Кони Мейсън
Дръзка любов (16)

16

Макар че Бен и Рой правеха всичко по силите си, за да облекчат съществуванието на Кейси, никой не можеше да намали болката от това, че Деър беше толкова близо до нея и в същото време недостижим като луната и звездите. Сърцето на Кейси се късаше всеки път, когато Марси тръгнеше вечер нагоре по стълбите, защото осъзнаваше, че скоро след това Деър щеше да се люби със съпругата си в уединението на тяхната спалня. Дори честите посещения на Робин в кухнята не можеха да повдигнат духа й. С отминаването на дните ставаше все по-ясно, че интересът на Робин към нея се беше изострил драматично сега, след като Деър вече не беше обект на чувствата й.

Една късна вечер, след като привърши работата си, Кейси излезе на двора, за да се освежи. Спря под едно огромно дърво, взряна в тъмнината, и се заслуша в серенадата на нощните насекоми. Трепна силно, когато Робин застана тихо зад нея и прошепна на ухото й:

— Кейси, изглеждаш толкова красива, когато лунните лъчи превръщат косата ти в истински пламък.

— Робин, как ме изплаши — ахна тя и се обърна.

— Отивах към бараките, когато те видях тук. Имаш ли нещо против да постоя при тебе? Мина доста време, откакто за последен път говорихме насаме.

— Нямам нищо против — усмихна се Кейси, зарадвана от присъствието му. — Досега нямах възможността да ти благодаря както трябва заради това, че помогна на Тим. Ти си ми истински приятел, Робин.

— Бих искал да бъда нещо повече, Кейси, ако ми позволиш — изповяда се той. — Но няма да бъда свободен да ти предложа брак още цели седем години. Не очаквам да ме чакаш толкова време.

Стресната, Кейси успя само да каже:

— Робин, моля те, не говори така. Аз… много съм привързана към тебе, но не те обичам.

— Заради Деър, нали? — осмели се Робин. — Още го обичаш, въпреки че те предаде и се ожени за Марси.

— Аз… не мога иначе — призна Кейси и гласът й трепна в отчаян хлип. — Опитах се да го намразя, но не мога да намеря ненавист в сърцето си.

Тя заплака и в този момент Робин като нищо би убил приятеля си. Искайки само да й предложи утеха, той я прегърна и положи главата й на рамото си. Съвсем естествено беше да я целуне. Не със страст, защото сега знаеше, че за него няма надежда, но можеше да я успокои. Започна да й говори нежни думи, полагайки леки целувки по бузите, очите, устата й, докато тя не утихна в прегръдките му. После неохотно се отдръпна от нея.

— Благодаря ти, Робин — каза Кейси с насълзена усмивка. — Не… не знам колко още мъчение мога да понеса. Сериозно мисля скоро да си тръгна оттук и да намеря работа в Сидни.

Тя се приближи към него, целуна го леко по бузата и се отдалечи. Робин със съжаление загледа как тя си тръгва от живота му. Толкова беше объркан, че не можеше да разбере Деър и причината за женитбата му с Марси, щом като Кейси толкова много го обичаше. Новобрачните обаче със сигурност не му изглеждаха най-щастливата двойка на света.

Изведнъж една фигура се отдели от сенките и се приближи съвсем тихо към Робин; той внимателно се взря в мрачното лице на Деър, осветено от луната.

— Деър! Какво, по дяволите, правиш тук в тъмното?

— И аз бих те попитал същото, но е съвсем очевидно какво правиш — отвърна Деър с невероятно напрегнат глас. — Стой настрана от Кейси, Робин, тя не е за тебе!

— Кейси вече не е твоя работа — възрази Робин, едва успявайки да сдържа гнева си. — Бих те посъветвал да се съсредоточиш върху съпругата си. Видях те как гледаше Кейси, когато мислеше, че никой не вижда. Ако толкова я искаш, защо се ожени за Марси? Никога не съм смятал, че имаш някакви предразсъдъци спрямо бившите затворници, но не намирам друга причина за прибързания ти брак с Марси, когато явно желаеш Кейси.

— Робин, не искам да споря с тебе, нито пък ти дължа обяснение — защити се Деър. — Независимо от мотивите ми връзката между мене и Кейси е невъзможна. Ти не си свободен да й предложиш брак, а тя не заслужава по-малко от това. Не те съветвам да си играеш с чувствата й.

— Понякога си истински негодник, Деър. Кейси не ме иска. Аз само й предложих утеха, нищо повече и нищо по-малко. Тя е нещастна и объркана от възмутителното ти поведение. Говорил ли си изобщо с нея? Обяснил ли си й нещата? Тя заслужава това, Деър. Може да си мой работодател и приятел, но няма да ти позволя да се възползваш от Кейси. А точно това ще стане, ако правилно съм те разбрал.

— Несправедлив си към мене, Робин — намръщи се Деър.

— Може би, но все пак те предупреждавам. Вероятно Кейси е права. Ако си отиде, това ще те предпази от изкушение.

— Кейси мисли да напуска? Откъде знаеш?

— Тя ми го каза преди малко, ще си търси работа в Сидни.

— По дяволите! Знаеш също толкова добре, колкото и аз, какво може да й се случи, ако си тръгне оттук.

— Да не мислиш, че съм глупак? — възрази разгорещено Робин. — Разбира се, че знам. Но Кейси е упорита. Предлагам внимателно да си помислиш върху това, което ти казах. Лека нощ, Деър.

Присвил замислено очи, Деър загледа как Робин изчезва в тъмнината. Трябваше да се досети, че гордостта на Кейси няма да й позволи да остане под един покрив с него и Марси. Доколкото й беше известно, той споделяше леглото на Марси, и то всяка нощ, но това беше толкова далече от истината, колкото и предположението й, че той е влюбен в съпругата си. Макар Марси да го дразнеше и предизвикваше, макар да използваше всички познати женски хитрини, Деър беше избрал целомъдрието пред любенето с жената, която го беше накарала да изостави истинската си любов.

Мисълта, че Кейси ще замине оттук, му се струваше ужасна. Тя имаше нужда от закрилата на семейство Пенрод и ако присъствието му тук беше причината тя да иска да замине, тогава той по-скоро сам би напуснал фермата, отколкото да позволи на Кейси да си тръгне. Това беше нещо, върху което Деър мислеше усилено от доста време насам. Взел решение, той се върна в къщата, влизайки през задната врата. Нарочно спря пред малката стаичка на Кейси, долепена до кухнята, и забеляза светлина, процеждаща се изпод вратата.

Знаейки, че Кейси няма да му позволи да влезе, ако я помоли, той натисна дръжката и видя, че вратата не е залостена. Страхувайки се да не събуди Марта, която сега спеше в бившата стая на Мег от другата страна на кухнята, Деър отвори тихо вратата и се вмъкна безшумно в стаята, затваряйки вратата също така тихо. Нито звук не издаде присъствието му.

 

 

Преуморена и не можеща да заспи след разговора с Робин, Кейси се беше приготвила да си легне, беше се измила и преоблякла в чиста риза, вместо да облича нощницата с висока яка и дълги ръкави, която беше прекалено задушаваща за това време на годината. След това притегли един стол до прозореца и седна да среши косата си, надявайки се еднообразното занимание да я успокои, да я откъсне от мрачните й мисли.

Възможно ли беше едновременно да мрази и да обича един мъж, запита се тя унило. Чувстваше, че се люлее на тънкия ръб между тези две емоции, и ако останеше повече време в имението Пенрод, душевното й здраве щеше да е сериозно застрашено. Нито веднъж през изминалите седмици Деър не обясни защо така прибързано се бе оженил за Марси в самия ден, когато тя беше получила свободата си. Защо? Със сигурност той не бе страхливец, който се плаши да не го одумват. И Бен, и Рой не отронваха нито дума по въпроса, упорито въздържайки се от коментари по повод женитбата на Деър. Макар че и двамата мъже се държаха учтиво с Марси, никой от тях не й засвидетелстваше топлотата, дължима на член на семейството. Всичко това действаше ужасно объркващо на Кейси и само още повече подсилваше решимостта й да напусне фермата.

Потънала в мислите си, тя не чу как Деър влезе в стаята. Нещо друго й подсказа присъствието му. Неповторимото чувство, тръпнещото вълнение; всепоглъщащото усещане, че я привлича нещо, на което не може да устои — всичко това накара сетивата й да се фокусират, тя рязко обърна глава и го видя.

Деър спря само на няколко стъпки от мястото, където Кейси седеше и решеше косата си; пламъчето на свещта и лунната светлина я превръщаха в неземно същество, прекалено красива, за да бъде простосмъртна. Дългата й червена коса представляваше прекрасна рамка за деликатно оформените черти на лицето, пълните устни и високите, екзотични скули. Крехки рамене с цвят на слонова кост преливаха в изпъкнали, високи гърди и тясна талия. Тя беше стройна като тръстика, невероятно гъвкава и той я обичаше така страстно, че би умрял за нея. Ако не можеше да има Кейси, би посрещнал смъртта си, без да се люби с никоя друга жена.

Кейси се изправи полека, за да се озове лице в лице с него. Той се взираше омаян в неземното същество, окъпано в лунни лъчи, в чиито зелени очи блещукаха тайнствени светлинки. Озарено в златисто сияние, деликатното й тяло, облечено само в тънката риза, изглеждаше невеществено, докато танцуващите светлинки позлатяваха раменете й и целуваха сладките заоблени линии на хълбоците. Дългата разпиляна коса се спускаше по красивия й гръб, стигайки до талията, като ярък магьоснически ореол, който зашеметяваше сетивата му.

В продължение на един безкраен, прекрасен миг двамата останаха вгледани един в друг, а въздухът помежду им се изпълваше с напрежение и копнеж. После изведнъж се озоваха в прегръдките си, а копнежът, жаждата, изгарящото желание, което бушуваше у тях като горски пожар, им отне и последните остатъци от самоконтрол. Никой от двамата не беше искал това да се случи, но нищо не можеше да го предотврати. Самата съдба ги тласна към експлозивно сливане, предизвикано от страст, граничеща с лудост.

Цялата сладост на тялото й се преливаше в Деър, който шепнеше името й със страстно желание, с копнеж, който надминаваше и най-лудото въображение, с алчност да докосва кожата й, удавен в зелените дълбини на очите й.

Кейси не можеше да отиде никъде другаде освен в прегръдките на Деър, ръцете й се вдигнаха неспокойно към раменете му, докато очите й се вглеждаха в бездънните дълбини на сивите му очи, внезапно потъмнели от желание. Тя не видя там студенина, нито нещо, което да ги разделя, само отдаване и нежност, които накараха сълзи да избият в очите й.

Какво правеше той тук, запита се тя, не искайки да наруши нежното мълчание. Безкрайни въпроси и диви предположения се блъскаха в ума й, пораждайки у нея вихри на объркване, от които главата й се замайваше. Да не би да е дошъл да търси задоволяването, което съпругата му не му дава? Или да й обясни защо е избрал да се ожени за Марси? Задавена от бликащите си емоции, тя изведнъж осъзна, че това няма никакво значение.

Чувства, които само Деър можеше да събуди, изригнаха от бездните на нейното същество и я погълнаха без остатък.

Той обхвана лицето й с големите си ръце и започна да целува челото, клепачите, носа, устните й, обсипвайки ги с леки, чувствени милувки. Кейси потръпна в наслада, когато той погали гърба и хълбоците й. Без да искат, двамата се устремиха един към друг, пленени от взаимния си копнеж, обхванати от желанието, което проникваше през бариерите на плътта, за да съедини душите им. Ръцете й неволно започнаха да бродят по тялото му, топло под допира на пръстите й, пулсиращо със силата на мъжествеността. Задавен стон се изтръгна от устните му.

В желанието си само да й се възхити, може би за последен път, Деър внимателно свали ризата й и падна на колене, целувайки и галейки нежната кожа на талията и корема, докато ръцете му галеха и милваха гърба и седалището й. Тя затвори очи пред замайващото опиянение, а после ги отвори, за да види главата му да се спуска надолу. Той обхвана задничето й, притегли я към себе си и зарови търсещата си уста в огнените къдрици между бедрата й. Устните и езикът му я вкусваха жадно, наслаждавайки се на сладостта й, която тъй дълго му беше отказвана. Тя трепереше цялата, острите иглички на разкъсващата наслада се впиваха в нея, докато предизвикателният му език търсеше и изследваше скритите й дълбини. Чувството беше неповторимо, великолепно, караше я да тръпне цялата, спирайки дъха й и правейки света да се люлее лудо наоколо й.

За първи път, откакто той беше влязъл в стаята, Кейси проговори, изричайки задъхано:

— Деър! О, Деър, моля те!

Издаде лек стон, започвайки да се движи в ритъм срещу набезите на търсещата му уста. Остро поемане на дъх предупреди Деър, че кулминацията й е близка, че скоро няма да може да я контролира, затова той нерешително се отдели и устата му се плъзна нагоре, проправяйки огнена пътека към устните й.

— Не точно сега, любов моя. — Измъченият му глас трепереше от потискани чувства. — Искам тази вечер да изпиташ повече радост, отколкото някога си познала. Искам те готова за мене така, както никога досега не си била.

Защото това ще бъде последният ни път, помисли той, но без да го изрича.

Как беше възможно да се възбуди повече, отколкото вече беше, запита се разсеяно Кейси. Той само трябваше да я погледне и тя се стапяше. Дълбоките му целувки и изгарящият допир на ръцете и устните му я бяха възбудили отвъд всичко познато. Огнени езици от желание я облизваха безмилостно; тя беше гореща и влажна, почти полудяла от желание да се съедини с него.

 

 

Вече нямаше никакво значение, че Деър има съпруга, и утре щеше да има достатъчно време да се самообвинява.

Пръстите й минаха с любов по очертанията на лицето му, запомняйки го за предстоящите дълги, самотни дни. Устните й вкусиха неговите в горчиво-сладки целувки, изпълнени със съзнанието, че тази вечер ще бъде последният път, когато можеха да бъдат заедно по този начин. Тя можеше да му предложи тялото си, да му даде сърцето си, но той никога нямаше да й принадлежи. Само смъртта можеше да го освободи, за да предяви претенциите си към нея, въпреки лудото желание, което изпитваха един към друг. Ако тази нощ беше всичко, което им беше позволено, тя се закле да я направи нощ, която щяха да запомнят завинаги.

Страстта им се разгоря като необуздана лятна буря, жадните им усти се срещаха в сблъсък, трескавите им ръце се търсеха и докосваха. Тя разкъса дрехите му, искаше и той да бъде гол като нея. Нямаше утре, нямаше вчера, само днес и тази стая, този мъж и любовта. С едно грациозно движение той я вдигна на ръце и нежно я положи на леглото, а пружините се отзоваха с тих протест, когато той се отпусна до нея и ръцете му я притеглиха, сливайки двете им тела в едно.

Пламъци забушуваха, когато телата им се докоснаха и устните им се сляха. Копнеейки за допира й, Деър прошепна дрезгаво:

— Докосни ме.

Взе ръката й и я плъзна надолу по тялото си. Тя остави ръката си да последва неговата, минавайки покрай гъсталака, който ограждаше колоната от стомана между бедрата му. Ръката й нерешително започна да го изследва, за да докосне гладкия връх, което го накара да изпусне влага, подобна на блестяща дъждовна капка. Членът му беше невероятно чувствителен към нейния допир и тя усети наслада, когато той остро си пое дъх, докато пръстите й пътуваха по смайващата му дължина. Тя отново го обхвана, възхищавайки се на мъжествената му твърдост и усещайки как той пулсира.

— О, господи — изстена той, притискайки ръката й. — Да, точно така. Не спирай, любов моя. О, господи, да…

Дълбока въздишка отекна в гърдите му, той не можеше повече да понася чувствената й атака.

Сграбчвайки я през кръста, Деър я сложи под себе си и устата му се впи в нейната. Устните й се разтвориха, позволявайки на езика му да се пъхне вътре, за да я дразни и милва. Снишил глава, той започна да възбужда гърдите й, като най-напред взе едното розово връхче в устата си, а после другото. Чувството беше прекрасно. Топло, влажно и невероятно еротично.

Той влезе в нея с бавни, чувствени движения и с галещо полюляване на хълбоците. Това я вдъхнови да го поеме дълбоко в себе си, за да се задвижи заедно с него, да му помогне да облекчи сладката болка в центъра на съществото й. После започнаха равномерните тласъци, отначало плавни, а след това дръзко, настоятелно, умело и телата им се сляха в извечния ритъм на любовта, докато сърцата им биеха като едно. Огън бликаше там, където плътта им се съединяваше, но той бледнееше в сравнение с вихрения сблъсък на душите им. Те се издигаха нагоре по спиралата, докато не се залюляха опасно на ръба. И с един мощен, дълбок тласък двамата полетяха към звездите. Когато устните им отново се срещнаха, имаха вкуса на сълзи и всеки беше сигурен, че са неговите.

Заспаха прегърнати, но само колкото да се възстановят. Толкова много неща искаше да й каже, а толкова малко време имаше.

— Спиш ли, любов моя? — запита той, докосвайки с устни слепоочието й.

Не искайки да прогони магията, Кейси не отговори веднага.

— Будна съм, Деър.

— Прости ми, Кейси. Не исках това да се случи. Да си нещастна е последното, което бих искал.

— И аз не исках да се случи.

— Когато съм насаме с тебе, губя всякакви задръжки. Исках само да поговоря с тебе тази вечер, да ти кажа, че не е необходимо да си тръгваш оттук. Но всичките ми добри намерения се изпариха в момента, когато те погледнах. И с тебе беше така, струва ми се…

Кейси сведе очи, признавайки, че той говори истината.

— Точно затова трябва да замина, Деър. Това, което съществува между нас, е твърде опасно, за да го отричаме. Но ти направи своя избор, когато се ожени за Марси, и аз нямам право да се намесвам. Няма да бъда твоя любовница. Не мога да прекарам живота си в очакване да решиш коя нощ ще дойдеш при мене и коя ще принадлежи на съпругата ти. Няма да те деля. Гордостта ми не го позволява. Тази нощ, няма да се повтори.

— Знам, любов моя — съгласи се Деър с тъга в гласа. — Ти заслужаваш нещо по-добро. Но не можеш да си тръгнеш оттук. Безопасността ти означава много за мене. Макар че не мога законно да предявявам претенции към тебе, мога да те закрилям по други начини. Точно затова реших да замина. Знам колко е болезнено присъствието ми за тебе и не мога да понеса ти да страдаш.

— Деър! Не! Това е твоят дом. Ако някой трябва да си замине, ще съм аз. Не можеш да изоставиш семейството си. Ами Марси? — Внезапно тя си спомни нещо, което Марси й беше казала. — А ако тя носи детето ти?

Горчив смях се изтръгна от гърлото на Деър.

— Това е невъзможно.

Озадачено изражение сбърчи челото й.

— Откъде можеш да бъдеш сигурен?

— Повярвай ми, Кейси, Марси няма да има дете от мене.

Отхвърляйки всяка предпазливост, Кейси запита:

— Не я ли обичаш?

— Да я обичам? Чувствата ми към Марси са най-различни, но никое от тях няма дори и най-малка прилика с любовта.

— Защо се ожени за нея? — Внезапно тя се изчерви, отговорът беше прекалено ясен. — Не, не ми казвай, знам. Не съм добра партия. Аз съм бивша затворничка, убийца, а ти си меринос. Очевидно си се разколебал и не си поискал да вземеш жена като мене за съпруга. Разбирам. Любовта няма нищо общо с това.

— Грешиш, любов моя — възрази разпалено Деър. — Бракът ми с Марси беше част от сделка, която сключихме с нея. Тя изпълни своята част и аз се чувствах задължен да изпълня своята. Тя поиска брак и аз се подчиних, макар силно да подозирам, че тя най-накрая е осъзнала грешката си. Името ми е всичко, което някога ще получи от мене.

Усещайки, че вече е разкрил повече, отколкото бе искал. Деър млъкна.

— Просто трябва да ми вярваш, любов моя, когато ти казвам, че се ожених за Марси не по свой избор. Не я обичам и не спя с нея, макар че тя би искала нещата да са различни. Ти си единствената жена, която някога съм обичал.

Кейси искаше да вярва на Деър, но й бе трудно да си го представи принуден да извърши нещо против волята си. Нима мисли, че като изповяда любовта си, това ще намали болката й? Тя не съжаляваше, че се любиха тази вечер. Напротив, приветстваше го, радваше му се, но това не биваше повече да се случва.

— Съжалявам? Деър, трудно ми е да ти повярвам. Можеш ли да ме обвиняваш? Благодарна съм за всичко, което семейството ти направи за мене, и ако това е някакво утешение, и аз те исках тази вечер. Ако не се беше любил с мене, щях да бъда дълбоко разочарована. Това е спомен, който ще пазя до края на живота си. — Тя замълча, за да си поеме дъх, и продължи: — Заминавам утре.

— Не, Кейси — отвърна късо Деър. — Вече ти казах, че аз ще замина. Научих за експедиция, която се събира в Парамата, за да изследва Сините планини. Няма достатъчно земя в Нов Южен Уелс, за да задоволи овцевъдите. Мъже като Маккартър гледат на запад за ново разширение, с надежда да намерят за стадата си по-зелени пасища. Те финансират проучването и аз реших да се присъединя към тях. Още има много време, преди да настъпи зимата, ще намерим път през планините и ще се върнем.

— Деър, чувала съм за хора, загубили се в тези планини — възкликна Кейси в тревога в гласа. — Помисли за трудностите, за опасностите. Други са се опитвали и не са успели.

— Решил съм го вече, Кейси. Ще загубя здравия си разум, ако остана тук с Марси. Отдавна мислех да отида някъде другаде.

— Казал ли си на баща си? Или… на Марси?

— Вече говорих с татко. Той не е особено въодушевен от решението ми, но разбира защо го правя. Колкото до Марси, смятам да й кажа много скоро.

След сблъсъка си с Робин тази вечер Деър разбра, че не може да остане във фермата. Мисълта друг мъж да докосва Кейси го подлудяваше от ревност. Но както Робин беше изтъкнал много уместно, той нямаше право да се намесва, нямаше право да изисква любовта й, независимо колко доброволно му я даваше тя.

— Деър, бих искала… иска ми се…

— Не го казвай, любов моя — изрече меко Деър, — защото не мога да понеса мисълта, че не съм в състояние да удовлетворя желанието ти. Имаме само тази вечер. Нека остана при тебе.

Кейси нямаше силата да му откаже, нито пък искаше да го стори, когато срещна очите му. Очи с променящ се сребрист цвят, който можеше да става лазурен като лятно небе, сив като бурно море или да добива опасния блясък на толедска стомана.

— Люби ме пак, Деър. Дай ми спомени, е които да запълня идващите празни години.

Снишил глава, той вкусваше устните й, а ръцете му галеха и милваха бедрата й, докато тя не започна да стене, слабините й вече пламтяха за неговия допир, а после въздъхна омаяно, когато умелите му пръсти започнаха да вършат чудеса с нея. Ръцете му пътуваха нагоре от глезените към вътрешната повърхност на бедрата, спирайки за миг в ямката зад коленете. Нежно, но решително той разтвори краката й. Главата му се сведе и Кейси почувства влажната грапавост на езика му.

— Деър — изстена тя отмятайки назад глава в екстаз.

Големите му ръце обхванаха седалището й, езикът му започна умело да дразни втвърдената пъпка на желанието, скрита сред меките гънки на набъбналата й плът. Първите сладки тръпки на насладата я тласнаха към ръба на лудостта.

Тя трескаво се вкопчи в раменете му. Но Деър я стисна още по-здраво, заровил лице в нежната й плът. Напускайки света на свързаните мисли, Кейси усети как той се плъзва нагоре и мъжествеността му я завладя. В това сливане нямаше никаква нежност, ръцете на Кейси държаха Деър в плен, тя повдигаше седалището си, за да посрещне тласъците му, отново и отново, все по-силно, все по-бързо. Тя се държеше отчаяно за него, докато експлозиите разтърсваха тялото й, усещаше силното треперене на стегнатото му тяло под пръстите си, докато двамата заедно се изкачваха към върха на екстаза.