Шърли Бъзби
Циганката (23)

21

Тази забележка засегна болезнено Катрин. Сякаш я заляха със студена вода. Отдавна беше прогонила от ума си странния интерес на Пендълтън към въображаемата карта на съкровището, както и шантажа, към който беше прибягнал, за да я принуди да претърси вещите на Джейсън. Смутена от яда, който беше прозвучал в думите му, тя не усети, че внезапното избухване бе предизвикано преди всичко от ревност.

Беше късно, тя беше уморена до смърт, освен това не дължеше лоялност на Клив — дори напротив! Колебливо, търсейки думите, тя разказа на Джейсън цялата истина; не премълча дори заплахите на Пендълтън да си отмъсти на майка й. Когато свърши, вдигна очи от килима и в гласа й прозвуча нещо от старата дързост:

— Това е всичко, което знам, а ако не ми вярваш, не мога да променя нищо.

— Успокой се, котенце — не съм казал, че не ти вярвам. Само съм безкрайно учуден. Пендълтън не е глупак и няма да тръгне след съкровища, които съществуват само във въображението на някои хора. Може пък да ме е сбъркал с някого другиго. Сигурна ли си, че е търсил само картата, нищо друго?

— Каза, че имаш карта на някаква местност… Не, почакай! Клив каза, че картата вероятно е у теб. Ако не я намеря в странноприемницата, той щял да претърси лондонското ти жилище.

Джейсън видимо се напрегна.

— Какво точно ти каза — че е претърсил квартирата ми или че тепърва ще се заеме с нея?

Смаяна от внезапния му интерес, Катрин вдигна очи.

— Не мога да си спомня точно — прошепна замислено тя. — Но смятам, че все още не беше търсил в Лондон. Сигурно щеше да го направи, ако аз не намерех нищо.

Джейсън я изгледа с отсъстващ вид и излезе от салона. Вече беше повярвал, че е разрешил загадката около човека, когото беше убил в лондонското си жилище, но ако Катрин — отсега нататък трябваше да я нарича с истинското й име — беше казала истината, Пендълтън нямаше нищо общо с претърсването. А той й вярваше.

 

 

През тази нощ и двамата не можаха да затворят очи. Отвратителната сцена в къщата на Монро ги преследваше през цялата време. Едва когато през завесите се промъкнаха първите утринни лъчи, Катрин потъна в неспокойна дрямка.

Джейсън вече беше станал. Никой не биваше да открие истинската дата на тайната женитба. Най-добре беше да обиколи селцата около Париж. И действително, той скоро намери един добродушен и дискретен кмет, който изяви готовност да запише брака им в гражданския си регистър. Джейсън го възнагради щедро и кметът обеща, че още същия ден ще изготви всички необходими документи.

Върна се в Париж тъкмо навреме, за да отмие от тялото си миризмата на кон и да се преоблече. Беше време за разговора с лорд Маунт.

През цялото време Катрин не каза нито дума и чичо й приписа тъмните кръгове под очите й на изтощителната бална нощ, а може би и на разкаянието, че бе постъпила жестоко с майка си.

Срещата мина много по-приятно, отколкото се очакваше. Джейсън предложи начин за уреждане на финансовите въпроси, който извънредно много задоволи графа. Самият Джейсън беше решен да доведе нещата докрай и говореше с хладна деловитост. Само Катрин остана недоволна — не от парите, който й приписа Джейсън, а от лекотата, с която я бяха продали.

Чичо й изглежда се тревожеше повече от финансовото страна на въпроса и никак не се интересуваше от чувствата й. Ала после й хрумна, че графът е убеден в любовта й към Джейсън — нали беше избягала с него!

Лорд Маунт едва бе излязъл от хотела, когато Джейсън се обърна към Катрин:

— Уговорих се с един селски кмет за тази вечер. Той се показа склонен да не обърне внимание на бързината, с която сме решили да се оженим, и ще се погрижи да изготви всички документи. Не се тревожи, скъпа моя лейди Катрин, след няколко часа ще станеш напълно законно мадам Севидж!

— Кога тръгваме?

— Защо? Само не ми казвай, че си направила бърза поръчка на венчална рокля при мадам Елоиз!

— Исках само да знам кога да бъда готова. Но както виждам, ти си в ужасно настроение. Уведоми ме, щом благоволиш да се приготвиш.

Тя се обърна и тръгна да излезе, но Джейсън улови ръката й.

— Прощавай — помоли уморено той. — Ситуацията и без това е неприятна и не искам да я усложнявам още повече с лошото си настроение. Ще се радвам, ако си готова след час. Ще ида да поръчам каретата.

Вечерният здрач вече се спускаше над града, когато новобрачните излязоха от кметството. Всичко беше свършено — двамата бяха встъпили в законен брак. Катрин се взираше унесено в тежкия златен пръстен, който Джейсън беше поставил на пръста й. Струваше й се невероятно, че малкото думи, произнесени с монотонен глас от някакъв селски кмет, ги бяха направили мъж и жена. Никога не си беше мечтала за голяма и тържествена сватба, но все пак й се искаше това важно събитие в живота й да бе протекло малко по-различно.

— Наистина ли е толкова страшно да си омъжена за мен? — попита меко Джейсън и Катрин се стресна. Гласът й прозвуча едва чуто:

— Та ние почти не се познаваме, освен това непрекъснато се караме. Как бихме могли да бъдем щастливи заедно?

— Трябва малко да се понапрегнем и всичко ще бъде наред. Вече сме мъж и жена и не можем да го променим. Може би някой ден ще бъдем ако не щастливи, то поне доволни.

Тя не отговори нищо и Джейсън попита:

— Не мислиш ли и ти така?

Катрин едва удържаше сълзите си.

— Да, знам, че си прав — отговори с треперещ глас тя. — По-късно ще гледаме на миналото с други очи. Исках само… — Тя не можа да продължи. Макар че напрегна всичките си сили, от гърдите й се изтръгна задавено хълцане. Джейсън беше трогнат до дън душа. Неволно протегна ръце и я привлече в прегръдките си.

Неочакваната му нежност преля чашата и Катрин се разтърси от плач. Седмици наред беше сдържала сълзите си и сега сякаш нещо в нея се отприщи. Усети как устните на Джейсън милват косите й, чу утешителните му думи. След известно време се успокои и скри лице на гърдите му.

Джейсън извади носната си кърпа и грижливо попи сълзите й. Тя вдигна към него мокрите си очи и дъхът му спря. Господи, колко е красива, каза си неволно той. Нависналите по дългите ресници блестящи капчици и меките, треперещи устни бяха най-прекрасното нещо, което беше виждал досега. Лицето му неволно се сведе към нейното. Думите сами идваха на устата му:

— Котенце, чуй ме, моля те! Вярно е, че нищо не е наред между нас, но това е нашата сватбена нощ и тя е единствена. Нека забравим поне за малко горчивината и взаимните обвинения, нека… — Той се поколеба. Вместо да продължи покри с леки целувки мокрите сини очи. — О, по дяволите! И аз не знам какво искам. Но поне тази нощ не ми отказвай! Нека се опитаме да забравим обстоятелствата, при които станахме мъж и жена…

Докато Джейсън поръчваше вечеря, Катрин се освежи във ваната. Мислите й бяха заети единствено с него. Обзета едновременно от щастие и паника, тя чакаше с нетърпение какво ще й донесе вечерта. Мисълта, че той я желае физически и е решен да продължи да живее с нея, но досега не е проговорил за любов, продължаваше да я измъчва, но тя я прогони решително от съзнанието си. Обхваната от трескаво нетърпение, едва дочака Жана да й приготви банята. За първи път в живота си искаше да бъде красива за един мъж и с треперещи пръсти затърси в препълнения скрин подходяща нощница и халат. Защо не притежаваше малко повече опит в отношенията с мъжете! Така щеше да знае какво им харесва. Най-после се сети за едно неглиже, което Джейсън й беше купил малко след пристигането им в Париж. Досега не го беше слагала, веднъж от упоритост и втори път от скритото знание, че подобни прозирни одеяния са създадени с една-единствена цел — да събуждат желанията на мъжете.

Нощницата беше от лилава коприна — толкова тъмна, че изглеждаше почти черна и бялата й кожа още повече изпъкваше. Корсажът беше тесен и загръщаше гърдите й като втора кожа, полата се развяваше на буйни дипли около стройните крака.

Когато Катрин влезе в салона, Джейсън беше застанал до прозореца и се взираше в нощта. Влажната му коса издаваше, че също се е окъпал. Погледът й се отправи към малката, празнично подредена маса, осветена от една-единствена свещ. Спря колебливо на прага, макар да беше убедена, че тази вечер Джейсън няма да я насилва. Усетил присъствието й, мъжът бавно се обърна.

Внезапният пламък в очите му я уплаши, но тя побърза да потисне лудото биене на сърцето си, усмихна се плахо и пристъпи към масата. Джейсън нервно придърпа стола й. Катрин беше изпълнена с усещането за близостта му и запази само смътен спомен от изисканата вечеря. Въобще не осъзнаваше какво яде и пие. Виждаше само лицето му, тъмно и неразгадаемо и всяка от чертите му се запечатваше завинаги в съзнанието й.

Накрая напрежението стана непоносимо. Катрин скочи и се втурна към балкона.

— Толкова е горещо — измънка замаяно тя. — Имам нужда от малко чист въздух.

Джейсън не можеше да откъсне очи от нежната фигурка. Той проследи движенията на стройните ръце, които отвориха балконската врата, за да пуснат в стаята аромата на нацъфтелите акациеви дървета. Младата жена се взираше втренчено в широката улица под балкона, но вместо да се отпусне, ставаше все по-напрегната и нервна. По-скоро почувства, отколкото чу, че Джейсън пристъпи зад нея. Топлите му ръце се сключиха около раменете й и нежно я привлякоха към силното му тяло.

Джейсън не направи нищо, което би могло да я уплаши, само помилва леко раменете и ръцете й и я целуна по чувствителната свивка между врата и рамото. Едва когато усети, че тялото й се отпуска, той я обърна меко с лице към себе си. Сърцето й спря да бие, когато видя израза на лицето му.

Двамата се гледаха дълго, докато устните им се сляха. Целувката беше нежна, питаща, но внезапно се превърна в страстна, търсеща. Макар и колебливо, Катрин разтвори устните си. Когато Джейсън повдигна меко главата й, кръвта запулсира в слепоочията й, тялото й бе пронизано от сладък копнеж. Той я погледна изпитателно в очите, после, без да каже дума, я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята.

Свали нощницата й с бързи, целенасочени движения и я положи на леглото. Когато заговори, гласът му прозвуча дрезгав и напрегнат:

— Надявам се, че няма отново да ме оставиш сам в най-прекрасния момент.

Когато легна до нея и я привлече към себе си, прегръдката му беше най-естественото нещо на света. Движенията му бяха меки и нежни. Неопитните й ръце инстинктивно се плъзнаха по мускулестия му гръб, помилваха раменете му, стегнатия задник. Когато се сключиха около твърдия член, от гърлото му се изтръгна задавен стон.

— Котенце! — прошепна с неизказана нежност Джейсън и впи устни в нейните. Катрин забрави света около себе си; краката й се разтвориха и тя се отдаде цялата на страстта и любовта си.

Докосването му разпали неподозирани пламъци в тялото й. Ръцете и устните му й доставяха все нови и нови удоволствия и тя надаваше кратки, сладостни викове. Когато беше готова да изкрещи от зейналата в тялото й празнота, той проникна бавно и внимателно в утробата й.

Движенията му предизвикаха неизпитвана досега сладка болка. Юмручетата й барабаняха по гърба му, неумелите движения на хълбоците й разпалваха страстта му, тласъците му ставаха все, по-бързи и по-силни. Катрин сякаш препускаше през тъмен тунел и когато достигна края му, бе отнесена на вълната на чувственото удоволствие. Тялото й се разтърси от силни тръпки и в същия миг Джейсън достигна върха на изживяването си.

Мина много време, преди Катрин да се върне в действителността. Тя се сгуши благодарно в обятията му, докато ръцете и устните му продължаваха да милват тялото й.

През цялата нощ той отново и отново я довеждаше до края на поносимостта, преди да я вземе. Макар и в полусън, двамата не се отделяха един от друг и всеки път Катрин се устремяваше тръпнеща към него. Само веднъж му отказа — когато тъмната му глава понечи да последва ръката му между бедрата й, тя се стресна и изплака:

— Не, недей, моля те!

— Няма нищо — прошепна успокояващо той. — Друг път ще ти покажа, че между мъжа и жената няма тайни места. Тази нощ беше толкова усърдна ученичка, скъпа моя, та ме накара да забравя, че си почти девственица. — Той я целуна и под нежните му ръце тя забрави уплахата и тревогите си.

След няколко часа Катрин се събуди и смаяно установи, че се намира в собствената си спалня. До нея нямаше никой. Изгледа смутено добре познатите завеси пред леглото, а когато събитията от изминалата нощ оживяха в съзнанието й, лицето й пламна от срам и тя се сгуши като дете във възглавниците. Едва сега си припомни, че на разсъмване Джейсън я бе пренесъл в спалнята й. Беше я целунал по челото и бе прошепнал:

— Ако останеш в леглото ми, няма да те пусна цял ден! Ти ме изгаряш като огън и никога няма да ти се наситя.

Споменът я накара да се засрами още повече. Мъчителните мисли отново обсебиха ума и. Нито веднъж през тази дълга любовна нощ Джейсън не бе заговорил за любов…

Катрин наметна един халат и влезе в малкия салон, потънала в мислите си. Не посмя да се яви пред очите му и реши, че е по-добре да поязди. Може би свежият утринен въздух щеше да я успокои и да внесе малко ред в развълнуваната й душа. Понечи да позвъни за Жана, когато до ушите й достигна пронизителният глас на братовчедка й Елизабет. Свързващата врата беше открехната и гневният женски глас беше повече от ясен. Макар и треперейки с цялото си тяло, Катрин се приближи до вратата и се вслуша внимателно.

— Как можа да го направиш! Нима нашата любов не означаваше нищо за теб? Как можа да прекараш цялата нощ с мен и още на сутринта да хукнеш при нея?

— Мисля, че вече сме обсъждали тази тема, Елизабет. Онова, което правихме двамата с теб, нямаше нищо общо с любовта! Не отричам, че ми беше приятно да те любя, но кой мъж би имал силата да ти откаже? Никога не съм се преструвал, че изпитвам към теб нещо повече от физическо желание.

Глесът му беше студен като лед. Катрин замръзна на мястото си; думите му безжалостно разрушиха и последната й надежда, че означава за него нещо повече от приятна партньорка в леглото.

— Обичаш ли я? — попита Елизабет.

— Не ставай смешна! Току-що ти обясних, че не обичам нито една жена — отговори сърдито Джейсън, който се стараеше да се отърве колкото се може по-скоро от неканената посетителка.

Без да обръща внимание на думите му, Елизабет изкрещя:

— Защо тогава се ожени за нея?

— Защото беше време да предприема тази важна стъпка — обясни делово Джейсън. — Имам нужда от син, който да наследи имотите ми.

— Аз също можех да ти дам този син! — изплака драматично Елизабет.

— Не е така — отговори безмилостно той. — С Катрин мога да бъда сигурен, че децата наистина са мои, а не са произлезли от семето на последния ти любовник.

Катрин чу възмутен вик и шум от силна плесница. След малко прозвуча спокойният глас на Джейсън:

— Добре, заслужих си го. А сега ми позволи да ти напомня, че се появи в апартамента ми неканена. Изобщо не те засяга защо съм се оженил за братовчедка ти. Вече каза достатъчно, затова е най-добре да се сбогуваш.

— Никога няма да ти простя това! — изсъска вбесено Елизабет. — Да видим какво ще каже жена ти, като узнае, че възнамеряваш да я използваш само като кобила за разплод!

— Въпросът ти е излишен, скъпа моя. Махни се оттук и ако ти е мил животът, остави жена ми на мира. — Откритата заплаха бе последвана от ледено мълчание. След малко Катрин чу трясък на затваряща се врата.

Младата жена бе обзета от безкрайно отчаяние. Само при мисълта, че нощта, прекарана с Джейсън, е била просто повторение на интимните часове, преживени преди това с Елизабет, започна да й се повдига. Тя притисна с ръка устата си и изтича олюлявайки се, в стаята си. Треперейки с цялото си тяло, падна на пода до леглото.

Нима можеше да му позволи да докосне отново тялото й? Трябваше да се махне оттук! Огледа с трескави очи малката спалня и отчаяният й поглед намери ковчежето със скъпоценности, оставено върху скрина.