Кони Мейсън
Дръзка любов (26)

26

Доста отегченият и донякъде сънлив Брендън, сгушен в любящите ръце на баща си, се прозяваше по време на кратката, но вълнуваща церемония, съединяваща родителите му в брачен съюз. Накрая той протестира оживено, когато Деър целуна властно усмихнатата му майка, която Брендън приемаше като изключително свое притежание. Той не беше особено щастлив, че ще споделя майка си с някого, но изглеждаше омаян от огромния мъж, който го обсипваше с нежност и любов. Не разбираше защо прекрасната му майка понякога — но не винаги — го пренебрегва, когато този мъж, наричан татко, я прегърне. Обикновено след подобно възмутително деяние двамата започваха да лудуват в леглото. Той не виждаше какво правят, но шумът, който вдигаха, ясно показваше, че не спят. Може би, заключаваше детският мозък на Брендън, ако мама беше толкова запленена от татко, най-малкото, което можеше да направи, беше да приеме и него. Гукайки щастливо, той ги възнаграждаваше с омайна усмивка, по своему благославяйки съюза им.

В следващите шест месеца Брендън се научи да обича мама и татко по равно. Научи се и да ходи, поради което родителите му трябваше непрестанно да го пазят. Макар че обичаше меките ръце на майка си и приятния й мирис, той обожаваше грубоватите игри на татко и усещащата се в тях нежност. Когато „Марта“ акостира в Порт Джаксън, Брендън възхити и двамата, произнасяйки първата си дума. Тя, естествено, беше „тате“.

Горещото слънце прежуряше над главите им, когато стъпиха на брега на 10 януари 1810 година. Бяха отсъствали над една година и в колонията бяха настъпили забележими промени. Нови сгради бяха изникнали на пристанището и навсякъде, където Кейси погледнеше, виждаше нови пътища, построени с труда на депортираните. Няколко кораба се полюшваха закотвени в пристанището, включително английски, американски и френски, с товар от стоки или превозващи осъдени затворници.

— Ще те заведа в къщата, която Дрю ти е оставил, скъпа — каза Деър, когато слязоха на брега. — Ще ми трябват няколко дни, за да сваля товара на брега и да уредя прехвърлянето на животните до имението Пенрод. Слава богу, че имаме къде да отседнем. Дори при цялото това ново строителство хановете като че ли още не достигат.

Къщата изглеждаше почти така, както я беше оставил Дрю, и Кейси се настани там за краткия си престой. Прислуга нямаше, храна също, но Деър я увери, че ще се погрижи за всичко. Верен на думата си, той доведе само след час двама затворници, носещи припаси от кораба, както и от правителствените складове. Самият Деър се върна на свечеряване, нямайки търпение да сподели някои от новините, които беше научил през деня.

— Губернаторът Локлън Макуори пристигнал в Нов Южен Уелс към края на миналата година — осведоми той Кейси, докато двамата вечеряха. — Довел собствен полк в колонията и разпуснал Корпуса на рома. Повечето вече били преместени в Англия, макар че доста от тях, които били купили земя, останали тук.

— Слава богу, че вече ги няма — каза Кейси.

— Научих и че Макуори не бил особено доволен, че намира избрана група заселници в привилегировано положение. Заклел се да промени това.

— Трудно е да се промени животът само за една нощ.

— Но това е начало. Макуори има планове да използва труда на осъдените, за да се построят обществени сгради и пътища, иска да основе банка, да въведе валута, с която да замени рома. Ако плановете му се осъществят, скоро ще имаме болница, казарми за осъдените и църква. Твърдо вярвам, че един ден, много скоро ще разберем какво има оттатък Сините планини.

След няколко дни те потеглиха по пътя към Парамата и имението Пенрод, нямайки търпение да видят Рой, Бен и Робин. Джереми Комбс ги придружи. Част от запасите, които Деър беше купил в Англия, бяха опаковани в дъното на фургона, който беше пътувал заедно с тях на борда на „Марта“. Джереми караше фургона, Кейси с Брендън седеше до него, а Деър яздеше единия от жребците. Другите три коня следваха фургона, привързани към него. Нищо не помрачи пътуването им през този мирен ден, което позволи на Кейси да се възхити отново на заобикалящата я красота.

Тя беше забравила колко внушителни са австралийските гори с величествените си евкалиптови дървета, разнообразието от цъфтящи цветове, кенгура и папагали, както и подобния на смях глас на кукабърата. Жадно отпиваше от познатите гледки и звуци, докато Джереми изглеждаше смаян и възхитен от новите за него неща.

Нищо не можеше да сломи духа на храбрия моряк, защото през седмицата, прекарана в Сидни, той беше допуснат на аудиенция при губернатора Макуори и с много увещания и аргументи беше получил пълно помилване за Марта. Това беше трудно спечелена победа, но си струваше чакането при губернатора.

Нямаше значение дали Марта още го обича или не, тя беше вече свободна.

Фургонът свърна от прашния път и влезе в двора на фермата. Според Кейси нищо не се беше променило — същият жив плет заобикаляше двора, същите стари дървета хвърляха сянка върху къщата. Не се виждаше никой освен неколцина затворници, заети със задачите си, когато групата пътешественици спря пред предната врата. Предупреждавайки другите, че трябва за малко да останат отвън, за да може той да смекчи шока от това, че Кейси и Джереми са възкръснали от мъртвите, Деър влезе в къщата, за да намери Рой и Бен седнали да вечерят. И тази вечер, както винаги, Робин се беше присъединил към тях. Като видяха Деър, тримата скочиха на крака, приветствайки го като завърнал се герой. Никой не знаеше какво да очаква, защото Деър беше напуснал Австралия като човек, съкрушен от мъка и с разбито сърце.

— Деър, добре дошъл у дома! — извика въодушевено Бен.

— Хубаво е, че се върна, синко — прегърна го Рой. — Господи, колко ни липсваше.

— На всички ни — обади се Робин, стискайки ръката на Деър, докато същевременно го тупаше по гърба. — Добре ли пътува?

— Как мина престоят ти в Англия? — намеси се Бен, нетърпелив да научи подробностите.

— Престоят ми в Англия беше успешен, дори повече от очакваното — ухили се загадъчно Деър. — А пътят към къщи беше невероятно приятен.

— Чувам пак стария Деър — отбеляза щастливо Робин. — Това пътуване сигурно ти се е отразило много добре.

— Повече, отколкото можете да си представите — съгласи се Деър. Следващите му думи ги накараха да занемеят. — Послушах съветите ви и си доведох съпруга. И съм баща на малък син.

Рой беше смаян от промяната у Деър. Синът му беше заминал като огорчен, отчаян човек, току-що изгубил любовта на живота си, за да се завърне щастлив и очевидно излекуван, със съпруга и син. Това беше чудо. Която и да беше жената, Рой беше благодарен за съществуването й.

— Повече от щастлив съм, че нещата са се развили добре за тебе, Деър — каза той. — След като загуби Кейси, страхувах се, че никога повече няма да обикнеш някоя жена.

— Кейси е единствената жена, която някога ще обичам — заяви Деър, смайвайки ги още повече.

— Синко! — възкликна Рой със строг глас. — Да не би да искаш да ми кажеш, че си се оженил за жена, която не обичаш?

Това не ти е присъщо и със сигурност не е честно спрямо съпругата ти.

— Повярвай ми, татко, много обичам съпругата си.

— Но ти каза… — протестира Бен с озадачено изражение.

— Че никога няма да обичам друга освен Кейси, и го казах напълно сериозно.

— По дяволите, Деър, не те разбирам — отвърна Рой, сигурен, че синът му си е загубил ума.

— Мисля, че е време да се запознаете със съпругата ми — ухили се дяволито Деър. — Тогава ще разберете. Но първо всички седнете.

Той излезе от стаята, последван от три чифта очи, които го гледаха така, сякаш нещо не му беше наред. Върна се след няколко секунди с Кейси и Брендън.

— Исусе! Тя прилича на…

Думите на Бен изведнъж секнаха, докато той се взираше изумено в огненокосата красавица, застанала до брат му.

— Господи, та това е тя! — извика радостно Рой. — Не знам как, но по някакъв начин Деър е успял да намери Кейси жива и да я направи своя съпруга. Няма две жени, които толкова да си приличат. И тя държи внука ми!

— По дяволите?! — зяпна смаяно Бен, изпускайки любимия израз на Деър. — Прав си, татко. Само Деър може да направи невъзможното.

Робин не каза нищо. Само се взираше в Кейси с меко и замечтано изражение.

Кейси се засмя, наслаждавайки се на сензацията, която беше предизвикала, но вниманието бързо се отклони към сина й.

— Някой от вас ще ми каже ли как стана всичко това? — запита Рой, вдигнал въпросително вежди. — Повярвахме, че си мъртва, Кейси.

— Това е дълга история, Рой — засмя се тя, — и си струва да ви я разкажа, но има още една изненада за вас.

— Господи! Не мисля, че мога да понеса още нещо — изпъшка Бен, хващайки се за гърдите в пристъп на привиден ужас.

— Тази изненада е за Марта, тя в кухнята ли е?

— Ще я доведа — предложи Робин, все още шокиран от завръщането на Кейси.

Докато ги чакаха, Брендън започна да изучава стаята, спасена от опустошение от Бен, който вдигна момченцето на раменете си сред викове и възторжен смях.

Междувременно Деър обясни как стоят нещата с Джереми Комбс. После Робин се върна с Марта. Научила от Робин за чудодейното завръщане на Кейси от света на мъртвите, Марта възторжено прегърна приятелката си и след това започна да се суети около Брендън, който сега вече се люлееше на коляното на дядо си.

— Робин каза, че си искал да ме видиш, Деър — изрече тя, поглеждайки с любопитство към него.

— Става дума за Джереми, Марта — започна колебливо Деър.

— За съпруга ми Джереми? Той е мъртъв, господине, мислех, че знаете това.

— Той си е съвсем жив, Марта — обади се тихо Кейси. — Претърпял корабокрушение и се върнал в Англия след една година, но не те намерил. Ще го оставим обаче лично да ти разкаже.

— Той е тук? В Нов Южен Уелс? — извика Марта с разширени очи и пребледняло лице.

— Да, чака пред вратата — усмихна се Деър. — Помислих, че би искала да го приветстваш насаме.

Тя се взря във вратата за една дълга секунда, преди да изхвърчи през нея като насън.

След малко сияещата Марта се върна с изпадналия в екстаз Джереми, хванати под ръка като любовници, със зачервени лица. След като морякът разказа историята си и осведоми Марта, че е получила пълно опрощение, радостната двойка се извини и се оттегли в стаята на Марта.

След това Деър се впусна в подробен разказ за изпитанието на Кейси, оставяйки всички смаяни от измамата на Марси.

— Смятам, че трябва да пазим това в тайна от Тед Маккензи — предложи замислено Рой.

— Не желая да наранявам никого — каза Кейси. — След като Марси е мъртва, няма смисъл да отваряме старата рана.

— Съжалявам да чуя, че старият ми приятел Дрю Стенли е починал — добави Рой. — Той беше добър човек.

— Най-добрият — съгласи се Кейси. — Не знам какво щях да правя без него.

— Нито пък аз — добави чистосърдечно Деър. И изведнъж се прозя широко. — Денят беше дълъг, време е да сложим сина си да спи. Има още много неща, които ние с Кейси бихме искали да ви разкажем, но ще трябва да почакате до утре.

 

 

Спейки щастливо в една от стаите, в люлката, донесена от „Марта“, Брендън не знаеше, че е станал истинска сензация в имението Пенрод. Жизнерадостното момченце бързо беше спечелило сърцата на всички в къщата.

В спалнята, намираща се от другата страна на коридора, Деър притискаше Кейси в прегръдките си, възбуденото му тяло беше горещо и твърдо, а нейното се извиваше към него и се сливаше с него. Очите й бяха блестящо зелени, лицето зачервено; лека пелена от капчици пот замъгляваше плътта й. Тихи стонове се откъсваха от полуразтворените й устни, подканвайки Деър да ги изследва отново и отново.

Ръцете, устата и езикът му действаха прилежно и с любов, за да я отведат до най-високите върхове на възбудата. Той влезе с лекота в нея. Кейси стенеше безумно, приветствайки стоманената дължина и кадифената сила, които й донасяха такова пронизващо удоволствие. Двамата се движеха като един — едно тяло, един ум, едно съгласие. Кулминацията ги обля като вълна, изхвърляйки ги в едно обвявано от бури море от чиста страст. А след това двамата заплуваха към брега в успокоено съгласие.

— Обичам те, Кейси. Никога повече няма да те изпусна от поглед — обеща Деър, игриво захапвайки ухото й. — Ти си моят живот, аз съм нищо без тебе.

— Какво те кара да мислиш, че ще искам да замина? — отзова се лениво Кейси. — Не съм погледнала друг мъж, откакто те срещнах. Обичам те, Деър.

— Ти сега си състоятелна жена, любов моя. Какво ще правиш с цялата тази земя, която Дрю ти остави?

— Ще се установим да живеем там, веднага щом бъде построена къща. Тя е и твоя.

— Сигурна ли си?

— Напълно. Ще си отгледаме собствено стадо от мериносовите овце, които ти купи в Англия. И деца. Ще си народим много деца.

— Мислиш ли, че сме направили някое тази нощ?

Кейси се изкикоти, сякаш намирайки думите на Деър за смешни. Той й хвърли строг поглед.

— Защо се смееш? Постарах се.

— Дори да се любиш с мене всяка нощ през следващите шест месеца, няма да мога да забременея.

— Кейси! — ахна той засегнат.

Да не би тя да намекваше, че не е достатъчно мъж, за да й направи дете?

Ясният звън на смеха й разпръсна обидата, която думите й внушаваха, и той се поотпусна.

— Какво, по дяволите, пак ми кроиш?

— Момче или момиче?

— Какво?!

— Още един син ли искаш или дъщеря?

— Искаш да кажеш… че вече си…

— Твоята мъжественост никога не е била под съмнение, любов моя. На кораба бяхме заедно ден и нощ цели шест месеца и нямахме какво друго да правим освен да се грижим за сина си и да се любим. Едва ли трябва да си изненадан, че ще имаме още едно дете — подразни го Кейси, обвивайки ръце около врата му, за да привлече устните му към своите.

— Нищо, което правиш, не можеш да ме изненада или шокира, вещице такава — каза Деър, с усмивка, докато отвръщаше на зова й.