Кони Мейсън
Дръзка любов (23)

23

Кейси се събуди рано, за да нахрани Брендън. След това го даде на бавачката му, защото беше прекалено погълната от нещастието си, за да може да се погрижи за него както трябва. Тя беше толкова разстроена, когато си дойде снощи у дома, че почти не бе спала, разхождайки се насам-натам из стаята си чак до ранните утринни часове. Бледото й лице и изцъклените от умора очи издаваха мъката, която беше преживяла през последните двадесет и четири часа. Но човек би забелязал и твърда решимост в стиснатите устни, достойнство в предизвикателно вдигнатата брадичка и гордост, излъчваща се от всяко нейно движение.

Дори Дрю не избягна напрежението, породено от внезапната поява на Деър в Лондон. Мъчително мълчание се беше възцарило над двама им по време на късото пътуване до дома. Изгубена в собствената си мъка, Кейси нямаше представа, че Дрю също страда, седейки до нея. Когато остана сам в стаята си, болките в гърдите му станаха непоносими, докато мислеше за смута, причинен от пристигането на Деър.

Явно Марси не беше дошла с него; иначе защо сър Доналд би намеквал за евентуален съюз между неговата дъщеря и Деър, запита се разсеяно Дрю. Никак не му се искаше да види Кейси отново наранена, но инстинктивно съзнаваше, че не след дълго Деър ще разбере, че има дете, и веднага ще поиска своето. И къде щеше да се озове тогава Кейси? Нима Деър не знаеше, че Марси е жена, която не би приела детето на друга? Той познаваше Марси Маккензи от много години и сериозно се съмняваше, че у нея съществува дори една капка състрадателност.

В стремежа си да спаси Кейси от по-нататъшни разочарования Дрю изправи умореното си тяло от леглото, облече се и напусна къщата, докато Кейси хранеше детето, като остави съобщение, че ще се върне чак вечерта. Първата му спирка беше в градската къща на сър Доналд; не можа обаче да се срещне с него, защото възрастният джентълмен още спеше след бала. След като получи адреса на Деър от едва разсънилия се благородник, Дрю побърза натам, преди обърканият мъж да свари да му зададе и един въпрос. Наложително беше да намери Деър и да научи какви са намеренията му, преди да е причинил още мъки на Кейси.

 

 

Бледоморави ивици обагряха небето на изток, когато Деър седна да закуси. Макар че нямаше апетит, си наложи да сдъвче няколко залъка, без да усеща вкуса им. Добре съзнаваше, че е още много рано, за да нахлуе в нечий дом без предизвестие. Тръгването му съвпадна с това на Дрю, който излезе от собствената си входна врата почти в същия момент. След петнадесет минути Деър стоеше пред дома на Дрю, а в ума му се кълбяха надежда и несигурност. Защо Марси му беше казала, че Кейси е мъртва, и какво се беше случило, че тя се озова в Лондон като съпруга на Дрю?

Този въпрос беше като кама, забита в сърцето му. Не можеше спокойно да се съсредоточи върху мисълта, че тя беше избрала да напусне колонията, вместо да му каже за детето. Имаше само един начин да научи истината.

Отвори му една камериерка. Когато узна, че Дрю го няма, Деър запита за госпожа Стенли и твърдият му тон не предполагаше никакви спорове. Не одобрявайки това ранно посещение, намръщената камериерка го въведе в приемната, а после побърза да осведоми господарката си за неучтивия мъж, настояващ да я види.

Кейси прие новината спокойно, вече примирила се с факта, че Деър ще се появи тук днес. Само че беше помислила, че ще има повече време да събере обърканите си мисли. Странно как съдбата се намесваше в живота й, помисли тя, докато слизаше по стълбите с омекнали крака. Беше повярвала, че никога повече няма да види Деър, но сега той се намираше тук, в Англия, в собствената й приемна. Да можеше всичко да е различно. И той, и тя бяха женени за други, животът ги беше отвел в противоположни посоки. Тя отчаяно се помоли за смелост, за да направи каквото беше необходимо и да опази Дрю и сина си.

Кейси влезе безшумно в приемната; Деър вдигна очи и я видя как спира нерешително на вратата. В гласа й имаше нежност, долавяше се и лек трепет, когато тя прошепна името му.

— Деър.

Кейси нямаше представа колко чувствено прозвуча гласът й за онзи, който така дълго беше копнял да чуе този звук.

Последва напрегнато мълчание, нарушено от дрезгавия му глас.

— Кейси…

Потръпвайки, за да разсее магията, която той тъчеше около нея, Кейси се насили да проговори спокойно и хладнокръвно въпреки бушуващите емоции.

— Здравей, Деър, какво те води в Лондон?

— Само това ли можеш да кажеш, Кейси? След като те мислех за мъртва през всичките тези месеци, ти ме посрещаш като стар приятел?! По дяволите! Имаш ли представа колко страдах през цялото това време?

Отначало Кейси не разбра какво й говори Деър, толкова омаяна беше от вида и гласа му, след като месеци наред го бе виждала единствено в сънищата си. Той бе все така красив, въпреки прозиращата тъга и новите бръчки, появили се по челото му. Тя си припомни извънредно ярко какво усещаше в силните му прегръдки, под допира на чувствените му устни, припомняше си ласките му, които караха тялото й да пее. И тогава през нея мина внезапен хлад, когато си спомни положението, в което го беше заварила последната нощ, готов да се люби с друга жена, а не със собствената си съпруга. От колко жени имаше нужда той?

— Кейси, отговори ми — настоя Деър. — Защо нарочно ме подведе да смятам, че си мъртва?

Тя изглеждаше толкова дяволски красива и желана, че му се прииска да я грабне в обятията си и да я целува, докато не й се завие свят, и никога да не я пусне. С невероятна сила на волята си наложи спокойствие, каквото не чувстваше. Все още имаше твърде много въпроси без отговор, висящи помежду им.

Думите на Деър върнаха Кейси обратно в действителността.

— Какво! Ти знаеше, че не съм мъртва — обвини го тя с леден тон. — Питай съпругата си. Бях си съвсем жива, когато Марси избяга от разбойниците. Впрочем, къде е тя? Какво мисли за твоите забежки с млади момичета?

— Не знаеш ли?

— Какво да знам?

— Марси е мъртва. Умря от пневмония, предизвикана от силна простуда, три дни след като се върна у дома.

— Марси е мъртва? — ахна Кейси невярващо. — Тя не ти ли каза за мене? Толкова болна ли беше, че не е могла да обясни в какво опасно положение съм била? И къде?

— Кейси, любов моя, единствена моя любов — прошепна Деър със сигурността на човек, който внезапно е видял светлина след дълго стоене на тъмно. — Марси се закле, че си мъртва. Каза ми, че Бърт те е убил, след като той и другарите му… след като са свършили с тебе. Спомена някой си на име Големия Джон. Сега виждам, че ме е излъгала. И двамата знаем защо.

— Не, не! — извика Кейси, сълзи замъглиха внезапно очите й. — Не би могла! Не би го направила!

— Страхувам се, че и двамата сме подценили жестокостта й — изрече Деър с ужасна тъга в гласа.

— Ами Дан? — нападна го Кейси с неприкрита горчивина. — Защо го отпратихте? Ти и твоето семейство съвсем ясно дадохте да се разбере колко малко се интересувате от мене. Искахте да се махна от живота ви и отказахте да дадете откупа, който Бърт поиска. Никога не бих повярвала, че може да си толкова жесток… толкова безсърдечен. Ако не беше Големия Джон, щях да съм мъртва. И детето ти заедно с мене.

— Кейси, любов моя, не знам нищо от това, за което говориш. Наистина ли вярваш, че Бен, татко или аз можем да те изоставим? Разбрах, че не си узнала истината за брака ми, но никога не съм обичал друга освен тебе.

— Какво трябваше да си помисля, когато Дан се върна и каза, че никой от семейство Пенрод не се интересувал какво щяло да се случи с мене? Ако не беше Големия Джон…

— Кой, по дяволите, е този Голям Джон? — прекъсна я Деър. — И какъв ти е?

— Той ми спаси живота — каза Кейси, треперейки, докато обясняваше за Големия Джон, гиганта, в чието огромно тяло се криеше нежно сърце.

Когато тя свърши, Деър изрече:

— Дано някога срещна този човек, за да му се отблагодаря.

Сякаш излизайки от някакъв сън, Кейси вдигна очи и видя Деър, застанал само на няколко инча от нея, със сиви очи с цвета на издигаща се над морето мъгла, нежни и забулени. Толкова дълго се беше въздържал да не се поддаде на импулса да я грабне в обятията си, че сега трепереше. Кейси разбра какво ще направи той, но нямаше сили да устои, слабите й протести се изпаряваха под горещото желание на Деър.

— Деър, недей. Аз… объркана съм. Не съм сигурна… Как бих могла да ти повярвам?

— Може би трябва да ти обясня защо се ожених за Марси…

— Вече знам — смая го тя. — Марси ми каза. Помоли ме да напусна фермата, надявайки се, че ако го направя, бракът ви ще има шанс да оцелее.

— Господи! Не е за вярване докъде бе способна да стигне тази жена, за да получи това, което иска. Значи вече знаеш, че бях повече или по-малко принуден да сключа този брак, за да получа твоята свобода и по-мека присъда за Робин — изрече Деър с облекчение. Радваше се, че най-накрая може да разкрие истината. — Не ти го казах, защото знаех, че ще се почувстваш виновна заради жертвата ми. Не казах и на Робин. Това беше моят избор и го направих, без да помисля за собственото си щастие. Ти и Робин бяхте всичко, което имаше значение за мене.

— Деър, искам да ти повярвам, но когато чух, че не ме искаш, че не искаш и детето, което носех, светът ми рухна — каза Кейси и в изразителните й очи се четеше мъка и объркване.

— Да не съм те искал? Това е абсурдно. Било е някакъв жесток заговор, за да ни разделят. Но забрави за малко Марси, любов моя, и ми разкажи за себе си. За брака ти с Дрю — поде Деър с укор.

Внезапно в приемната влезе една от камериерките и Кейси се дръпна крачка назад, със закъснение осъзнавайки колко са изложени на любопитни очи и уши. След като даде някаква поръчка на смутеното момиче, тя се обърна към Деър.

— Нека отидем в кабинета, където няма да ни смущават. Не искам миналото ми да става достояние на прислугата.

Подчинявайки се с огромно желание, Деър последва Кейси в уединената стая. Обърнаха се с лице един към друг и се прегърнаха; устните им се сляха, телата им се притиснаха едно о друго.

— Любов моя — прошепна Деър с благоговение. — Още не мога да повярвам, че си жива. Сякаш е станало чудо. Искам да те докосвам, искам да почувствам сърцето ти да тупти под ръцете ми. О, сладка моя, това, което искам, от което отчаяно имам нужда, е да те любя.

Като по даден знак двамата се отпуснаха на пода, постлан с дебел килим. Кейси внезапно се оказа лишена от всякаква способност да мисли, да се съпротивлява, волята й беше похитена от единствения мъж на света, който имаше власт над ума й и душата й. Единствената мисъл, която я поглъщаше, беше, че цяла вечност не е вкусвала неповторимата любов на Деър. Тя имаше нужда от него, искаше го с дълбока, пронизваща болка, която усещаше във всяка скрита гънка на зажаднялото си тяло.

— Деър…

Нежната й въздишка събуди смелостта му. Всяко докосване на очите му беше като огнен шепот, който я караше да трепери, изгаряйки кожата й. Никога не беше виждал толкова сърцераздирателно красива жена, толкова сладка и свежа.

И той започна да целува очите, бузите, устата, нежната ямка на шията й, заравяйки лице в мекотата на ароматната й кожа, прегръщайки я и вдъхвайки дълбоко от замайващите, наелектризиращи усещания. Изследващите му ръце се спуснаха под корсажа й.

— Обичам те, Кейси — прошепна той и топлият му дъх се сля с нейния.

— И аз те обичам. Дори когато се кълнях, че не е така, сигурно част от мене не е искала да се откаже от тебе, отказвала е да повярва, че си ме предал.

— Никога не съм те предавал, любов моя. Трябва вече да го знаеш. Съдбата заговорничеше против нас. Съдбата и жестоката намеса на Марси. Но забрави миналото. Сега сме заедно, както трябваше да стане. Позволи ми да те любя.

Докато говореше, ръцете му се движеха сръчно сред връзките на роклята й, смъквайки я от раменете й, за да се плъзне надолу по хълбоците и бедрата й, фустата се отдели от тялото й след миг, последвана от ризата, докато Деър не преставаше да целува всяка част от нея, която разкриваше бавно и с любов. Насладата извираше от някакво място, скрито дълбоко в тялото й, и Кейси си позволи да бъде отнесена от нея. Той дръзко пленяваше сетивата й с умение и решимост, за да остане нейна единствена реалност.

С любяща сръчност устата му следваше ръцете надолу по тялото й, задържайки се на гърдите. Настоятелното засмукване на зърното я докара до безумен екстаз, оставяйки я задъхана, докато устата му се придвижи по-нататък, за да измъчва и другото меко връхче. Внезапно дрехите на Деър започнаха да й пречат да срещне голата му плът и Кейси задърпа оскърбяващата я материя. Нисък смях се изтръгна от гърлото му и той се надигна, за да й помогне. След миг тя усети приятната му тежест и топлината му, която изгаряше кожата й.

— Така по-добре ли е, ненаситна моя? — прошепна той пресипнало, подновявайки страстните си атаки.

Пръстите му намериха кадифената вътрешна повърхност на бедрото й и той започна да я гали, нагоре и по-нагоре… докато влажна топлина не стопи сърцевината й. Той навлизаше навътре, всяко негово движение пораждаше вълни, които я разтърсваха. Устата му засмукваше и дърпаше връхчетата на гърдите й, тя усещаше набъбналия му член да се опира, горещ и пулсиращ, в корема й.

— Деър, моля те…

— Да, любов моя, да…

Той я облада със сладко отчаяние, още по-сладко от напрегнатия копнеж в очите му и лекото потрепване на тялото му. Тогава сладкото отчаяние се превърна в неповторима наслада, растяща с всеки тласък, докато Кейси вече не усещаше нищо друго освен неговата топлина, аромат и вкус. Тя се гърчеше под любовните му набези, поемайки ударите му и искайки още, даваща и едновременно получаваща.

Подтиквана от жажда, тя уви крака около хълбоците му, за да го накара да навлезе още по-дълбоко, наслаждавайки се на усещането, че той е изцяло в нея. После той ускори темпото, мощно и умело търсейки и намирайки чувствителните места, чието раздразване я караше да стене. Докато и последният трепет не отпусна тялото й, Деър не спираше да излива отприщената си страст, за да се слее с Кейси в устрема й към звездите.

Спокойствието, което се настани у нея, беше по-голямо от всяко, което някога беше изпитвала; Кейси полека се спускаше към земята, не искайки да остави действителността толкова скоро да нахлуе отново в нея. Докато въпросът на Деър не я стресна.

— Син ли имам или дъщеря?

— Ти знаеш?

— Сър Доналд ми каза, че Дрю пристигнал в Англия с млада съпруга и новородено дете. Ако не бях дошъл в Лондон, можеше никога да не узная, че имам дете. Но ти не ми отговори, любов моя — настоя той. — Син ли имам или дъщеря?

— Син. Нарекох го Брендън. Роди се някъде край бреговете на Франция, две седмици преди да стигнем в Лондон.

— Защо напусна Нов Южен Уелс, без да ми кажеш в какво положение се намираш? Не мислиш ли, че бих се поинтересувал от собственото си дете?

Кейси се изправи и затърси дрехите си.

— Казаха ми, че не искаш да имаш нищо общо с нас. Какво според тебе трябваше да направя? Да дойда да се моля ли? Нямах нищо друго освен гордостта си и исках да се махна възможно най-далече от тебе. Големия Джон настоя да взема от него пари, за да си купя билет до Англия, и аз реших да приема, вместо да те моля за каквото и да било. Още не разбирам какво е спечелил Дан от лъжата си.

— Това може и никога да не го узнаем — измърмори със съжаление Деър. — Можеш да се обзаложиш, че Марси стои зад всичко случило се. Как се вмества Дрю Стенли в картината? Не мога да си представя двама по-неподхождащи си хора.

— Не смей да говориш лошо за Дрю — защити го разпалено Кейси, навличайки дрехите си, докато се изправяше на крака. — Трябваше да намеря къде да остана, докато пристигне кораб, а в Сидни не познавах друг освен Дрю. Той не ми зададе никакви въпроси, прие ме и не пожела да му платя за подслона и храната. Стана ясно, че и той смятал да пътува до Лондон. Бил помолен да представлява заселниците и еманципантите, да подаде петиция в Парламента, за да изпратят силен губернатор, който да разпусне Корпуса на рома. Пътувахме заедно и не знам как щях да оцелея без него.

— Защо се омъжи за него? — запита Деър настойчиво. — Обичаш ли го?

— Разбира се, той ми е като…

— Не искам да чуя нищо повече, Кейси — намръщи се Деър, прекъсвайки я по средата на изречението. — Дрю е твърде стар за тебе. Разбирам, че изпитваш нежни чувства към него заради всичко, което е направил за тебе, и съм му благодарен за това, но ти ми принадлежиш. Напускам Англия след месец и ти и синът ми идвате с мене в Нов Южен Уелс. А сега — изрече той с рязък, недопускащ възражения глас — заведи ме при сина ми.

— Не мога да тръгна, Деър — прошепна Кейси, задавяйки се от думите си. Дрю беше болен, нямаше изгледи да живее дълго, макар че галантно се опитваше да крие това. Имаше нужда от нея и тя нямаше да го напусне, въпреки любовта си към Деър. Щеше да остане и да направи последните му дни възможно най-приятни. — Аз съм омъжена жена и няма да изоставя съпруга си. Къде е благодарността ти? Той се ожени за мене, за да даде име на детето ти.

Деър се взря в нея.

— Кейси, ние се обичаме. Имаме дете. Дрю сигурно няма да възрази, той е разумен мъж и е Състрадателен. Сигурно човек на неговата възраст не може… тоест… по дяволите, Кейси, той не може да те задоволи така, както аз!

— Ти не разбираш, Дрю е…

— Знам, че е твой съпруг и не бих те обичал толкова, колкото те обичам, ако не изпитваше известна лоялност към него — настоя Деър упорито. — Познавам Дрю Стенли от години. Той пръв би се съгласил с мене. Но моята благодарност не се простира толкова далече, че да му дам жената, която обичам, и детето си.

— Може би един ден ще бъдем заедно — продължи мисълта си Кейси, упорита на свой ред. — Но със сигурност не и докато Дрю има нужда от мене. Няма си другиго освен нас двамата с Брендън.

— По дяволите, Кейси, няма да стоя тук и да споря с тебе — кипеше безсилно Деър. — Когато напусна Англия, ти и Брендън ще бъдете при мене. Сега искам да видя сина си. Мисля, че чаках достатъчно дълго за тази чест.

— Ах, ти, арогантен… — изсъска Кейси, без да може да продължи. За какво да се опитва да спори с мъж, който не е в настроение да слуша? Обърна се рязко и се запъти към вратата, подхвърляйки през рамо: — Ще ти донеса Брендън, почакай тук.

Докато Деър се разхождаше напред-назад из стаята, пухтейки и ядосвайки се, Кейси реши най-напред да преоблече детето, за да може Деър да се поуспокои в кабинета. Тя знаеше, че той е способен да нахлуе в детската стая, ако търпението му се изчерпи, и да шокира прислужниците с дързостта си.

Дрю се върна у дома много по-рано, отколкото беше предвидил. Беше чакал в градската къща на Деър повече от час и когато той не се появи, на Дрю му хрумна внезапната мисъл, че може да е отишъл да се срещне с Кейси. Върна се у дома точно когато Кейси беше в детската стая при Брендън. Камериерката го осведоми, че в кабинета го очаква един джентълмен, и Дрю влезе там, знаейки точно кой е дошъл да го посети. Деър беше сам.

— Здравей, Деър — каза той с глас, пропит с тъга.

Деър се обърна и лицето му се проясни, като го видя.

— Дрю, тъкмо ти си човекът, когото искам да видя!

— Радвам се да те видя, Деър — усмихна се по-възрастният мъж, разкривайки множеството ситни бръчици, излизащи от ъглите на очите и устата му. — Когато не те намерих у вас, помислих, че сигурно си дошъл тук.

— Ти си ме търсил?

Дрю уморена се отпусна на един стол и бръчките по лицето му се вдълбаха още повече. Деър помисли, че никога не го е виждал толкова изтощен.

— Срещна ли се със съпругата ми?

Макар Дрю да на беше искал да го нарани, споменавайки Кейси по този начин, спазъмът, който изкриви лицето на Деър, му показа, че е направил точно това, което се беше стремил да избегне.

Деър замря, внезапно и болезнено осъзнавайки, че току-що се е любил със съпругата на друг мъж. Някак си не можеше да се застави да мисли за Кейси като за принадлежаща на друг освен на него.

— Да, видях се с Кейси — изрече той със стегнато гърло.

— Видя ли сина си? Предположих, че си бил шокиран, когато си разбрал, че си станал баща.

— Много по-голям шок беше да намеря Кейси жива, след като я бях мислил за мъртва през всичките тези месеци — забеляза Деър с горчивина.

— Какво те е карало да мислиш, че тя е мъртва?

— Тя какво ти каза?

— Не особено много.

— Значи тогава аз ще трябва да те осветля — отвърна Деър. И го направи, разкривайки интригата на Марси, целяща да я отърве от Кейси. — Марси умря, без да каже истината. Всички предположихме, че в гроба, който намерихме сред храсталаците, почиват останките на Кейси. Месеци наред нямаше утеха за мене. После татко ме убеди да замина за Англия. Слава на бога, че го послушах — заключи той.

— Нищо чудно, че Кейси така твърдо настояваше да напусне Нов Южен Уелс — припомни си Дрю. — Ако знаех, че Марси е умряла, кълна се, нямаше да позволя на Кейси да замине. И нямаше да се оженя за нея. Направих го, за да мога да закрилям нея и детето й. Но аз наистина я обичам, Деър, като…

— Дрю, кога си дойде?

Разговорът замря и двамата мъже се обърнаха към Кейси, която влезе в стаята, носейки в ръце едно скимтящо вързопче. Деър веднага забрави всичко и се насочи към сина си — детето, родено от любовта, която бяха споделяли с Кейси. Протегна ръце и Кейси донякъде нерешително предаде детето в обятията на баща му. Брендън се вгледа спокойно в Деър с очи, сиви като неговите. Сигурно хареса това, което видя, защото загука щастливо и пусна широка, беззъба усмивка, очаровайки безрезервно баща си. За Деър това беше любов от пръв поглед и той разбра, че никога няма доброволно да се раздели с тази мъничка част от себе си — каквото и да става.

Дрю забеляза моменталното привличане между баща и син и разбра, че двамата си принадлежат взаимно. Погледът му се отмести към Кейси. Тя се взираше в Деър с толкова любов в очите, че Дрю усети болка, гледайки тримата пред себе си. Колкото и да го угнетяваше тази мисъл, време беше да отстъпи, за да може Деър да предяви претенциите си към своето семейство. Мисълта беше физически непоносима и сърцето му се сви отчаяно, карайки го да се хване за гърдите, докато болката не отмина и той не задиша по-свободно. Само ако… Но не, не трябва да бъде егоист. Щастлив беше, че можа да има Кейси до себе си през всичките тези месеци, а сега беше време да отстъпи. Бе посетил лекаря си за обстоен преглед. Добрият човек бе поклатил тъжно глава и го беше осведомил, че сърцето му може да откаже всеки момент. Даде му лекарство да пооблекчи болката, но никакви надежди.

На Деър никак не му се искаше да пусне сина си, но накрая го даде на Кейси, за да го отнесе да спи. В мига, когато тя ги остави насаме, той се обърна към Дрю.

— Знаеш защо съм тук, нали?

Дрю кимна, лицето му се беше сгърчило в болезнена маска.

— Няма да ти попреча да ги вземеш, Деър, макар да трябва да призная, че все едно ще загубя част от себе си. Много обичам Кейси и Брендън, но съм склонен да направя каквото е необходимо, за да я освободя. Сигурно съзнаваш, че за това ще е необходимо известно време.

— Мислех, че съм се изказала ясно, Деър. Няма да оставя Дрю, независимо какво мътите вие двамата. — Кейси се беше изправила на вратата, с предизвикателно блестящи зелени очи. Влизайки с решителни крачки в стаята, тя коленичи до стола на Дрю и положи малката си ръка на коляното му. — Ти имаш нужда от мене, Дрю. Няма да те оставя.

Интимният жест вбеси Деър; никога досега не беше осъзнавал по-ясно, че Кейси принадлежи на друг мъж.

— Дрю е напълно съгласен с мене, Кейси, и не приемам отказ. Имам нужда от тебе, имам нужда от сина ни.

— Дрю също има нужда от нас — настоя войнствено Кейси. Сляп ли беше Деър? Не виждаше ли, че Дрю е много болен?

— Деър е прав, скъпа — опита се да я убеди Дрю. — Аз съм вече стар. Твоето място и на Брендън е при Деър. Ще получа развод без много шум. — Не го изрече, но предполагаше, че ще умре много преди това да стане факт. — Имаш благословията ми да се върнеш в Австралия. Никой няма нужда да знае, че с Деър не сте женени.

— Не! — настоя упорито Кейси. — Отказвам да мисля за такова нещо. Ще остана с тебе, докато имаш нужда от мене.

— Ами аз? — извика Деър, вече сериозно разгневен.

— Може би Лидия Хърли ще поиска да иде в Австралия — изсумтя Кейси.

— Може би — отвърна той сърдито.

— Кейси… Деър, нека поговорим разумно — заувещава ги Дрю, страхувайки се, че двамата твърдоглави млади хора може да се скарат. — Трябва да има начин да уредим нещата тихо и мирно.

— Не разбирам защо Кейси е толкова упорита — изръмжа Деър. — Нямаше да се стигне до спорове, ако беше оставила да уредим нещата по мъжки.

— По мъжки, как ли пък не! Мъжете не знаят всичко. Не разбирам защо Деър трябва да бъде толкова арогантен и взискателен — възрази Кейси. — Сляп ли е, че не вижда колко много имаш нужда от мене?

— Ах, Кейси — въздъхна уморено Дрю. — Твоята лоялност ми е скъпа, но и двамата знаем, че бракът ни е фиктивен, че никога не сме били наистина съпрузи. Обичам те като дъщеря, скъпа моя, и трябва да те предам, така както бащата предава невестата на сватбения й ден.

Тези думи изтръгнаха радостно ахване от устата на Деър.

— Ти… ти ме отпращаш?

— Да те отпращам ли? Не, никога! — отрече разпалено Дрю. — Ако си отидеш, то ще е защото ти го искаш. Заради любовта ти към Деър. Обичаш го, нали? — запита той остро.

Напрегнатото мълчание накара Деър да почервенее.

— Е, обичаш ли ме, Кейси? Какъвто и да е отговорът ти, смятам да си взема сина.

— Обичам те, Деър, наистина — прошепна Кейси. — Но обичам и Дрю. Макар да си сляп за това, точно в този момент той има нужда от мене много повече, отколкото ти.

— По дяволите! Остани тук при Дрю като прилежна съпруга. Само приготви сина ми за дълго пътуване. Няма да го оставя.

И той излезе от стаята, затръшвайки вратата зад себе си.

— Не мога да те накарам да заминеш, скъпа — каза Дрю с примирение в гласа, — но Деър е прав, като смята, че мястото ти е при него. И ако реши да поиска сина си, аз няма да се боря с него.

— Дрю, ти си ми скъп като родния ми баща. Знам, че си болен, не можеш да го скриеш от мене. Деър постъпва неразумно и детински, като настоява да те оставя точно сега. Кажи ми истината, какво ти е?

— Предполагам, че имаш правото да знаеш, Кейси — въздъхна уморено Дрю. — Сърцето ми. Консултирах се с лекаря, но състоянието ми е безнадеждно. Въпрос на време е, преди…

— Знаех си! — възкликна Кейси с на нямо отчаяние. — Знаех, че криеш нещо от мене. Не можах да дам на скъпия си баща утеха, когато удари неговият час, но няма да те изоставя. Някак си ще накарам Деър да разбере, че още не мога да те оставя.

— Той е твърдоглав, темпераментен млад мъж — съгласи се замислено Дрю, може би спомняйки си собствената си непокорна младост. — Но ако някой може да го убеди, това си ти.

 

 

В следващите дни Деър беше твърде зает с приготовления за заминаването си и още кипеше от гняв, затова не желаеше отново да се среща с Кейси. През това време довърши всички дела, свързани с наследството му, превърна всички постъпления в злато и го приготви за пренасяне в Нов Южен Уелс. Купи дрехи, обувки, оръжия, мебели и стоки, все още трудно откриваеми или в оскъдно количество в колонията. И най-важното, уреди в Сидни да му бъде доставено стадо овце от чиста мериносова порода.

Макар да копнееше да се види с Кейси и Брендън, той нарочно се държеше настрана, знаейки, че присъствието му ще породи нови спорове. Взаимната им любов беше несъмнена. Но упорството й, настояването да остане при един старец и неуместното й чувство за лоялност и дълг стояха между двама им. Деър разбираше, че Дрю е заместил родния баща на Кейси и че със сигурност е сериозно болен, за да се притеснява тя толкова много заради състоянието му. Болезнената ревност на една жена някога едва не ги беше унищожила и Деър бе твърдо решен да не позволи нещо или някой да ги раздели отново. В решимостта си обаче той не виждаше колко тежко болен е старият му приятел.

Когато приготви всичко за отпътуването към дома, Деър реши да наеме кораб, който да откара него и товара му, вместо да чака да пристигне редовен товарен рейс, което можеше да отнеме седмици. Той ходеше по няколко пъти на ден на пристанището, търсейки най-подходящия кораб и капитан, който да може с пълна сигурност да закара него и семейството му до Австралия. И един ден неочаквано намери точно това, което търсеше.

Един висок мъж с широки гърди, малко по-възрастен от него, се приближи към Деър, докато той се разхождаше по кея, оглеждайки корабите. Мъжът носеше нашивките на морски капитан, но очевидно още се чувстваше неудобно в блестящата нова униформа.

— Извинете ме, господине — каза той, спирайки Деър. — Вие ли търсите да наемете кораб?

Деър внимателно изгледа луничавото лице на мъжа с кестенява коса, преди да отговори. Усмивката му беше открита и приятелска и той веднага го хареса.

— Да, капитане — отвърна той с готовност. — Имате ли предвид кораб, който мога да наема?

— Да. Капитан Джереми Комбс на вашите услуги, господине. Моят кораб е един от най-добрите.

— Джереми Комбс — изрече замислено Деър. — Познавам ли ви, капитане? Името ви ми изглежда познато. Аз съм Деър Пенрод от Нов Южен Уелс в Австралия.

И той подаде ръка на Джереми Комбс.

— Доколкото знам, не сме се срещали, господин Пенрод — отвърна Джереми, като стисна ръката му.

— Наричайте ме Деър. Можем ли да идем някъде да поговорим? Ако давате кораба си под наем, имам за вас интересно предложение.

— Моята „Марта“ е екипирана добре и може да ви отведе където и да е по света — грейна гордо Джереми. — Даже в Австралия, щом там искате да ходите. И ще ви наричам Деър, ако и вие ми казвате Джереми.

„Марта“! Името предизвика друг спомен в мисълта на Деър.

— „Пушка и рог“ не е далече оттук — продължи Джереми, без да вижда загриженото изражение на Деър. — Прилично място е и ще можем да поговорим на по една бира.

— Води ме, Джереми — усмихна се Деър.

След като се настаниха в уютната кръчма, Деър разказа на Джереми защо се нуждае от кораб.

— Готов ли си да отсъстваш цяла година? — запита той внимателно.

— Да — каза Джереми с лека тъга. — Имаш остро око, затова разбра, че не командвам кораба си от много отдавна, макар морето да е моят живот, откакто станах на осем години. Претърпях корабокрушение край бреговете на Южна Америка и мина цяла година, преди да успея да се добера до Англия — изповяда Джереми. — Единственото хубаво от цялата работа беше, че се върнах в Англия като богат човек. Намерихме злато и скъпоценности, за каквито не сме и мечтали.

— Харесвам историите с щастлив край — ухили се Деър, без да забелязва замисленото изражение на Джереми.

— Де да беше така — въздъхна морякът. — Когато тръгнах на това съдбоносно пътуване, оставих у дома добра жена. Когато се върнах, тя беше изчезнала. Родителите й бяха умрели, а моята Марта я нямаше, Месеци наред я търсих, но напразно. Не знам какво е станало с нея, след като са съобщили, че корабът ми е изчезнал. В края на краищата престанах да я търся и с моя дял от богатството си купих кораб. Нарекох го на моята Марта. Така че аз съм твоят човек, Деър, ако корабът ми получи одобрението ти.

Просветлението дойде като гръм от ясно небе. Марта Комбс! Джереми Комбс! Съпруг и съпруга. Марта беше икономката на баща му в Австралия и той можеше да отведе Джереми при нея.

— Джереми — каза Деър, намигвайки, — радвам се, че си седнал, приятелю, защото имам да та кажа нещо, което ще те събори. Жена ти е жива и доколкото знам, е добре. Работи за баща ми в Австралия.

Червендалестото лице на Джереми пребледня, устата му зяпна неразбиращо.

— Австралия, казваш? Н-не… сигурно грешиш. Какво ще прави моята Марта в Австралия?

Деър започна да разказва за престъплението на Марта и депортирането й в Нов Южен Улес. Сълзи избиха в очите на Джереми при мисълта за страданията и лишенията, на които е била подложена съпругата му по време на престоя си в затвора и дългото пътуване към Нов Южен Уелс. Последва напрегнато мълчание, преди морякът да овладее емоциите си и да заговори свързано.

— Слава ла бога, че Марта е жива — каза той с треперещ глас. — Сега нищо няма да ме спре да отида в Австралия. Няма значение дали ще наемеш кораба ми или не. Дори това да струва цялото останало ми богатство, ще освободя Марта от задълженията й.

— Ще ти помогна с каквото мога — обеща Деър. — И с радост ще наема кораба ти, стига да се споразумеем за прилична цена.

Двамата бързо постигнаха договорка и насрочиха дата за отплаване след две седмици.

— Жена ми и малкият ми син ще пътуват е нас — каза Деър, твърдо убеден.

Реши да не казва на Джереми в каква ситуация са те двамата с Кейси, докато не бъде напълно сигурен.

— Ще имате най-добрата каюта, Деър — отвърна Джереми, — и всички възможни удобства. Корабът ми е наскоро оборудван и е най-добрият, който можеш да намериш тук.

— Ще уредя товарът да започне да пристига от утре — осведоми го Деър, скрепявайки сделката с ръкостискане. И Кейси щеше да пътува с него, независимо дали искаше или не, дори това да означаваше да отвлече нея и сина си. — Ако не се видим няколко дни, не се тревожи. Ще бъда в провинцията да избирам коне и добитък за превозване до Австралия.