Шърли Бъзби
Циганката (28)

26

След като бременността вече не беше пречка за участието й в многобройните балове и приеми, които даваха богатите жители на Начез, Катрин скоро се озова в центъра на светския живот. Разбира се, хората се чудеха защо съпругът на една толкова красива жена не се показва с нея, но рядко й задаваха този въпрос направо. Катрин скоро се научи да не им обръща внимание и умело да заобикаля темата.

Само един човек не се оставяше да бъде заблуден толкова лесно и винаги, когато видеше стройния, вечно усмихващ се лейтенант Блас Давалос, сърцето на Катрин се свиваше от необясним страх. По всичко личеше, че испанецът си е загубил ума по нея, винаги му се удаваше да прогони, макар и елегантно, другите й обожатели и често не й оставаше друг избор, освен да изслушва търпеливо ласкателствата и комплиментите му. Макар постоянно да му напомняше, че е омъжена жена, Давалос не преставаше открито да я ухажва и все по-често предизвикваше неодобрението на по-възрастните дами.

Когато по време но един бал я увлече на кратка разходка в топлата нощ, Катрин реши да заговори направо.

— Не биваше да правите това — укори го тя. — Аз съм омъжена и не е редно да ме компрометирате. Веднага ме отведете в залата!

Давалос се усмихна лениво, без да обръща внимание на строгостта й, и я побутна към павираната пътека, която се виеше между розовите храсти. Накрая засили още повече недоволството й с провокационния въпрос:

— Наистина ли сте омъжена?

— Разбира се, че съм! Как се осмелявате да ми задавате подобен въпрос? — възмути се тя.

— Забелязах, че нито веднъж не ме заплашихте с гнева на съпруга си. Има две възможности: той или не подозира, че живеете тук, или изобщо не знае, че има жена.

Катрин издърпа ръката си от неговата, обърна се рязко и тръгна обратно.

— Въпросът е дали Джейсън се е оженил за вас или само ви е обезчестил. Синът ви много прилича на него. Но не бих се учудил, ако сте измислила цялата тази история, за да си спестите позора! — извика подире й той.

Лицето й побеля като платно.

— Вие сте отвратителен човек — пророни с ледено презрение тя. — Попитайте самия Джейсън, щом сте толкова любопитен, но аз няма да остана нито минута повече в компанията ви. — Тя му обърна гръб и се запъти с отмерени крачки към балната зала.

Времето минаваше и Катрин продължаваше да бъде в центъра на изисканото общество на Начез. Един ден Адам сметна за свой дълг да я предупреди, че държанието й е недопустимо за омъжена жена и майка. Никой не вярвал в съществуването, на съпруга й, а той нямал особено желание да изслушва предложения за женитба.

Преди Катрин да успее да отговори, надзирателят извика Адам на полето, за да види някакви повреди в напоителната система. Тя се загледа след брат си, после се засмя и поклати глава. Ама че идеи имаше понякога Адам! Най-добре беше да поязди. Когато се върна освежена от продължителната разходка, завари нетърпеливо разхождащия се по верандата Годфри Андерсън. Изглежда, че младият мъж беше дошъл да поговори по много важен въпрос с Адам, защото разочарованието се четеше ясно по лицето му. Андерсънови притежаваха огромни земи в съседство. Катрин го съжали и му предложи нещо освежително. Когато помоли чернокожия портиер Джеймс да им донесе напитките на верандата, той се приведе към нея и пошепна:

— Мадам, дошъл е още един господин, който желае да ви види, отведох го в синия салон. Сега ли ще го приемете?

— Кой е той? — попита тихо Катрин. — Не каза ли името си?

— Не пожела да се представи, но заяви, че непременно ще ви дочака — отвърна с известна неловкост Джеймс.

Катрин се загледа замислено подире му. Опасяваше се, че неканеният гост е Давалос. Е, нека почака! Тя се обърна отново към Годфри Андерсън и подхвана учтив разговор, но младежът й отговаряше едносрично и скоро се възцари неприятно мълчание. Внезапно Андерсън събра цялата си смелост, падна на колене пред нея и й направи предложение за женитба.

В първия миг Катрин загуби ума и дума, но скоро се овладя, издърпа ръката си и отговори спокойно:

— Мистър Андерсън, вашето предложение отива твърде далеч. Забравяте, че съм омъжена жена. Трябваше първо да поговорите с Адам.

Откъм отворената врата се чу одобрително ръкопляскане, прозвуча ленив глас:

— Добре се справи, скъпа моя! Чудесно се изразяваш.

Катрин замръзна на мястото си. Андерсън скочи като ужилен и изгледа със святкащи от гняв очи едрия мъж, облегнат небрежно на вратата.

— Как се осмелявате да ми се подигравате?

С намек за безсрамна усмивка Джейсън отговори:

— Аз съм съпругът на тази дама.

Андерсън побледня и се обърна към Катрин, която се бе отпуснала в креслото с пепеляво лице.

— Вярно ли е това? Наистина ли този мъж е съпругът ви? — попита смутено той.

Без да може да каже дума, Катрин кимна безсилно. Годфри Андерсън навлажни с език пресъхналите си устни, обърна се към Джейсън и заговори окуражено:

— Моля за извинение, сър… Вие никога не се показвахте и… Мадам Севидж не желаеше да говори за вас и аз… Аз реших, че сте мъртъв! Ако пожелаете да ме извикате на дуел, ще ви изпратя секундантите си.

Въздухът трепереше от напрежение. Джейсън изгледа изпитателно младия мъж пред себе си, поклати глава и отвърна иронично:

— Не смятам, че трябва да умрете, само защото съпругата ми не е искала да говори за мен. А сега си вървете и за в бъдеще я оставете на спокойствие. И когато следващия път правите предложение за женитба, първо се уверете дали дамата е свободна.

Андерсън се поклони сковано, хукна надолу по стълбата и се затича към обора, където го чакаше конят му.

Мълчанието, което се възцари на верандата, отекна като гръм в ушите на Катрин. Двамата сякаш бяха приковани към местата си. Едва след няколко минути прозвуча подигравателният му глас:

— Цял ден ли ще ме оставиш да се възхищавам на тила ти? Вярно, че е много красив, но предпочитам да те гледам в лицето. Все пак има почти година, откакто те видях за последен път — скъпа!

— Никой не ти пречи — отговори кратко тя.

Чу как Джейсън се раздвижи и застана зад стола й.

— Какво трогателно посрещане! — Той протегна ръка, сграбчи я за брадичката и обърна лицето й към своето. Погледът му се плъзна по фините очертания на скулите, откри гневните искри във виолетовите очи, не му убягна и дръзката линия около устата й. Катрин не можа да понесе изпитателния му поглед, скочи на крака и рязко попита:

— Какво искаш?

Джейсън се направи, че не е чул въпроса й, и се отпусна на най-близкия стол. После й махна заповеднически, с ръка също да седне, сякаш помежду им отново се бе възцарило обичайното съпружеско ежедневие.

— Седни, ако обичаш, скъпа моя. Имаме да обсъдим доста неща.

Треперейки с цялото си тяло, Катрин седна насреща му и попита предпазливо:

— За какво искаш да говорим?

— Това зависи изцяло от теб — отговори подигравателно той.

— Как ме намери? — попита тихо тя.

— Е, не беше толкова трудно, след като майка ти беше достатъчно любезна да уведоми чичо ми за местожителството ти.

— Мама ти е казала къде съм? — прошепна невярващо тя.

— Не, майка ти, миличка — чичо ми!

— Рейчъл никога не би ме предала — измънка като замаяна тя.

— Не бъди толкова сигурна! Не знам какви основания е имала да го стори, но чичо ми ме уведоми много точно къде да те намеря — и писа, че е узнал адреса от майка ти.

Мислите лудо се блъскаха в главата й.

— Това ли беше всичко? Не ти ли писа дали Рейчъл е казала и нещо друго?

Очите на Джейсън се присвиха в тънки цепки.

— В писмото изобщо не се споменаваше, че имаш намерение да ме ощастливиш с чуждо хлапе.

Катрин се изправи, обзета от луд гняв.

— Ти каза, че онова, което ще обсъдим, зависи изцяло от мен. Е, аз не съм променила мнението си и не виждам причина да продължаваме този разговор.

Тръгна да излезе, но той улови ръката й и я придърпа върху коленете си. Внезапната близост на силното му тяло я замая. Всеки нерв се напрегна в сладостна възбуда.

— Веднага ме пусни, Джейсън! — извика тя и го изгледа с трудно удържана ярост.

Без да обръща внимание на протестите й, той я притисна до себе си. Устните му се спуснаха нежно по тила й, после се впиха в устата й и Катрин бе завладяна от магията на спомена. Тя го обичаше и мразеше едновременно и нямаше сили да потисне напиращото в тялото й желание, пробудено с неочаквана сила от докосването му. Божичко, изплака отчаяно тя, толкова време мина от последната ни прегръдка, а аз продължавам да го обичам — да върви по дяволите!

Когато вече беше готова да отстъпи, Джейсън вдигна глава, но вместо познатите възбудени искри Катрин откри в погледа му хладно презрение. Той се изправи, сложи я да стъпи на краката си и изсъска с неприкрита омраза:

— Бях забравил, че мръсница като теб е в състояние да подлуди всеки мъж! Нищо чудно, че онзи млад глупак беше дошъл да положи пред краката ти сърцето и земите си!

Катрин вдигна глава, погледна го право в очите и отвърна:

— След като доказа на самия себе си, че съм мръсница, вече нямаме какво да си кажем. Следователно нямаш причина да останеш тук по-дълго.

Той я изгледа мълчаливо и в очите му заблестяха опасни искри.

— Добре, отивам си — проговори най-после той, — но ти идваш с мен.

— Нима наистина искаш да ме вземеш със себе си? — попита смаяно тя.

— Защо не? Ти си моя жена и смятам, че достатъчно дълго те бях оставил на този Сейнт Клер. Много ми се иска да му оставя още някакъв знак на благодарност за трогателната загриженост, с която се е отнесъл към теб, но ще му позволя да запази детето си.

Катрин поклати неразбиращо глава, но Джейсън не забелязваше нищо.

— Е, поне бременността не е навредила на фигурата ти — отбеляза хладно той. — Син ли имаш или дъщеря?

— Син — отговори едва чуто тя.

— Ау, колко хубаво! — изсъска подигравателно той. — Момчето ще се чувства добре с баща си и ти изобщо няма да му липсваш.

— Какво искаш да кажеш с тези думи? — попита остро Катрин.

— Това означава, че съм дошъл да си прибера избягалата жена, но нямам намерение да се обременявам с гледането на незаконното й дете — то ще си остане тук.

Катрин отметна глава назад, опря ръце на хълбоците си и го изгледа с блеснали от гняв очи.

— Веднъж вече ме принуди да сторя нещо против волята си. Но да бъда проклета, ако се оставя да ме принудиш още веднъж. Няма да дойда с теб!

— Ще дойдеш — настоя спокойно той. — Или искаш да изчакам любовника ти и да го застрелям като куче? Ще го направя без дори да се поколебая. Заклех се в това още щом те видях с него в Ню Орлиънс! Единственото, което би могло да ме спре, е малкият му син. Затова не смей да се противиш.

Щом видеше този невъзмутим чужденец, Адам веднага щеше да посегне към оръжието, това беше повече от ясно. Двамата щяха да се нахвърлят един върху друг и да се изпозастрелят, преди да я изслушат. Не можеше да допусне това!

— Отивам да си събера багажа — промърмори с внезапно равнодушие тя, макар че се мразеше до дън душа за покорността си. Понечи да мине покрай него, но той я задържа.

— Надявам се, че нямаш нищо против да присъствам и аз? — ухили се подигравателно той. — Имаш странния навик да изчезваш безследно.

Катрин вдигна рамене и двамата влязоха в къщата. Тъмните очи на портиера не можеха да се откъснат от силната мъжка ръка, която бе стиснала рамото на господарката му, но той не посмя да направи и най-дребната забележка, когато тя му заповяда да намери голям пътнически сандък и да опакова вещите й и тези на Никълъс.

Джейсън изчака Джеймс да се скрие в килера и ледено попита:

— Никълъс?

Външно спокойна, Катрин отговори:

— Да, Никълъс, синът ми. Не възнамерявам да го оставя тук. Можеш да заплашваш Сейнт Клер, колкото си искаш, можеш да ме разтрошиш на парченца, но няма да изоставя сина си!

В очите й се четеше твърда решителност и Джейсън бе принуден да се съгласи:

— Е, добре, вземи хлапето, но не очаквай, че то ще те предпази от изпълнението на съпружеските задължения.

Катрин пламна от срам и изтича нагоре по стълбата. Джейсън я последва и нито за миг не я изпусна от очи. Само след час тя седна в каретата на Адам и положи мирно спящия Никълъс на седалката до себе си. Загубила ума и дума от уплаха, Жана зае място срещу нея.

След бърз поглед в каретата, Джейсън затвори вратичката и се метна на коня си. Когато колелата се затъркаляха по неравния път, Катрин въздъхна облекчено. Детето й беше на сигурно място до нея, а на масата в дневната беше оставила писмо за Адам. Той непременно щеше да го намери и тя беше благодарна на Джейсън, че все пак й позволи да му опише случилото се. Никак нямаше да бъде добре, ако след завръщането си Адам трябваше да се задоволи с обърканите разкази на загрижените слуги.