Метаданни
Данни
- Серия
- Луизиана (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gypsy Lady, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ваня Пенева, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 75 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Xesiona (2009)
- Сканиране
- ?
Издание:
Шърли Бъзби. Циганката
ИК „Ирис“, 1998
Редактор: Христина Владимирова
Коректор: Виолета Иванова
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от Женя Г.)
20
Макар че Джейсън не предприе нищо, за да я изпрати обратно в Англия, двамата продължиха да се отнасят един към друг с ледена учтивост. Джейсън отново започна да пие и да играе карти и се връщаше в хотела едва на зазоряване. За да прогони мъчителния спомен за последното любене с Тамара, той преспа с една разкошна брюнетка, която отдавна му хвърляше многозначителни погледи в клуб „Роял“.
Това беше добре дошло потвърждение на наранената му мъжественост и той започна да се връща в стаите си вмирисан на евтин парфюм, с доволна усмивка на отпуснатото лице. Тъй като спеше по цял ден, а нощем не оставаше в хотела, двамата с Катрин почти не се срещаха. Падаше й се! Колкото по-скоро се отървеше от нея, толкова по-добре! Щом минеше големият бал на посолството, щеше да я прати обратно в Англия. Никога нямаше да си признае, че винаги щом я погледнеше, в гърдите му се надигаше онази странна, необяснима болка.
Нощите, прекарвани в игра на карти, връзката с брюнетката и отличното френско бренди се отразиха неблагоприятно на външния му вид и всеки път, като го видеше, сърцето на Катрин се свиваше от болка. Вече не знаеше дали да се зарадва или да се натъжи, когато разбра, че не е бременна.
Джейсън почти не й обръщаше внимание и за да запълни времето си, тя започна да предприема дълги излети из Париж, винаги придружена от Жана. Между прислужницата в хотела и изисканата дама съществуваше трайна, дълбока привързаност. Момичето усещаше, че нещо в брака на мадам и мосю Севидж не е наред, но си мълчеше и по всички възможни начини показваше съчувствието си.
Пиер, който не одобряваше поведението на господаря си, обичаше да се присъединява към двете млади жени. За него беше необяснимо, че Джейсън занемарява така брутално Тамара, а продължава да я представя за своя съпруга, и допуска тя да се разхожда из Париж без стотинка в джоба, придружена само от една най-обикновена прислужница.
Балът на посолството наближаваше. Дните минаваха и нервите им се опъваха до скъсване. Джейсън придоби неприятния навик да влиза неочаквано в спалнята й и да я наблюдава, докато Жана й помагаше да се съблича. А когато оставаха сами, се държеше още по-предизвикателно.
След една особено неприятна словесна престрелка Катрин реши, че положението става непоносимо. Съзнанието, че се е влюбила в този мъж, който я смяташе за лъжкиня, лека жена и кой знае още какво, беше влудяващо. Помисли да продаде бисерите, които й беше подарил, и да се върне тайно в Англия. Само че не знаеше къде би могла да намери заложна къща, а и Джейсън й беше заявил, че след бала е свободна да си върви. Трябваше да се пребори с нежността, която се надигаше в сърцето й всеки път, щом го видеше. Не биваше да го обича, не и след това, което й беше причинил. Въпреки това беше готова да му прости и да забрави грозните сцени помежду им.
Дойде и вечерта на бала. Държанието им почти не се беше променило. Когато Катрин се появи в салона, облечена с ефирна бална рокля, Джейсън неволно се запита дали наистина е готов да я пусне да си иде. Взря се като омагьосан в прекрасното видение от синьо-черна коса, алабастровобяла кожа и черно кадифе. Нима можеше да забрави бързия й смях, нежната й усмивка, меките устни и стройното тяло, което така и не беше станало истински негово!
Джейсън я гледаше с такава настойчивост, че Катрин преглътна конвулсивно и лицето й се обля в предателска червенина. След малко мъжът се поклони и проговори с весели искри в смарагдовозелените очи:
— Тази вечер изглеждате възхитително, мадам Севидж! Не бихте ли желали да сключим примирие?
— О, да! Моля! — Сякаш огромна тежест падна от гърдите, й. Дали пък не беше копняла за една мила дума?
Стана така, че тази вечер Монро опозна една съвсем различна мисис Севидж. Всъщност промяната беше и у двамата. Погледът на Джейсън не се откъсваше от прекрасната млада дама, която беше нарекъл своя съпруга, а Монро не пропусна да отбележи и изпълнената с нежност усмивка, с която Катрин даряваше съпруга си. Тази вечер стана очевидно защо Джейсън не бе извел по-рано това очарователно създание — господата я обсаждаха на тълпи.
Когато започнаха танците, Катрин получи десетки покани. Джейсън не танцуваше. Спираше се и разговаряше с познатите си, но не покани нито една дама. Собственическият му поглед никога не губеше стройната фигура в черно кадифе, въпреки навалицата, изпълнила танцовата площадка.
Монро се опита да използва случая за поверителен разговор. Музиката заглушаваше думите му и ги предпазваше от неканени слушатели.
— Знаете ли, Джейсън — започна привидно небрежно той, — Ливингстън вече се тревожи за хода на преговорите. Френският финансов министър Барбе-Марбоа все още не ни е дал официално потвърждение, че Испания е отстъпила на Франция областта Луизиана. А това означава, че ние не бихме могли да задължим Съединените щати да платят огромната сума от десет милиона долара за територия, която изобщо не принадлежи на продаващите я.
Джейсън изръмжа нещо не особено прилично под носа си, защото в този момент Катрин се понесе по танцовата площадка в прегръдките на шевалие Д’Арси. Остави Монро сам и се затича да отнеме жена си от обятията на убиеца. Никой, който наблюдаваше младата семейна двойка, не би могъл да се усъмни, че двамата са щастливи един с друг.
Катрин се наслаждаваше на прекрасната вечер. Това беше първият й бал, а Джейсън се показваше откъм най-добрата си страна. За късната вечеря избра малка масичка, на която двамата бяха сами, и започна да я ухажва по всички правила на приличието. Сякаш се бяха запознали едва вчера. Макар и плахо, тя взе участие във флирта. Удаде й се да намери сполучливи отговори и на най-смешните му комплименти и на няколко пъти гостите се обърнаха към тях, изненадани от високия му смях. Дълбоко в очите му святкаше обезпокоителна искра. Сърцето й биеше като лудо и тя беше сигурна, че Джейсън е забелязал пулсиращата вена на врата й.
Отдавна беше минало полунощ. Катрин и Джейсън тъкмо разговаряха с Монро, когато съдбата сметна, че е време да се намеси. Бяха застанали в близост до голямата врата към антрето, където облечени в ливреи прислужници помагаха на отиващите си да облекат палтата и наметките си.
Гостите все още не се бяха разотишли. Ако Джейсън и Катрин стояха някъде другаде в голямата зала, сигурно нямаше да се стигне до съдбоносната среща.
Катрин, изпълнена с противоречиви чувства, се носеше на вълните на щастието и не забелязваше нищо около себе си. В този миг зад гърба й прозвуча изненадано възклицание. Тя огледа бегло минаващите покрай тях хора и се сепна от смаян женски глас:
— Катрин? Какво, за Бога, правиш тук?
Лицето й побеля като платно. Обърна се рязко и се озова лице в лице с братовчедка си Елизабет. До нея бяха застанали леля Сеси и вуйчо Едуард и я гледаха слисано.
Джейсън също чу думите на Елизабет и веднага прекъсна разговора си с Монро. Обърна се към малката група и с един поглед обхвана ситуацията. Тамара беше застинала на мястото си и се взираше ужасено в Елизабет Маркъм и родителите й, граф и графиня Маунт.
Сеси първа прекъсна надвисналото мълчание:
— Катрин, това е невероятно! Какво правиш тук? Знае ли майка ти, че си тук? Бедната Рейчъл едва не се побърка от страх, а ти… Отдавна знаех, че някой ден ще предизвикаш скандал. И това в нашето семейство! Господи, прилошава ми! Дай ми ароматните соли, Едуард!
Никой не обърна внимание на отчаяния й вик. Злобните искри в очите на Сеси не оставяха и най-малко съмнение, че се наслаждава на неочакваната сцена и няма никакво намерение да падне в несвяст.
— Бихте ли ми обяснили какво означават думите ви, мадам? — намеси се хладно Джейсън.
Сеси потърси по-силни думи, за да изрази възмущението си, но Едуард я изпревари:
— Струва ми се, че по-скоро вие ни дължите обяснение, Севидж. Какво правите с моята племенница в Париж? Майка й едва не умря от нервно сътресение. Бедната жена няма представа какво е станало с дъщеря й!
Той помълча малко и се обърна обвинително към Катрин:
— Как можа да причиниш това на майка си! Изчезна, без да й кажеш нито дума!
Макар и замаян от неочакваното разкритие, Джейсън намери достатъчно сили да проговори:
— Смятам, че е най-добре да се обясним на друго място.
Той се обърна към смаяния Монро и тихо попита дали биха могли да се оттеглят в някоя празна стая. Посланикът побърза да отведе малката група в празното преддверие. Когато вратата се затвори, той се опита да успокои положението:
— Сигурен съм, че става въпрос за недоразумение. Тамара е съпруга на Джейсън!
— Съпруга! — изсъска невярващо Елизабет и хвърли отровен поглед към смълчаната Катрин.
Лицето на графа веднага се проясни.
— Ваша жена? — попита облекчено той.
Джейсън се поколеба само за секунда и решително кимна. Монро отбеляза със снизходителна усмивка:
— За кой ли път се убеждавам, че младият ни приятел има вкус към необичайното. Сключили сте брак тайно, нали?
Джейсън отново кимна.
Сеси обаче не се задоволи с толкова просто обяснение и продължи да рови:
— Добре, но това не е причина да изоставиш майка си, без да й напишеш нито един ред! Толкова ли не можа да й оставиш бележка? Бедната Рейчъл подлуди съседите с истерията си, после вдигна на крак и полицията. Никога не съм преживявала такъв ужас! Естествено отново тръгнаха приказки за времето, което прекара при циганите. Цял Лондон говори за теб. За Бога, Катрин, не можеш ли поне веднъж да се държиш като нормалните хора? Никой в семейството ни не си позволява подобни скандали. Мога само да се радвам, че бедният ти баща не доживя този позор.
Монро, който беше твърдо решен да предотврати скандала, се намеси дипломатично:
— Уверен съм, че Тамара… тоест Катрин, вече е писала на майка си. Има доста време, откак напуснахте Англия, нали? Майката на Тамара със сигурност ще се радва, че дъщеря й се е свързала с толкова блестящ мъж.
— Името й не е Тамара — изфуча ядосано Елизабет. — Казва се Катрин! Лейди Катрин Тримейн!
Неприкритата омраза в думите на Елизабет затвори устата дори на такъв опитен дипломат като Монро. Графът, който досега не беше забелязал враждебността на дамите, също реши да предотврати по-нататъшния спор. Знаеше, че Сеси и Елизабет хранеха надежди да отведат Джейсън пред олтара. Именно това беше причината да го завлекат чак в Париж. Беше се съгласил с тях, но нямаше да търпи невъзпитанието им.
— Стига толкова! — проговори строго той. — Ако все още не си писала на Рейчъл, Катрин, направи го незабавно. А вие, Севидж, ми кажете в кой хотел сте отседнали; утре ще ви посетя, за да обсъдим създалото се положение.
— Какво има за обсъждане? — попита с каменно лице Джейсън.
Само Катрин усещаше какъв луд гняв се крие зад външната му неподвижност.
— Разбира се, че трябва да обсъдим някои неща — настоя спокойно графът. — Катрин е заможна млада дама и като неин настойник, аз съм отговорен за запазване на приличието.
В продължение на един дълъг миг зелените очи на Джейсън се впиха в лицето на Катрин. Нямаше как да не забележи бледите бузи и побелелите устни, но дори това не успя да го настрои по-примирително. Тази жена не преставаше да го прави на глупак! Катрин прочете в този поглед края на надеждите си. Никога нямаше да може да му обясни случилото се! Събра цялата си сила и се обърна умолително към чичо си:
— Това наистина не е нужно, чичо. Вече сме женени, а финансовите въпроси обикновено се уреждат предварително. Нека всичко остане, както си е!
Джейсън стисна с такава сила ръката й, че тя едва не изпищя от болка.
— Недей така, скъпа! — проговори подигравателно той. — Чичо ти има право да се увери, че всичко е законно и приличието е било запазено във всяко едно отношение. — Той буквално изплю думата „приличие“ и й се усмихна по начин, който за всички останали изглеждаше нежен, но Катрин веднага усети едва прикриваната му ярост.
Елизабет вече не можеше да се сдържа.
— Колко трогателно! — изфуча тя. — Я ми кажи, Катрин, трудно ли ти беше да уредиш тази уж случайна среща в циганския лагер? Знаех си аз, че майка ти е голяма хитруша! Кой иначе би те взел за жена? Какъв късмет, че Джейсън е чужденец и няма представа за историята ти, мръсна циганко!
Избухването на Елизабет бе последвано от шокирано мълчание. Думите на Джейсън прорязаха тишината като чупещ се лед:
— Лъжеш се, Елизабет. Знаех всичко за миналото на Катрин.
Очите на младата жена се разшириха в безгранично учудване. Джейсън продължи спокойно, без да изпуска от поглед искрящите от злоба очи на бившата си любовница:
— Аманда Харис ми разказа всичко още след пристигането ми в Лондон. — Той се поколеба за миг и обясни: — Би могло да се каже, че именно тези странни обстоятелства ме направиха любопитен и привлякоха вниманието ми. Предупреждавам те сериозно, Елизабет. Няма да търпя подобно отношение към съпругата си. Никога вече не си позволявай да се обръщаш към нея по този начин. Най-приятелски те съветвам за в бъдеще да си държиш езика зад зъбите.
Лорд Маунт, който беше ужасно засегнат от злобното избухване на дъщеря си, побърза да се намеси:
— Е, вече можем да изключим подозрението, че Джейсън е бил заблуден. Стана късно, затова предлагам да отложим дискусията за утре. Смятам, че ще намерим изход от положението.
Монро вече си бе създал унищожителна преценка за Елизабет и Сеси и проговори тихо към графа:
— Ще придружа дамите ви в залата. Нека почакат там, докато Джейсън ви даде адреса си и отговори на въпросите ви.
Елизабет отвори уста да протестира, но преди да е успяла да се огледа, двете с майка й бяха изведени навън с подчертана учтивост.
Когато излязоха, Едуард Тримейн стана малко по-достъпен. Той се усмихна примирено на племенницата си и заговори:
— Скъпа моя Катрин, няма ли най-после да престанеш с лудориите си? Няма да те разпитвам повече, защото виждам, че си уморена, пък и стореното не може да се върне. Само не разбирам защо е трябвало да се ожените тайно. Рейчъл със сигурност нямаше да има нищо против, аз също. Защо не дойде при нас, за да ни обясниш всичко?
Като забеляза колко наранен е чичо й, Катрин не можа да се сдържи и избухна в плач. Прехапа устни, потискайки с мъка желанието да се хвърли на врата му и да му разкаже цялата ужасна история от началото до края. Тримейн напразно чакаше отговор. Видя сълзите й, въздъхна дълбоко и се обърна към неподвижния мъж до нея.
— Къде да ви намеря? Ще дойда рано следобед, ако ви е удобно.
Джейсън каза името на хотела и двамата се споразумяха да се срещнат в два часа. Тримейн се сбогува с нежна целувка по бузата на Катрин.
Малкото помещение се изпълни с гнетящо, обвинително мълчание. Катрин разбра, че тя трябва да започне, и проговори с безизразен глас:
— Никога нямаше да ми повярваш, ако ти бях казала истината.
— Трябваше поне да се опиташ! — изсъска той. — Всичко друго беше по-добро, отколкото да ме оставиш да вярвам, че си най-обикновена циганка, която си търси богат покровител! Mon Dieu! Ето че паднахме в капана!
Катрин понечи да каже нещо за свое оправдание, но Джейсън изръмжа:
— Нито дума повече! Иначе ей сега ще ти извия врата! Мълчи и не прави нищо!
В този момент се върна Монро и Джейсън му благодари, че е успял да се справи с неприятната сцена. Няколко минути двамата разговаряха за незначителни неща; после Джейсън взе Катрин под ръка и се сбогува. Въпреки парещото си любопитство, Монро почти се зарадва на тръгването им.
Без да каже нито дума, Катрин се скри в спалнята си, надявайки се, че Джейсън ще отложи голямото обяснение поне до утре сутринта. Ала тъкмо когато се отпусна в леглото си, бледа като платно, свързващата врата се отвори с трясък и той нахлу в спалнята.
Беше съблякъл зеления кадифен жакет, бялата копринена риза с дантелени маншети и яка беше отворена чак до пъпа. В едната си ръка стискаше чаша с медноцветна течност и блещукането в зелените му очи вся панически страх в сърцето на Катрин. След завръщането им в хотела беше изпил поне половин бутилка бренди, но не беше пиян. Вдигна чашата си като за наздравица и заговори презрително:
— Пия за здравето на прекрасната си съпруга! Никога не съм предполагал, че малката Тамара е толкова благородно същество. Кажи ми, лейди Катрин — искам просто да задоволя любопитството си, — наистина ли майка ти скрои тази игричка или беше проклета случайност?
— Ти си пиян, Джейсън. Нека поговорим утре — отвърна уморено Катрин.
— Не биваше да казва точно това. — Подигравката изчезна от лицето му и той пристъпи със сковани крачки напред.
— Аха, значи искаш да почакаме, докато чичо ти ме разпита най-подробно! — Сграбчи крехките й рамене и я разтърси с все сила.
Катрин го блъсна и се изправи.
— Както искаш, Джейсън! Ще ти кажа цялата истина. Майка ми не е жена, която крои подли интриги, аз също не съм искала да стана твоя любовница. Виновна е единствено животинската ти похот! Аз не съм се изнасилила сама, нито те последвах доброволно във Франция. Всичко това тежи само на твоята съвест, скъпи ми съпруже!
Гневните й слова се изляха отгоре му като кофа със студена вода. Двамата се гледаха мълчаливо и времето сякаш спря. Внезапно Джейсън приседна на леглото, загледа се с празни очи в небесносиния балдахин и заговори едва чуто:
— Може би прецених неправилно положението. Може би вината е моя. Но след като забеляза, че си привлякла вниманието ми, защо продължи да играеш ролята на малката циганка? От първия ден знаеше, че те искам! Защо мълча, по дяволите?
— Щеше ли да ми повярваш? — попита тихо тя.
— Не, вероятно не — призна той.
— Не се ли срамуваш от онова, което си извършил? — попита отново тя.
— Не особено. Какво толкова съм сторил — освен, че се ожених тайно! На всичкото отгоре за възхитителна млада дама от най-доброто общество. Аз също съм от добър род, така че всичко е наред.
— Но ние не сме женени — възрази намръщено Катрин.
Джейсън бавно обърна глава към нея.
— Вярно е, сладкото ми, малко котенце — отвърна със заплашителна усмивка той. — Но утре по същото време ще бъдем.
Катрин го изгледа с разширени от ужас очи. Кръвта се отдръпна от лицето й.
— Не говориш сериозно, нали? Та ти изобщо не ме искаш.
— Права си, лейди Катрин. Но след сцената на бала вече нямам друг избор. Бъди уверена, че съм решен да те направя своя жена.
Загубила ума и дума, тя изплака:
— Но ние… Ние изобщо не се обичаме, — дори не можем да се търпим! Няма да стана твоя жена. Не бих могла да го понеса. Не и при тези обстоятелства.
Джейсън я натисна да седне, надигна се на лакът и я изгледа с искрящи от злоба очи.
— Какво общо има бракът с любовта? Трябва да се оженим и ще го направим. Леля ти вече намекна, че скандалите те забавляват, но аз не мога да ги понасям. Не желая да ме заклеймят като свиня и похитител на благородни млади дами. В никакъв случай!
— Не искам да се омъжа за теб! — изплака гневно Катрин.
— Нямаш никаква възможност за избор, също както и аз. Вече сме оковани във веригите на брака. Ако не се венчаем веднага, ще избухне грандиозен скандал. Как мислиш, дали Елизабет и майка й ще си замълчат?
Катрин не можа да възрази. Той беше прав. Прозрението се стовари върху й като смъртна присъда. Щеше да се обвърже завинаги с мъж, който я мрази и презира! Как можа прекрасната вечер да свърши по толкова ужасен начин? Край на надеждата, че се течение на времето двамата с Джейсън биха могли да загладят противоречията помежду си! Той никога нямаше да й прости принудителния брак, защото не проумяваше, че вината е само негова.
Лицето на Катрин отразяваше като в огледало измъчващите я мисли и макар че Джейсън не разбра докрай какво ставаше в главата й, изразът на безутешност в сините очи беше повече от ясен. Макар да не беше очаквал, че тя ще подскочи от радост след предложението му за женитба, отчаянието й го разтърси до дън душа. Той беше човекът, принуден да се обвърже до края на живота си с една нахална малка вещица! Тя получаваше безкрайно богат мъж, а се правеше на нещастна!
— Не отговори на въпроса ми. Вярваш ли, че леля ти и братовчедка ти ще се задоволят с тазвечершното представление?
— Няма нужда да отговарям — прошепна едва чуто Катрин. — Ще им достави огромно удоволствие да го разпространят по цял свят.
— Видя ли! Значи, си съгласна, че трябва да се оженим колкото се може по-скоро? — Джейсън седна в леглото и продължи с леден глас: — Надявам се, че до утре вечер всичко ще бъде уредено. — После стана и тръгна към вратата.
— Джейсън — спря го гласът на Катрин, — тогава ще бъдем наистина женени, така ли? Исках да кажа, и пред закона?
Мъжът се обърна като ужилен и изфуча:
— Няма за какво да се тревожиш, лейди Катрин! Аз не използвам твоите дребни трикове. Разбира се, че ще сме законни съпрузи.
— Престани! — изкрещя извън себе си Катрин. — Не исках да кажа това. Искам само да знам какво ще стане с мен. Все пак става въпрос за моя живот! Ти не си единственият, който се жени против волята си! Или забрави, че съм тук само защото ме взе насила?
— Права си, скъпа моя — проговори заплашително Джейсън. — Но не си въобразявай, че си невинно ангелче. След като ще се свържем в свещен брак, мисля, че би могла да ми кажеш какво търсеше в сандъка с вещите ми, когато бяхме в странноприемницата. Не съм го забравил, повярвай, също както и връзката ти с Пендълтън.