Шърли Бъзби
Циганката (13)

11

Когато се прибра в стаята си, Джейсън учудено установи, че минава полунощ. Странноприемницата вече спеше, когато той се изтегна в удобното меко кресло и се загледа в догарящата жарава в камината. До креслото имаше мраморна масичка, върху която беше поставена пълна до половината кристална гарафа с бренди. Джейсън напълни чашата си и я изпи на един дъх. После се надигна и започна да обикаля стаята като затворен в клетка тигър. Внезапно се ухили. Ето го решението на въпроса — трябваше му жена! Съблече се набързо, разрови шкафа с дрехите и намери онова, което беше взел със себе си в Европа въпреки енергичните протести на Пиер: траперско облекло от изстъргана сурова кожа и меки мокасини.

Измъкна се от странноприемницата безшумен като индианец. Само след минута беше навън и трепереше от мразовития въздух. След още една минута се озова в обора. Какъв конекрадец щеше да излезе от него!

След още няколко минути враният му жребец вече галопираше по селския път към имението Браунли. Джейсън спря малко преди да достигне целта си, привърза коня за едно дърво и заобиколи внимателно къщата. Търсеше един определен прозорец. Когато го намери, се улови за дебелите клони на бръшляна, които се бяха вкопчили здраво в мазилката на къщата, и с лекота се покатери по тях. Прозорецът беше полуотворен. Джейсън знаеше, че Елизабет не го очаква, но беше уверен, че младата дама обича чистия въздух. Усмихна се доволно, прехвърли се вътре и се скри зад дебелите завеси, които стигаха до пода.

Елизабет, която се приготвяше да си ляга, носеше прозрачно морскозелено неглиже, което повече разкриваше, отколкото скриваше пищното й тяло. Разпуснатата коса с цвят на узрели орехи беше разпиляна на буйни вълни по белите рамене и камериерката я разресваше. Когато гледката в огледалото започна да й омръзва, младата жена отправи поглед към прозореца на разкошната спалня. Внезапно очите й се разшириха от ужас. Бе открила лицето на Джейсън, който надникна иззад завесата, и едва не се издаде. Като разбра, че го е видяла, той й намигна съзаклятнически. В този момент момичето направ движение назад и завесата веднага се затвори.

— Стига толкова за днес — нареди строго Елизабет. — Престани да ме скубеш и си върви. И не желая никой да смущава съня ми.

Момичето изпусна четката, уплашено от гнева на господарката си. Но Елизабет Маркъм си беше такава — нито една дума на благодарност, нито пени бакшиш. Истерична коза! — каза си сърдито камериерката и побърза да излезе от стаята. Едва успя да затвори вратата, когато ключът се превъртя в ключалката.

Елизабет се обърна бавно и полите на халата разкриха стройните й крака. Ръката й беше още на бравата. Тя се облегна с въздишка на тъмната дървена рамка, която подчертаваше още повече копринения блясък на косата й. Джейсън излезе от прикритието си и закрачи към нея. Чувствените й устни се разтегнаха в доволна усмивка.

Мъжът спря на крачка пред нея и впи възбуден поглед в прекрасното и тяло.

Четвъртитото деколте беше дълбоко и едва скриваше тъмните зърна на гърдите й. Тънката коприна правеше стройната снага още по-прелъстителна. В очите му проблесна жадна искра. Елизабет се засмя доволно и предизвикателно попита:

— Харесва ли ти това, което виждаш?

Вместо отговор, той протегна ръка и привлече към себе си топлото й тяло. Тънката кожа на панталона не можеше да прикрие напиращото му желание. Като погледна в коравото мъжко лице, Елизабет откри, че усмивката му е изчезнала. Изражението в очите му предизвика сладостни тръпки по цялото и тяло. Джейсън се приведе и целуна топлите й, очакващи устни. После, без да пуска устата й, я отнесе на леглото. Положи я внимателно върху меките завивки и започна да я съблича. Първо свали корсажа и замилва пълните гърди. Устните му се плъзнаха към тъмните връхчета, после отново се впиха в устата й и Елизабет сякаш заплува в море от блажено очакване. Нощницата й беше захвърлена небрежно на килима, ръцете му се плъзгаха с нарастваща възбуда по коприненомеката й кожа.

След малко Джейсън се съблече и полегна до нея. Тя се притисна до него, сгуши се в силните му ръце и простена от удоволствие, когато навлезе в нея. Този път тласъците бяха бавни и доведоха насладата почти до непоносимост. Елизабет помисли, че няма да издържи, започна да плаче и да се моли. Тялото й отговаряше на всяко движение и двамата се носеха по буйните вълни на удоволствието.

След това дълго лежаха един до друг, уморени и доволни. Тя милваше с копринената си коса коравото му рамо, докато неговите пръсти се плъзгаха лениво по гърдите й.

— Нахалник! — прошепна дяволито тя. — Идва и се промъква през прозореца! Прекрасно е, че си толкова дързък!

Джейсън я изгледа развеселено. В леглото Елизабет беше несравнима — и почти толкова опитна, колкото самият той. Имаше късмет, че не прилагаше разни кокетни трикове, за да го хване на въдицата си. Той се прозина и сложи ръка върху очите си. Елизабет се облегна на лакът и плъзна пръсти по тялото му. За първи път откри златната гривна на рамото му.

— Какво е това? — смая се тя.

Джейсън хвърли небрежен поглед към старинния накит й отговори:

— Просто украшение, което обичам. Защо?

Елизабет сви рамене.

— Само така — прошепна тя. — Бях любопитна. Необичайно е мъж да носи такова нещо и реших, че има някакво особено значение. Сигурно ти е подарък от някоя жена?

Джейсън я изгледа развеселено и се изсмя.

— Джентълменът не издава своите тайни.

Отговорът не й хареса, затова побърза да смени темата.

— Не мислиш ли, че аз съм по-добра от циганката на Клив Пендълтън? — попита закачливо тя.

— Тъй като не съм спал с циганката на Клив Пендълтън, както я нарече, не мога да ти дам отговор.

Тези думи също не й се понравиха, тя изкриви устни и изхленчи:

— Тогава какво си правил цял следобед в циганския лагер?

Джейсън въздъхна. Защо жените толкова обичаха да клюкарстват? Обърна се по корем и отговори кратко:

— Купувах коне.

— Но това е смешно, скъпи! Да вярвам ли на думите ти?

— Все ми е едно вярваш ли или не. Казах ти истината, а ако тя не ти харесва, не мога да променя нищо.

Елизабет беше достатъчно мъдра да изостави и тази тема и се сгуши в него.

— Какво всъщност ти наговори Пендълтън? — попита любопитно Джейсън.

— Само, че си бил запленен от прелестите на Кат… исках да кажа на Тамара.

— Защо го е разказал точно на теб? — попита замислено Джейсън.

Елизабет избухна в нервен смях.

— Клив Пендълтън е от хората, които изпитват удоволствие да настройват приятелите си едни срещу други. Знаеше, че ще ме ядоса, затова го направи. — Тя го целуна по устата и промърмори: — Аз съм много ревнива.

— Познаваш ли добре Пендълтън? — Небрежно пошепнатият въпрос беше сигнал за тревога. Студеният поглед на зелените очи също не можа да я успокои. Ала само след миг Елизабет изпита неудържимо задоволство — Джейсън я ревнуваше!

— Всеки познава Клив Пендълтън, скъпи. Можеш да го срещнеш у всички по-известни аристократични семейства — отговори меко тя и обви с ръце врата му.

— Бил ли ти е любовник?

— Не ставай смешен! — раздразни се тя. — Беше кръщелник на чичо ми и се познаваме от деца. Нямаш основания да ми задаваш този въпрос — освен ако не ме ревнуваш.

— Не съм ревнив, cherie, просто проявявам любопитство.

— Защо? — попита кратко тя.

— Защото Клив се интересува твърде очебийно от мен и делата ми. Това ме прави любопитен.

— О, нима някойх в състояние да прозре човек като Клив! Трябва ли сега да говорим за него? И без това създава само неприятности.

— Права си, мила — засмя се Джейсън. — Само да знаеш колко си права!

— Какво означава това?

— Тази вечер непрестанно се опитваше да ме постави в затруднено положение. Едва успях да се измъкна.

— Но ти не се опитваше да се измъкнеш. Ти си го предизвикал! — провикна се възбудено Елизабет. В следващия миг й се дощя да си отхапе езика. Ама че я свърши!

— Така значи — промърмори хладно Джейсън. — Аз съм го предизвикал. Откъде знаеш? Пак ли от Пендълтън? Изрично се споразумяхме дамите да не узнаят нищо.

Елизабет прокле ядно Клив и вечните му интриги, но се постара да изобрази на лицето си изкусителна усмивка.

— Джейсън! — оплака се глезено тя. — Нима дойде при мен, за да задаваш глупави въпроси? Ако е така, можеш веднага да си тръгнеш.

— Да ме прогониш само заради любопитството ми? Не ми се вярва — отговори през смях мъжът и целуна полуотворените й устни. Този път не си направи труд да бъде нежен, а я взе внезапно и брутално, сякаш изобщо не се интересуваше от чувствата й. Странно, но насилието сякаш възбуди още повече ненаситната й чувственост.

Все пак Елизабет много искаше да разбере доколко е осведомен Джейсън за връзката й с Клив. Ако все още държеше да го направи свой съпруг, трябваше да прояви максимална предпазливост. Днес обаче се чувстваше по-сигурна от всякога. Той я обича, може ли да бъде другояче! Не преставаше да я преследва, а тази вечер се изложи на сериозна опасност, за да се промъкне в стаята й и да бъде с нея. Кой знае, може би само след минута щеше да я помоли за ръката й. Щом стане неин съпруг, ще му разкаже всичко за коварните интриги на Клив Пендълтън. Елизабет се сгуши в него, сложи глава на голите му гърди и зададе прастария въпрос:

— Джейсън, обичаш ли ме?

От гърлото на мъжа се изтръгна дълбок стон. Mon Dieu, пак ли старата песен? Не беше в настроение да й наговори нищо незначещи лъжи. Скочи от леглото, нахлузи набързо кожения панталон и обу меките мокасини. Елизабет го изгледа стреснато, но след малко скочи, препречи пътя му, обви меките си ръце около врата му и рече с уверена усмивка:

— Ти не отговори на въпроса ми. Обичаш ли ме?

— Не! — отговори грубо той. Ръцете й се отпуснаха безсилно.

— Какво искаш да кажеш?

— Много е просто. Исках те и те взех. Ти беше съгласна, нали? Дадох ти също толкова, колкото и ти на мен. Беше чудесно, но това не означава, че те обичам. Желая те силно, защото си красива, но съм желал по същия начин и дузина други жени.

— Как можеш да ми говориш така, след всичко, което се случи между нас? — попита невярващо тя.

— Физическото желание, мила моя, непрекъснато се бърка с любовта. За щастие аз не вярвам в онова, което ти наричаш любов, и го виждам такова, каквото е в действителност — обикновен, животински глад.

Мечтите на Елизабет се разтрошиха на парченца. В гърдите й се надигна луд гняв. Той не можеше да си позволи това с нея! Ей сега щеше да предизвика скандал! Погледът й се устреми към заключената врата. Трябваше само да я отвори и да изпищи — след минута щяха да дотичат родителите й, гостите, семейство Браунли и слугите! Щяха да го намерят полугол в спалнята й и нямаше да му остане друг избор, освен да я направи своя жена. Какво я беше грижа за скандала и за клюките, щом щеше да стане богатата мисис Севидж от Луизиана!

Тя посегна към тънкия халат и се уви в него. После вдигна кожената му риза и я скри зад гърба си.

— Може би ще минеш и без нея? — пошепна дяволито тя.

Джейсън се опита да я изтръгне от ръцете й, но Елизабет я притисна силно до гърдите си и затанцува с нея из стаята. Мъжът се облегна на високата рамка на леглото и я загледа с присвити в тесни цепки очи. Елизабет сякаш видя пред себе си готов за скок тигър и това я уплаши. Въпреки това продължи да се усмихва предизвикателно и да обикаля около него, без да го изпуска от очи.

— Няма ли да облечеш хубавата си риза? — продължи да го дразни тя. — Навън е толкова студено! — Размаха дрехата пред лицето му, но той дори не направи опит да я достигне.

Неподвижността му би трябвало да я накара да се замисли, но Елизабет не оцени недвусмисленото предупреждение в позата му. Джейсън прокле собствената си глупост. Не си правеше никакви илюзии относно Елизабет Маркъм и знаеше, че трябва да я успокои, за да се отърве от неприятното положение.

Тя танцуваше около него като молец около запалена лампа.

— Джейсън, скъпи, защо не си поиграем? Няма ли да вземеш ризката си? Ела, ела, ела!

Ако не беше толкова сигурна в себе си, жената щеше да забележи лекото пристягане на мускулите му. Вместо това тя прояви лекомислие и заподскача още по-близо до него. След миг едрата мъжка ръка се стрелна към нея като нападаща змия и издърпа ризата от стиснатите й пръсти. Елизабет изгуби равновесие и падна на гърдите му — точно в мига, когато стоманеният юмрук се стовари с такава сила върху брадичката й, че главата й отлетя назад. Ударът едва не й счупи врата. Тя се свлече в безсъзнание на пода, Джейсън коленичи до нея и прегледа врата й за по-сериозни наранявания. Като не намери нищо, той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото. Зави я грижливо и й обърна гръб.

Сега вече движенията му бяха бързи и целенасочени. Облече ризата, отиде до вратата и се ослуша. Навсякъде цареше тишина. Превъртя безшумно ключа и излезе в коридора.

Когато след няколко минути луда езда прибра коня си в обора на странноприемницата, там вече го чакаше конярят Жак.

— Такива са младите господа! — изръмжа възрастният мъж. — Нямат ум в главите си! Ами ако бях вдигнал тревога още преди час? Щяхте здравата да си изпатите!

Джейсън се ухили и скочи от запотения жребец.

— Разчитам на теб, Жак. Знам, че не си глупав.

Той побърза да се прибере в стаята си, обзет от странно неспокойство. Претърси всички помещения за евентуални неканени посетители, но не откри нищо. После нахвърля няколко цепеници в догарящия огън и отиде да спи.