Кони Мейсън
Дръзка любов (8)

8

Като в някаква мъгла Кейси следваше плътно Кулонг, който се стопи сред храстите, движейки се тихо като призрак. Тя не се осмеляваше да погледне назад, страхувайки се, че войниците са по петите им. Нищо обаче като че ли не спираше Кулонг, който се плъзгаше от дърво към дърво, държейки се настрани от утъпканата пътека, която минаваше през високата трева. Само бъбренето на свраките нарушаваше тишината. По едно време те изненадаха няколко сиви кенгура, които пасяха в гъстия листак, и животните избягаха със смешно подскачане.

Все още изтощена от ходенето до къщата на Робин, Кейси започна да се задъхва. Тънките подметки на обувките й, напълно негодни за такъв път, се бяха почти изтрили и тя премигваше от болка всеки път, когато настъпеше някое камъче или трънливо клонче, Но продължаваше напред, вперила очи в широкия гръб на Кулонг. Беше благодарна на аборигена, задето носеше торбата й, иначе отдавна щеше да я захвърли.

Здрачът се спусна внезапно, потапяйки земята в мрак. Кейси вече не виждаше Кулонг и я обзе паника, докато той не проговори тихо на ухото й:

— Вече не далече. Дай ръка.

Разтапяйки се от облекчение, Кейси му подаде ръката си, за да може той да я води като дете. След малко стигнаха на една полянка, където имаше няколко колиби от трева, скупчени заедно за по-добра защита. Огромен огън гореше в центъра и Кулонг поведе Кейси към една от колибите, стояща малко встрани от другите.

Тя се поколеба за кратко, преди да влезе, но аборигенът я подкани, подръпвайки я за ръката. На светлината на малкия огън във вътрешността на колибата Кейси забеляза Тим да лежи пребледнял и неподвижен на рогозката и сдържаността й изчезна.

— Тим! — извика тя, падайки на колене до него. — Мъртъв ли е?

— Много болен, но не мъртъв — отвърна Кулонг.

Докато Кейси се суетеше покрай Тим, той заговори тихо с жената, която Кейси не беше забелязала в сенките. Кулонг я подкани и тя малко неохотно се надигна, за да застане пред Кейси.

— Това е Мантуа — каза той и Кейси се вгледа в дребната, плаха жена, чиято кожа блестеше като полиран абанос под светлината на огъня. — Мантуа не говори английски. Тя казва, че твой мъж оживее с много грижи и лекарства, които тя приготвила.

— Благодаря, Мантуа — каза Кейси с искрен тон. — Много съм ти благодарна за помощта.

Жената заговори на брат си на език, който Кейси не разбираше, после зачака Кулонг да преведе.

— Мантуа пита дали това твой мъж.

— Тим е… много добър мой приятел — отвърна бързо Кейси. — Той ми е като брат.

Кулонг преведе, изчака отговора на сестра си и после каза:

— Мантуа харесва тебе и ще направи добре за твой приятел. Куршум излязъл от него и вече треска по-малко. Сега ти почива. Мантуа приготви храна за тебе.

След два дни Тим си върна съзнанието. Макар и още слаб, той забеляза Кейси и я позна веднага. През тези два дни тя рядко се отделяше от него, хранеше се в малката колиба и общуваше с Мантуа с посредничеството на Кулонг. Веднъж тя запита аборигена дали мисли, че войниците са ги открили.

— След време те идват и търсят тука — каза той след дълго размишление. — Но не страхувай, мой народ пази. Ако войници дойде, ние крием тебе.

— Кейси.

Тя се обърна и извика радостно, когато видя Тим буден. Очите му изглеждаха огромни на отслабналото му лице и жадно следяха всяко нейно движение.

— Тим! Слава богу, че си буден. Мантуа каза, че ще ти стане по-добре.

— Мантуа? — изрече той с тих глас. — Къде съм?

— Нищо ли не помниш?

— Нищо, след като твоят приятел Робин ме откара в дома си.

Поемайки си дълбоко дъх, Кейси разказа на Тим всичко, което се беше случило, откакто той беше откаран от имението на семейство Пенрод.

— Господи, момиче, съжалявам, че те вкарах в този ад — огорчи се Тим. — И твоя приятел Робин. Ако властите са го арестували, както подозираш, той рискува много, за да ти помогне. Не си струва да го правиш за мене, Кейси. И двамата пострадахте много заради мене. Робин може да бъде обесен заради това, че ми е помогнал.

Вик на болка се изтръгна от устните на Кейси.

— О, Тим, не! Със сигурност не!

— Не плачи, момиче. Какъв ти е този мъж?

— Приятел, Тим, просто приятел. Но много добър, който рискува заради мене всичко скъпо. Чувствам се толкова виновна. О, Тим, какво ще стане с нас?

— Ще се грижа за тебе, Кейси, не се страхувай — обеща твърдо Тим. — Ако не бях толкова слаб…

— Ще си възвърнеш силите, много скоро. Мантуа е прекрасна лечителка.

— Мантуа?

— Сестрата на Кулонг. Тя е лечителката на племето. Всички бяха много добри с нас. Ако стане нещо лошо, те ще…

Сякаш като по даден знак точно в този миг Кулонг нахлу в колибата.

— Войници идват — изпъшка той. — Трябва вървим сега.

— Но Тим не е в състояние да пътува — протестира Кейси.

— Ще се справя — изстена Тим, докато Кулонг му помагаше да се изправи. — По дяволите тази проклета слабост.

Нямаше време за повече думи, защото на вратата ги пресрещна още един член на племето, който подхвана Тим от другата страна.

Мантуа се материализира сякаш от въздуха и бутна в ръцете на Кейси една торба — същата, с която беше дошла тук, само че допълнена с нови припаси. Посочи към друга, по-малка торба, в която Кейси откри съдче с лекарството на Тим и листа и мъх, които аборигените използваха, за да покриват раните. Тя й поблагодари и хукна подир Тим.

Беше им необходим по-малко от час, за да стигнат до прикритието, което Кулонг беше избрал. Сгушено в подножието на Сините планини, мястото изглеждаше идеално. То представляваше пещера, издълбана в склона на един хълм. Малкият отвор лесно се закриваше с храсти, а вътре беше равно и сухо. Нямаше много пространство, но Кейси можеше да стои права в единственото помещение, което като че ли имаше само един изход. Тим лежеше прострян на едно одеяло и понеже силите му бяха съвсем изчерпани, скоро потъна в дълбок сън.

— Ще се върнеш ли за нас, след като войниците си отидат, Кулонг? — запита тревожно Кейси, когато аборигенът се приготви да си тръгне.

— Вожд каза по-добре вие не идва повече в село — изрече той със съжаление. — Войници донесат много неприятности на наш народ. Твой мъж скоро оправи, няма повече нужда от помощ.

— Аз… разбирам, Кулонг — отвърна Кейси, като едва не изхлипа. — Благодарна съм за помощта, която ти и Мантуа ни оказахте. Ще се справим.

За свое съжаление в следващите дни Кейси разбра, че войниците не са се отказали да търсят нея и Тим. Свивайки се в мрачината на пещерата, тя чуваше звуци, сочещи, че конници претърсват околностите, което я караше да не излиза от тясното си укритие. Едва когато сушеното говеждо, плодовете и водата, които Мантуа предвидливо беше сложила в торбата й, започнаха да привършват, Кейси се осмели да излезе от безопасното си укритие. По това време Тим вече беше на път да се възстанови окончателно.

 

 

Деър наближи малката къща на Робин с някакво предчувствие, което не можеше да разбере. Веднага забеляза, че осъдените, които работеха във фермата, изпълняват задълженията си както обикновено, но не видя нито Робин, нито Кулонг, което не беше необичайно за тях, защото можеха да бъдат къде ли не по всичките тридесет акра на фермата.

Беше все още много рано сутринта, но Деър толкова силно искаше да разпита Робин за Кейси, че тръгна още на зазоряване. Може би дори щеше да я намери жива и здрава тук, при Робин, помисли той с надежда. Но не можа да потисне неясното безпокойство, което не му даваше мира, или предупредителния глас, който шепнеше упорито в главата му. Със свито сърце Деър разбра, че нещо тук не е наред, когато на прага се появи набитата фигура на един мъж, когото той познаваше, но не лично. Знаеше го като спекулант, който наскоро се беше появил в Парамата, и приятел на Джон Маккартър. Макар че никога не ги бяха запознавали официално, Деър знаеше името на мъжа.

— Какво правите тук, Линч? — запита той почти грубо. — Къде е Робин Флечър?

Нейт Линч, нисък, закръглен, хитроват мъж на средна възраст, носеше посивялата си коса грижливо подредена, за да прикрие оплешивяващото си теме. Като спекулант, наскоро пристигнал в Нов Южен Уелс, той бързо се беше сприятелил с Джон Маккартър и с Корпуса на рома. След като се беше запознал с Маккартър през 1801 г., когато капитанът беше изпратен в Англия, за да бъде съден от военен съд заради това, че е извикал на дуел по-старшия от него офицер Уилям Патерсън, Линч се беше убедил, че в Нов Южен Уелс има почва за опортюнисти.

След като Маккартър беше подал оставка и се беше върнал в колонията, планирайки да се занимава със земеделие и животновъдство, Линч беше заминал натам скоро след това, оставяйки съпругата си в Англия, но без да пропусне да вземе цялото си богатство. Откакто беше пристигнал, той се беше превърнал в маша за изгонване на дребни фермери от земите им. Сега, изправен пред буреносните сиви очи на Деър Пенрод, той се питаше дали Маккартър не си е намерил майстора.

— Деър Пенрод, нали? — запита Линч, протягайки ръка, която Деър демонстративно пренебрегна. — Не сме се запознавали официално, но аз съм Нейт Линч.

— Знам всичко за вас, Линч — изсъска Деър, — и Австралия ще бъде по-добро място без хора като вас и Маккартър. Питах ви какво правите тук, в собствеността на Робин Флечър.

— Значи не сте чули — каза загадъчно Линч.

— Какво да съм чул? Нещо случило ли се е с Робин?

— Би могло и така да се каже. Той е в затвора в Парамата. Сержант Граймз го отведе там преди почти една седмица.

Смайване се разля по бронзовото лице на Деър. Какво се беше случило? Всичко вървеше добре допреди една седмица, когато беше видял приятеля си за последен път. Тогава една неканена мисъл го вледени. Това имаше ли нещо общо с внезапното изчезване на Кейси?

— Какво е направил? — запита Деър. — Тук трябва да има някаква грешка.

— Единствената грешка беше допусната от Робин Флечър — обясни Линч подигравателно. — Помогнал е на избягал затворник.

— На кого? Не вярвам.

— Вярвайте каквото си искате, но осъденият е особено опасен и е бил изпратен на север, за да работи в каменовъглените мини. Бил ранен, когато се опитал да избяга, и някак си се добрал дотук. Вашият приятел се погрижил за раната му и му дал убежище. Ще трябва да питате сержант Граймз за подробности, защото аз не знам нищо повече от това, което ви казах.

— Смятам да направя точно това — отвърна Деър със стегнато гърло, — веднага щом ми кажете какво правите тук.

— Някой трябва да надзирава работниците и фермата — обясни Линч с лек сарказъм. — Поне докато Флечър не бъде изправен пред съда. Когато бъде осъден, ща изгуби земята си, разбира се. Може би дори свободата си. Тук съм само за да опазя собствеността му за короната.

— За Маккартър, искате да кажете — изфуча Деър.

Линч красноречиво сви рамене.

— Аз само изпълнявам заповеди. Предлагам да говорите със сержант Граймз. Той арестува Флечър.

Решавайки, че тук няма какво повече да научи от разговора си с упорития Нейт Линч, Деър обърна коня си и се насочи към Парамата. Не само за Кейси трябваше да се безпокои, а и за Робин. Спря само на едно място — за да осведоми Бен и баща си за случилото се с Робин и за шокиращия развой на събитията.

 

 

— Настоявам да освободите Робин Флечър, сержант Граймз — настоя Деър, когато се изправи срещу сержанта в кабинета му по-късно същия ден.

— Нямате власт да издавате заповеди, господин Пенрод — отвърна късо Граймз. — Особено що се отнася до Робин Флечър. Освен ако, разбира се — намекна той хитро, — не сте замесен по някакъв начин. Избягалият затворник е бил укриван най-напред във вашата собственост и ако не бяхте в Сидни по това време, щях да бъда склонен да разследвам вашето участие във всичко това.

— Какво! Какво искате да кажете? Да не твърдите, че осъденият е бил намерен в земите на Пенрод?

— Точно така. Но кажете ми, Пенрод — подсмихна се многозначително Граймз, — не липсва ли една от прислужничките ви? Когато се върнахте от Сидни, не установихте ли, че осъдената Кейси О’Кейн я няма? Заедно с вашите ценности?

Смутен, Деър се опита да овладее емоциите си. Откъде Граймз е узнал, че Кейси е избягала? И каква беше връзката й с избягалия затворник?

— Ако знаете нещо за Кейси, Граймз, по-добре ми го кажете. Очевидно това засяга семейството ми.

Сержант Граймз се вгледа в Деър, обмисляйки молбата му. Като взе внезапно решение, той изсумтя и кимна.

— Името на мъжа е Тимъти О’Мали. Опасен човек, не се подчинявал на висшестоящите и си навлякъл сурови наказания. Бил пратен в каменовъглените мини и избягал, стигайки чак до вашата ферма. Не знам дали е било предварително уговорено или не, но Кейси О’Кейн го скрила, докато Робин Флечър не дошъл за него. Тези двамата са виновни в укриване на избягал затворник, което, както много добре знаете, е извънредно тежко престъпление.

— Къде е Кейси сега? Какво сте направили с нея? — избухна Деър. — В затвора ли е?

— За съжаление, малката кучка ни се изплъзна — каза Граймз. — Както и мъжът й, О’Мали. Но хванахме Флечър.

Деър премига, когато Граймз спомена О’Мали като „мъжа“ на Кейси.

— Откъде знаете всичко това?

Макар че Кейси още липсваше, той изпита огромно облекчение, че не се намира под властта на човек като Граймз. Граймз сведе очи, ловко избягвайки въпроса на Деър.

— Имам си начини — намекна той. — Колкото до Флечър, разполагам с достатъчно доказателства, за да го пратя зад решетките.

— Но не сте хванали Тимъти О’Мали.

— Скоро ще го хванем — беше киселият отговор на Граймз. — Както и момичето. Моите хора имат заповед да търсят, докато не ги намерят. Ако стане нужда, лейтенант Потър ще прати още войници, за да подпомогнат търсенето.

— Искам да видя Робин — каза Деър с неотстъпчив тон. — Не съм напълно убеден, че той е виновен за каквото и да било. Бих искал лично да го разпитам.

— О, той е виновен, няма съмнение. Както и момичето. Има свидетел. Но не виждам нищо лошо в едно кратко посещение при затворника. Може би вие ще успеете да измъкнете от него повече, отколкото аз успях.

След няколко минути Деър беше отведен в малката постройка, която служеше като затвор. Вратата се затвори след него и той огледа с погнуса малкото помещение, в което нямаше нищо друго освен един одър и две кофи, сложени в ъгъла. Едната за прясна вода, другата за естествените нужди.

— Деър! Слава на бога!

Когато очите на Деър свикнаха с мрака, той различи Робин, седнал на одъра и превил рамене във върховно отчаяние.

— Робин, какво става тук? — запита той, когато приятелят му се изправи и двамата се прегърнаха. — Това, което сержант Граймз ми каза, е трудно за вярване. Знаеш ли какво се е случило с Кейси?

— Едно по едно, Деър — отвърна Робин. — Какво ти каза Граймз?

— Само това, че ти и Кейси сте обвинени в подпомагане на избягал затворник и че само ти си бил заловен. Какво, по дяволите, става тук, Робин? Със сигурност в това обвинение няма и капка истина.

— Не, Деър, всичко е вярно — призна Робин, снишавайки глас, така че никой извън килията да не го чуе. Шокираното ахване на Деър го накара да добави: — Но почакай и ме изслушай, преди да отсъдиш.

И Робин продължи:

— Тимъти О’Мали е човек, когото Кейси познавала още от Ирландия, Той взел участие в бунта против короната, бил съден, обявен за виновен и депортиран. Не могъл да се примири с условията в каменовъглените мини и избягал. По странно съвпадение на обстоятелствата стигнал чак дотук, въпреки че бил тежко ранен, а Кейси случайно се натъкнала на него. Той бил неин приятел, за бога, не можела да го остави да умре или да го предаде!

— Продължавай, Робин — подкани го Деър с мрачно и решително лице. — Кажи ми защо Кейси е решила да не сподели с мене или с баща ми за този… приятел.

— Мисля, че се е страхувала да не би да го предадеш.

— Този човек сигурно означава много за нея — измърмори Деър под нос.

— Според това, което разбрах, двамата са израснали заедно. Тя е постъпила така, както е сметнала за най-добре — продължи Робин. — Кейси ме помоли да й помогна, защото е знаела, че и аз като еманципант ще съчувствам на премеждията на Тим. Разбира се, аз се съгласих.

— Разбира се — повтори мрачно Деър. — Как са разбрали властите? Според Граймз имало свидетел.

— Проклет да съм, ако знам — отговори Робин. — Кейси намекна че знае кой е този свидетел, но преди да разкрие името му, Кулонг пристигна и съобщи, че видял войници съвсем наблизо.

— Защо Кейси е откраднала украшенията на майка ми? — запита Деър.

— Не мисля, че го е направила. Няма никакъв смисъл. А и тя никога не е споменавала такова нещо пред мене. Страхувам се, че ще трябва да питаш самата нея, макар да се съмнявам, че ще разбере за какво й говориш.

— Ще я питам, стига да я намеря. Бързо, Робин, кажи ми къде е тя?

— Ще ти кажа, Деър, защото ти си единственият, който може да й помогне. Ще го направиш ли, Деър? Ще помогнеш ли на Кейси? — замоли се отчаяно Робин.

— Господи, Робин, мислиш ли, че искам да я видя наказана? Аз… аз много я ценя — призна Деър. — Не искам да й се случи нищо лошо.

Робин кимна доволно.

— Кулонг я отведе заедно с О’Мали в своето село. Знаеш го къде е. О’Мали беше много болен и Мантуа се грижи за него. Но не след дълго войниците ще отидат и там. Върви, Деър, намери я. Тревожа се.

— Смятам да направя точно това, Робин, но не мога да те оставя тук. Не се знае какво те чака, когато те закарат в Сидни. Трябва да те измъкна оттук.

— Деър, изслушай ме внимателно. Нищо няма да ми се случи. Още не, във всеки случай. В Сидни все още е доста неспокойно покрай тези бунтове, за да се занимава някой толкова подробно с мене. Маккартър е зает с губернатора Блай, а Корпусът на рома пази мира. Ще мине време, преди да се занимаят с мене.

— Двамата с Бен лесно можем да те измъкнем оттук — настоя Деър.

— Няма да позволя да се забърквате повече, отколкото сте се забъркали дотук — не отстъпваше Робин. — Ще направиш услуга и на двама ни, ако се погрижиш за Кейси.

— Тя не ти е безразлична, нали, Робин?

Робин се поколеба. Разбира се, Кейси не му беше безразлична, но явно положението и при Деър беше същото. А от това, което беше видял дотук, наблюдавайки ги заедно, чувствата на Деър намираха отговор. Накрая той изрече:

— Кейси ми е приятелка. Ще призная, че… че не ми е безразлична, но се страхувам, че приятелството е единственото, което чувства към мене. Мога ли да разчитам на тебе, Деър, да се погрижиш за безопасността й и за онзи неин приятел?

— Разбира се, Робин, но аз все пак…

— Времето изтече — прекъсна ги пазачът, който беше отворил вратата на килията, за да пусне Деър да излезе, и чакаше отвън в съответствие със заповедите на сержанта.

Деър отвори уста да протестира, но Робин бе по-бърз от него.

— Върви, Деър. Има само един начин да ми помогнеш сега.

— Добре, Робин — съгласи се нерешително Деър. — Ще съумея да ти помогна и да се погрижа за… нашите приятели.

И той излезе, оставяйки Робин да се пита как ли ще свърши всичко това.

 

 

Мракът падна като плътна завеса над земята точно когато Деър се върна у дома, където Бен и Рой го чакаха нетърпеливо.

— Видя ли Робин? — запита Рой.

— Да, видях го — отвърна мрачно Деър. — В затвора. Обвинен е, че помагал на избягал затворник.

— Е, вярно ли е?

— Научи ли нещо за Кейси, докато беше в Парамата? — намеси се Бен.

— Ще ви кажа всичко, което знам — въздъхна уморено Деър. — Но първо кажете на Марта да донесе нещо за ядене, че съм прегладнял. След като се измия, ще вечерям в кабинета и там ще поговорим, без никой да ни подслушва.

След малко тримата мъже се бяха разположили удобно, докато Деър поглъщаше лакомо вечерята си, говорейки между хапките:

— Името на осъдения е Тимъти О’Мали. Той е ранен и Робин се почувствал задължен да му помогне.

Объркан, Рой поде:

— Мислех, че има повече разум и че няма да рискува всичко, което притежава, заради един избягал затворник. Заради прибързаните си действия сега има вероятност да изгуби всичко, включително свободата си.

— Направил го е заради Кейси — разкри Деър, преглъщайки последната хапка от студеното овнешко, като побутна чинията си настрана.

— Заради Кейси! — възкликна Бен и скочи на крака. — Какво общо има тя с цялата тази работа?

Деър разказа на Бен и Рой всичко, което беше научил за Кейси, Тим и Робин. Когато спомена факта, че някой в имението е знаел за Тимъти О’Мали и е съобщил на властите, лицето на Бен стана пурпурно от гняв.

— Кой? Кой би направил подобно нещо?

— Робин нямаше никаква представа. Кейси така и не успяла да му каже. Но по един или друг начин аз ще разнищя тази история.

— Защо Кейси ще краде от нас? — запита Рой с лек укор. — Какъв й е този затворник?

— Това е мистерия, която ще разгадая, когато намеря Кейси — отвърна Деър. — Робин ми каза къде са се скрили тя и този О’Мали и отивам право там. Ще тръгна още на зазоряване.

— Значи Кейси не е била арестувана заедно с Робин — възкликна Бен с облекчение.

— Не, тя и приятелят й получили убежище при племето на Кулонг, в подножието на планините. Войниците ги търсят, но доколкото знам, още не са ги открили.

— Тръгвам с тебе — настоя Бен. — Ако войниците са още в околността, ще бъде опасно.

— Бен…

— Той е прав, Деър — намеси се Рой. — Вземи и брат си. Ще се чувствам по-добре, ако знам, че не си сам.

— Татко… — заекна Деър, внезапно не можейки да намери думи. — Не мога да го обясня, но е наложително да намеря Кейси. Не мога да я оставя в ръцете на войниците. Не знам какъв й е на нея този О’Мали, но със сигурност ще разбера.

Рой се вгледа напрегнато в Деър, смутен от изблика на страст, който прозираше в сивите дълбини на очите му. Някак си в последните няколко седмици Кейси беше започнала да означава много за сина му. Той горещо се молеше тя да отвърне на чувствата му и двамата да преодолеят предразсъдъците, които сигурно щяха да се изпречат помежду им. Тоест, ако Деър успееше да спаси Кейси от строгото наказание, което си беше навлякла, подпомагайки избягал затворник. Рой вярваше в способността на Деър да преодолява всякакви трудности. Но понеже губернаторът трябваше да се справя с възникналия бунт, бъдещето на Кейси не изглеждаше много обещаващо.

Но на глас изрече:

— Разбирам, сине, и ти желая късмет.

— Благодаря, татко — усмихна се Деър, стисвайки рамото на баща си. — Има още нещо. Не казвайте нито дума за онова, което ви разправих. Още не знаем кой е издал Кейси, но може да е всеки от прислужниците в къщата или работещите затворници.

След това мрачно заключение Деър отиде да си легне, жадувайки по-скоро да дойде зората, която ще го приближи до откриването на Кейси.

 

 

От момента, когато Мег чу, че Деър е отишъл да посети Робин в затвора, тя непрекъснато беше нащрек. Дали Кейси бе казала на Робин кой ги е издал и дали Робин на свой ред беше разкрил името й пред Деър? Когато мислеше за неукротимия гняв на Деър, тя искаше да избяга, но не можеше, защото щеше да спечели много, ако Деър останеше в неведение за нейните интриги. Той беше наградата, която тя се надяваше да грабне за себе си. Затова остана и когато Деър се върна, а не я повика веднага, тя знаеше, че е разкрита.

Мег разбра, че веднага трябва да го атакува, докато е още уязвим и наранен от внезапното изчезване на Кейси. Тя нямаше представа, че Деър знае къде е Кейси, а още по-малко — че възнамерява да я открие.

Мег изобщо не се притесняваше, че беше обещала да се омъжи за сержант Граймз в мига, когато се еманципира. С парите от откраднатите от нея украшения сержантът смяташе да си купи ферма, и то за дребни пари, и да стане богат, отглеждайки овце, подобно на Джон Маккартър. С достатъчно капитал можеше да подаде оставка от Корпуса и започне да изкупува земите на дребните фермери и еманципантите, които постепенно биваха докарвани до фалит поради действията на Корпуса. Но Мег не се интересуваше то плановете на сержант Граймз, защото си беше намислила разни хубави неща. Деър Пенрод беше два пъти… не, десет пъти повече мъж, отколкото Граймз, а тя възнамеряваше да получи за себе си най-доброто.

Беше доста след полунощ, когато Мег, увита в наметало, излезе тихо от стаята си, плъзна се безшумно през тъмната къща и се качи по стълбите. Спря пред вратата на Деър, но само за момент. Натискайки дръзко дръжката, тя се вмъкна в притихналата стая. На нощната масичка имаше груб свещник, а Деър спеше, завити с чаршаф, който се беше набрал на кръста му. Горната част на тялото му лъщеше като течен бронз под трепкащата светлина на свещта и Мег се приближи, омаяна от гледката. Когато стигна до леглото, тя отметна наметалото от пищното си тяло, изгарящо от копнеж. Повдигайки крайчеца на чаршафа, тя се вмъкна в леглото и се сгуши в топлата извивка на тялото му.

Сънищата на Деър никога не бяха изглеждали толкова реални. Топлото, нежно тяло, което се притискаше толкова интимно към неговото, не можеше да принадлежи на друга освен на Кейси. Толкова силно ли я желаеше, че тя му се явяваше като по магия? Изживявайки фантазията си до краен предел, Деър притисна видението в прегръдките си.

— Ах, любов моя — прошепна той, близвайки врата й. — Сладка моя Кейси.

Мег се намръщи, никак не й харесваше да я наричат с името на друга жена, но се страхуваше да не разпръсне заблудата му. Надяваше се, че когато започнат да се любят, той няма да може да спре. Използвайки всичките си забележителни умения, тя го привличаше към заложената от нея клопка.

Служейки си еднакво умело с ръцете и устните си, Мег увличаше Деър все по-дълбоко и по-дълбоко в мрежата на страстта, докато той не обръщаше внимание на нищо друго, освен на копнежа си да обладае жената, която беше пленила сърцето му. С пулсираща и набъбнала мъжественост, Деър се надвеси над любимата си, готов да се слее с нея. Но щом отвори очи, за да види изражението на красивите й черти в мига, когато я обладаеше, зрението му се замъгли при вида на русите плитки, разпилени по възглавницата му.

— Побързай, Деър — настоя Мег, задъхана, докато извиваше хълбоците си към него в няма подкана.

Колкото и да нямаше търпение, Деър се поколеба и едно неясно подозрение проникна в съзнанието му. После внезапно осъзна, че това не е сън и жената в прегръдките му със сигурност не може да бъде Кейси. Не и ако косата й за една нощ се е променила от червена на руса. Бушуващата му страст замря и отмина също така бързо, както се беше възпламенила, и той се дръпна, борейки се да се освободи от стисналите го ръце на Мег.

— По дяволите, Мег, какво правиш тук?

— Не се ли радваш да ме видиш, Деър? — измърка тя съблазнително. — Знаех, че ще бъдеш сам тази нощ и ще имаш нужда от мене. Никога няма да те изоставя, Деър, не като…

Изречението замря по средата, но не беше необходимо тя да произнася името, за да схване той какво има предвид. Изтъркулвайки се по гръб, Деър изстена:

— Върви си, Мег.

— Не бъди глупав, Деър — замоли се Мег. — Аз съм там, където искам да бъда, където ми е мястото. Забрави за Кейси. Люби се с мене. След малко ще те накарам да забравиш всичко освен това, което мога да направя за тебе. Ще се еманципирам скоро и ние…

Скачайки на крака, Деър грабна наметалото на Мег от пода, където го беше захвърлила, и й го метна.

— Облечи се и излизай. Това, което предлагаш, е абсурдно. Знаеше си го още от самото начало. Ще призная, че ми беше приятно да бъдем заедно няколко пъти, но и на тебе ти харесваше. Не съм се възползвал от тебе, Мег. Ти потърси леглото ми доброволно, дори с желание.

— Не ме отблъсквай, Деър — замоли се тя, увивайки се в наметалото, когато видя суровото изражение, по лицето на младия мъж.

Как можаха нещата така да се объркат, запита се тя отпаднало. Беше толкова сигурна, че Деър ще се върне при нея, щом Кейси изчезне. Как е могла така да подцени дълбочината на чувствата му към тази малка вещица? Нищо не ставаше по начина, по който го беше замислила.

Тя вече прекрачваше прага, когато едно ужасно подозрение изпъкна в мозъка на Деър.

— Не си ми казала всичко, нали, Мег? — нападна я той с хладна решимост. — За Кейси, искам да кажа. Кой всъщност открадна онези украшения?

— Аз… не знам за какво говориш — заекна Мег. — Казах ти всичко, което знам.

— Може да си, а може и да не си — изрече загадъчно Деър. — Времето ще покаже.

— Ка… какво искаш да кажеш?

Паниката я овладя като демон отмъстител.

— Нищо. Но когато намеря Кейси, истината ще излезе наяве.

— Да намериш Кейси? — повтори неразбиращо Мег.

Не беше мислила за това.

— Заминавам утре сутрин и няма да се върна без нея.

— Чух, че била издирвана от властите — осмели се Мег.

— Ще мисля за това, когато му дойде времето. В момента нищо друго няма значение, освен да намеря Кейси.

— Значи наистина държиш на нея — каза невярващо Мег.

— Лека нощ, Мег — отвърна троснато Деър. — Впрочем, вярвам, че лесно ще си намериш работа другаде. Вече нямаме нужда от услугите ти. Ще обясня на татко защо си сметнала за необходимо да напуснеш.

И той щеше да затръшне вратата в лицето й, ако тя точно в този момент не беше излязла в коридора.

 

 

На следващата сутрин Деър и Бен се отправиха към селото на аборигените в подножието на Сините планини. Знаеха къде се намира то, защото собственият им туземен следотърсач Бърлу беше от същото племе. След като отминаха фермата на Робин, те навлязоха в гъсталака и вървяха на запад, докато на хоризонта не се показа група колиби.

Щом разпозна Деър и брат му, Кулонг излезе да ги посрещне.

— Знаеш защо сме тук, Кулонг — каза Деър и тонът му изискваше незабавно подчинение.

Аборигенът кимна.

— Жена и неин мъж не тук. Много опасно. Войници идва търси много пъти, но не намира.

— Къде са те, Кулонг? В безопасност ли са?

— Безопасно, така мисли. Мъж много болен, трябва грижи. Кулонг отведе тях в пещера.

— Къде точно е тази пещера, Кулонг? — запита тревожно Деър. — Ходил ли си там да ги видиш как са?

— Не ходил. Войници гледа, може върви по следи.

— Кажи ми къде се крият. Аз ще ги намеря.

С много жестикулиране и сочене, помагайки си и със своя беден английски, Кулонг обясни къде се намира пещерата, в която беше отвел Тим и Кейси, а после даде на Деър храна и лекарства, които да отнесе на бегълците. Заради гъстата гора, през която трябваше да вървят, те оставиха конете си в селото. Последните му думи, докато наблюдаваше как се отдалечават, бяха предупредителни — не само да внимават за войниците, които още претърсваха околността, но и да се пазят от разбойниците, които със сигурност лагеруваха някъде наблизо.