Кони Мейсън
Дръзка любов (15)

15

Деър се задържа в приемната на семейство Маккензи доста след като Марси беше излязла, за да се приготви за брачната си нощ. Съблазнителната усмивка и възбуждащата интонация на булката красноречиво говореха за това, което очакваше тя от него, но той не изпитваше никакво желание към съпругата си. Съпруга! Пфу! Думата горчеше на езика му. Трябваше Кейси да споделя името и леглото му. Краката му просто не искаха да го отведат към спалнята на Марси. Как би могъл да очаква тялото му да реагира, когато не изпитваше и искрица желание към нея? Мислите му бяха овладени от Кейси и тревогата дали Рой ще може да я заведе в имението Пенрод, ако тя все пак се възпротиви.

Като се надигна несигурно от стола, където беше седял, пресушавайки поредните чаши силен алкохол след онези, които не беше пестил непосредствено след церемонията, Деър отиде да потърси още една бутилка. Ако трябваше да се люби със съпругата си, искаше да е много пиян, за да не си го спомня след това. А съдейки по яснотата на ума си, още имаше като да се желае. А пък, помисли той с извратено задоволство, защо изобщо да се люби с нея? Насилственият брак решително не поражда романтика.

Така че той остана на място, мислейки за всичко друго, но не и за съпругата си. Не се учуди, когато по едно време вдигна очи и видя дребното сочно тяло на Марси облегнато в драматична, поза на вратата, всяка пищна извивка ясно очертана под прозирен водопад от сатен и дантели Ако можеше да съди по модела и златистия оттенък на доста носената дреха, това може би беше нощница, обличана някога от майка й на нейната брачна нощ.

— Деър — измърка тя дрезгаво, — моля те, ела в леглото, скъпи. Не ти ли стига толкова пиене за тази вечер?

Той я изгледа косо, решавайки да бъде брутално откровен.

— Нямам намерение да спя с тебе, Марси. Може да си ме принудила да се оженя за теб, но не съм обещавал да споделям леглото ти. Тялото ти не ме привлича. Често казано, не те желая.

— Но аз те желая, скъпи — прошепна тя с нисък глас, подплатен с обещания. — И двамата знаем, че съм достатъчно опитна, за да те накарам да ме пожелаеш.

Приближавайки се към Деър, Марси дръзко прокара ръце по тялото му, усмихвайки се на себе си, когато го почувства да се напряга. Мускулите на раменете му заиграха под върховете на пръстите й; твърдата стена на гърдите му се стегна още повече, когато лекото като перце докосване на ръцете й се превърна в едва доловима милувка, която слезе надолу, за да докосне стълба на неговата мъжественост. Под опитното докосване на ръцете й неволната му реакция предизвика втвърдяване в онази част от тялото му, която тя желаеше повече от всичко.

— Аз свърших моята част от сделката и сега искам да консумираме брака си — заяви тя, вдигнала предизвикателно брадичка. — Дадох ти всичко, което обещах. Кейси е свободна, а Робин вече не е в каменовъглените мини. Дължиш ми тази нощ. — Тя дръзко започна да гали мъжествеността му, изпънала твърдия плат на панталоните. — Люби ме, Деър, и ти го искаш толкова, колкото и аз.

Тогава без никакви нежни встъпления Деър сграбчи Марси през кръста и я събори на пода. Красивата нощница, предназначена да вдъхва романтично настроение, беше разкъсана и захвърлена. Но за да добави и оскърбление към пренебрежението, той просто разхлаби стягащите го дрехи, без да се съблича.

— Деър, почакай! Не съм готова! — застена тя, извивайки се под него.

Ядосан извън мярка от безмилостните й набези, усещайки по-скоро страст, отколкото любов, Деър нахлу в подготвящото се за него тяло, усещайки как мускулите й се стягат в автоматична реакция, въпреки уверенията в противното. Дългите й крака обгърнаха кръста му и ноктите й се забиха в оголената плът на врата му, изтръгвайки от устата му болезнено изръмжаване. Отвращаваше го фактът, че бруталното му проникване послужи само да я хвърли на върха на екстаза, докато тя се мяташе и стенеше, посрещайки тласъците му. Тялото му се стегна, той нехаеше за нейното удоволствие, търсейки своето възможно най-бързо удовлетворение. Нямаше представа, че Марси се наслаждава на грубостта му, че се опиянява от страстта му, въпреки че той я обладаваше толкова безогледно, че това никак не приличаше на любов. Деър занемя, когато Марси се озова в кулминацията на екстаза си само секунди преди той да достигне своя. За нейно съжаление той успя да се сдържи и се дръпна, за да разпилее семето си на килима под телата им.

— Какво правиш? — извика тя, когато разбра какво става. Беше разчитала да зачене дете от Деър, за да спечели любовта му и да закрепи положението си.

— Очевидно е, нали, Марси? Не искам дете от тебе — отвърна Деър, изправяйки се на крака и вгледан безучастно в голото тяло на съпругата си.

— Още мислиш за нея, нали? Не разбираш ли, че Кейси е загубена за тебе? Ти ми се обеща.

— Може да имаш името ми, Марси — чу тя безапелационния отговор на Деър, — но това е всичко, което ще получиш от мене. Знаеше още от самото начало кого обичам, а аз давам любовта си само веднъж. Може да е много късно за мене и Кейси, но ти няма да имаш дете от мене. Нашият брак беше консумиран. Това ще получиш от мене, защото никога повече няма да бъдем интимни.

Студените му думи смаяха Марси. Тя не беше очаквала Деър да бъде толкова неотстъпчив. Сигурно обичаше Кейси повече, отколкото тя си беше представяла. Но времето беше на нейна страна. Щом Кейси я няма тук, тя очакваше Деър да отстъпи. Той беше мъж, а Марси изпитваше огромна увереност в способността си да го привлече в леглото.

— Ще видим — и тя се усмихна игриво. — Ще видим.

 

 

Колкото и основателни причини да изтъкваше Кейси за отказа си да се върне във фермата, и Бен, и Рой отговаряха със също толкова основателен контрааргумент. Тя не можеше да живее в Сидни без закрила; нямаше пари, нито пък средства за прехрана; не беше подготвена да живее сама в дивата среда на наказателната колония. Всичко това беше съвсем вярно, но не решаваше проблема на Кейси. Отвъд човешката издръжливост щеше да бъде да среща лице в лице Деър и съпругата му всеки божи ден. Как можеха да искат това от нея?

И Бен, и Рой проявяваха разбиране към дилемата й, осъзнавайки, че и Деър се изправя пред същото изпитание — да преодолява всекидневния контакт с жената, която обича, бидейки в същото време женен за друга. Но те не виждаха друго решение на проблема. Бяха обещали на Деър да се погрижат за безопасността на Кейси, а връщането й в имението край Хоксбъри беше единственият отговор на тази негова молба.

След като Кейси беше благополучно изтръгната от сладострастните попълзновения на Потър, я отведоха в дома на Дрю Стенли, където тя прекара една безсънна нощ, мразейки Деър и същевременно копнеейки за неговото докосване. Следващата сутрин я завари с подути от безсъние очи; непреклонният Рой и също толкова решителният Бен я очакваха на масата за закуска. Дрю Стенли, мил и състрадателен мъж, се беше извинил и отсъстваше.

— Решено е, Кейси — парира протестите й Рой. — Твоят дом е при нас.

— Не виждате ли колко болезнено ще бъде за мене? — възрази тя. — Помислете за Деър и… и съпругата му. — Думата едва не я задави. — Ще бъде най-добре за всички, ако остана в Сидни и си намеря някаква работа.

— Работа! — изфуча презрително Бен. — Като каква, като уличница ли? Осъдените вършат всички работи в колонията, така че за тебе остава само това или да се омъжиш.

Цветът се оттегли от лицето на Кейси, съкрушена от бруталната забележка на Бен, независимо че беше абсолютно вярна.

— Не бъди груб, Бен — укори го Рой. — Мисля, че Кейси добре осъзнава какъв избор има.

— Освен ако… — осмели се Бен. Когато Кейси насочи вниманието си към него, той изстреля: — Освен ако не се омъжи за мене. Тогава няма да има въпроси относно правото й да живее в нашия дом.

Тежките златисти ресници, които засенчваха бузите й, се вдигнаха в изненада от неочакваното предложение на Бен. Предложение, което тя нямаше намерение да приема, макар че то я накара да го обикне завинаги.

— Бен — усмихна се Кейси през мъгла от надигащи се сълзи, — ти си най-милият мъж на този свят. Но не мога да приема. Съсипах живота на достатъчно много хора, за да прибавям и тебе към списъка. Обичам те, наистина, но както сестра обича брат. И съм сигурна, че твоите чувства към мене са същите. Някой ден ще срещнеш жена, която ще обикнеш толкова, че да поискаш да се ожениш за нея, но това няма да съм аз.

Червенина полази по бузите на Бен, когато осъзна, че Кейси е достатъчно схватлива да проумее галантния му жест. Вярно беше, че я обичаше като сестра, а ако тя се беше съгласила на този брак, той никога не би я доближил с плътско желание. Тя принадлежеше на Деър и той щеше да я закриля и да я обгръща с грижи заради брат си. Бен изпитваше голямо състрадание към Деър и Кейси и би пожертвал собственото си бъдеще и щастието си заради своя брат, който, както Бен знаеше, би направил същото, ако ситуацията го налага.

Накрая Бен каза:

— Кейси, предложението ми е искрено. Бих бил щастлив да станеш моя съпруга.

Рой си пое дъх, очаквайки отговора на Кейси. Учуди го фактът, че Бен така себепожертвувателно би се лишил от бъдеще, за да предпази Кейси от евентуална беда. Но един катастрофален брак в семейството беше достатъчен. Макар че Рой бе обикнал това момиче като родна дъщеря, само глупак не би видял, че подобна отчаяна стъпка би била грешка, плод на абсолютно неуместна причина. Той изпусна облекчено дъх, когато отговорът на Кейси разсея страховете му.

— Прости ми, Бен, не мога да се омъжа за тебе. Оценявам предложението ти, но и двамата знаем, че Деър… че ние с Деър… е, не е възможно, това е. Но предложението ти ме накара да осъзная, че ти и Рой наистина сте взели много присърце положението ми. Не мога повече да се противя на усилията ви да ме закриляте. Ще се върна във фермата с вас.

Бен скочи въодушевено и тупна баща си по гърба.

— При едно условие — добави Кейси с твърда решимост.

Бен веднага изтрезня.

— Какво условие?

— Не мога да приема благотворителност от ваша страна — настоя упорито Кейси. — Искам да работя, за да се издържам. Вие ще ми осигурите стая и храна, и малка месечна заплата в замяна на домакинстване и готвене. И ще бъда свободна да си тръгна, когато реша.

Бен остави на баща си да отговори и отговорът дойде бързо. Всичко беше приемливо, само и само Кейси да се върне във фермата.

— Съгласен съм — кимна Рой и се изправи. — Нека си вървим у дома. Робин получи документите си и вероятно ще се присъедини към нас след няколко дни.

— Робин? — хлъцна Кейси невярващо. — Господи, Рой, какво си направил, за да постигнеш всичко това? Първо аз, сега и Робин.

Рой се изчерви виновно, поглеждайки за помощ към Бен. Какво можеше да каже? Със сигурност не и истината, защото беше обещал да пази тайната на Деър.

— Достатъчно е да кажа, че един много високопоставен човек постигна освобождаването ти — отвърна загадъчно Бен. — Как, кога или защо — това няма значение.

Преди Кейси да ги засипе с още въпроси, Рой се намеси:

— Хайде, деца. Нямам търпение да се върна у дома.

 

 

Изровеният, прашен път към Парамата беше скучен и уморителен, без никакви произшествия и това позволяваше на Кейси да съзерцава околностите и да възприема суровостта на тази нова земя. Издигащите се покрай пътя ръждивочервени скали изглеждаха поне на хиляда години, а храстите, покатерили се по ниските хълмове, й се виждаха сухи и безжизнени, но продължаваха да съществуват с малко вода и много слънце. Кейси чувстваше кожата си като гласпапир, цялата покрита с червения прах, който вятърът разнасяше с яростните си пориви. Как й липсваше зеленината на родната Ирландия. Но тази величествена земя притежаваше някаква строга красота. Досега още никой не беше прекосявал Сините планини, но някой ден някой сигурно щеше да го направи, защото беше очевидно, че колонията скоро щеше да надрасне сегашната си площ с ширина петдесет и дължина сто и петдесет мили.

Мислите на Кейси се рееха напосоки, но накрая се съсредоточиха върху една тема, която тя напразно искаше да избегне. Деър. Слава на бога, че нямаше да се върне със съпругата си в имението Пенрод поне още няколко дни. Тед Маккензи предвидливо беше останал в Сидни, за да позволи на новобрачните да се усамотят за медения си месец. Може би Деър и Марси щяха да решат да останат в имението на Маккензи, надяваше се Кейси. В края на краищата, бащата на Марси отсега нататък щеше да остане сам. Тази мисъл й донесе известно успокоение, докато фургонът навлизаше в земите на имението Пенрод. За нейно учудване обаче тя се чувстваше така, сякаш се връщаше в собствения си дом.

Отказвайки да заеме стаята за гости на горния етаж, както предложи Рой, тя се настани в малката стаичка зад кухнята, в която беше живяла преди и където се чувстваше много удобно. Посрещането, което й устрои Марта, беше изблик на силни чувства, извиращи от сърцето й и Кейси изобщо не се съмняваше в искреността на приятелката си.

Кейси беше смаяна от промяната във външността на Марта. Преди поради постоянния глад тя изглеждаше мършава до невъзможност, но сега доброто хранене беше направило чудеса със стройната й фигура. Приятни заоблености бяха заменили острите ъгли и й придаваха мека, женствена привлекателност.

Марта вече не изглеждаше на четиридесет или повече години, както някога беше предполагала Кейси. Макар че никога нямаше да изглежда като класическа красавица, сравнително обикновените й черти сега повече издаваха истинската й възраст — тридесет години. Тромавостта, която Кейси бе забелязала изпърво у нея, беше заменена от самоувереност, постигната под благосклонното наблюдение на работодателя й. Косата й, сега в лъскав кестеняв цвят, издаваше нова жизненост, също както и нежните кафяви очи и Кейси не би могла да бъде по-щастлива заради приятелката си. Дружбата на Марта означаваше много за нея, защото в цял Нов Южен Уелс тя нямаше нито една близка жена.

Дните се заредиха монотонно, докато Кейси отново привикваше към рутината на домакинските задължения, които на драго сърце бе поела. През седмиците, в които я нямаше, Марта беше станала доста добра готвачка и бе осъзнала, че намира удоволствие в предизвикателството всеки ден да приготвя най-различни ястия. Но Кейси не се отказа изцяло от готварството, което толкова много харесваше, и се зае да научи по-възрастната си приятелка на всичко, което знаеше. Двете си помагаха за прането и вършеха заедно по-тежките работи. През това време Кейси отчаяно се опитваше да не мисли за Деър или за деня, когато той щеше да се завърне, и се молеше то да се забави. Но в края на краищата молитвите й не получиха отговор.

 

 

Съобразявайки се с желанието на Тед Маккензи, Деър остана заедно с Марси във фермата му няколко дни, преди неочаквано да заяви:

— Отивам си у дома.

Беше му омръзнало всеки ден да язди в непоносимата горещина, докато не плувне в пот, мозъкът му не се замъгли и тялото му не се изтощи. След това едно силно питие притъпяваше болката, която го изгаряше ден и нощ, предизвикана от загубата на Кейси. Марси трескаво прибягваше до какви ли не хитрости, за да го изтръгне от унеса, който проваляше медения й месец.

Меден месец! Как ли пък не! Само няколко дни бяха достатъчни на Марси, за да разбере колко е грешила, смятайки, че Деър ще забрави лесно Кейси. Това, което й се беше сторило превъзходна идея, сега извикваше вкус на пепел в устата й. Но поражението беше дума, която Марси не приемаше. Тя още не беше загубила. Имаше години пред себе си, за да плени любовта на Деър.

— Ами аз? — запита тя след внезапното изявление на съпруга си.

— Прави каквото искаш — сви рамене той с пълно безразличие. — Имението Пенрод е моят дом. Пропилях достатъчно време заради глупави претенции. Меденият ни месец е чиста подигравка.

— Понякога можеш да бъдеш упорит като магаре, Деър — нападна го Марси! — Мястото ми е при тебе и ще тръгна оттук заедно с тебе. За кога да се приготвя?

— Прецени сама — отсече Деър. — Тръгвам след един час. Вземи си само най-необходимото. Баща ти може да прати останалото после.

И той се обърна, готов да се отдалечи.

— Деър, почакай! — Той спря, но остана с гръб към нея. — Не можем ли поне да бъдем приятели? Имаме цял живот пред себе си. Трябва ли да се отнасяш така сурово с мене пред роднините си? Не можеш ли да оцениш, което направих за приятелите ти, вместо да ме мразиш, че съм те накарала да се ожениш за мене? Можеше да ми откажеш, сам знаеш.

Думите на Марси накараха Деър да се замисли. Вярно, тя бе направила почти чудо. И той не беше длъжен да се съгласява с плана й. Но това не означава, че е длъжен да я обича или да спи с нея. Както и да е, тя е негова съпруга и заслужава известно уважение, особено пред семействата им. Освен това, ако искаше Кейси да вярва, че се е оженил за Марси по собствена воля, налагаше се да промени поведението си към своята съпруга.

— Имаш право, Марси — изрече неохотно Деър. — Длъжник съм ти заради това, което направи за Кейси и Робин. — Силна радост огря лицето на Марси, но угасна при следващите думи на съпруга й. — Ще се опитам да се държа добре с тебе, но не съм променил намеренията си относно съпружеското ни легло.

След това той спокойно излезе от стаята, последван от яростния крясък на Марси.

 

 

Размахвайки сръчно метлата, Кейси не чу как предната врата се отваря, не усети и стъпки да спират зад нея. Рой и Бен бяха излезли от къщата доста рано, оставяйки Кейси и Марта да търкат и да мият колкото им душа иска. Облякла старата си рокля, закрила с тюрбан червената си коса, Кейси яростно атакуваше мръсотията.

— Кажи на прислужницата си да отнесе чантата ми горе в твоята стая, скъпи.

Звънкият глас на Марси накара Кейси да замре на място и метлата падна от ръката й.

Отначало Деъйр не позна дребната фигурка в избелели дрехи, мислейки, че Рой е наел друга осъдена да помага на Марта в домакинската работа. Първият проблясък дойде, когато крехките рамене на жената замръзнаха, щом тя чу гласа на Марси.

Нещо в гордото им изправяне му се стори ужасно познато:

— По дяволите! — избухна той в пристъп на силен гняв. — Какво си мислиш, че правиш, Кейси?

Не беше искал тя да става прислужница в дома му.

Кейси се обърна, взирайки се в Деър и съпругата му с поглед, изпълнен с ужас. Първият й импулс беше да избяга, но здравият разум надделя. Тя беше предполагала, че Деър и Марси ще се изненадат, като я видят в имението Пенрод, но грешеше. Марси беше единствената изненадана от развоя на събитията.

— Само си върша работата, господине — възрази Кейси с глас, изпълнен с горчивина. — Ще отнеса чантата на… съпругата ви горе. Предполагам, че е изморена от пътя и… изобщо — добави тя дръзко, поглеждайки към Марси.

— Какво, по дяволите, прави тя тук? — изпищя Марси съвсем не по дамски. — Това не беше част от…

— Внимавай — предупреди я Деър, хвърляйки й унищожителен поглед. — Ще поговорим по-късно. Върви горе и се освежи, докато аз поговоря с Кейси.

— Отпрати я, скъпи — заувещава го Марси.

— Тази къща принадлежи на баща ми, Марси, и той има пълното право да наема когото си иска. Сега направи каквото ти казах. Ще дойда горе след няколко минути.

Мятайки убийствен поглед към Кейси, Марси взе чантата си и мина покрай нея, като внимателно подбра полите си, така че нищо нейно да не докосне другата.

В мига, когато Деър чу вратата на неговата спалня да се затваря, той се обърна рязко към Кейси.

— Какво си е мислил баща ми? Ти трябваше да бъдеш гостенка у дома, а не слугиня.

Думите му накараха Кейси да се олюлее. Деър знаел ли е, че Рой е възнамерявал да я доведе тук, във фермата? Явно това не се отнасяше до Марси, защото реакцията й показваше непресторен шок. И пълно неодобрение на ситуацията.

— Да не би да си очаквал да живея от милостинята на баща ти? — отвърна разгорещено Кейси. — Аз реших да работя срещу храна, подслон и малка месечна заплата. Когато спестя достатъчно пари, ще напусна. Разбирам, че присъствието ми тук оскърбява твоята… съпруга, но нямах къде другаде да отида. Баща ти беше така любезен да ми предложи почтена работа.

Острият й отговор порази Деър. Колко копнееше да я вземе в прегръдките си и да я целува, докато не разсее и последните остатъци от неприязън и обида към него, които тя таеше в малкото си тяло.

— Кейси…

Не можеше да понесе, че трябва да я нарани.

— Ако не възразявате, господине, имам работа.

— Съжалявам, Кейси, наистина съжалявам.

Думите бяха предназначени да я успокоят, но само разпалиха гнева й.

— Недей. Бях глупачка да вярвам, че се интересуваш от мене. Много неща стоят помежду ни. Не мога да те обвинявам, че искаш жена от своята класа. Но — и тя се задави от преглътнатия хлип — трябваше ли да ме лъжеш? Беше ли необходимо да ми казваш, че ме обичаш? Мразя те, задето ме измами, Деър Пенрод. Нищо, което кажеш, не може да промени това.

Деър сведе глава, не можейки да погледне Кейси в очите; направеше ли го, щеше да се пречупи и да издаде истината. Интуицията му казваше, че заради всички е най-добре любовта, която тя някога беше изпитвала към него, да увехне и да умре. Но въпреки всичко… въпреки всичко изпитваше невероятно силно желание да й се изповяда, да я помоли да остане негова, въпреки че се беше оженил за друга, да не позволи на никой друг мъж да вкуси любовта й. В сърцето си обаче той знаеше, че Кейси заслужава нещо по-добро от ролята на любовница. В края на краищата Деър не каза нищо, наблюдавайки мрачно как тя взе отново метлата и мина покрай него със сълзи, напиращи в очите й.

Кейси сигурно би била шокирана, ако разбереше, че малко след това Деър се изправи пред една разярена Марси в усамотението на съпружеската им спалня. Предложението му тя да заеме стаята за гости бе посрещнато с мълчание и открита враждебност. Макар че стаята на Деър беше прекалено мъжка за вкусовете й, тя се надяваше да я промени и да я пригоди към собствената си личност. Нито за момент не й хрумна да се настани в стаята за гости. Погледна замечтано към леглото, питайки се дали някога ще се люби там с Деър. Тогава си спомни за Кейси, която живееше в същата къща, и гневът се надигна в нея като вълна на погнуса.

— Какво прави тази малка кучка тук, Деър? — предизвика го тя разпалено. — Каза, че ще поговорим, и нямам търпение да чуя какво имаш да ми кажеш. Възможността Кейси да живее тук не се споменаваше в споразумението ни.

Деър успя да се сдържи да не изреве.

— Дръж обидните думи за себе си. Баща ми взема решенията тук. Нещо друго за разискване?

— Да, помоли баща си да й каже да си опакова багажа. Аз съм твоя съпруга и за мене е обидно да живея под един покрив с твоята любовница.

— Ако не ти харесва, винаги можеш да си тръгнеш — предложи Деър с надежда.

Очите на Марси блеснаха с предизвикателен огън.

— На тебе ще ти хареса, нали?

— Изборът е твой.

— Проклет да си, Деър! Можеше поне да се опиташ да направиш този брак истински.

Решавайки да остави избухването й без отговор, Деър се обърна, готов да си тръгне, и отбеляза с пресилена учтивост:

— Извини ме, съпруго, но трябва да намеря татко и Бен. Ще се видим на вечеря.

И излезе.

Кипейки в безсилен гняв, Марси се заразхожда из стаята, планирайки стратегията си сега, когато Кейси О’Кейн отново се беше върнала в живота й. Скоро в главата й се оформи една идея и хитра усмивка изви устните й. Кейси сигурно изпитваше неприязнени чувства към Деър, след като той се беше оженил за друга. Защо да не раздуха тези чувства в напълно оформена омраза, като й осигури гориво?

Нямайки търпение да задвижи проектите си, преди Деър да ги е надушил, Марси бързо излезе от стаята и се натъкна на Кейси, която беше дошла на горния етаж да измете коридора.

— О! — възкликна Марси и се дръпна. — Внимавай къде вървиш, непохватница такава.

Стискайки зъби, Кейси измърмори:

— Извинете.

— Е, щом си тук, можеш поне да бъдеш полезна — забеляза високомерно Марси. — Татко обеща да ми намери камериерка в Сидни. Сигурно ще пристигне тук заедно с куфарите ми след един-два дни. Междувременно трябва да се задоволя с тебе. Ела тук — и тя махна на Кейси да влезе в стаята на Деър.

— Какво искате? — запита Кейси с враждебен тон, оглеждайки се из стаята, за да види дали нещо не е наред.

— Искам да направиш място за нещата ми — заповяда безцеремонно Марси. — Трябва ми половината гардероб и няколко чекмеджета. Знаеш колко са безпомощни мъжете в тези неща.

— Сигурна ли сте, че Деър е разрешил да премествате нещата му? — запита скептично Кейси.

Отмятайки русите си къдрици, Марси изсъска:

— Деър очаква да споделям стаята му… и леглото му. Каквото и да реша, той няма да възрази. Много е снизходителен към мене — добави тя преднамерено. — Започни с гардероба.

Кейси изпълни нареждането, автоматично сортирайки дрехите на Деър, за да отвори място за тези на Марси. Сърцето й се късаше, като си представяше нещата на Марси в интимен контакт с тези на Деър, което водеше и до представата за други интимности, самата мисъл за които я нараняваше.

— Деър е толкова красив — ахна Марси, наблюдавайки действията на Кейси. — Меденият ни месец беше толкова романтичен.

Съзнавайки, че Марси нарочно я дразни, Кейси прехапа устни, за да се сдържи и да не й отговори нещо язвително.

— Може би един ден ще си намериш любовник, също толкова умел като Деър — продължи безочливо Марси, наблюдавайки отблизо реакциите на Кейси. — Но се съмнявам, че има мъж, който да се сравни с него. Той е толкова мъжествен, кара ме да се чувствам…

— Стига! — извика Кейси. Преднамерената жестокост на Марси беше успяла да срази самообладанието й. — Това, което правите с Деър насаме в стаята си, не ме засяга. Не ми пука дали той е най-добрият любовник на света…

— О, със сигурност е — въздъхна Марси с меко, съблазнително измъркване. — Но аз забравих, ти вече го знаеш, нали? Деър много иска да има дете. Може би то вече е на път. Ако ли пък не, със сигурност не е защото не правим опити.

Това е, помисли Кейси, затръшвайки вратата на гардероба с такава сила, че стаята завибрира.

— Мисля, че Деър би трябвало да докара тук още един гардероб за нещата ви — заключи тя хапливо. — Този е много малък за двама ви. Имам да върша други неща, а не да стоя тук и да слушам как описвате любовните умения на съпруга си.

Извъртайки се рязко, Кейси се запъти към вратата.

— О, Кейси, още нещо.

Тя спря, без да се обръща с лице към съперницата си, и зачака.

— Отсега нататък ще се обръщаш към мене по-почтително. Можеш да ме наричаш или „госпожо Пенрод“, или „госпожо“. И предпочитам да се обръщаш към Деър с „господин Пенрод“ или „господине“. Разбра ли?

— Напълно, госпожо.

От начина, по който го каза, думата прозвуча като обида.

 

 

Марта поднесе вечерята, спестявайки на Кейси последното унижение. Според думите й обстановката била мрачна. Само Марси била в добро настроение и поддържала линеещия разговор, докато липсата на отговор я накарала да замълчи. Марси се оттеглила в стаята си веднага след вечеря и погледът й, хвърлен към Деър, бил пълен с обещания. Според Марта той пренебрегнал очевидната подкана на съпругата си и решил да се уедини с баща си и брат си в кабинета. Кейси нямаше представа кога е отишъл да спи и дали е споделил леглото на съпругата си, а пък и това не я интересуваше. Или така поне се опитваше да се самоубеждава.

Сигурно много щеше да се изненада, ако беше научила, че Деър е прекарал нощта в спалнята за гости. Преди да излезе на следващата сутрин, той бе оправил леглото така спретнато, че по нищо не личеше да е спал там. Следващите нощи минаха по същия начин и това подлудяваше Марси. Толкова много пропуснати нощи, когато тя имаше какво да му предложи! Това просто нямаше никакъв смисъл. Той продължаваше да й се противи въпреки факта, че Кейси го избягваше като чумав.

Не беше никаква тайна, че Кейси правеше всичко възможно, за да не се мярка пред очите на Деър, вършеше си работата мълчаливо и сръчно, но се скриваше в мига, когато той влезеше в къщата. Тя се опитваше да се самоубеждава, че го мрази, и известно време наистина бе така. Но в редките случаи, когато беше принудена да понася присъствието му, той следваше всяко нейно движение с жадните си сиви очи, изпълнени с такива угризения, че тя недоумяваше. Една жена не му ли бе достатъчна?

Един ден, малко след като мъжете излязоха, за да се заемат с работите си, силен шум при предната врата привлече вниманието на Кейси. Устните й се извиха нагоре в радостна усмивка, когато високата фигура на Робин се показа на прага.

— Робин! — извика тя, хвърляйки се в широко разтворените му обятия. — Най-накрая дойде!

Начинът, по който я прегърна, говореше, че и той също много се радва да я види.

Когато най-накрая я пусна, Робин каза:

— Дадоха ми облекчена присъда, Кейси, и сигурно това се дължи на влиянието на Рой. Свободен съм да се наема на работа там, където реша, затова се запътих право насам. Слава на бога, че имах добри ботуши, защото извървях целия път дотук пеша. Но кажи ми за себе си. И ти ли получи облекчена присъда?

— Не знам как е станало това, но Рой сътвори чудо. Еманципираха ме. Ела, седни — подкани го тя, повеждайки го към един стол. — Гладен ли си?

— Прегладнял — каза Робин, потупвайки хлътналия си корем. Марта, която беше в кухнята при пристигането му, предложи:

— Ще приготвя нещо. Има пресен хляб, току-що изваден от фурната, студено овнешко и пай с боровинки от снощната вечеря.

Робин се обърна, погледа Марта, но не я позна. После нещо в плахата й усмивка му помогна да осъзнае коя е тази жена.

— Марта? Господи, жено, какво си направила със себе си? Нямаше да те позная.

Макар че слабата, кокалеста жена не се беше превърнала само за една нощ в строен лебед, преображението й бе смайваща. Сега се виждаше, че в нея има много неща, които я правеха привлекателна, дори красива.

Марта се изчерви прелестно, поласкана, но несвикнала на похвали. Макар че много беше обичала своя Джереми, той не беше по излиянията и рядко й беше правил комплименти.

Усещайки смущението й, Робин каза:

— Много ще се радвам да опитам от твоя хляб, Марта, а студеното овнешко и боровинковият пай са истински празник за човек, умиращ от глад.

Замаяната жена само кимна с глава и се захвана да пълни чинията на Робин. Струваше й се, че е прекалено измършавял за внушителното си телосложение.

Оглеждайки критично приятеля си, докато той се хранеше, Кейси също помисли, че е прекалено слаб. Плътта като че ли се беше стопила върху костите му от последния път, когато го беше видяла. Лицето му беше издължено, челото — набраздено от трайни бръчки на изтощение. Ясно се виждаше, че последните седмици не са били леки за него. Някога здравият му загар беше избледнял до мръсножълто, изтънялата му кожа лъщеше болезнено. Нищо чудно, че Тим ненавиждаше каменовъглените мини и бе рискувал живота си, за да избяга оттам.

Робин въздъхна доволно, когато Марта постави едно сочно парче пай пред него.

— Ще ме разглезиш, момиче — ухили се той и в усмивката му блесна някогашният Робин.

— Сигурна съм, че Деър много ще се радва да те види — каза Кейси, когато той се нахвърли върху пая.

— И аз нямам търпение да се видя с него — каза той, дъвчейки замислено. — Със съпруга като тебе сигурно е неимоверно щастлив. Знаех си, че така ще бъде.

Макар да не го казваше като благопожелание, думите му бяха пропити с тъга. Защо той не беше имал късмета да спечели любовта на Кейси?

Кейси се напрегна, внезапно разбирайки, че Робин не е можел да знае за Деър и Марси.

— Робин, аз не съм…

Думите замряха в гърлото й, когато вратата се отвори и в кухнята влезе Деър.

— Робин! Божичко, колко се радвам да те видя! Бърлу беше в двора, когато си пристигнал, и нямаше търпение да ми го каже.

— Марта и Кейси погрижиха ли се за тебе? — запита той, оглеждайки доволно пая. — Случайно да ви се намира още едно парче от този пай? И чаша чай, ако не ви затруднява твърде много.

— Идват — усмихна се широко Марта.

Макар че говореше с Марта, очите на Деър се впиваха в Кейси. Като забеляза накъде гледа приятелят му, Робин се усмихна под мустак. Явно Деър беше много влюбен в съпругата си и макар че малко му завиждаше, на Робин не му се зловидеше щастието, което приятелят му напълно заслужаваше.

— Марта е станала чудесна готвачка — похвали я Робин. — И предполагам, че трябва да ти изкажа моите поздравления, приятелю. Когато ме посети в затвора, ти ми разказа за плановете си да се ожениш за Кейси. Кога се случи това щастливо събитие?

Деър се изчерви, искаше му се да бяха сами, за да обясни нещата както трябва. Никак не му се искаше да говори пред Кейси и да утежнява болката й.

— Ние с Кейси не сме…

— Струва ми се, че чух гласове — изрече сладко Марси, влизайки в кухнята. — О, Деър, скъпи, какво правиш у дома по това време на деня? Ах — ахна тя, когато погледът й падна върху Робин. — Виждам, че най-накрая си дошъл.

Приближавайки се към масата, където седяха двамата мъже, Марси спря пред Деър, наведе се и го целуна по устата. Робин зяпна и очите му премигаха няколко пъти, не можейки да повярва на видяното. Деър и Марси? Като погледна към Кейси за обяснение, той видя, че тя се беше измъкнала тихомълком от кухнята след сценичното влизане на Марси. Обърна се към Деър с обвиняващ поглед. Забелязвайки объркването на Робин, Марси реши да го осветли възможно най-бързо, без да остави у бившия затворник и най-малкото съмнение за положението й в живота на Деър.

— Деър, каза ли на Робин добрата новина за нас?

— Тъкмо щях да му кажа, Марси, когато ти влезе — отговори нетърпеливо Деър.

— Добра новина ли? — запита Робин, поглеждайки от единия към другия. — Ти и Марси?

— Ние с Деър се оженихме преди почти цял месец — изгука Марси, преди Деър да успее да измисли подходящ отговор.

— Марси — каза той сурово, — сигурен съм, че имаш работи за вършене. Защо не оставиш обясненията на мене? Ние с Робин имаме да говорим за много неща.

— Много добре — нацупи се тя, хвърляйки тъжен поглед към него. — Ще се видим на вечеря, скъпи.

Полюлявайки съблазнително поли, Марси отплува от стаята.

— По дяволите, Деър, надявам се да имаш добро обяснение — избухна Робин. — Мислех, че ти и Кейси…

Предупредителният поглед на Деър го накара да замълчи.

— Нека излезем навън, Робин — предложи той, като се изправи. — Не оставяме Марта да си върши работата.

Робин кимна и последва приятеля си.

Когато излязоха от кухнята, Робин засипа Деър с въпроси.

— Вярно ли е? Наистина ли си женен за Марси? Мислех, че обичаш Кейси. Ако Марси е твоя съпруга, какво прави Кейси тук? Сигурно не е прислужница! Какво, по дяволите, става тук, Деър?

Седмици преди този момент Деър беше решил да държи истината за брака си в границите на семейството. Това означаваше, че и Робин не бива да знае нищо, подобно на Кейси, абсолютно нищичко около подробностите за прибързания му брак. Понеже познаваше приятеля си, Деър знаеше, че разбере ли истината, ще се почувства ужасно виновен, както би се почувствала Кейси. Единственото му спасение бе надеждата, че може да задържи приятелството на Робин, без да издава прекалено много от истината.

— Не ти дължа обяснения, Робин — изрече късо той, — ще кажа само, че съм женен за Марси. А татко убеди Кейси да се върне тук въпреки възраженията й. Тя разбра, че не може да оцелее сама в Сидни. Татко смяташе тя да бъде наша гостенка, но Кейси настоя да работи срещу заплата.

— Кога се ожени за Марси? Преди Кейси да бъде помилвана или след това? — запита строго Робин.

Деър се изчерви и отговори:

— В същия ден.

— Защо? Господи, Деър, не можа ли да почакаш? Кейси те обича и знам, че и ти я обичаш. Какъв човек си ти?

Деър премига.

— Няма значение какво си мислиш, Робин, нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. — След като изрече тези загадъчни думи, той побърза да се впусне в обяснения относно задълженията на Робин. — Пристигаш тъкмо навреме. Том спести достатъчно пари, за да си купи малка ферма, и напусна преди два дни. Твоите основни задължения ще са да надзираваш работещите затворници. Бих искал да ти предложа стая в къщата, но в момента няма свободна. Ще трябва да се задоволиш с жилището на Том, поне за първо време. Но ще се храниш с нас.

— Да, господине — изфуча презрително Робин.

— Робин — започна Деър, наранен от суровия отговор на приятеля си, — мисли за имението Пенрод като за твой дом. Отношенията ни няма да бъдат като между осъден и господаря му. Ти си ми приятел.

Робин внезапно се засрами за начина, по който се беше държал преди малко с Деър, и лицето му омекна.

— Благодаря ти, Деър. Винаги съм се чувствал като част от твоето семейство. И ако Кейси приема брака ти с Марси, и аз не мога да постъпя по друг начин.