Кони Мейсън
Дръзка любов (9)

9

Колкото и да не искаше да излезе от безопасното си убежище в пещерата, Кейси не можеше да не го стори. Водата им вече беше свършила, а храната намаляваше застрашително. Познати звуци подсказваха, че наблизо трябва да има юда, и тя предположи, че идват от някакъв поток. Може би щеше да успее да прониже някоя риба с ножа, който носеше в торбата си, или да хване някое малко животно, дошло на водопой. В този момент дори горските плодове и корени щяха да бъдат добре дошли. Тя смяташе да събере и дърва за огъня, преди да завали. Дъждът беше съвсем реална възможност. Съдейки по вида на плътните черни облаци, които минаваха над главата й, щом се подадеше от отвора на пещерата, Кейси заключи, че се надига буря. И макар че дотук престоят й в Нов Южен Уелс не беше дълъг, тя знаеше, че бурите могат да бъдат извънредно свирепи. Особено покрай река Хоксбъри, която често наводняваше бреговете си в дъждовни години и унищожаваше стотици акри обработена земя.

Тим седеше облегнат на стената на пещерата, все още слаб, но видимо оздравяващ. Наблюдаваше внимателно Кейси, докато тя се приготвяше да напусне убежището им.

— Кейси, момиче, не ми харесва да излизаш сама.

— Нямаше да го правя, ако не беше необходимо — отговори тя, ровейки в торбата за ножа, който беше взела от кухнята на семейство Пенрод. — Няма да отсъствам много време, а ако имам късмет, ще се снабдим с нещо за ядене за тази вечер.

— Кейси — изрече Тим с треперещ глас, — съжалявам, момиче. Никога не съм искал да те поставя в такова положение. Ти направи толкова много за мене.

— Не ставай глупав, Тим — укори го Кейси. — Ако потрябва, отново ще го направя.

— Сега и двамата сме извън закона.

— Знам — прошепна тя разтреперана.

В действителност, почти не беше мислила за нещо друго в последните няколко дни. Какво щеше да стане с тях двамата? Без съмнение, можеха да оцелеят в гъсталака, но какъв щеше да бъде този живот? Живот без Деър, най-малкото. Не че някога бе вярвала, че двамата с Деър ще имат някакъв съвместен живот.

Любовните им нощи бяха чист екстаз, но не бяха доказателство за нищо друго освен че привличането между тях беше изключително силно. Когато се умореше от нея, Деър щеше да се ожени за Марси Маккензи, онази безлика жена, за която беше чувала, но която не бе виждала. Какво щеше да си помисли Деър, когато разбереше, че я няма, запита се тя разсеяно. Дали Робин му е казал защо си е тръгнала, или и този нещастен човек вече е бил привързан на кола за бичуване, а може би обесен? Потънала в тези невесели мисли, Кейси излезе от пещерата, въпреки слабите протести на Тим, че е достатъчно силен, за да отиде сам на лов. Макар че се възстановяваше много бързо, той още не беше в състояние да броди часове наред из гъсталака. Утеха за тях беше фактът, че войниците вече не претърсваха околността, може би насочвайки усилията си в друга посока. В противен случай тя щеше да бъде по-предпазлива, когато напусна убежището им.

Следвайки звука на течаща вода, Кейси скоро намери потока и извика от възторг, когато забеляза красив водопад, който се спускаше от скалите в плитък басейн. Първата й грижа беше да напълни каната за вода, държейки я под искрящата струя, която се спускаше отгоре. Беше толкова освежително, че тя закопня да хвърли дрехите си и да се потопи до шия в студената вода. Бяха изминали много дни, откакто не се беше къпала, и перспективата за една баня й се стори твърде хубава, за да й устои.

Въпреки надвисналите облаци и далечното ръмжене на гръмотевиците, Кейси изостави всякаква предпазливост и бързо съблече дрехите си, като си пожела слънцето да се върне, за да може тя да изпере и изсуши роклята и ризата си, преди да се върне в пещерата. Но усещайки, че няма вероятност това да се случи, тя реши, че една баня ще й е достатъчна.

Водата под струята на водопада стигаше едва до кръста на Кейси, докато тя щастливо се плискаше във влажната й хладина. Едва когато една светкавица раздра тъмните небеса, тя си спомни причината, поради която беше излязла от пещерата, и я обзе вина, когато помисли за Тим и за безпокойството му задето се бави. Освен това трябваше да улови нещо за вечеря и да събере горски плодове или дърва за огъня.

Прекрасно освежена след банята, Кейси излезе на брега към мястото, където беше оставила дрехите си, но тях ги нямаше. Дали някое диво животно не ги е отнесло, докато се е къпала? Тръпка на неясен страх я прониза, събирайки се на стегнат възел в стомаха й. Макар че не беше видяла или чула нищо, тя усещаше някакви невидими очи да наблюдават всяко нейно действие. Повторният бърз оглед на околностите я убеди, че и дрехите й, и ножът, който беше оставила до тях, наистина липсват. Какво да направи? Имаше само един избор и тя се обърна, за да избяга от невидимата заплаха.

Тогава изведнъж изборът й беше отнет, когато двама мъже излязоха дръзко от прикритието на крайбрежните храсти; единият държеше дрехите й в грубите си ръце.

— Това ли търсиш, момиче?

Кейси ахна, изненадана от появата на двамата мъже, които незабавно разпозна. Разбойници!

— Дай ми ги! — извика тя, посягайки към дрехите, които мъжът държеше извън нейния обсег.

— Я чуй, Бърт, тази млада дама си иска дрехите!

— Разбира се, момиче — изхили се Бърт. — Веднага щом ние двамата с Арти приключим с тебе. Много предвидливо от твоя страна да се измиеш за нас. Макар че малко мръсотия нямаше да ни попречи, нали, приятел? — излая Бърт, смушквайки другаря си в ребрата.

— Така си е, мръсотията нямаше да ни попречи — съгласи се Арти с мръснишко подхилване.

— Какво правиш тук самичка, малката? — запита Бърт и мънистените му очички се разшириха, когато позна кой стои пред него. — Ами че аз те познавам. Ти си онова момиче, дето го гонихме из храсталаците, когато ония мериноси дойдоха и ни развалиха удоволствието. Казах ти, че ще имам още един шанс.

— Май си прав, Бърт — съгласи се Арти, присвил очи, докато съсредоточено изучаваше фигурата на Кейси.

Обгърнала голото си тяло, за да се предпази от погледите им, тя трескаво търсеше как да избяга. Спусна се надясно, но пътят й беше пресечен от Бърт. Наляво се оказа приклещена от огромния Арти.

— Аз… аз не съм сама — предупреди ги тя, надявайки се да ги обезсърчи.

— Да виждаш някой наблизо, приятел? — запита хитро Бърт.

— Няма никой, само това момиче — отвърна Арти, вдигайки очи. — От толкова време не съм имал други освен ония черни туземки, че вече забравих какво е бяла жена.

— Е, напълни си очите, приятел, защото тая наистина си я бива.

И напълно внезапно, без никакво предупреждение Бърт скочи и хвана Кейси съвсем лесно, като ранено птиче.

— Не! — изпищя тя, борейки се напразно, за да се освободи от желязната хватка.

— Побързай, Бърт, че ми се пукат гащите от мерак! — изпъшка Арти, посягайки да опипа дупето на Кейси.

— Махни си мръсните ръце от мене! — извика Кейси, ритайки с босите си крака.

— Помогни ми да я издърпам в храстите, може да има още някой с нея — изгрухтя Бърт, потейки се от усилието да усмири дърпащата се Кейси.

И двамата я повлякоха навътре в гъсталака.

 

 

Деър и Бен навлязоха тихо в гъстата растителност, забили очи в пътеката пред себе си, за да не пропуснат знаците, описани им от Кулонг. Всяка пещера, скрита в подножието на хълмовете, би била трудна за намиране, но да открият точно определена пещера беше почти невъзможно, без да следват специфични указания.

— Ето я скалата, прилича на комин! — посочи развълнуван Бен. — Кулонг каза да вървим надясно, докато стигнем до изкривеното дърво. Пещерата трябва да е точно зад него в посока към хълма.

Деър кимна, без да говори, внимавайки в знаците наоколо си.

Изкривеното дърво се появи пред тях, точно както беше казал Кулонг, и два чифта сиви очи се взряха в околните хълмове и скали, търсейки малкия отвор на пещерата. Деър го забеляза пръв. Но ако храстите не бяха отместени, разкривайки тесния вход, двамата можеше и да не намерят пещерата толкова лесно.

— Виждам я! — възкликна Деър. За щастие бяха оставили конете си в селото, при Кулонг, защото беше твърде трудно да яздят през гъстата гора. — Да вървим, Бен. Само внимавай. Както изглежда, някой току-що е влязъл или излязъл оттам.

Зареждайки и насочвайки пистолета си, Деър тръгна напред и спря пред самия отвор на пещерата.

— Кейси — подвикна той и гласът му отекна в празното пространство. — Ако си вътре, моля те, излез. Аз съм, Деър.

Никакъв отговор.

Вътре в пещерата Тим чу глас, който викаше Кейси да излезе. Това някакъв капан ли беше, запита се той отчаяно. Макар че беше чувал Кейси да споменава името на Деър Пенрод, и то много пъти през изминалите дни, това все пак можеше да е някаква хитрост. Да отговори ли? Беше ужасно разтревожен, защото Кейси още не се беше върнала. Деър Пенрод може би представляваше заплаха за свободата им, но му трябваше помощ, в случай че Кейси беше в опасност, както вече подозираше. Изправяйки се неуверено на крака, той се запъти към отвора на пещерата точно когато Деър нахлу вътре.

Отначало той помисли, че пещерата е празна, докато не видя една мършава фигура да излиза от сенките, опирайки се на стената. Осъзнавайки, че мъжът не може да представлява заплаха за него, Деър запита рязко:

— Вие ли сте Тимъти О’Мали?

— Да — отвърна Тим със слаб глас.

— Къде е Кейси? — беше следващият въпрос на Деър.

— Излезе, за да потърси вода и храна — каза Тим, пристъпвайки напред. — Аз съм Тим О’Мали.

— Знам — отвърна Деър със стегнато гърло. — Аз съм Деър Пенрод.

Когато светлината, навлизаща пред отвора на пещерата, падна върху Тим, Деър зяпна шокиран. Видът на мъжа подсказваше, че е бил много болен; беше само кожа и кости, очите му блестяха от треска.

— Седни — заповяда малко троснато Деър. — Седни, преди да си паднал. — Без да чака друго подканване, Тим се подчини. — Сега ми кажи къде да намеря Кейси.

— Не съм сигурен — отвърна Тим, — но ако наблизо има поток, там ще я намерите. Тя каза, че ще се опита да улови риба или някое малко животно, за да имаме какво да вечеряме. Не сме яли нищо освен сушени плодове и сушено месо напоследък. Водата също свърши. Исках аз да отида, но… проклета слабост! Ще ви бъда много благодарен, господин Пенрод, ако отидете да я потърсите, защото доста отдавна я няма.

— Ще я намеря, О’Мали — обеща мрачно Деър. — Не може да е отишла далече.

— Господин Пенрод — поколеба се Тим. — Няма да й сторите зло, нали?

Стреснат, Деър се взря във високия мършав ирландец, питайки се какво му е казала, Кейси за техните взаимоотношения.

— Не, О’Мали, нищо не я заплашва.

— Ще дойда с тебе — предложи Бен.

— Не, оставаш при О’Мали — беше късият отговор на Деър. — Донеси му вода и храна от торбите ни и се погрижи за него. Още много му трябва, докато оздравее напълно.

Излизайки от пещерата, Деър последва звука на течащата вода с надеждата, че бурята няма да се разрази скоро и той ще има време да намери Кейси и двамата да потърсят подслон преди надигащия се потоп. Проклета да е, задето не му повярва! Това нямаше да се случи, ако тя беше дошла при него с проблема си, вместо да замесва Робин. Той някак си щеше да намери начин да помогне на приятеля й.

Светкавица проряза небето, незабавно последвана от силен гръм, което накара Деър да ускори ход. Внезапно той се озова пред потока и забеляза изоставената кана, която Кейси беше напълнила с вода. Един бърз оглед на околността му даде да разбере, че Кейси я няма. Защо ще тръгва, без да вземе водата, която е дошла да налее? После той забеляза роклята и ризата, захвърлени на земята. Тревожни камбани забиха в главата му, ледена тръпка разтърси тялото му. Някакво неясно чувство дълбоко в костите му подсказваше, че на Кейси й се е случило нещо ужасно.

В следния миг, заглушен от гръмотевицата, до ушите му долетя звук, който накара сърцето му да се разтупти бясно в гърдите. Писък. Ранено животно? Не, този звук идваше от човешко гърло; след него той ясно чу шум от борба, а после още един писък. Като огледа бързо бреговете на потока, Деър видя, че нещо е смутило покоя на високата трева, оставяйки неравна следа. Не беше необходимо голямо следотърсаческо умение, за да тръгне по тази следа през гъстата гора. Промъквайки се извънредно предпазливо, той скоро се натъкна на ужасна гледка, която смрази кръвта във вените му и спря дъха му.

Двама мъже влачеха към гъстите храсталаци Кейси, гола и отчаяно дърпаща се. Ужасеният й писък раздвижи вцепенените крака на Деър. Това и непоносимата мисъл, че тези мъже я докосват по такъв начин.

Червена мъгла се спусна пред очите на Деър, когато той извади пистолета си, зареди го, прицели се и стреля. Куршумът се заби в седалището на Бърт.

— Копеле такова! — изръмжа Деър към разбойника, който изрева от болка и шок.

Без да чака Деър да презареди и да насочи вниманието си към него, Арти изхърка, вдигна отчаяно ръце и побягна. Като пусна тутакси плячката си, Бърт го последва, хванал се за раненото място.

Надвесвайки се над Кейси, Деър свали жакета си и го наметна върху треперещите й рамене.

— Любов моя — трепна от вълнение гласът му, — какво ти направиха?

— Деър… не мога да повярвам, че си тук — захлипа Кейси, вкопчвайки се трескаво в предницата на ризата му. — Слава богу, че пристигна, преди тези мъже… преди да…

Той я прегърна здраво и я зауспокоява:

— Всичко свърши, любов моя, тук съм. Няма да допусна да те наранят.

Вятърът свиреше в короните на дърветата покрай тях и бурята която се очакваше цял ден, най-накрая се разрази. Но за мъжа и жената, коленичили в калта, нямаше буря, нямаше дъжд; не съществуваше нищо друго освен тях двамата, увити в пашкул, който не позволяваше никой да наруши усамотението им.

— Кейси, ако се беше случило нещо с тебе, не знам какво щях да направя.

Очите им се срещнаха и останаха така; немият призив на Деър намери отговор в изумрудените дълбини, които отвръщаха на погледа му. Неговият отговор беше нежен и изпълнен с любов и безмълвна ласка. Сякаш тялото му жадуваше за нейното и той пиеше жадно образа й. Хвърлиха се в прегръдките си и се вкопчиха отчаяно един в друг.

Без да мисли за вилнеещите стихии, той започна да обсипва с целувки бузите и устата й, гърлото и чувствителното място, където шията й се срещаше с раменете. Дъждът плющеше в ритъм със сърцето на Кейси, докато Деър продължаваше да я засипва с неимоверно нежни целувки, които ставаха още все по-трескави при мисълта, че можеше да я загуби завинаги.

Устните им се сляха в прилив на кипяща страст, засилена от тръпката на опасността и все по-засилващата се буря. Кейси трепереше, не от страх, а от трескаво желание.

— Ами ако те бях загубил? — изстена Деър и мисълта внезапно го отрезви.

Отговорът й отлетя с порива на вятъра. Въпреки плисъка на дъждовните капки и рева на гръмотевиците, те бяха недосегаеми в своя опасно чувствен свят, където не съществуваше нищо друго освен тях двамата. Когато една светкавица проряза небето, Деър внезапно осъзна, че иска тази жена. Отчаяно. Не само за малко, а завинаги.

Всяко нервно окончание като че ли оживяваше, докато умелите му ръце я дразнеха и докосваха, а устата му изгаряше нейната като горещо клеймо, оставяйки своя отпечатък върху плътта й за вечни времена. Целувката му опустошаваше устата й — изискваща, властна, възхитителна. Ръката му обхвана едната нежна гърда, притискайки зърното между пръстите, и започна да го гали, докато то не се превърна в набъбнало чувствено обещание.

Името му гореше на езика й, неговата жажда ставаше и нейна, когато сякаш по собствена воля пръстите й трескаво затърсиха копчетата на мократа му риза, смъквайки я от раменете му, за да я захвърлят в калта. Объркването за миг замъгли реакцията му, но прошепнатите молби на Кейси скоро го извадиха от вцепенението.

— Кейси, любов моя, сигурна ли си? Толкова много преживя.

— Деър, моля те, аз… имам нужда от тебе, за да премахна ужасните докосвания на онези разбойници от тялото ми. Моля те, люби ме.

Кейси не чувстваше и не чуваше стихиите, бушуващи около нея, когато топлите устни на Деър започнаха да галят полуразтворените й устни, завладявайки горещите, влажни дълбини. Тя ахна, покорена от това усещане. После той плъзна горещи устни по гърдите й, задържайки се с влудяваща бавност върху зърната, като облизваше дъждовните капки, които се събираха на ручейчета в долинката между двете хълмчета.

Милувките му представляваха изтънчено мъчение и тя го подканваше да продължава, казваше му от какво има нужда, изстенваше името му отново и отново. Деър реагира, като смъкна мигновено останалите си дрехи и отново започна възбуждащото галене, докато Кейси не започна да пулсира от желание.

Не остана нито един инч от тялото й, който да не беше подложен на вълшебното мъчение на неговия допир, нито едно ъгълче на душата й, което да не го приветства с преливаща радост. Ласките му стигнаха до вътрешната повърхност на бедрата и тя потръпна под изследващите му пръсти. Без да мислят за мократа земя под тях, двамата се отпуснаха долу, вплетени в огнения танц на страстта.

Той я целуваше цялата, придвижвайки се бавно надолу по тялото й, езикът му затрептя във вдлъбнатинката на пъпа й, стигайки още по-надолу, докато устните му не докоснаха нежните й бедра. Измъчващите върхове на пръстите му галеха вътрешната повърхност на бедрата й, приканвайки ги да се разтворят, докато езикът му се прокрадваше все по-близо… Кейси ахна, когато той сграбчи разтворените й крака, дръпвайки ги към търсещите си устни. Тя потрепери, когато топлата влажност на устата му започна да я гали и разтърсва, а дъхът й започна да излиза на болезнени тласъци. Тогава езикът му се превърна в горещо, мокро острие, което навлизаше навътре в нейните дълбини, и тя изстена, стискайки тила му, за да го привлече още по-навътре в себе си. И тогава насладата избухна като ослепителна светкавица, която съперничеше с тези над главите им.

Деър се плъзна нагоре, за да целуне устата й. Тя усещаше вкуса си по устните му и това отново я възбуди. Внезапно те се превърнаха в борци, а не във влюбени, всеки се бореше за надмощие, всеки изискваше другият да се предаде. Тя извика от удоволствие, когато усети пламтящата му мъжественост да навлиза в нея, а ръцете му повдигнаха лекото й тяло, за да осигурят по-дълбоко проникване. Двамата се търкаляха по мократа земя, дишайки горещо и накъсано. Почвата под тях сякаш трепереше, въздухът наоколо им пулсираше с грохота на бурята и свирепостта на любенето им. Тогава Кейси се предаде под силата на напора му, като обви крака около него и стисна хълбоците му, а вътрешностите й трепереха в конвулсии, докато тя посрещаше вълните от наслада.

Дъждът ги обливаше, рекички се стичаха по телата им, мокреха косите им, пръскаха ги с кал, докато двамата не преставаха да се движат. Бурята наоколо не беше по-силна от тази вътре в тях. Също като вилнеещ порой в тях се набираше напрежение, докато дъждът проникваше от време на време между движещите се тела, които се сливаха в едно. Всички съмнения, всички задръжки изчезваха, докато Кейси подканваше Деър с нисък шепот. Силните му тласъци възвестяваха властта му над нея по най-примитивния начин и тя се надигаше, за да ги посрещне. Тогава Деър усети силата на кулминацията й, дивото трепване на тялото й, и извика, потъвайки дълбоко в нея, после се отдръпна, а след това отново навлезе, докато и той не завърши върховното си пътуване.

Двамата се стовариха на земята с глухо тупване и действителността нахлу в тях с неспирния дъжд, който забиваше игличките си в голата им плът. Кейси потръпна и това накара Деър да прокълне страстта си. Как можа да позволи на жаждата си да се разрази така след изтощителните събития, на които беше подложена Кейси? Треперещата й плът му послужи като сурово напомняне, че те двамата току-що се бяха любили на мократа земя в разгара на страшна буря! И той беше изпитал най-голямото удовлетворение, което беше познал досега в живота си!

Деър стана бързо, събра мокрите си дрехи и трескаво затърси някакво убежище, където да изчакат стихията да отмине. Забеляза това, което търсеше — тясна скална издатина, която обещаваше някакво подобие на подслон. Грабвайки Кейси на ръце, той измина на бегом няколкото ярда и се приюти заедно с нея под издатината; земята под тях беше суха и топла.

— Прости ми, любов моя — прошепна той на ухото й. — Не биваше да се любя с тебе под дъжда, но не можах да се удържа. Никога няма да си простя, ако се разболееш заради моята страст.

— Не се обвинявай, Деър — усмихна се плахо Кейси. — И аз те исках също толкова силно.

Отговорът му се загуби в грохота на гръмотевицата, но Кейси беше доволна, че може да се сгуши в извивката на тялото му и да попие топлината му. И изрече на ухото му:

— Радвам се, че ме намери, Деър.

След това трябва да беше задрямала, защото се събуди след малко от допира на неговите ръце, които я галеха и докосваха чувствителната й плът. Очите му, успокояващи като топла течност, се спускаха по треперещото й тяло, по извивките и ямките, които тръпнеха с подновена страст под чувственото му докосване.

— Ти си съвършена — прошепна той. — Всеки инч от тебе е чиста поезия.

Той положи ръце на раменете й, а после бавно ги спусна надолу, за да обхване пръстите й и телата им се притиснаха едно о друго.

— И ти си красив — прошепна Кейси, прокарвайки ръце по мускулестото му тяло, опипвайки тъмните косми, които се спускаха на тънка линия, докато се изгубят в тъмната горичка по-надолу. Деър ахна и очите му се замъглиха.

— Мъжете не са красиви.

— Но ти си — подразни го тя, а ръцете й внезапно замряха.

— Радвам се, че ти харесвам.

— Така е, наистина. Не мога да опиша колко прекрасно ме караш да се чувствам. Бих искала…

— Какво би искала, любов моя?

— Да ме любиш отново — възкликна тя.

Би било самонадеяно да изрече страстното си желание двамата да останат така завинаги. Тя не само беше осъдена затворничка, на която оставаха много години до изтичане на присъдата, но и я търсеха заради подпомагането на избягал каторжник от каменовъглените мини. Да й помогне бе извън възможностите на Деър.

— Не мога да ти откажа нищо — пошегува се Деър, привличайки я в топлината на прегръдката си.

Непрестанният дъжд мокреше земята около тясното им скривалище, светкавици раздираха небето, гръмотевици отекваха по хълмовете наоколо, но двамата любовници не чуваха нищо друго освен биенето на собствените си сърца, не виждаха нищо друго освен собственото си голо желание, отразено в очите на другия.

Устата му отново плени нейната, езикът му овладя меката й дълбина в същото време, когато мъжествеността му се вмъкна в нейната ножница; горещото им сливане не можеше да бъде охладено от мократа земя и неспиращия дъжд. С бавно и великолепно отдаване телата им се срещаха и сливаха, постепенно достигайки до предела на страстта. Не приличаше на нищо, което Кейси беше изживявала досега. Нарочно сдържайки се, Деър изчакваше, докато не усети първите й тръпки, и едва тогава отпусна юздите на собствената си страст. Двамата заедно преодоляха надвисналите черни облаци, за да се издигнат далече над мястото, обитавано от простосмъртните, а после се спуснаха леко към земята, носени на крилете на еуфорията.

 

 

— Кейси.

— М-м-м…

— Защо не ми повярва и не ми разказа за О’Мали?

— Аз… страхувах се — призна тя. — Семейството ти стриктно спазва законите. Не можех да поема риска някой от вас да го предаде на властите.

— Какво точно означава О’Мали за тебе, любов моя? Доколкото разбирам, го познаваш още от Ирландия. Ти… обичаш ли го?

— Да го обичам ли? — повтори замислено Кейси. — Предполагам, че наистина обичам Тим. — Думите й извикаха внезапно сковаване на Деър и студенина в сивите му очи. — Познавам го откакто се помня и може би щяхме да се оженим и да се разбираме добре, ако… събитията се бяха развили другояче. Но сега…

И тя замълча.

— Сега какво? — настоя Деър, изпълнен с надежди.

— Радвам се, че не се оженихме. Тим ми е по-скоро брат, отколкото любим.

Вън от убежището им бурята постепенно заглъхваше, а дъждът преминаваше в ситно ръмене. Но това нямаше никакво значение за Деър, защото думите на Кейси запалиха слънчев лъч в нещастието му. Брат! Какъв сладък звук! Тя обичаше О’Мали като брат! Какъв по-добър момент да й каже какво лежи на сърцето му.

— Кейси, любов моя, трябва да ти кажа…

— Деър! Кейси! Къде сте?

— По дяволите! — изруга Деър, бързо навличайки влажните си панталони. — Точно сега ли Бен намери да ни търси! Толкова дълго ме е нямало, че той може би се е обезпокоил, особено след като не се върнахме, когато дъждът спря.

— Бен е тук? О, Деър, не може да ме види така.

— Ще се погрижа за това, любов моя. Стой тук. Ще го намеря и ще го пратя обратно в пещерата, а после ще ти донеса дрехите. Сигурно са мокри, но по-добре с тях, отколкото без нищо.

Изпълзявайки изпод навеса, под който се бяха подслонили по време на бурята, Деър се напъха в ботушите си, навлече ризата и наметна жакета върху голите рамене на Кейси. Излезе, за да посрещне Бен, който тичаше към него през храстите, размахвайки пистолета си във въздуха.

— Махни това проклето нещо, Бен — изсъска Деър, оставайки на място, за да изчака брат си. — Мисля, че ти казах да останеш при О’Мали.

— По дяволите, Деър, когато не се върна, предположих, че ти се е случило най-лошото. Не можех да чакам бурята да спре, та да тръгна да те търся. Къде е Кейси? — запита той, изненадан, че намира брат си сам. — Намерил си я, нали?

— Тя е в безопасност, братко — увери го Деър. — Потърсихме убежище от бурята и щяхме скоро да се върнем. Върви сега, Бен, ние ще дойдем след малко.

— Нещо се е случило, нали, Деър? — запита подозрително Бен, забелязвайки състоянието на дрехите на брат си. — Кейси е добре, нали?

— За бога, Бен, казах ти, че е в безопасност. Наистина се случи нещо и ще ти разкажа по-късно. Върви в пещерата, преди небето пак да се е отворило и да се намокриш също като нас.

Усещайки странната нотка в гласа на брат си, но не можейки да разбере какво става, Бен, се обърна и тръгна назад към пещерата, където Тим тревожно очакваше вести за Кейси. Междувременно Деър намери дрехите й на брега на потока и се върна при тясното им скривалище. Когато стигна там, беше толкова тих и замислен, че Кейси предположи, че е съжалил, задето се е любил с нея. Вместо да чуе да казва тези думи, тя реши да не го пита, а вместо това се зае да изстисква водата от роклята и ризата си, преди да ги облече.

— Готова ли си, любов моя? — запита накрая Деър, сякаш осъзнавайки за първи път присъствието й.

— Възможно най-готова — въздъхна Кейси, поглеждайки намръщено към мокрите си и измачкани дрехи.

Запита се разсеяно защо той настояваше да я нарича „любов моя“, когато истината май беше доста по-различна.

— Тогава да вървим.

Спряха за малко, за да вземат каната с вода, която Кейси беше оставила край потока, и продължиха към пещерата. Тим ликуваше, че Кейси се е върнала и я стисна в мечешката си прегръдка, което предизвика мрачно изражение но лицето на Деър.

— Слава на бога — изпъшка Тим. — Ние с Бен помислихме, че ти се е случило нещо ужасно. Мокра си до кости, момиче.

— Вали — напомни му Кейси, полека отделяйки се от ръцете му.

Едва сега Тим видя, че има нещо повече от мокрите дрехи на Кейси. Червената й коса беше разбъркана, в гъстите й къдрици се бяха заплели клончета и листа. Драскотини покриваха лицето и горната част на ръцете й, синина личеше съвсем ясно на лявото й слепоочие. Гняв нахлу в сърцето на Тим. Отправен първоначално към Деър, защото не знаеше към кого другиго да насочи яростта си.

— Господи, Исусе, какво си й направил? — извика той.

Огромните му юмруци се свиха в едва потискан гняв и той би се нахвърлил върху Деър, ако имаше достатъчно сили.

— Тим, Деър не ми е направил нищо! — защити го разпалено Кейси. — Той ми спаси живота.

— Спасил ти е… Какво се е случило, Деър? — намеси се Бен.

— Спомняш ли си онези разбойници, които ни нападнаха, когато докарахме Марта и Кейси във фермата?

Бен кимна и очите му се разшириха.

— Затова ли Кейси не се върна по-рано в пещерата? — запита той и гласът му затрепери от гняв. — Копелета! Нараниха ли те, Кейси?

— Двама от тях се натъкнаха на мене, докато… наливах вода. — Тя реши да не казва, че се е къпела и са я хванали гола. — Завлякоха ме в храсталаците и… и…

— Исусе! Ще ги убия! — изрева Тим така, че гласът му можеше да събуди и мъртвец.

— Не, Тим, ти не разбираш — добави бързо Кейси. — Деър дойде навреме. Нищо ми няма. С изключение на няколко драскотини и синини.

Двамата мъже отправиха погледите си към Деър, чакайки той да потвърди думите на Кейси.

— Успях да раня единия и щях да го убия, ако гневът не ми беше попречил да се прицеля точно. Кейси каза, че съм пристигнал навреме, и аз й вярвам.

— Тогава какво, по дяволите, ви попречи да се върнете навреме? — навъси се Тим.

— Аз… — поколеба се Кейси, свеждайки очи, и остави на Деър да обясни нещата така, както намери за добре.

— Тогава дъждът вече беше завалял много силно и реших да намеря подслон, вместо да влача Кейси през целия път дотук. Приготвяхме се да тръгнем, когато Бен ни откри.

Докато Деър говореше, Кейси влезе навътре в пещерата, където Бен беше наклал огън. Той бе събрал доста дърва, преди да започне дъждът, и беше сложил месо да се пече. Тя коленичи пред пламъците и разпери полите си да съхнат, вдишвайки изкусителния аромат на цвърчащото печено.

Обяснението на Деър явно беше задоволително, защото скоро тримата мъже се присъединиха към нея край огъня, очаквайки месото да се опече.

— Убих едно уалаби — каза гордо Бен, потупвайки бумеранга, който всички австралийци носеха със себе си. Той бе ефективно оръжие, когато се използваше както трябва.

Докато си почиваха край огъня, Бен непрекъснато местеше любопитния си поглед от Деър към Кейси. Не беше съвсем доволен от обяснението на брат си защо не са се върнали по-рано в пещерата. А и Кейси не бе потвърдила доста сбитото му обяснение.

Усещайки объркването на Бен, Кейси се намеси с доста притеснен глас.

— Ще направя питки, да хапнем заедно с месото — предложи тя, ровейки в торбата, която Бен беше оставил до огъня.

Наред със соленото говеждо питките бяха основната храна на ловците, изследователите и заселниците в Австралия. Тестото се правеше от брашно, сол и вода, а самите питки се изпичаха в гореща пепел. Обикновено се ядяха, полети обилно с горещ чай.

Вечерята представляваше същинско пиршество след изтощителната диета от сушени плодове и месо през последните няколко дни, затова разговорите се бяха свели до минимум. Особено Деър изглеждаше много зает, прекалено погълнат от собствените си мисли, за да приказва за незначителни неща. Умът му гъмжеше от идеи, някои от които отхвърляше, а други приемаше. Нарочно се въздържаше да говори, докато всичко не се изясни в главата му. Едва тогава разкри мислите си.

— Замислял ли си се за бъдещето, Тим? — запита той внимателно, хвърляйки неразгадаем поглед към Кейси.

— За какво бъдеще? — засмя се Тим. — Нямам планове, освен да оцелявам сред природата, докогато бъде възможно. Ако трябва, ще се присъединя към разбойниците.

— Тим, не, не и при тези негодници! — извика Кейси.

— Какво друго ми остава, момиче? — Очите му станаха нежни и се изпълниха с любов, когато се спряха на нея. — Може би Деър ще успее да ти помогне, но не може да направи кой знае колко за мене. Не мога да те моля да споделяш живота на отхвърлен от обществото човек, но ако нещата стояха другояче…

— Няма нужда да се притесняваш за Кейси — отсече Деър. — Аз ще се погрижа за нея.

Кейси си пое остро дъх, забранявайки си да трепери. Какво искаше да каже Деър? Думите му толкова я смаяха, че тя занемя.

— Понеже това означава много за Кейси, реших да ти помогна, О’Мали — продължи Деър, без да обръща внимание на изуменото изражение на Кейси.

— По какъв начин? — запита заинтересувано Бен. — Какво си намислил? — Каквото и да беше решил Деър, Бен беше уверен, че брат му ще успее във всяко начинание, което би предприел. Ако Деър искаше да помогне на приятеля на Кейси, значи и той не можеше да направи нищо друго, освен да му предложи чистосърдечната си подкрепа. — Какво мога да направя, за да помогна?

— Защо ще ми помагате? — запита Тим неуверено. — Нали сте англичани и изобщо…

— Правя го заради Кейси, О’Мали, не заради тебе — отвърна късо Деър. — Поради някаква причина тя те цени високо. Освен това, разбрах, че именно ти си я опазил на затворническия кораб. Той е онзи човек, нали, любов моя? — отправи той въпроса си към Кейси.

Зашеметена от нежното обръщение, което Деър остави да се изплъзне от устата му, Кейси можа само да кимне замаяно. Само в най-интимните им моменти той я беше наричал така. Какво ще си помисли Бен, а пък и Тим?

Очите на Тим се присвиха замислено, докато мозъкът му осъзнаваше много от нещата, които му се бяха изплъзвали в предишните дни. Макар че Кейси много пъти беше говорила за Деър, нерядко със странна нежност, до този момент той не бе разбрал истинските й чувства. Явно беше влюбена в сина на работодателя си. Като ги наблюдаваше заедно в този момент, Тим разбра, че Кейси е загубена за него. Можеше само да се надява, че намеренията на Деър са почтени.

— Какви са плановете ти, приятелю? — запита полека Тим. — Ще се съглася с всичко, стига Кейси да не е застрашена.

Многозначителни погледи прелетяха между Деър и брат му, защото Бен сега разбра какви са в действителност чувствата на брат му към Кейси. Усети леко огорчение от сдържаността на Деър. Но това не му пречеше да бъде съгласен с всеки план, предложен от него.

— Бен ще тръгне сутринта — каза Деър, снишавайки глас.

— Сам ли? — протестира Бен. — Ами…

— Всичко с времето си, Бен, само ме изслушай — посъветва го Деър със строг тон. — Ти трябва да се върнеш тук с два пълни комплекта мъжки дрехи. Един за мене и още един за Тим. Ще го отведа в Сидни.

— Какво! — избухна Кейси. — Деър, ти каза…

— И говорех напълно сериозно, любов моя. Колко хора в Сидни ще разпознаят Тим? Много малко, обзалагам се. Облечен в прилични дрехи и с коса, боядисана в черно с боровинков сок, дори собствената му майка няма да го познае.

— А после, Деър? — запита с готовност Бен, комуто темата започна да харесва.

— После спокойно тръгваме из Сидни и купуваме на Тим билет за… Франция или Америка. Сигурен съм, че не би искал да се върне в Ирландия. Може да си изгради съвсем нов живот.

— Толкова просто? — запита Тим с лека ирония.

— Точно така — кимна снизходително Деър. — Точно сега в Сидни е напрегнато и не би трябвало да срещнем особени затруднения.

— Откъде знаеш, че на пристанището има някакъв кораб? — запита Тим.

— Забравяш, че бях в Сидни преди няколко дни. Имаше два кораба, но никой не смяташе за отплава в близките десетина дни.

— Наистина ли мислиш, че ще стане, Деър? — запита Бен.

— Не бих го предложил, ако не смятах, че ще стане.

— Ами аз и Кейси? Какво ще правим, докато ти си в Сидни?

— Ще останете тук.

— В тази пещера?

— Само за няколко дни — обеща Деър. — Мисля, че не е разумно да се показваш, докато Тим не замине. Винаги има възможност за грешки. И шанс да те разкрият. — Внезапно му хрумна една мисъл. — Като говорим за разкриване, Кейси, знаеш ли кой е съобщил за тебе и Робин на властите? Робин, струва ми се, не знаеше.

— Беше Мег — изрече огорчено Кейси. — Някак е научила за Тим и за това, че Робин е замесен.

— И аз така подозирах — измърмори Деър мрачно. — Ти всъщност не си откраднала татковите ценности, нали?

— Деър! — извика Кейси. — Как можеш да ме обвиняваш в такова нещо? Наистина, аз заминах, но не съм взела нищо ваше.

— Склонен съм да се обзаложа, че Мег стои зад кражбата — осмели се Бен. — Почакай да се върна у дома. Тя ще…

— Тя вече си тръгна, Бен. Казах й да се събере нещата.

Непроницаемото изражение на Деър накара Бен да се замисли и да не задава повече въпроси. Вместо това той само каза:

— Значи се отървахме. Да кажа ли на татко за плановете ти?

— Мисля, че би трябвало. Това, което правим, засяга и него. Но аз ще използвам парите си, за да купя билет на Тим. Знаеш къде ги държа, Бен. Донеси ги заедно с дрехите.

 

 

Двама мъже вървяха, без да бързат, из оживените улици на Сидни. И двамата бяха тъмнокоси, високи и прилично облечени. Макар че единият изглеждаше изключително бледен и едва се държеше на крака, никой като че ли не забелязваше това, защото хората бяха прекалено погълнати от собствените си работи, за да обръщат внимание на двама пешеходци.

Тим О’Мали още отказваше да повярва, че ще напусне този ад по толкова лесен начин. Нищо в живота му дотук не беше ставало лесно. Единствено съжаляваше беше, че ще остави тук Кейси. Когато предложи Кейси да замине с него, заселникът беше изпаднал във войнствено настроение. Но въпреки всичко сърцето на Тим му казваше, че Кейси ще бъде добре, че бъдещето й е с Деър Пенрод. Когато беше говорил насаме с нея, тя твърдо бе отказала да напусне колонията. И Тим разбра, че Деър е виновникът за нейното решение.

— Внимавай, О’Мали, почти стигнахме — предупреди го Деър, тревожно взрян в бледото лице на Тим, за да улови първия признак на прилошаване. — Справи се доста добре дотук за човек, който е бил на прага на смъртта.

— Не се страхувай, ще се оправя — изрече Тим със стиснати зъби. — Само ме качи на тоя кораб.

Само един съд беше останал на пристанището, когато двамата мъже стигнаха там. Американски пътнически кораб.

— Как ти се струва идеята да заминеш за Америка? — запита Деър, докато разглеждаха стройния клипер, закотвен на кея.

— Допада ми — отвърна сухо Тим. — Чувал съм, че там има големи възможности. Особено откакто войната освободи колониите от игото на Англия.

Щом стигнаха до кея, Деър нае една лодка да ги откара до „Галантната лейди“ и след малко вече се пазареше с капитан Гай Флинт. Дори добрият капитан да изпитваше известно подозрение към мъжа, който така бързаше да напусне колонията, не даде вид и взе парите на Деър. В действителност, на капитана му беше все едно дали човекът е избягал затворник или еманципант, защото той изпитваше голямо съчувствие към нещастниците, принудени да живеят в условия, подобни на робство — другата институция, която го отвращаваше. „Галантната лейди“ беше чисто търговски кораб, които рядко вземаше пътници, и той реши да приеме господин Тимъти Нолан, ако така наистина се казваше този човек.

— Никога няма да мога да ти се отплатя, Деър — каза прочувствено Тим. — Ще трябва да се задоволиш с едната благодарност. — Той замлъкна за кратко, преди да продължи: — Относно Кейси… бъди добър с нея. Много обичам това момиче…

— Ще се грижа за нея, Тим — обеща Деър. — И аз наистина много я ценя, както знаеш.

— Бях сигурен! — усмихна се радостно Тим. — Точно толкова сигурен, колкото и че Кейси те обича.

— Надявам се да си прав, Тим, защото залагам бъдещето си за това — отвърна Деър, докато двамата си стискаха ръце на раздяла.

Деър остана дълго време на пристана, докато „Галантната лейди“ се плъзна гладко към хоризонта. Едва когато се увери, че Тим се е измъкнал без неприятни случки, той се обърна и си тръгна. Искаше с чиста съвест да увери Кейси, че приятелят й е напуснал колонията и е в безопасност. Оставаше му да направи само едно нещо, преди да се върне в имението. Трябваше да се увери, че двамата с Кейси имат бъдеще.