Кони Мейсън
Дръзка любов (17)

17

Дневната светлина обля земята внезапно и Деър, както винаги, се възхити на гледката. Той се беше събудил само преди мигове и лежеше тихо, наблюдавайки спящата Кейси; знаеше, че я е изтощил с любенето си. Дори заспала, тя го трогваше дълбоко. Всяка извивка на тялото й беше прекрасно оформена; заоблените гърди с техните набъбнали розови връхчета, нежната издутина на седалището, която преминаваше в дълги, стройни крака, златистият оттенък на кожата й, тихо проблясваща под фината пелена на избилата по нея пот.

— По дяволите! — изруга той тихо.

Никога нямаше да може да тръгне, ако се задържеше тук още един миг. С неохота, внимавайки да не я събуди, отдръпна ръце от топлото тяло на Кейси и стана, за да се облече мълчаливо. Сякаш спомнил си нещо, свали пръстена с инициалите си, който винаги носеше, и го остави в ръката й, затваряйки пръстите й около него. Тя се размърда, но не се събуди.

Деър излезе в кухнята, без да разбере, че Марта и Робин са седнали тихо на масата, наслаждавайки се на чаша чай, преди да започнат деня си. Това се беше превърнало в навик у Робин; той обожаваше утринните си срещи с Кейси, която поради някаква необяснима причина тази сутрин не се беше появила в обичайното време. В мига, когато Деър се измъкна от нейната стая, причината за закъснението й стана съвсем ясна. Вдълбочил се в собствените си мисли, Деър нямаше да ги забележи, ако не беше тихото ахване на Марта.

Учудването накара лицето му да пребледнее и да добие цвета на пепел, докато вниманието му се съсредоточаваше върху двамата, седнали край кухненската маса. Изненадата му отне дар слово и той изстена вътрешно, проклинайки лошия си късмет. Марта бързо извърна лице, но дръзкият поглед на Робин издаваше несъмнено презрение. Думите бяха излишни, затова Деър не проговори, а само кимна, преди да излезе набързо от кухнята. За нищо на света не беше искал това да се случи, но беше твърде късно за угризения, отдавна бе отминал моментът да поправи бъркотията, която бе натворил.

 

 

Марси още спеше, когато Деър нахлу в стаята, която никога не бяха споделяли като съпрузи. Събуждайки се, тя се учуди, когато го видя да отваря чекмеджета и скринове, където стояха дрехите, които още не беше преместил в стаята за гости.

Надигайки се в леглото, Марси започна да наблюдава Деър през присвитите си клепачи. Когато той не направи никакъв опит да обясни действията си, тя взе нещата в свои ръце.

— На какво дължа това удоволствие, Деър? — измърка Марси, стаила гнева си под повърхността на любезните думи. — Това е първият път, когато сме заедно в тази стая. Означава ли, че най-накрая си си възвърнал здравия разум?

— Както сама виждаш, събирам си нещата — подхвърли той през рамо. — Напускам имението Пенрод.

— Напускаш? Къде отиваш? Ами аз?

— Заминавам с експедиция, която ще изследва Сините планини. Ако имаме късмет, ще се върнем към юли. Но не разчитай на това. Ако намерим път през планините, вероятно ще остана там, за да помогна да се основе нова колония.

— Господи, Деър, хората опитваха и не се върнаха от тези проклети планини! — възрази Марси. — Не можеш да отидеш!

— Решил съм — отговори Деър, извръщайки се, за да застане с лице към съпругата си. — Не мога да живея така. Бракът ни е фарс и двамата се чувстваме нещастни. Същото е и с Кейси.

— Тогава я отпрати, скъпи — замоли се Марси, усещайки, че всеки момент ще изпадне в паника. — Ако я няма, ние двамата ще се разбираме по-добре. Знам, че нещата могат да бъдат подобри, ако дадеш шанс на брака ни.

— Съжалявам, Марси. От една страна, съм ти благодарен за всичко, което направи, за да освободиш Кейси и да облекчиш участта на Робин. Но друга част от мене те ненавижда, задето разруши живота на всички ни, когато настоя за този съюз без любов — изрече с горчивина Деър.

— Не! Не го казвай! — извика Марси, скачайки от леглото, за да се хвърли към него. — Не ме оставяй.

Сваляйки ръцете й от врата си, Деър без никакво угризение я отстрани от себе си. Погледът на присвитите й очи стана още по-остър, докато тя го изучаваше внимателно, забелязвайки тъмните сенки под очите му и наболата брада; носеше същите измачкани дрехи, с които го беше видяла предния ден. Изглеждаше така, сякаш… Набръчквайки нос, тя го нападна разгорещено:

— Идваш от нея, нали? Вониш на секс! Вместо да прекараш последната нощ в моето легло, където ти е мястото, ти си бил с Кейси. Копеле такова!

— Бях там, където исках да бъда — каза загадъчно Деър.

— Ами аз? Какво да правя, докато тебе те няма?

— Прави каквото искаш — сви рамене Деър с пълно безразличие. — Може би баща ти ще се зарадва, ако му гостуваш за повечко време — предложи той. — Но ако решиш да останеш тук, татко ще се погрижи да имаш всичко необходимо… стига да се държиш както трябва — предупреди я той строго.

Извиквайки цялата си присъща гордост, Марси изправи тесните си рамене, отказвайки да се пречупи в негово присъствие.

Когато усети, че лицето й е придобило стоическо изражение, тя каза:

— Сбогом, Деър. Желая ти късмет. Макар че може би няма да се съгласиш с мене, аз винаги съм се грижила за твоите интереси. Може би един ден ще го оцениш.

 

 

Кейси се протегна лениво, мускулите й протестираха срещу изтощителната нощ, която беше споделила с Деър. Великолепна нощ, най-фантастичната в живота й. Той беше направил раздялата им нещо изключително със своята нежност, внимание и старание да й даде толкова наслада, колкото изобщо беше възможно. Тя вече не се съмняваше в любовта му, защото никой мъж не бе достатъчно добър актьор.

От момента, когато отвори очи, Кейси интуитивно осъзна, че Деър го няма. Не само в леглото й, но и в къщата, и в живота й. Тя почувства празнота в сърцето и болка в душата. Разбирайки, че отдавна е минал моментът, когато обикновено се появяваше в кухнята, за да започне деня, тя побърза да стане, внезапно осъзнавайки, че в центъра на затворената й длан има някакъв твърд предмет. Разтваряйки полека пръсти, тя се взря с благоговение в златния пръстен, който Деър беше оставил в ръката й. Вдигна го към светлината и видя, че това е пръстенът с инициали, който той постоянно носеше на пръста си, фактически рядко го сваляше. Това, че беше пожелал тя да го има, представляваше неопровержимо доказателство за любовта му. Само да й беше повярвал достатъчно, за да й обясни причината да се ожени за Марси, вместо просто да прави неразбираеми намеци.

След малко Кейси влезе в кухнята, без да знае, че Марта и Робин са видели преди малко Деър да излиза от стаята й. Робин беше вече излязъл, но Марта стоеше край огнището и бъркаше нещо в едно гърне. Рой и Бен вече бяха закусили и излезли.

— Успах се — каза плахо Кейси, свеждайки поглед.

Ако беше вдигнала очи, щеше да види, че Марта я гледа със съчувствие.

— Няма значение, Кейси — отвърна по-възрастната жена. — Всеки има нужда от малко почивка от време на време. Седни и хапни. Рой и Бен излязоха на полето преди няколко часа, а Деър…

— Деър го няма — каза унило Кейси и гласът й трепна в сподавен хлип. — Никой не е казвал, че животът е лесен. За мене никога не е бил.

— Видях Деър да излиза от стаята ти рано тази сутрин — разкри Марта, снишавайки глас. — Помислих, че е най-добре да те предупредя, че не бях сама. Робин беше с мене. — Ахването на Кейси накара Марта да добави: — Не се притеснявай. Робин няма да каже на никого. Но беше ужасно ядосан на Деър. Достатъчно, за да се скара с него, ако той не беше тръгнал така внезапно. Той ми каза, че го е предупредил да не се възползва от тебе.

— Съжалявам, че вие двамата сте станали свидетели на нашата… недискретност. Но аз обичам Деър. Нищо няма да промени това. Нито бракът му, нито заминаването му.

— Ако това е някаква утеха, нито Робин, нито аз те обвиняваме. Деър е виновен за всичко. Робин не разбира постъпките му, нито пък нежеланието му да говори за прибързания си брак — призна Марта с приглушен глас. — Озадачава ме още едно нещо. Ти знаеше ли, че той спи в една от свободните стаи? Онзи ден ме помоли да сменя чаршафите. Леглото изглеждаше така, сякаш някой спи в стаята от известно време насам. Това не ми прилича на мъж, влюбен в жена си.

Невероятна радост преобрази измъчените черти на Кейси. Деър не я беше излъгал! Не споделяше леглото на Марси и не се любеше с нея, както тя бе предполагала.

— Иска ми се Деър да ми се беше доверил, преди да замине — изрече замислено Кейси. — Може никога да не науча защо двамата с Марси са се оженили, освен ако тя не реши да ми го каже.

Марта изсумтя презрително.

— Не ми се вижда вероятно. Мислиш ли, че Рой и Бен знаят?

— Възможно е — продължи все така замислено Кейси. — Но и те са потайни като Деър.

— Като говорим за Бен, той беше ужасно ядосан, че брат му отказва да го вземе със себе си на тази експедиция — каза Марта. — Заплаши да избяга от къщи и да се присъедини към тях, но Рой най-накрая го убеди, че има нужда от него във фермата, щом Деър няма да го има. Сигурна съм, че Бен завижда на брат си за приключението, което е предприел.

— Опасно приключение — наблегна Кейси.

— Деър може сам да се грижи за себе си — отвърна Марта, надявайки се да разсее опасенията на приятелката си.

Двете жени се заеха отново със задълженията си.

Но Кейси съвсем не беше спокойна. Някак, по някакъв начин тя смяташе да научи истинската причина, поради която Деър се бе оженил за Марси.

 

 

Бен мълча няколко дни след заминаването на Деър, видимо сърдит, че е бил оставен у дома, докато по-големият му брат се е впуснал в опасни приключения. Но Кейси с радост забеляза, че доброто му сърце скоро взе връх и той се върна към всекидневните си занимания. Предчувствие за есен се носеше из въздуха, особено през нощта, и това много се харесваше на всички. Кейси се готвеше да преживее първата си австралийска зима. Тя научи от Бен, че юли е най-студеният месец, но рядко бивал извънредно студен. Почти не валяло сняг, освен в най-високите части на Сините планини, и макар че температурите по крайбрежието оставали умерени, по-навътре покрай река Хоксбъри имало и силни студове, които често унищожавали реколтата.

При едно от пътуванията си до Сидни, когато беше отишъл да продаде реколтата и овцете си на правителствените складове, Рой се върна с топли наметала за Марта и Кейси. Кейси нямаше търпение да настанат по-студени дни и по-приятни нощи, когато щеше да заспива по-лесно.

Но продължителното отсъствие на Деър много я притесняваше. Нощ след нощ тя се мяташе неспокойно, преживявайки в съня си магията на неговите ръце и устни, усещаше как непрестанно я довеждат до екстаз. Никога повече нямаше да познае насладата на неговото любене. Защото щом се върнеше — ако изобщо се върнеше, — тя трябваше да замине, независимо колко убедителни биха били аргументите му в полза на оставането й.

Още от деня, когато Деър замина, отношението на Марси към Кейси се промени драматично. Тя вече не се държеше взискателно или властно, а по-скоро приятелски. Това беше толкова необичайно, че Кейси стана подозрителна и изобщо не й вярваше. Доскоро тази жена рядко беше намирала добра дума за нея, защо отсъствието на Деър да промени това положение? Ето този въпрос Кейси си задаваше непрекъснато.

Но колкото повече време минаваше, толкова по-малко Кейси се безпокоеше за Марси. Нямаше вест от Деър, вече седмици наред; не че тя очакваше да получи, но все пак таеше надежди. Почти два месеца след заминаването му Кейси разбра със сигурност, че той е оставил част от себе си у нея. Беше бременна. Първия път, когато пропусна месечното си течение, почти не обърна внимание. Но когато и следващия месец измина, всички признаци вече сочеха, че близостта им е дала неочакван плод.

Защо сега, безмълвно се вайкаше Кейси. Нищо не се беше случило миналите пъти, когато бяха заедно. Какво беше толкова различно последния път? Възможно ли е невероятната наслада, която той й беше дарил, да е направила утробата й по-възприемчива? Каквато и да беше причината, след седем месеца тя щеше да роди детето на Деър — в срам и унижение. Не, едва не подскочи тя, не в срам, но от любов. Единственото, което нямаше да направи, беше да посрами семейството на Деър, не и след всичко, което те бяха направили за нея. Преди бременността й да започне да личи, щеше да вземе оскъдните си спестявания и да замине да си търси късмета другаде. Със сигурност щеше да се намери някой в Нов Южен Уелс, който да е склонен да я наеме на работа.

Дилемата на Кейси стана нетърпима, когато в един хладен есенен ден Бен започна да крои планове за завръщането на Деър. Юли наближаваше, вече се забелязваше сняг по високите върхове на Сините планини. В този ден Марси потърси Кейси за разговор. Намери я сама в зеленчуковата градина, заета да събира последните летни плодове.

— Кейси, може ли да поговорим? — запита приветливо Марси.

— Не мога да си представя за какво имаме да говорим двете — отвърна Кейси; не беше в настроение за сблъсъци.

Току-що беше повърнала и коленете й още трепереха.

— Ела вътре, тук е доста хладно за мене. Няма никой, можем да поговорим в приемната.

Не допускайки отказ, Марси се обърна рязко и тръгна към къщата. Кейси се намръщи, но я последва.

— Така е по-добре — каза Марси, като отиде към камината, която гореше, за да прогонва студа. — Знаеш, че Деър скоро ще се върне у дома, нали? — Кейси кимна предпазливо. — И трябва да ти е ясно колко неудобно е той да живее тук, под един покрив с тебе.

— Не увъртай, Марси. Какво искаш?

— Само това, че вече е време да се преместиш. Длъжница си ми, Кейси. Сега искам да си платиш дълга.

— Какъв дълг? Не ти дължа нищо, доколкото ми е известно.

— Деър не ти ли каза? Бях сигурна, че ти е казал. Ако не е, значи е време да го узнаеш — заяви Марси, вече със суров глас. — Явно съпругът ми е имал… други неща предвид, когато е бил с тебе. Той е прекрасен любовник, нали?

— О! — изпъшка Кейси, ставайки яркочервена.

Деър беше ли казал на Марси за… невероятната им нощ?

— Да не мислиш, че не знам? — продължи злобно Марси. — Независимо какво си мислиш, аз не съм глупачка. Деър е извънредно мъжествен и целомъдрието не спада към добродетелите му. Не е бил в моето легло, предполагам, че е бил в твоето. Намесата ти в живота ни не позволи на нашия брак да успее.

Кейси смяташе, че съюзът им е бил обречен още от самото начало. Но вместо да спори, предпочете да смени темата.

— Спомена, че съм ти длъжница. Какво точно ти дължа?

— Свободата си — отговори Марси. — За да ми достави удоволствие, баща ми уреди твоето помилване и облекчаването на присъдата на Робин. Полковник Джонстън дължеше някои услуги на татко. Те са близки приятели от много години насам. Заради мене татко се съгласи да помоли Джонстън да те освободи и да пусне Робин от каменовъглените мини.

Изражението на Кейси — ето това искаше да види Марси. Не мислеше, че е проявила извънредна жестокост. Само искаше това, което по-право си беше нейно. Докато Кейси останеше да живее в имението Пенрод, дотогава нямаше да има бъдеще за нея и Деър.

Устата на Кейси се открехна.

— Ба… баща ти е уредил да ме помилват? Сигурна ли си? — Абсолютно.

— И да облекчат режима на Робин? — Защо повтаряше това? — Защо Деър не ми го е казал?

— Трябва да питаш него.

Внезапно Кейси прозря истината и тя се стовари на раменете й като оловна тежест. Женитбата с Марси е била част от сделката, за която беше намекнал Деър. Свободата на Кейси срещу името на Деър! Господи! Той не я беше излъгал. Нейната свобода и облекченият режим на Робин бяха пряк резултат от брака му с Марси. Ужасно я заболя, когато осъзна, че нищо от това нямаше да се случи, ако тя не бе попаднала на Тим и не беше поискала помощта на Робин. Ако знаеше за жертвата, която Деър бе направил заради нея, никога не би го допуснала. Това ли е причината, поради която Деър крие истината от нея? Внезапно Кейси прозря смисъла в думите на Марси. Наистина има огромен дълг към тази жена, който би могла да изплати само ако напусне имението и излезеше от живота на Марси. Освен това бременността й сама по себе си не беше ли достатъчна причина да замине?

Накрая тя каза:

— Ти си абсолютно права, Марси. Дължа ти повече, отколкото мога да ти се отплатя. Ако знаех истината, никога нямаше да се върна тук. И ако щеш вярвай, но вече бях решила да замина, преди Деър да се е върнал. Ще го направя веднага.

Веждите на Марси се вдигнаха с четвърт инч. Трудно й беше да повярва, че Кейси ще си замине по собствено желание. Само за да се увери, че тя няма да си промени решението, Марси реши да подслади сделката.

— Не съм чак толкова безсърдечна, Кейси. Искам Деър да ме обикне, а ако ти си тук, това е невъзможно. За да ти покажа, че не ти желая злото, искам да ти помогна. Би ли искала да си отвориш някакво магазинче в Сидни? Мога да ти осигуря средства да го направиш. И двете сме жени, знам колко неизгодно ще бъде да живееш сама в Сидни, без да има от какво да преживяваш. Деър ще ме намрази за цял живот, ако ти се случи нещо лошо.

— Ти си твърде любезна — забеляза сухо Кейси. — Не искам парите ти. Мога сама да се грижа за себе си.

— Настоявам — каза твърдо Марси. — Това е най-малкото, което мога да направя.

— Не… аз… — заекна Кейси, връхлетяна от внезапна мисъл.

Защо да не приеме помощта на Марси? Скоро ще трябва да издържа дете. То заслужаваше да му се даде шанс. Ако нямаше средства, какво щеше да стане с нея и детето й? Да моли семейство Пенрод за помощ — не можеше и дума да става, защото направеното от тях за нея беше повече от достатъчно. Беше повече от това, на което тя имаше право да се надява.

— Ако наистина искаш да помогнеш, Марси, тогава приемам — изрече Кейси, преглъщайки гордостта си. — Молбата ти да си замина е напълно основателна, и аз ти го дължа заради свободата си. После може би ти и Деър ще… ще постигнете нещо в брака си.

— Ти си умна, Кейси. По-умна си, отколкото те мислех. Не ти се сърдя, задето… си обичала съпруга ми, и ако някога ти потрябва помощ, само ми кажи. Сега — произнесе тя щастливо — трябва само да вземем парите, които ти обещах. Утре ще ме придружиш до имението Маккензи. Татко пази парите, които ми останаха от мама.

Тази нощ беше най-трудната, която Кейси беше преживяла от заминаването на Деър досега. Питаше се дали Робин знае за саможертвата на Деър в негова полза. Може би не, реши тя, защото и той като нея никога не би го допуснал. Собствената й вина беше огромна и именно тя бе причината, поради която Деър й беше спестил истината, предположи Кейси. Животът беше толкова несправедлив. Тя знаеше, че Деър я обича, колкото и абсурдно да й се струваше сега. Ако не беше навременната намеса на Марси, тя щеше да бъде пленница на страстите на лейтенант Потър. Тази жена заслужаваше да получи шанс да спечели любовта на Деър. Единствената утеха на Кейси беше неговото дете, което растеше под сърцето й. Никой не можеше да й отнеме това, помисли тя, обгърнала леката издутина на корема си.

Заспа чак на разсъмване. През дългите часове между полунощ и зората тя реши да не казва на Бен и Рой, че заминава, за да не оспорват решението й. Междувременно щеше да придружи Марси до имението Маккензи, както тя беше пожелала. След това щеше да поеме живота си в собствените си ръце.

Марта протестира разпалено, когато на следващия ден Кейси обяви решението си да отиде заедно с Марси до имението Маккензи.

— Тази жена те мрази, Кейси. Не й вярвам. Вземи Робин със себе си, ако трябва да отидеш.

— Мисля, че сме подценили Марси — забеляза Кейси, с което смая Марта. — Тя… има причина да ме мрази. Разглезена е и е свикнала да получава каквото си поиска, но животът й съвсем не е лесен, откакто Деър я доведе тук.

— Да не си се побъркала? Тази жена си умира да те тормози. Какво е направила, че да спечели доверието ти?

— Аз… не мога да ти го обясня, Марта. Каквото и да кажеш, отивам с нея.

— Двете не бива да ходите никъде сами — настоя Марта. — Снощи Бен каза, че разбойници бродели наоколо. Не минава ден да не оберат някого.

— Прекалено много се притесняваш — укори я Кейси, докато вземаше наметалото си и се отправяше към вратата. — Ще се върнем, преди да си усетила.