Шърли Бъзби
Циганката (11)

9

Когато се отдалечи достатъчно от лагера, Катрин отклони коня от пътеката и препусна в галоп през храсталаците. Шеба отметна глава назад и се понесе в лудо, на пръв поглед безконтролно темпо през полята.

Катрин, прекрасна стройна фигура върху великолепно младо животно, не правеше опити да удържа коня си. Тя се беше сляла с него и се бе отдала изцяло на насладата от лудото препускане. Дългата й черна коса се вееше свободно и се заплиташе в буйната конска грива. Завладяна от топлото, силно движение под нея, тя не обърна внимание на ездача, който бавно я настигаше. Внезапно зад гърба на Шеба изцвили кон. Катрин усети как кракът на другия ездач закачи нейния. Чуждият кон се приближи плътно до Шеба. Корава, мускулеста ръка я сграбчи за кръста и без усилия я вдигна от седлото. После я метна като чувал с брашно напреки на коня. Зави й се свят. Нямаше сили дори да се помръдне, само се опитваше да проумее какво става с нея. Кръвта нахлу в главата й, която се мяташе насам-натам, чуждото седло притискаше болезнено корема й.

Постепенно непознатият ездач забави темпото и насочи коня си към края на гората, където течеше бистър поток. Спряха на малка полянка, мъжът скочи от коня и Катрин отново усети желязната ръка, която доста грубичко я изправи на крака. Замайването премина. Пред нея стоеше мъжът, причинил й толкова неприятности тази сутрин! Кой друг би могъл да бъде, каза си ядно тя. Пак този Джейсън Севидж!

— Всичко наред ли е? — попита тихо американецът.

— Какво означава това? — изсъска тя, съвсем не както подобаваше на една дама.

Загрижеността изчезна от лицето му. Отговорът прозвуча сухо.

— Доколкото разбирам, страхът не е навредил на темперамента ти.

— Какъв страх? — изкрещя сърдито тя.

— Е, може да съм се лъгал. Като те видях, реших, че конят е полудял. Помислих, че ще е най-добре да те смъкна от гърба му.

— Да не сте решили да си поиграете на джентълмен? — изфуча тя. — Очевидно ролята е непривична за вас.

Мъжът се облегна на едно грапаво стъбло и небрежно отбеляза:

— Вече съм сигурен, че ще ми достави голямо удоволствие да те опитомя, малката. Клив Пендълтън е твърде кротък за фурия като теб. Ние двамата сме по-буйни.

Катрин го изгледа със святкащи от гняв очи.

— Глупав, надут пуяк! — отвърна задавено тя. — Наистина ли смятате, че ще ви стана любовница, само защото сте го поискали?

Внезапно Джейсън изостави небрежната си поза и я дръпна в обятията си. Затвори устата й с дълга, дръзка целувка, която разруши без остатък детинските й, романтични представи за любовта между мъжа и жената.

Притисна я до себе си и тя почувства твърдите мускули на краката му. Целувката ставаше все по-страстна, ръцете му се плъзнаха собственически по гърба й и се сключиха около твърдото малко задниче. Когато мъжът притисна още по-силно до себе си непротивящото се тяло, Катрин усети как твърдата му мъжественост се трие в бедрата й. Двамата се отпуснаха на тревата с преплетени едно в друго тела, преизпълнени с чувствено очакване. Джейсън развърза връзките на блузата й и нежното докосване на пръстите му я опари като огън. Нежността на мъжа правеше всяка съпротива невъзможна, а някъде дълбоко в себе си Катрин знаеше, че няма желание да го отблъсне. Искаше това сладко мъчение да продължава още и още. Той правеше всичко, за да отговори на желанията й. Полегна върху нея, притисна бедрата й с крак и впи устни в меката извивка на врата й. Устата му остави пареща следа по меката й кожа. Когато зацелува гърдите й и плъзна ръце надолу по тялото й, Катрин престана да мисли и се надигна срещу него. Той вдигна полата й и започна да милва разголените бедра. Пареща, но сладка болка я накара да се притисне до милващата му ръка, сладостният й стон заглъхна в страстната му целувка.

Някъде много отдалеч, от тъмните ъгли на съзнанието, в главата й проникнаха сигнали за опасност. Макар да беше напълно объркана, Катрин се опита да го отблъсне. Но мъжът само тихо се изсмя и отново посегна под полата й. Ръката му погали дългото бедро и се отправи по-нагоре. Изведнъж я обзе ужасяваща увереност, че това може да завърши само по един начин, и тя отново се опита да се изтръгне от прегръдката му. Отчаянието й даде сили. Когато Джейсън вдигна глава и тя прочете в очите му, че е решен да отиде докрай, бе обзета от дива решителност да не се поддаде на изкушението. Претърколи се настрана, скочи на крака и устреми гневен поглед него. Гърдите й се повдигаха и спускаха неравномерно.

Джейсън се хвърли напред, но Катрин отскочи със задавен писък. Тогава мъжът се изправи с едно-единствено гъвкаво движение. Изгледа я с присвити очи и презрително попита:

— Колко? Искам да чуя какво ще ми струва благоволението ти. Може би искаш да ти купя собствена карета? Да те отведа в Лондон? Или в Париж?

— Па… Париж…? — заекна безпомощно Катрин, не вярвайки на ушите си. Нима наистина беше готов да пропилее куп пари, само за да притежава едно напълно непознато момиче? Джейсън схвана въпроса й като съгласие, посегна отново към нея и прошепна:

— Съгласен съм. Ще те отведа в най-хубавия хотел на Париж.

Катрин отствпи крачка назад. Не биваше да му позволява да я вземе отново в прегръдките си. Ако го направеше, тя нямаше да намери сили да се възпротиви.

Джейсън посегна отново към нея, но този път се натъкна на светкавично извадения й нож. Острието остави дълбока следа на ръката му. Той изруга, отстъпи две крачки назад и изгледа невярващо кръвта, която капеше от порязаното място. Очите му се вледениха. Обърна се към момичето, което конвулсивно стискаше малкия нож, като тигър, готов за скок.

И Катрин разбра, че играта е изгубена. Единственият й шанс беше да избяга. Хукна като подгонена сърна, все по-навътре и по-навътре в гората, молейки се отчаяно натрапникът да не я последва.

Ала Джейсън нямаше намерение да я остави да се отърве толкова леко — все пак проклетата малка вещица го беше ранила! Втурна се като светкавица подире й и само след няколко метра ръцете му я стиснаха като в железни клещи. Вдигна я във въздуха и не я пусна, колкото и да се извиваше и блъскаше Катрин. Завъртя я в кръг, после я сложи на земята и с жестока лекота изви ръката й на гърба. Без да обръща вниманите на писъците й, изтръгна ножа от безжизнените й пръсти и го запрати надалеч.

— Ти си била същински дявол! — изшиптя той. — Можеше да ме убиеш с тази играчка! Каква игра играеш? Знаеш ли, че много ми се иска да ти извия врата?

Целият гняв и страх, насъбрал се в сърцето на Катрин, избухна в един миг. Тя замахна сляпо и му залепи оглушителна плесница със свободната си ръка. Плясъкът стресна и двамата и те застинаха неподвижни.

След малко Джейсън вдигна здравата си ръка и я зашлеви с длан през лицето. Гласът му прозвуча ледено:

— Не го прави още веднъж, скъпа моя! Може би по-късно ще ти позволя да правиш с мен всичко, което ти е приятно, но те предупреждавам, че няма да търпя нахалството ти.

Болката и унижението извикаха сълзи в очите й. Тя обърна глава настрана, защото не искаше омразният мъж да види страданието й. Сложи ръка на устата си, за да спре треперенето й, и сълзите закапаха по нея.

Внезапно гневът на Джейсън отлетя. В сърцето му трепна почти плахо желание да я утеши. Той я притисна нежно до себе си, меката й коса помилва брадичката му и лицето му се озари от странна усмивка. С глас, в който се примесваха ирония и съжаление, Джейсън заговори:

— Тамара, Тамара, какво да правя с теб, малката ми? Усмихваш се подканващо, позволяваш да те целуват, а накрая ме заплашваш с нож! Сега пък отново лежиш мека и покорна в обятията ми…

Катрин скри глава на широките му гърди и притисна нос до бялата риза. След малко вдигна мокрото си от сълзи лице и го изгледа нарезбиращо. Беше сигурна, че мъжът ще се възползва от безпомощността й и ще продължи започнатата игра. Но ръцете, които я бяха обгърнали, вече не я плашеха, нито я насилваха.

Джейсън я пусна, сложи ръка на рамото й и я поведе обратно към полянката, където пасяха конете. Изми раната в студената вода на потока, после намокри ленената си кърпичка и попи следите от сълзи по лицето й. Учудването й беше безгранично, когато накрая завърза блузата й. Колко ли ще трае тази невероятна нежност, помисли си с копнеж Катрин.

Когато заговори, усмивката му беше чаровна.

— Е, скъпа? Ще започнем ли отначало?

Преди Катрин да е успяла да събере мислите си, той направи дълбок поклон.

— Позволете да ви се преставя: Джейсън Севидж от Луизиана, дотолкова развълнуван от прелестта ви, че забравил всяка разумна мисъл.

Като видя плахата усмивка, озарила лицето й, в сърцето му се надигна топлота. Вече му беше по-лесно да продължи речта си:

— Трябва да помоля за извинение, че се проявих като последен грубиян, но ние от Луизиана сме си нетърпеливи по природа, а и красавица като вас е в състояние да накара всеки мъж да забрави добрите си маниери. Един-единствен поглед в милото ви личице и всички ще се съгласят с мен! — След малко прибави с едва забележима ирония: — Освен това ние, американците, сме доста изгладнели…

Сега, когато прекрасните виолетови очи не го гледаха с трудно удържан гняв, Джейсън бе обзет от чувството, че вече е виждал някъде това момиче или че то много му прилича на някого. За съжаление не можа да си припомни, на кого и побърза да забрави странната мисъл.

Катрин вече беше започнала да се чувства сигурна, когато той отново я уплаши. Улови ръката й и меко я привлече към себе си. Усмивката му беше омайваща.

— Мисля, че е време да поговорим и за други неща, нали? — Устните му помилваха челото й. — Кога ще дойдеш при мен, миличка?

— Какво искате да кажете? — заекна тя.

— Искам да кажа, че може би се нуждаеш от известно време, за да обясниш на Клив Пендълтън, че си си намерила нов покровител. Горя оъ нетърпение да задълбочим познанството си.

Джейсън не оцени правилно страха, изписал се в очите й, и продължи тихо:

— Аха… Виждам, че няма да ти е лесно да скъсаш с Клив. Аз ще уредя това вместо теб, не се бой. Остава ти само да събереш багажеца си и да се явиш в странноприемницата „При лисицата“.

— Кога? — попита задавено Катрин. Този въпрос й се стори най-безопасен.

Мъжът се усмихна и зъбите му блеснаха.

— Утре вечер. Дотогава ще съм подготвил всичко за твоето пристигане.

Безкрайно учудена на себе си, Катрин трябваше да признае, че не бърза да избяга от прегръдката му. Искаше да остане още дълго с него, да усеща устните му върху своите, да се забрави в обятията му. Изглежда, Джейсън беше отгатнал какво става в сърцето й, защото в следващия миг я притисна с все сила до себе си, затвори с безмилостна твърдост полуотворените й устни и я зацелува като умиращ от жажда.

Не знаеха колко време е минало, когато Джейсън я пусна.

— Не ме изкушавай, Тамара! — прошепна дрезгаво мъжът. — Не съм свикнал да чакам, когато пожелая някоя жена. Върви си, ако не искаш да те взема още сега!

Тези думи и почти сърдитият израз на лицето му я изтръгнаха от опиянението, което я бе завладяло. Катрин осъзна, че беше много близо до пълното отдаване, и се изтръгна рязко от ръцете му. Затича се към коня си, без да поглежда назад. Каква глупачка беше! Заслужаваше да я вземе насила! Та тя се държа направо предизвикателно!

Беше твърде заета да се самообвинява и не забеляза, че Джейсън върви по петите й. Едва не изпищя, когато ръката му я вдигна без усилия на седлото. Щом я настани удобно, той сложи ръка на бедрото й и властно нареди:

— Вече за нищо не се тревожи, малката ми. Аз ще уредя всичко и скоро двамата ще се наслаждаваме на страстта си. Утре вечер те чакам в странноприемницата. Ще кажа на собственика, че идваш по моя покана. — Зелените му очи обходиха жадно тялото й. — Не е нужно да носиш дрехи — отбеляза небрежно той. — Аз ще ти накупя много красиви неща. — Ухили се и добави: — Макар да се съмнявам, че през първите дни ще са ти нужни много дрехи.

Катрин понечи да отговори, но Джейсън плесна Шеба по задницата и кобилата полетя в галоп.

Катрин измина целия път до лагера в буйно препускане, сякаш искаше да си счупи врата. След няколко минути вече търкаше гърба на запотената Шеба, потънала в мислите си. Погрижи се за коня и тръгна да търси Рейна. Намери я в компанията на приятелката й Илона недалеч от фургона й.

Илона беше една от най-грозните и най-възрастни жени в лагера. И на млади години не беше красавица, а и животът се бе отнесъл неблагосклонно към нея. Преди години беше загубила едното си око в бой с ножове и криеше грозната дупка с мръсна черна превръзка. Нищо обаче не можеше да скрие дълбокия, тъмно оцветен белег, който пресичаше хлътналата й буза и широкото чело чак до корените на косата. Илона се ухили приятелски на Катрин и в устата й зейнаха огромни дупки. Повечето зъби бяха изпочупени или изгнили. Катрин харесваше Илона. Усмихна се и преседна до двете жени.

Скоро Илона стана да си върви. Очевидно беше разбрала, че девойката иска да остане насаме с Рейна. Едва се беше отдалечила, когато Катрин заговори:

— Тази сутрин беше права. Опасно е да обикалям наоколо без слуги. Все едно дали ми харесва или не, време е да престана да си играя на циганка.

Рейна я погледна учудено, но Катрин продължи решително:

— Нанеси се в моя фургон. Подарявам ти го. Щом пренесеш нещата си, вече няма да посмея да променя решението си.

— Ами сватбата? Тамара ли ще ни гостува или лейди Тримейн?

Катрин въздъхна потиснато. Беше забравила, че след два дни ще се състои сватбата на Золтан и Санчия. А толкова се радваше на предстоящото празненство… Погледна дяволито Рейна и направи гримаса.

— Ще дойда на сватбата като Тамара. За последен път — каза твърдо тя и стана, за да избегне възраженията на циганката.

Когато след малко срещна отново Илона, бе осенена от великолепна, направо дяволска мисъл. Спря и заговори със старицата. Очите й святкаха злобно. След като се разбра с Илона, се отдалечи, усмихвайки се по начин, който не предвещаваше нищо добро за Джейсън Севидж.