
— Тамара спи, момко. Я, как си се издокарал! Ще почакаш малко, докато се събуди. — Тя спря за миг и после хитро прибави: — Или ти се ще да си поговориш малко с Мануел? Той е в колата оттатък. — Тя посочи с глава към една от колите и демонстративно му обърна гръб.
Клив стисна зъби и с мъка потисна напиращия гняв.
— Безсрамна стара вещица! — изсъска той. — Отдавна трябваше да ти прережа гърлото. — Скочи от коня и се запъти към колата, която му беше посочила Рейна.
Тъкмо когато спря пред нея, червената врата се отвори и на входа застана Мануел. Кожата му беше тъмна, черните очи искряха като скъпоценни камъни на усмихнатото лице. Изглеждаше в добро настроение, но усмивката му бързо изчезна и отстъпи място на недоволно смръщване. Веднага беше познал Клив.
— Какво искате? — изръмжа неприветливо той.
— Къде е Катрин или Тамара? — попита заповеднически Клив. — Знам, че е в лагера. Потърси я, веднага!
— Застанала съм точно зад теб, Клив. И тъй като тук си на моя земя, постарай се да проявиш малко повече учтивост, ако изобщо знаеш какво е това.
Клив се обърна и застина на мястото си. Нима това стройно момиче беше наистина Катрин?
Между сдържаната лейди, която беше срещнал в Лондон, и безгрижната млада циганка нямаше почти никаква прилика. Косата й висеше на дълги, разбъркани кичури, лицето й бе придобило диво, чувствено изражение, което не бе виждал никога досега. Носеше прости дрехи, тънка червена пола и къса блузка от жълт муселин. Виолетовите очи го наблюдаваха бдително и изразът им никак не беше приятелски. Заприлича му на котенце, което не може да се реши дали да нападне, или да избяга.
Клив се овладя и направи опит да се усмихне.
— Извинявам се — промърмори той. — Трябва да ти кажа нещо много важно, а Мануел… не пожела да ми помогне.
По лицето на Катрин се изписа страх.
— Какво е станало? — попита тихо тя. — Да не се е случило нещо с мама?
Загрижеността за майката беше добре дошла за Клив.
— Не — отговори неясно той. — Нищо не се е случило с Рейчъл… засега.
— Какво искаш да кажеш?
— Е, всички зависи от теб, скъпа моя. Предпочитам обаче да разговарям с теб на четири очи — това е частна работа и не е нужно да се разпространява в циганския лагер.
Катрин го гледаше недоверчиво. Мануел се приближи до нея и настойчиво заговори нещо на цигански.
Лагерът постепенно се събуждаше. Чуваше се дрънкане на тенджери, въздухът се изпълни с миризма на дим и пържена сланина. Зад колите се чуваха глухите гласове на мъжете, които хранеха добитъка. Внезапно Картин направи заповеднически жест с ръка и Мануел млъкна. Отговори му нещо на цигански, което, изглежда, го задоволи. Циганинът хвърли враждебен поглед към Клив и се скри зад колата.
Катрин остана неподвижна, загледана недоверчиво в неканения посетител.
— Е? — проговори след малко тя.
— Нека влезем в колата ти. Доколкото знам, баща ти е заповядал да я направят специално за теб.
— Наистина ли мислиш, че ще отида с теб някъде, където Мануел и останалите не могат да ни виждат? — попита спокойно тя. — Няма скоро да забравя какво се случи последния път, когато останахме сами. Освен това — прибави студено тя — Мануел се отдалечи само защото му обещах, че ще може да ме вижда.
Самодоволното настроение на Клив изчезна; погледът му стана леден и той я последва към малката полянка в края на лагера. Катрин се обърна към него и рече:
— Смятам, че се отдалечихме достатъчно. Е, какво е станало с мама?
— Всъщност — започна нервно той, — тя играе само второстепенна роля. Ако направиш онова, което ти кажа, никой няма да я обезпокои. Искам да ми набавиш един документ, който в момента е притежание на американец, отседнал в странноприемницата „При лисицата“.
— Да ти го набавя? — попита объркано Катрин.
Без той да забележи.
— Искаш да кажеш, да го открадна? Как ще го направя?
Клив извади от вътрешния джоб на жакета си лист хартия и устните му се разкривиха в злобна усмивка.
— Ако желаеш, ще ти дам да прочетеш това тук. Но предпочитам да ти разкажа съдържанието му. Майка ти е написала това писмо по време на войната с Наполеон и го е изпратила на братовчедка си във Франция. В Наполеоновата Франция! За съжаление освен обичайните женски глупости в него се съдържат и сведения за някакъв лейтенант Стермър, когото посетила заедно с други приятели.
Той направи кратка пауза, за да се наслади на положението. Катрин го гледаше, без да помръдне. Грозната му усмивка се засили, когато продължи:
— Рейчъл е била достатъчно глупава да спомене датата, на която лейтенантът е трябвало да се върне в армията — и дори името на кораба, с който е трябвало да се прехвърли във Франция! И това в писмо, изпратено в неприятелска Франция! И знаеш ли какво е станало? Скоро след като корабът отплавал, французите го потопили!
В душата на Катрин се надигна страшно подозрение. Но гласът й прозвуча равнодушно:
— Е, и?
— Като се има предвид всичко казано дотук, скъпа моя Катрин, е твърде възможно някой да се усъмни, че Рейчъл е шпионирала в полза на Наполеон и е издавала на французите движението на войските ни. Естествено ние и двамата знаем, че това не е вярно и че тук става въпрос за злощастна случайност. Но се питам дали и приятелят ми майор Уайт, който принадлежи към личната гвардия на Негово величество, би погледнал нещата по този начин?
Ако някога в сърцето на Катрин бяха съществували съмнения, че постъпва несправедливо с Клив — в този миг те се изпариха завинаги. В очите й блесна неприкрита омраза, но в действителност бе завладяна от дива паника. Едно беше ясно: писмото, което й бе показал, не биваше да попадне в ръцете на кралската гвардия. Дори ако Рейчъл успее да докаже невинността си, тя щеше да страда цял живот от злобните подмятания и слухове, които възникваха около всяко подобно разследване. Само при мисълта, че плахата, кротка Рейчъл ще бъде принудена да застане пред грубите армейски офицери, Катрин усети, че й се повдига. Това не биваше да се случи! По-добре самата тя да се изложи на опасност. Какво беше казал Клив? Да открадне някакъв документ? Побесняла от гняв, тя уетреми поглед в коварно ухиленото му лице.
— Само като те погледна, и ми става лошо — произнесе задавено тя. — Как се осмеляваш да ни причиниш това? Мислех, че обичаш Рейчъл. Как смяташ, дали аз ще те обикна поне малко след всичко, което ми причини?
Клив сви рамене.
— Да приемем, че унищожа това късче хартия. Ще се омъжиш ли за мен?
— Не бих се омъжила за теб, даже да беше единствения мъж на света! — изкрещя извън себе си Катрин.
— Виждаш ли! Аз обаче не крия, че искам да станеш моя, все едно доброволно или не. Щом не е възможно, ще те принудя поне да претърсиш стаята на онзи господин и да ми донесеш картата.
Катрин разбра, че е победена, поне за момента, и горчиво попита:
— Значи нямам друг избор, така ли?
Клив се засмя и пъхна в ръката й друг лист хартия.
— Това е план на етажа, където живее Джейсън Севидж. Ще се качиш по решетката за рози под този прозорец. — Той посочи обозначеното място в плана. — Слугата спи в задната стая. Трябва да си малко по-предпазлива, но няма от какво да се страхуваш. Точно след седмица Севидж е поканен на бал у граф Уотърфорд заедно с цялата ловна компания от Браунли. Дворецът на графа е доста отдалечен и Севидж ще се върне много късно. Имаш цяла вечер на разположение, но трябва да претърсиш основно всички стаи. — Клив направи кратка пауза. — Впрочем, не е нужно да го извършиш ти. Ако желаеш, изпрати Мануел.
Катрин поклати глава.
— Не мога да го изложа на опасност! Ще се справя и сама. Какво точно трябва да търся?
— Имам основания да смятам, че в багажа му е скрита карта или план на местност. Само това ме интересува.
— Каква е тази карта?
Клив се поколеба. Лицето му беше мрачно.
— И аз не знам. Предполага се, че картата съществува. Ако я намериш, ще я продам за значителна сума.
— Ами ако не направя нищо и ти кажа, че не съм я намерила? — попита Катрин.
— Надявам се, че не си толкова глупава. Веднага ще те разкрия, бъди сигурна в това! Ако забележа, че си играеш с мен, нищо няма да ме спре да унищожа Рейчъл. Не си прави илюзии, скъпа — ако пожелая, ще събера цял куп доказателства срещу майка ти. Познавам някои сръчни хора, които като нищо ще фалшифицират още няколко писма с компрометиращо Рейчъл съдържание. Не забравяй какво ти казах, Катрин! И размишлявай над предложението ми за женитба!
— Ти си свиня! — процеди през стиснати зъби девойката.
— Спести си ругатните. Ако продължаваш така, ще издам Рейчъл само за да ти дам добър урок.
Катрин го изгледа с омраза, но не каза нито дума повече. Клив продължи невъзмутимо:
— И внимавай да не оставяш следи в стаята на Севидж — дори да не намериш картата. Не искам да заподозре нещо. Възможно е онова, което търся, да е скрито в лондонското му жилище.
— Как да те уведомя, ако открия нещо? — попита делово Катрин.
Преди Клив да успее да отговори, двамата бяха стреснати от приближаващ се конски тропот. Когато Катрин се обърна и видя едрия, строен мъж, препускащ насреща им, сърцето й направи огромен скок. Позна го веднага и уплашено се запита дали и той ще я познае. Ала когато погледите им се срещнаха, в зелените очи нямаше и следа от прозрение. От вниманието на Джейсън не бе убягнало, че Катрин и Клив стояха много близо един до друг и очевидно се познаваха добре. Веднага предположи, че малката циганка му е любовница — поне засега. Защото само след миг в душата му не остана и капка съмнение, че скоро, много скоро прекрасното диво същество ще стане негово. За своя собствена изненада, той закопня за тази жена, както за никоя досега. Беше твърде красива, за да се хаби за мъж като Клив.
Катрин разбра какво означава този поглед и в продължение на един дълъг миг си пожела да остане насаме с него. Стресна се и побърза да прогони тази неканена мисъл. Как можа да изпита такова силно чувство към мъж, когото изобщо не познава? Не, това е невъзможно!
Беше благодарна на Клив, който я представи като Тамара. Не можеше да каже защо, но не искаше непознатият да разбере, че девойката пред него е лейди Катрин Тримейн. Ала когато Клив представи непознатия като Джейсън Севидж, тя потрепери с цялото си тяло — това беше човекът, чиито стаи трябваше да претърси!
Зелените очи на Джейсън уловиха изплашения й поглед.
— Май наистина трябва да се радвам, че приятелят ми Баримор ме доведе тук толкова рано сутринта — чу го тя да казва. — Иначе нямаше да имам възможност да се запозная с красивата ви приятелка.
Клив усети как го обзема луд гняв, фактът, че този мъж гледаше със спокойно предизвикателство Катрин и се възхищаваше от тялото й, го изпъдни с омраза и ревност. Не му убягна и фактът, че Джейсън упражняваше върху Катрин някаква странна привлекателна сила — това усили още повече гнева му, но той успя да се овладее и попита любезно:
— Какво ви води в циганския лагер?
Джейсън, който не откъсваше от Катрин изпълнен с възхищение поглед, отговори небрежно:
— Искам да видя конете им. Чух, че циганите отглеждали великолепни коне. Харис и Баримор са някъде ей там. — И той посочи към шатрите. — Те също оглеждат красивите… животинки. Баримор беше силно впечатлен от прелестите на една малка черноока вещица.
Беше повече от ясно, че мислите на Джейсън вървяха в същата посока, защото през цялото време очите му не се откъсваха от Катрин. Клив, разкъсван от ревност и омраза, отговори:
— Чакат ме на друго място, но съм сигурен, че Тамара с удоволствие ще ви покаже конете — ако все още се интересувате от тях. — Той хвърли зъл поглед към Катрин и прибави: — Ако не, тя ще се радва да ви услужи с каквото искате.
Катрин беше напълно объркана. Когато осъзна значението на злобната забележка, страните й пламнаха. Нещо в този американец я възхищаваше и същевременно я предупреждаваше да се пази. Прибързаното оттегляне на Клив също не й помогна да се освободи от смущението. Остана сама с Джейсън и макар че преди няколко минути желаеше точно това, сега се почувства несигурна. Прехапа долната си устна, опитвайки се да овладее бурята, бушуваща в сърцето й. Чувстваше се безпомощна, откъсната от всичко, което й беше близко и скъпо. Само продължаваше да се взира като замаяна в лицето на непознатия мъж.
— Доволна ли си? — попита той. — Огледа ме толкова внимателно, че със сигурност ще ме познаеш и след сто години.
— Простете ми, сър — отговори смутено девойката. — Не биваше да ви гледам така, но никога не бях виждала американец.
Джейсън я изгледа остро, но виолетовите очи бяха въплъщение на невинността.
— Е, добре — промърмори той. — Видя ме, а сега ме заведи при конете или при човек, който може да ми каже нещо повече за тях. — После протегна ръка, вдигна меко брадичката й и добави: — По-късно ще се позанимая и с теб, скъпа, но сега е ред на конете. — Той я хвана за раменете, плесна я приятелски по задничето и се провикна: — Марш в лагера!
Катрин беше толкова объркана, че не се възпротиви. Не мина много време обаче и бунтовническият й темперамент се пробуди. В сърцето й се надигна луд гняв. Какъв дързък, надменен тип, каза си ядосано тя. Заслужава да му дам добър урок. Може би Мануел ще успее да му пробута отвратителната кранта, която наскоро бе спечелил на зарове. Конят изглеждаше чудесно, но нямаше никаква издръжливост. Колко глупав щеше да изглежда мистър Севидж, ако успееха да му го продадат!
Катрин го представи на Мануел и прибави на цигански:
— Опитай се да му предложиш новия кон, Мануел. Нали знаеш, онзи прекрасен кестеняв жребец, който не издържа на препускане. И поискай висока цена!
Тя удостои стройния, тъмен мъж до себе си със сладка усмивка и понечи да се отдалечи, когато чу строгия глас на Джейсън:
— Смятам, че е неучтиво да използвате чужд език в присъствието на други хора. Самият аз правя това само когато съм приготвил на събеседника си неприятна изненада.
Коравите зелени очи и непроницаемата усмивка я накараха да замръзне на мястото си. Докато търсеше какво да му отговори, Джейсън продължи:
— Сигурен съм, че ти никога не би направила такова нещо, особено ако някой е в състояние да ти предложи толкова много. — Той посегна към блестящата черна къдрица, която беше паднала на рамото й; косата се уви около ръката му като жива. Усмивката му беше странна, когато обясни: — Аз наистина мога да ти предложа много повече от Клив, повярвай. Готов съм да ти дам всичко, което поискаш. Ти си възхитително същество, малка моя. Стани моя любима и нищо няма да ти липсва. Освен това няма да те деля с други, както очевидно прави Пендълтън. Затова не ми играй разни глупави игрички.
Катрин стоеше като закована на мястото си; след малко от гърлото й се изтръгна дрезгав вик, тя се обърна и се отдалечи с гордо вдигната глава, потискайки с мъка желанието да го цапардоса през подигравателното лице. Изрече всички ругателства, които беше слушала от циганите, макар че вече беше твърде късно. Продължаваше да изброява отвратителните качества на Джейсън, когато влезе в колата си.