Шърли Бъзби
Циганката (18)

16

Когато най-после пристигнаха в ергенската квартира на Джейсън на улица „Сейнт Джеймс“, Катрин беше премаляла от умора. Вече дори не правеше опит да проумее случващото се. През изминалите двадесет и четири часа бяха станали толкова ужасни неща! Джейсън й донесе нещо за ядене, после отново я съблече гола, излезе и заключи след себе си вратата.

Младата жена се надигна и с угаснали очи огледа тясната таванска стая. Стените бяха голи, в един ъгъл бяха струпани няколко бали слама, покрити с груби одеяла. Раздрънкан скрин, върху който бяха оставени кана и леген за вода, съставляваше цялата мебелировка. Объркана и уплашена, Катрин оглеждаше мрачното помещение, осветено само от сребърен лунен лъч, който се бе промъкнал през мръсните прозорци. След известно време студът я накара да се свие върху сламеника и да се загърне с одеялата. Остана дълго така, загледана с празни очи в мрака.

Шок, разкаяние, невяра и страх я бяха приковали с железни вериги към студената стена. Главата й безсилно се отпусна върху гърдите. Защо й трябваше да търси онази проклета карта? Ето че попадна в капан.

Изумлението, което прочете в очите на Том Харис, я накара да осъзнае цялата безнадеждност на положението си. Можеше само да се надява, че той ще мълчи.

От гърлото й се изтръгна задавено хълцане и тя скри лице в ръцете си.

— О, Рейна, Рейна! — изплака тя. — Защо не те послушах? Защо трябваше да си играя с огъня?

Тя не знаеше колко време е плакала, но когато сълзите й най-после пресъхнаха, бе обзета от нова надежда. Може би имаше някакъв изход — трябваше само да го потърси. А щом го намереше, Джейсън Севидж щеше да съжалява горчиво за наглостта си! Тя щеше да го унижи и да го унищожи, дори ако трябваше да пожертва живота си за осъществяването на тази единствена цел. Крехката надежда я успокои и тя потъна в дълбок сън без сънища.

Събуди се късно следобед. Почувства се учудващо добре, защото не бе забравила плановете за отмъщение. Първата стъпка към осъществяването им беше бягството. Уви се с едно от одеялата, напръска лицето си с вода и се постара да приведе в ред косите си. После огледа внимателно таванската стаичка, надявайки се, че през нощта е пропуснала някой предмет, който можеше да и бъде от помощ.

Единствените възможности за бягство бяха вратата и малкият прозорец високо над главата й. Вратата беше от масивен дъб и здраво зарезена отвън. В пристъп на бесен гняв Катрин я изрита с все сила, но единственият резултат беше, че се сдоби със синина на крака. После свали каната и легена от скрина, придърпа го към прозореца и се покатери върху него.

Беше толкова вдълбочена в усилията си да отвори прозореца, че внезапното отваряне на вратата я стресна до смърт и тя за малко не се строполи на пода. Джейсън влезе, понесъл голяма сребърна табла с храна. Той затвори вратата с добре прицелен ритник, остави таблата на сламеника и ухилено я огледа. След малко попита подигравателно:

— Да не те е уплашила някоя мишка? Или очакваш наводнение?

Без да го удостои дори с поглед, Катрин скочи от скрина и приседна на сламеника, непреодолимо привлечена от апетитните ястия върху таблата. Трябваше да положи огромни усилия, за да не се нахвърли като диваче върху храната. Принуди се да дъвче бавно и се наслади на всяка хапка, сякаш й беше последната. Скръстил ръце пред гърдите си, Джейсън се бе облегнал на стената и я наблюдаваше.

Катрин преглътна последния залък и хладно попита:

— Колко време възнамерявате да ме държите затворена?

— Докато овладееш добрите маниери, скъпа моя! — отговори мъжът и комично извъртя очи.

Ръцете й се свиха в юмруци.

— Не се ли смущавате поне малко от факта, че се отвращавам от вас? Че ни най-малко не ми харесва да бъда ваша любовница?

— Разбира се, че не! — изсмя се той. — Не проумяваш ли, че това те прави още по-интересна? Ти не си като останалите от рода си.

Като забеляза смаяното й лице, Джейсън благоволи да обясни:

— Първо положи големи усилия да вдигнеш цената си, после изпрати в леглото ми онази дърта вещица. През цялото време се държеше като любовница на Клив Пендълтън, а се оказа девствена! Прерови вещите ми и се опита да ме излъжеш, че си търсила пари, а не докосна златото, което беше оставено на масичката. Веднага бих се почувствал привлечен от подобна противоречивост, дори и да не те намирах извънредно изкушаваща.

Катрин отмести очи, защото не издържаше да гледа в присмехулното му лице. Боеше се, че ще загуби самообладание, и втренчи поглед в нервно потръпващите си ръце. След известно време попита предпазливо:

— Ако ви кажа какво съм търсила, ще ме пуснете ли да си отида?

Джейсън понечи да излъже, за да я успокои, но после ядно изрева:

— Не!

Внезапно забрави небрежната поза, издърпа я от сламеника, стисна я в обятията си и затвори устата й с жадна, груба целувка. Катрин напразно се съпротивляваше срещу сладостните тръпки, които пронизаха тялото й. С едно-единствено умело движение Джейсън издърпа одеялото, което прикриваше голотата й. Катрин положи огромно усилие да потисне напиращото желание и заблъска с юмруци по гърба му.

— Е, добре, тогава няма да изпиташ удоволствие — изръмжа мъжът, хвърли я на сламеника, разтвори краката й и я взе брутално, без да го е грижа дали й причинява болка.

През цялото време той не я изпускаше от ръцете си, взираше се като омагьосан в очите й и дори не трепна, когато ноктите й одраха лицето му. Мекото тяло, което се вдърви под неговото, не му достави наслада, затова побърза да се изправи и изръмжа:

— Ще трябва да се примириш с положението си, малката. Ще те задържа, защото всеки ден откривам по нещо ново в теб.

Без да се трогне, той проследи мъчителните й опити да се изправи. Катрин го изгледа с насълзени очи и простена:

— Мразя ви, Джейсън Севидж! Един ден ще си разчистя сметките с вас, даже ако трябва да чакам сто години.

По лицето му пробяга усмивка.

— Мрази ме колкото си щеш, мила моя. Това не ме интересува ни най-малко. Никога не съм искал любов от теб. Но бъди уверена, че винаги мога да си взема онова, което искам.

Младата жена се надигна с вкаменено лице, уви се в грубото одеяло и отвърна:

— Направихте го и сега ви моля да си вървите.

— Всъщност, аз дойдох при теб по съвсем друга причина, котенце — усмихна се той. — Исках да те уведомя, че заминаваме за Париж. Пиер ти е приготвил банята, дрехите също са готови. Тръгваме веднага щом се облечеш.

Катрин застина като ударена от гръм. Джейсън не прецени правилно израза на лицето й и нежно повдигна брадичката й.

— Знам, че не успя да си отпочинеш след вчерашното бързане. Но те уверявам, че щом пристигнем в Париж, ще ти дам възможност да се възстановиш. Възнамерявам да наема някое усамотено жилище извън града. Ще ти купя най-красивите рокли и всичко, каквото пожелаеш.

Липсата на въодушевление започна да го ядосва.

— Побързай! — извика ядно той. — Нали още в началото ти обещах пътуване до Париж! Не се ли радваш, че удържах думата си?

Единственият отговор беше принудена усмивка. Джейсън махна с ръка и нетърпеливо я поведе надолу по стълбата. Слязоха в спалнята, където тя се изкъпа и облече, а той през цялото време я подканваше да бърза. Най-после седнаха в каретата му и препуснаха към пристанището на Дувър.

Пролетният ден беше великолепен. До здрачаване оставаха още няколко часа и докато великолепните врани жребци препускаха по равния път, Катрин забрави нещастните обстоятелства около пътуването и започна да се наслаждава на напъпилите дървета отстрани, облени от топлите лъчи на слънцето. Часовете минаваха, настъпи нощта. Катрин прогони надалеч лошите мисли и страхове; бе започнала да се примирява със съдбата си и мъчителното напрежение на първите дни изчезна. Трябваше само да изчака удобния случай и непременно щеше да избяга от този затвор…

Това привидно спокойствие я напусна едва когато на разсъмване се качиха на борда на кораба, който трябваше да ги отведе във Франция. Катрин бе разтърсена от дива паника. Ако сега не успееше да избяга, никога вече нямаше да бъде свободна. Ала Джейсън просто я вдигна на ръце и я отнесе в кабината си. Остави я на леглото и веднага излезе, като не забрави да заключи след себе си. Катрин се огледа безпомощна в тясното помещение. Отново беше попаднала в капан. Е, този път поне не ме съблече, каза си гневно тя.