Шърли Бъзби
Циганката (16)

14

През целия ден небето беше осеяно с черни дъждовни облаци, затова пък нощта беше студена и ясна. Катрин се измъкна тайно от заспалата къща и огледа с усмивка пустата алея. Знаеше, че е пропуснала истинската сватба, която се извършваше на разсъмване, но нямаше как да се измъкне от дома си, без да привлече вниманието на майка си. Най-после всички се оттеглиха по стаите си и дойде време да отиде в циганския лагер.

Буен огън озаряваше тъмната нощ и хвърляше ярка светлина върху колите и шатрите. Огънят създаваше мирна и все пак възбуждаща атмосфера, горещината на пламъците гонеше студа на ранната пролетна нощ. Сияеха тъмни лица, блестяха бели зъби, десетки черни очи засвяткаха весело срещу Катрин, когато се появи в лагера. Изпълни я топло чувство на принадлежност към тези хора; тя беше една от тях, нищо, че не се бе родила тук. Това беше родното й място.

Откъм огъня долиташе тихият звук на китари и цигулки. Ритъмът на фламенкото бавно завладя цялото й същество. Тя затропа с краче в такт с музиката. В този момент Хуана, едно от младите момичета, скочи в кръга и затанцува в самозабрава. Движенията й се отличаваха с естествена прелест. Над главата си размахваше пъстро дайре.

Възрастните цигани наблюдаваха вихрено танцуващото момиче, бъбреха помежду си и се смееха, докато младите, между тях и Катрин, пляскаха с ръце и тропаха с крака по земята. Възбуждащата музика държеше девойката в сладкия си плен и тя не можеше да откъсне поглед от танцуващите езичета на пламъците, които бяха в странно съзвучие с дивата, страстна мелодия. Несъзнателно младежите бяха образували кръг около танцьорката и когато Хуана се умори, десетки ръце избутаха в средата Катрин.

Виното и музиката бяха загрели кръвта й и когато ритъмът се ускори, тя затанцува като в транс. Черната й коса се развяваше като жива, ръцете й бяха вдигнати високо над главата, краката й тропаха в главозамайващ ритъм. Яркочервената рокля бе обвила като втора кожа гъвкавата й фигура, широките поли се увиваха около стройните крака. Тя се въртеше безспир и леката, шумяща материя рисуваше кръгове във въздуха.

Катрин бе завладяна от магията на нощта и опияняващата музика. Вече не виждаше засмените, пляскащи в такт цигани около себе си, останаха само осветеният от пламъците мрак, сипещите се искри и неведомият копнеж в гръдта й. Очите й бяха полузатворени, замъгленият поглед неволно се устреми към непознатата тъмна фигура, която се беше облегнала на един от старите дъбове в края на поляната.

Лицето на мъжа беше в сянка, но тя веднага позна твърдата брадичка и чувствената уста. Едрата фигура беше загърната в черна наметка, изпод която надничаха белите яка и маншети. Музиката и настроението в лагера изглежда не бяха затрогнали сърцето му. Без да го осъзнава, Кристин започна да танцува за него — само за него.

Стройните й бедра се извиваха прелъстително, ръцете й сякаш посягаха към него, твърдите млади гърди, едва закрити от червената рокля, се полюшваха подканващо, сякаш жадуваха милувката му. Мъжът не устоя и направи крачка напред. Изражението в зелените очи я върна рязко в действителността.

Топлият, жаден поглед я накара да се препъне, но само след миг тя се овладя, обърна се и хукна да бяга. Проби си път между празнично настроените цигани, но никой не й обърна внимание, защото в кръга беше изскочило друго момиче.

Топлотата и възбудата на нощта се изпариха. Катрин имаше чувството, че са я залели с ведро студена вода. Страхът разширяваше очите й и я стискаше за гърлото. Хвърли поглед назад и бе обзета от паника, като не го видя зад себе си. Сигурността, която предлагаше тълпата, отлетя надалеч. Затича се към фургона си, но се вцепени от страх, когато Джейсън внезапно изникна пред нея й я сграбчи в прегръдките си.

Обзета от диво отчаяние, тя се заблъска като уловена в капан сърна. Понечи да изпищи, но мъжът затвори устата й с жадна целувка. Това я смути окончателно, по гърба й пробягаха горещи тръпки. След няколко безкрайни минути Джейсън освободи устата й, изсмя се дрезгаво и я метна на рамото си. Отнесе я при коня си, скочи на седлото и препусна към гората. Музиката продължаваше да гърми в ритъма на фламенкото, засмените цигани се взираха като замаяни в новата танцьорка. Така никой освен старата Рейна не забеляза препускащия в галоп ездач.

Рейна не беше много наясно с чувствата си, но след малко сви рамене. Докато циганите лагеруваха тук, Тамара нямаше да може да се откъсне от тях. Да, Рейна трябваше да й направи още една, последна услуга — да отведе рода си далеч от тези места. Тя се запъти с решителни крачки към Мануел, издърпа го настрана и заговори:

— Време е най-после да обърнем гръб на Англия. Искам да видя отново испанската си родина. Кажи на мъжете, че тръгваме на разсъмване.

— На разсъмване? Към Испания? — Мануел не можеше да по-вярва на ушите си. — Ами Тамара? Кой знае кога ще се върнем…

— Тръгваме на зазоряване! — прекъсна го решително Рейна, обърна му гръб и го остави сам. В продължение на един дълъг миг мислите й се задържаха при Джейсън Севидж. Май само мъж като него беше в състояние да се справи със зверче като Тамара…

Когато оставиха лагера зад гърба си, Джейсън сложи отбраняващата се Катрин напреки на седлото пред себе си и обви кръста й с железна ръка. Тя го блъсна с все сила, но той само се изсмя и я притисна още по-силно до себе си.

Първоначалната дива паника отстъпи място на бесен гняв. Катрин отметна глава назад и проговори с леден глас:

— Какво възнамерявате да правите с мен?

Усмивката му беше нежно иронична, очите обаче останаха студени.

— Мисля, че е време да наваксаме пропуснатата любовна нощ. Заместничката, която ми изпрати, за съжаление беше твърде… зряла за вкуса ми.

Катрин нямаше настроение за шеги, а небрежността му я вбеси окончателно. Без да размисли, тя замахна и го удари с все сила през лицето. Джейсън спря коня, сграбчи я за косите и с такава сила дръпна главата й назад, че тя се олюля. Устата му се впи в нейната с такава бруталност, че устните й започнаха да кървят.

Катрин вдигна ръка, за да издере лицето му, но напразно. Джейсън я отблъсна и изви ръката й на гърба. После сграби роклята й и я раздра до талията. Извън себе си от страх и гняв, Катрин напрегна всичките си сили, за да се освободи. Успя да улови косата му, оскуба го и едновременно с това захапа езика му. Джейсън изрева от болка и я свали от коня. Тя се претърколи презглава и червената й рокля се вдигна над бедрата. В продължение на един дълъг миг тя остана неподвижна, после обаче скочи на крака и се втурна да бяга. Преди да е изчезнала в гората, Джейсън беше скочил от коня и я сграбчи в прегръдката си.

Двамата стояха един срещу друг като две големи, фучащи котки. Въздухът трепереше от напрежение. Джейсън бегло си припомни как само преди ден стояха край поточето и се гледаха по същия начин. Какъв глупак беше, че не я взе още тогава! Този път обаче нямаше да се размекне!

Притисна я брутално до себе си. Катрин веднага започна да се отбранява, малките й юмручета затропаха по гърдите му, но той не се трогна и впи устни в нейните. Ръцете й бяха притиснати между неговото и нейното тяло и той започна да милва разголения й гръб. Ожесточената й съпротива разпалваше още повече желанието му.

Девственото тяло на Катрин се разтърсваше от противоречиви усещания. Тя разбираше, че е в опасност, но беше безсилна да се противи. Внезапно в тялото й се надигна непозната жажда и тя се притисна до него със сила, която го смая. От гърлото на мъжа се изтръгна дрезгав смях. Той хвърли наметката си на земята и отново я прегърна. Междувременно Катрин беше успяла да се окопити и с последни сили го изрита между краката.

Болката беше разкъсваща, но Джейсън не я изпусна нито за миг от ръцете си.

— Малка мръсница! Ей сега ще си платиш за всичко! — изръмжа вбесено той, хвърли я върху наметката и се стовари отгоре й с цялата тежест на тялото си.

Никога не беше виждал лицето й толкова отблизо и зелените му очи пламнаха на лунната светлина. Усети треперенето на стройното моминско тяло и се вгледа с усмивка в упоритите виолетови очи. Ръката му се стрелна надолу и разкъса роклята.

Катрин лежеше като замаяна. Наблюдаваше го и мислите се прескачаха в главата й. Макар да беше любопитна, изпитваше и известен страх от последната крачка. Не знаеше какво става между мъжа и жената и беше напълно неподготвена за удоволствието, което изпита след нежната милувка на устните му върху гърдите й.

Джейсън беше преметнал крак през бедрата й, за да я държи неподвижна, докато ръцете му изследваха тялото й, а устата му покриваше с целувки нежната кожа на врата и гърдите. Господи, колко беше сладка! Катрин направи последен опит да се отбранява, при което той повдигна брадичката й и пошепна:

— Мисля, че е време да престанеш. Достатъчно дълго ме водиш за носа, затова няма да те пусна, преди да съм взел онова, което искам. Уверявам те, че съм поне толкова добър, колкото и Клив Пендълтън. Престани да се преструваш на девица!

Катрин понечи да изкрещи, че наистина е недокосната, но мъжът затвори устните й с пареща целувка. Езикът му проникна дълбоко в устата й, ръката му се плъзна по вдървеното й тяло. Когато пръстите му се заровиха в копринения триъгълник между краката й, Катрин потрепери. Без да го съзнава, тя повдигна бедрата си срещу търсещите пръсти. Джейсън не пропусна да отбележи това чувствено движение и очите му блеснаха тържествуващо. Милувките му станаха още по-настойчиви.

Когато легна върху нея, Катрин направи последен опит да се освободи. Ала ръцете му притиснаха с нежна настойчивост бедрата й и я принудиха да остане неподвижна. Макар че малките й юмруци думкаха по гърба му, Джейсън разтвори краката й без усилия. За момент сякаш увисна във въздуха над нея — но в следващия миг проникна с мощен тласък в утробата й.

Болезненият вик на Катрин заглъхна под търсещите му устни, но Джейсън беше усетил лекото препятствие на девствеността й. Спря да се движи и я погледна смаяно. Поколеба се за миг, но после си заповяда да бъде нежен и продължи да я люби.

— Много съжалявам, cherie — прошепна меко той, преди властният глад на тялото му да го завладее изцяло.

Физическата болка, която Катрин изпита, беше нищо в сравнение с безмерното унижение. Тя лежеше като прекършено цвете под него; дори когато всичко свърши, не направи опит дори да се увие с разкъсаната рокля. Не забеляза, че Джейсън се надигна, приведе в ред дрехите си и се наведе над нея.

Устата му беше изкривена в болезнена гримаса. Измъчван от гняв и разкаяние, той проклинаше слепотата си. Как можа да не забележи, че малката циганка не си играе с него, а защитава честта си! Изпита отвращение от себе си. Коленичи до нея и се опита да завърже около кръста й разкъсаната рокля. Когато я докосна, тя се дръпна назад като подплашено животинче.

Катрин беше напълно безчувствена, но като усети докосването му, тялото й се разтрепери от страх. Какво ли щеше да направи с нея? Този път мъжът беше нежен и внимателен, уви безволното й тяло в наметката си и я вдигна на седлото.

Пътя до странноприемницата изминаха в мълчание. Без да съзнава какво прави, Катрин се облегна на гърдите му и се заслуша в равномерните удари на мъжкото сърце. Джейсън отведе коня в обора, после я отнесе в стаята си, опазвайки я от любопитни погледи. Положи я внимателно на леглото и нареди на Пиер да приготви ваната. Наля чаша бренди и я принуди да отпие голяма глътка от парещата течност. Когато топлината на алкохола проникна във вените й, бойкият й дух отново се събуди и тя трескаво затърси възможност за бягство. В този момент се върна Пиер, следван от двама прислужници, които носеха голямата месингова вана. Огънят в камината вече се разгаряше. Катрин се уви плътно в дебелата наметка, засрамена от любопитните погледи на възрастния мъж.

Когато всичко беше готово, Джейсън заповяда на слугите да излязат и бавно пристъпи към свитото на леглото момиче. Катрин не го изпускаше от очи. Лицето й изразяваше решителност. Внезапно Джейсън избухна в смях. Разкаянието, което го мъчеше досега, беше много неприятно чувство, а съжалението, което момичето бе събудило в душата му, беше досадно и мъчително. Затова пък умееше да се оправя отлично с разгневени жени. Поклони се подигравателно и проговори:

— Банята ви чака, милейди.

— Оставете ме сама! — изфуча младата жена. — Нямам намерение да се излагам на похотливите ви погледи.

Джейсън отново избухна в смях. Когато Катрин се отдръпна в най-далечния ъгъл на леглото, той се хвърли към нея и въпреки съпротивата й я привлече към себе си. Притисна я в меките завивки, огледа усмихнато разгневеното й личице, отмахна немирните къдрици от челото й и я изненада със сериозността на думите си.

— Миличка, наистина съжалявам, че те взех толкова грубо. Ако знаех, щях да потърся по-подходящо за любов място и да положа всички усилия да не ти причиня болка. Трябваше да проявиш малко повече доверие към мен.

— Да се доверя на човек като вас? — процеди през стиснати зъби Катрин.

Мъжът кимна с безсрамна самоувереност, после обаче вдигна вежди и попита с нескрито любопитство:

— Смятах, че Клив Пендълтън отдавна ти е отнел девствеността. — Преди Катрин да е успяла да отговори, той кимна знаещо. — Трябваше веднага да се сетя! Пендълтън предпочита млади мъже, така ли е? Сигурно те е използвал като момче.

Катрин го изгледа неразбиращо, но Джейсън дори не забеляза смущението й. Наметката беше паднала от раменете й и стройното голо тяло неудържимо го привличаше. Катрин страхливо придърпа дебелия плат, но Джейсън бутна ръцете й настрана и нежно помилйа копринената кожа. Катрин не смееше да помръдне, смаяна от желанието, което нахлу в тялото й. Мъжът беше зает със собствените си чувства и отново не забеляза нищо.

— Клив Пендълтън е глупак — промърмори той. — Ти си прекрасна, cherie. Толкова си хубава, че е позорно да те използват по този начин.

Той се приведе над нея и Катрин пое шумно въздух, когато устните му се сключиха около зърното на гърдата й. Тялото й се разтърси от сладостни тръпки, докато устните му оставяха огнени дири по врата, гърдите и лицето й. Ала когато започна да отговаря на нежностите му, силните мъжки ръце я вдигнаха като перце и я понесоха към ваната. Само след секунди младата жена лежеше в топлата, ароматна пяна с небрежно забодени на тила коси. Дори смущаващата му близост не успя да смути наслаждението, което й достави горещата вода.

Джейсън се излегна на леглото, без да откъсва очи от новото си завоевание. Тази жена представляваше странна смесица от опитна изкусителка и все още непробудено младо момиче. Можеше да я държи до себе си месеци наред и пак нямаше да узнае какви мисли бродят зад красивото й челце. Е, във всеки случай нямаше да скучае. Настроенията й се меняха от минута на минута, сладкото, й, крехко тяло обещаваше безкрайни наслади. Измери с очи мекия й профил и отново си каза, че момичето много прилича на някого, когото вече беше виждал или познаваше. Откъде беше запомнил това прекрасно личице?

Докато Джейсън размишляваше, Катрин го наблюдаваше скрито. Без съмнение, той беше внушителен мъж. Бялата копринена риза беше разкопчана до кръста и разкриваше загорели от слънцето мускулести гърди, обсипани с тъмни косъмчета. При тази гледка в тялото й се надигна странна смесица от желание и страх. Как ли щеше да се почувства, ако го помилваше по гърдите? Тя също бе обзета от чувството, че е виждала лицето му още преди вечерта в библиотеката, но при най-добро желание не можеше да си спомни на кого й приличаше.

Изтърка се отгоре до долу, сякаш искаше да премахне следите от милувките му; когато свърши, той се изправи и усмихнато й подаде голяма мека хавлия, предварително затоплена на огъня. Катрин нямаше друг избор, освен да излезе от ваната и да му позволи да я увие. Лицето й пламна от срам.

Джейсън веднага разбра причината за облялата я червенина и я смути още повече, като промърмори до ухото й:

— Ти май забравяш, че вече съм правил с теб и други неща, вместо само да те гледам, котенце.

Без да знае, той беше употребил старото й галено име и Катрин се стресна. Мъжът смръщи чело, забелязал изписания по лицето й ужас. Господи, какво ставаше с това момиче?

— Хайде, не се страхувай от мен — промълви окуражително той. — Най-лошото мина. Аз ще се грижа за теб и ще те науча как да доставяш наслада на мъжа. На истинския мъж, не на перверзен тип като Клив Пендълтън.

За първи път гордостта я напусна.

— Пуснете ме да си вървя! — прошепна умолително тя. — Нали се позабавлявахте с мен. Моля ви, пуснете ме, моля ви! — Очите й се напълниха със сълзи и тя прехапа подутата си долна устна, за да потисне треперенето си.

Джейсън трябваше да пусне в ход целия си чар, за да я успокои.

— Не се вълнувай толкова, малката ми. Няма да ти причиня болка. Преди малко сигурно съм се проявил като недодялан грубиян, но ще видиш, че мога да бъда и много нежен.

Катрин стоеше неподвижна в средата на стаята и стискаше отчаяно голямата кърпа, която скриваше голотата й. Беше му благодарна, когато й подаде черна кадифена рокля, и побърза да се облече. Джейсън придърпа един стол към огъня и в този миг се появи Пиер, понесъл тежка табла с най-разнообразни ястия.

Докато седяха на тази късна вечеря, циганското момиче не престана да учудва Джейсън. Никоя циганка нямаше толкова бяла кожа и такива фини черти на лицето. Без да навлиза по-дълбоко, мъжът стигна до извода, че малката е незаконно дете на някой от местните лордове — обичайно беше благородниците да не се интересуват от такива деца, още по-малко от възпитанието им.

Катрин обаче умееше да си служи с приборите като истинска дама. Начинът й на говорене издаваше добро образование. Тя произнасяше думите ясно и уверено като него — а той беше завършил в Хароу! Кой знае, може би Клив Пендълтън я беше научил на всичко това, за да шпионира за него…

Докато разговаряха за незначителни неща и внимателно се изучаваха с погледи, Катрин го изненада с интелигентността си — и особено с непресторения си интерес към Луизиана.

— Защо се интересуваш толкова от родината ми? — попита с усмивка той.

Без да размисли, младата жена отговори:

— Брат ми живее там. Наследи от баща си имение близо до Начез.

Много й се искаше да си отхапе езика след този непредпазлив отговор, но Джейсън не му отдаде особено значение и шеговито попита:

— Имение ли?

Катрин прекара език по пресъхналите си устни и рязко отвърна:

— Разбира се. Как другояче би могла да се нарече наследената земя?

— Зависи от големината. При нас земята се мери на квадратни мили и обикновено наричаме именията плантации. Брат ти е наследил плантация, така ли?

Очите й се разшириха от почуда и Джейсън смаяно установи, че малката беше искрена, не просто добра артистка.

— Квадратни мили? Искате да кажете много хиляди хектари?

— Mais oui! — засмя се той. — Самият аз все още не знам къде се простира северната граница на имотите ми. Никога не съм стигал дотам. Правил го е само дядо ми, който е изпитвал особено удоволствие да обикаля земите си.

Катрин го гледаше с неприкрито любопитство. Този човек наистина беше благословен от съдбата. Беше красив и представителен, притежаваше чар и толкова голямо богатство, че не беше успял да обходи дори собствените си земи. А колко беше нахален!

Любопитството й бе успяло да отклони за известно време вниманието на Джейсън, но когато зелените очи се впиха в лицето й, а после се плъзнаха по тялото й, подчертано още повече от тежката кадифена рокля, лицето му се озари от жадна усмивка. Нали знаеше колко лесно се сваля роклята — беше я купил именно с това намерение. Споменът за гладката, копринена кожа отново събуди желанието му.

Катрин, която не беше забелязала внезапната смяна на настроението му, се облегна доволно в креслото си. Беше се стоплила, вечерята беше чудесна, а Джейсън се беше погрижил да й налива непрекъснато от горещия пунш с ром, поднесен към яденето. Доспа й се и ужасяващите събития от последните часове се скриха в най-далечното ъгълче на съзнанието й. Виждаше се, че има едно-единствено желание — да си легне. А намерението на Джейсън беше да я пъхне колкото се може по-бързо в леглото.

Тъй като не искаше да я плаши, той я вдигна внимателно на ръце и я положи на леглото. Замаяна от изпития алкохол, Катрин не се възпротиви. Очите й се затваряха. Тя се вгледа в трепкащите пламъци и сънено са запита защо ли леглото й е толкова голямо. Въздъхна и се отпусна на меките възглавници, без да е намерила отговора.

Джейсън се съблече, без да я изпуска от очи. На лицето му играеше доволна усмивка. Тамара щеше да има достатъчно време да се наспи, докато той се срещне с бившия й покровител. Първо обаче трябваше да уталожи сладката, мъчителна болка между краката си!

Катрин усети как леглото се изви под тежестта му, когато той легна до нея, но замаяното й съзнание възприе това проникване в спалнята й като част от транса, който я държеше в плен. Стресна се едва когато Джейсън започна да съблича роклята й.

Той я задържа и усмихнато проговори:

— Не мърдай, котенце. Щом искам нещо, аз си го вземам. Ей сега ще го изпиташ.

Катрин се взря в безпощадните зелени очи и пълната уста и се предаде на съдбата си. Знаеше, че колкото и да се съпротивлява, победителят ще бъде той. Пък и какво значение има това сега, помисли си горчиво тя. Вече нямам какво да губя.

Бавно и нежно ръцете му изследваха всяка частичка от тялото й. Катрин направи опит да потисне вълните на наслада, които се разливаха по вените й, но устата му беше толкова топла и настойчива, ръцете толкова нежни и опитни, че без да съзнава какво прави, тя се надигна срещу него и обви с ръце врата му. Джейсън я притисна силно до себе си, ръцете му се плъзнаха по гърба й, тя усети върху гърдите си гъделичкането на твърдите черни косъмчета. Потърка се в него като коте и Джейсън прошепна дрезгаво:

— Хвани ме там, мила моя. Вземи го в ръка.

Когато нежните пръсти се сключиха около пулсиращия член, от гърлото му се изтръгна задавен стон. Ръцете му се спуснаха с нарастваща възбуда към топлите бедра и тялото на Катрин се разтърси от диво, никога неизпитвано желание. Тя се разтвори като цвете за него и той бавно проникна в утробата й.

Движенията му бяха нежни и внимателни. Катрин последва несъзнателно ритмичните му тласъци и застена от блаженство, когато той покри с целувки очите, бузите и шията й. Телата им се сляха в едно. Възбудата прогони всяка разумна мисъл от съзнанието й, ръцете й замилваха трескаво гърба му, тялото й се разтърси от буйните вълни на насладата, докато някъде дълбоко в утробата й изригна невероятно, непознавано досега усещане, а неговото запулсира в мощните тръпки на освобождаването.

Самозабравата, с която бе отговаряла на милувките му, я вцепени от учудване. Джейсън бе съумял да събуди жената в нея, да я доведе до висините на физическото удоволствие.

Сякаш не беше получил достатъчно, мъжът продължаваше да я милва с ръце и устни. Жадният му поглед не се откъсваше от съвършените извивки на тялото й.

Докато лежеше притихнала в обятията му, Катрин забеляза за първи път златната гривна, обсипана със смарагди, която Джейсън носеше на рамото си. И тя, както повечето събития от тази нощ, й се стори сън. Не намери нищо странно в древното украшение, също както Джейсън не се беше учудил, че я срещна в циганския лагер. В момента й изглеждаше напълно логично, че необикновеният мъж, който я изтръгна от сигурността, в която бе живяла досега, и й отне девствеността, притежава такъв варварски накит. Гривната беше част от него. Освен това устните му продължаваха да покриват с целувки тялото й и тя изобщо не беше в състояние да разсъждава разумно.

Макар и неохотно, Джейсън се отдели от малката циганка и весело проговори:

— Ах, ти, котенце! Вече виждам, че няма да ме бива за нищо, когато си наблизо.

Катрин обаче бе достигнала до точката, когато съзнанието й не можеше вече да преработва случилото се, изпития ром и множеството непознати, вълнуващи чувства. Без да каже дума, тя се сгуши_в него и след минута заспа. Последното, което усети, беше как тялото му се разтърси от трудно удържан смях, но беше толкова изтощена, че нямаше сили дори да се разсърди. По-късно щеше да мисли за това — много по-късно.