Кони Мейсън
Дръзка любов (25)

25

На следващата сутрин Кейси стана рано, нахрани Брендън и излезе от къщата, облечена в скромна сива рокля и боне, чиято широка периферия скриваше отчасти лицето и ярките й къдрици. Заради голямото разстояние, което трябваше да измине, тя нае файтон, който да я откара до пристанището. Когато стигна там, накъдето се беше запътила, помоли кочияша да я изчака, стисна решително устни и слезе от файтона, за да се смеси с тълпата в оживеното пристанище.

Гледки, звуци и миризми, екзотични и непоносими, я връхлетяха от всички страни. Лепкавият аромат на сол се смесваше със сладостта на подправките, но острата миризма на животните, товарени на корабите, я накара да набърчи нос. Толкова много кораби, помисли тя, объркана за момент. Надяваше се онзи, който й трябва, да е закотвен някъде наблизо или, ако имаше късмет; да е взел на борда си необходимия товар и да е готов за отплаване.

Осъзнавайки, че привлича вниманието на околните, Кейси се огледа наоколо, търсейки някой моряк, който да може да отговори на въпросите й. Знаеше, че само видът й на дама я спасява от вулгарните забележки, подхвърляни след пристанищните курви, които упражняваха занаята си в този ранен час. Тя искаше да си свърши работата и да се махне от тук колкото може по-бързо.

Морякът, когото избра, за да му зададе въпроса си, беше добре избръснат, по-спретнат от повечето други и доста по-млад. Ярките му сини очи отправяха неизречен въпрос, докато чакаше Кейси да заговори. Когато тя отвори уста, той изведнъж попадна под властта на мелодичния й глас и красивото й лице. Щом чу желанието й, широко се ухили, доволен, че може да услужи на такава красива дама.

— Има един кораб в пристанището, госпожо, дето ще отплава за Австралия. Казва се „Марта“. Ей там, сега го товарят. — И момъкът посочи един здрав тримачтов съд, който се поклащаше върху леките вълни. Името „Марта“ беше написано с едри букви. — Това е капитанът, дето стои на кея и наблюдава товаренето. Ако „Марта“ не ви харесва, сигурно друг кораб ще замине натам след една-две седмици.

— „Марта“ ми изглежда добър кораб — каза Кейси — и ако капитанът приема пътници, ще пътувам с него.

Благодари с кимване и полека се запъти покрай бъчвите и сандъците към мястото, където докерите товареха на кораба всякакви стоки.

С разтуптяно сърце тя се приближи към капитана на „Марта“, внезапно усъмнявайки се дали постъпва правилно. Но мисълта за Деър я накара да повярва, че е права. Ако той наистина я обичаше, щеше да я последва в Нов Южен Уелс. Разбира се, когато узнаеше, че я няма, можеше да реши, че харесва развлеченията, предлагани от Лондон, и да остане да им се наслаждава… както и на прелестите на Лидия. Ако заминаването й го заставеше да мисли за нея като за любима, а не просто някакво притежание, струваше си да рискува.

— Вие ли сте капитанът на „Марта“? — обърна се Кейси към мъжа, застанал на кея, който раздаваше резки заповеди.

— Точно така — отвърна Джереми, докосвайки учтиво шапката си.

— Разбрах, че ще отплавате към Порт Джаксън в Нов Южен Уелс, и бих искала да пътувам на кораба ви заедно с малкия си син.

Макар че Джереми много обичаше своята Марта, не беше виждал по-красива жена от тази. Кичури лъскава червена коса надничаха изпод сивото й боне, огромните й зелени очи бяха като две блестящи езера върху безупречното бяло лице, напръскано с няколко лунички, които едва се виждаха покрай чипото й носле. Тя изглеждаше решена да отпътува за Австралия и не му се искаше да я разочарова.

— Съжалявам, госпожо — отговори Джереми, — но не вземам пътници за този рейс.

Сърцето на Кейси за миг замря. Макар че думите му разрешаваха един проблем, поставяха друг. Тя научи, че Деър не би могъл да пътува с „Марта“, щом корабът не взема пътници, и нямаше защо да се притеснява, че може да го срещне. Но, от друга страна, отказът на капитана опропастяваше всичките й планове.

— Моля ви, капитане, няма ли да размислите? — замоли се Кейси. — Наложително е да напусна Англия веднага, за да си поискам земите на моя покоен съпруг в Нов Южен Уелс. Ще платя колкото поискате, в разумни граници, разбира се.

Колкото и да му се искаше на Джереми да изпълни молбата на красивата млада вдовица, не можеше да го стори, без най-напред да се посъветва с Деър. Ако той дадеше одобрението си, Джереми щеше да намери къде да настани дамата и детето й. Но засега не можеше да каже нищо определено.

— Госпожо…

— Стенли. Кейси Стенли.

— Макар че не мога да ви обещая нищо, госпожо Стенли, има някаква възможност да ви осигуря каюта. Ще разбера със сигурност още днес. Къде мога да ви открия, в случай на успех?

Кейси с готовност даде адреса си.

— Кога ще разберете, капитане? Ще ми трябва малко време да си приготвя багажа.

Джереми се замисли. Вчера Деър му беше пратил известие, че се е върнал в Лондон и ще дойде днес да се срещне с него. Значи тогава би могъл да го попита.

— До довечера сигурно ще разбера. Ще ви пратя известие утре сутрин.

— Благодаря, капитане — усмихна се очарователно Кейси. — Ще ви бъда много благодарна за всичко, което можете да направите за мене.

 

 

Скрит зад едни бали недалече от мястото, където разговаряха Кейси и Джереми, Деър ги наблюдаваше с голям интерес. Какво, по дяволите, беше намислила тази малка вещица? Той вече беше минал през дома й и му бяха казали, че я няма. Тогава настоя да види сина си и след като се увери, че детето е добре, излезе да потърси Джереми, за да му каже, че добитъкът ще му бъде докаран утре. Позна Кейси по изплъзналите се кичури червена коса, които вятърът развяваше изпод бонето й. Излизайки от укритието си едва когато тя се беше отдалечила достатъчно, Деър се приближи към Джереми, който стоеше, загледан подир каретата на Кейси с озадачено изражение на лицето.

— Какво, по дяволите, искаше Кейси, Джереми?

— Искаш да кажеш, госпожа Стенли? Познаваш ли я?

— Да, познавам я — усмихна се накриво Деър. — Какво искаше?

— Да пътува до Австралия. Тя и детето й.

— Ти какво й каза?

— Нищо, освен че не вземам пътници.

— Спомена ли името ми?

— Не, а трябваше ли? Помислих, обаче, че след като говоря днес с тебе, може да се намери начин да настаним дамата.

— Напълно възможно е — ухили се Деър дяволито. — Мисля, че вече дойде времето ние с тебе да си поговорим надълго и нашироко.

Седнал в каютата си, Джереми с изненада изслуша всичко, което Деър му разказа за Кейси и бурната им връзка.

— Вие двамата със сигурност сте водили… ъ-ъ… доста сложен живот — каза той сухо. — Какви са намеренията ти?

— Утре прати известие на Кейси, съобщи й, че се е намерило място за нея. Кажи й да дойде на борда, а останалото остави на мене. Ако моята красива малка вещица иска да играе игрички, ще си намери майстора. Обичам я твърде много и стигнах твърде далече, за да я загубя точно сега.

— Сигурен ли си, Деър? Доста лош номер искаш да изиграеш на тази мила млада дама.

— Не по-лош от онзи, който тя смята да ми изиграе. Направи каквото ти казвам. Давам ти дума, че всичко ще се нареди добре. О, и, Джереми, надявам се, знаеш как да венчаваш?

— Леле! — грейна морякът. — Ще ми е за пръв път.

 

 

Когато Кейси получи съобщението на Джереми, тя веднага се разтича. Не беше виждала Деър вчера, но помисли, че той сигурно ще се появи днес, а не искаше да узнава за предстоящото й заминаване. Когато той най-накрая дойде, арогантното му държание я ядоса.

— Чакам кораб, Кейси — каза той, — който да ни откара до Австралия. Може да пристигне всеки момент, затова бъди готова да тръгнеш веднага щом ти пратя съобщение.

— Какво те кара да мислиш, че ще тръгна с тебе? — възрази тя войнствено.

— Аз съм решителен мъж, любов моя. Поисках те много отдавна и ти ми принадлежиш. Когато напусна Лондон, ти и синът ни ще бъдете с мене.

Кейси се усмихна потайно, но не каза нищо.

— Ами Лидия? Няма ли да й липсваш? — подкачи го тя.

— Може би ще я взема със себе си — отвърна той с присъщия си дразнещ хумор.

— Дяволите да те вземат, Деър! За тебе всичко ли е шега?

— Кой се шегува?

Тя изглеждаше толкова възхитителна със зелените си очи, които изпускаха огън, че той не можа да устои, привлече я в обятията си и я целуна. Тя замръзна. Усещайки колебанието в устните й, нерешителното на тялото й, начина, по който се държеше, Деър въздъхна със съжаление и я пусна. Нямаше да я насилва. Когато се съвземеше от гнева си заради Лидия, щеше да стане по-възприемчива към него. Кейси беше упорита и твърдоглава и той й позволи да запази малката си тайна, защото един ден, много скоро, тя щеше да бъде напълно и невъзвратимо негова.

След като си поигра известно време със сина си, Деър си тръгна, осведомявайки Кейси, че има работа, която ще го поглъща в следващите няколко дни. Тя приветства новината, защото идеално съвпадаше с нейните планове. „Марта“ трябваше да отплава след три дни с обедния прилив и ако имаше късмет, щеше да тръгне, преди Деър да се е върнал. Разбира се, щеше да каже на адвоката на Дрю къде отива, в случай че Деър я искаше толкова много, че да тръгне подире й.

 

 

След три дни Кейси беше опаковала всичко и чакаше колата, която да откара багажа й на пристанището. За щастие, беше имала достатъчно време, за да купи необходимите неща, благодарение на които би могла да пътува удобно. Късметът я беше съпътствал през изминалите три дни. Верен на думата си, Деър не се появи, за да я дразни. Това беше добре, защото тя не се беше примирила с арогантността му и с невъзможните му изисквания. Смущаващ беше начинът, по който той трябваше само да я докосне, за да се превърне тя в заекваща идиотка. Кейси искаше Деър, но не и за сметка на независимостта си. Тя беше човек със собствени права, не допълнение към съпруга си, ако евентуално се омъжеше за Деър. Трябваше й също и доказателство, че той обича само нея; че я обича достатъчно, за да я иска, независимо колко й е сърдит.

Денят на заминаването дойде и докато товареха багажа, Кейси остави нареждания на прислужниците относно затварянето на къщата. Ако решеше по-късно да я продаде, щеше да пише на адвоката на Дрю и да му съобщи намеренията си. След като всичко беше готово, хлипащата бавачка на Брендън нерешително подаде малкия си товар на майка му. Но тъкмо когато кочияшът шибна конете, една дребна жена с гарвановочерна коса извика Кейси по име. Тя веднага позна Лидия. Отначало реши да не й обръща внимание, но размисли и нареди на кочияша да спре.

— Госпожо Стенли, радвам се, че ви хванах — изрече Лидия задъхано, изравнявайки се с Кейси. — Научих адреса ви от брат си. Можете ли да ми отделите един момент? Аз съм Лидия Хърли.

— Знам коя сте — каза Кейси хладно.

Изчервявайки се виновно, Лидия отговори:

— Имате пълното право да ме мразите. Аз… се влюбих в Деър. Онова, което видяхте онзи ден, не беше негова заслуга.

— Защо ми казвате това? — запита Кейси със събудено любопитство.

— Защото се срамувам от начина, по който се държах. И освен това, Еди ми каза колко много ви обича Деър. И колко мъки сте преживели, докато отново се намерите — разкри Лидия виновно. — Никога няма да бъда щастлива в Австралия, независимо колко романтични са фантазиите ми. А това си беше чиста фантазия.

— Нямаше защо да ми го казваш, Лидия — изрече Кейси, вече изпитвайки по-приятелски чувства към момичето.

— Напротив — настоя Лидия. — Ако заминавате заради мене и заради сцената в дома на Деър, би трябвало да узнаете истината.

— Каква е тя?

— Истината е, че онзи ден аз пристигнах малко преди вас. Деър устоя на опитите ми да го съблазня, нарече ме разглезено дете. Което напълно си заслужавах. После вие дойдохте и той ме помоли да го изчакам в приемната, без да знае, че точно вие сте на вратата. Не можах да понеса мисълта друга жена да го има. Без да се съобразя с последиците, се съблякох и… Знаете останалото. Деър нямаше абсолютно никаква вина.

— Какво те накара да дойдеш при мене точно днес и да ми разкажеш това?

— Трябваше ми малко време, за да събера смелост — призна плахо Лидия. — И това, и разказът на Еди за вас двамата.

Брендън внезапно се размърда и вниманието на Лидия беше привлечено към тъмнокосото дете в ръцете на Кейси. Тя се взря напрегнато в него в продължение на няколко секунди, после се усмихна.

— То е дете на Деър, нали?

Кейси кимна, не виждаше причина да не признае очевидното. Брендън беше миниатюрно копие на баща си.

— Аз… желая ви всичко най-хубаво — въздъхна замечтано младата девойка.

— Благодаря ти, Лидия, че беше честна с мене. Това няма да промени сегашните ми планове, но е възможно да промени бъдещето ми. Ти си красива млада жена — изрече великодушно Кейси — и един ден подходящият мъж ще дойде при тебе. Както дойде при мене. Мисля, че обикнах Деър още от първия момент, когато го видях.

 

 

Кейси стоеше край перилата на „Марта“, наблюдавайки как Лондон изчезва в далечината. Не съжаляваше особено много, задето напускаше този град. Откакто бе заживяла в дивата, особена красота на Австралия, нито Англия, нито Ирландия я привличаха. Тя беше достатъчно умна да разбере, че бъдещето й е в новата, непредсказуема страна, която беше обикнала. Там беше и бъдещето на Брендън. Хиляди акри плодородна земя покрай река Хоксбъри й принадлежаха. Ако Деър решеше да не я потърси повече, Дрю я беше осигурил достатъчно добре, за да си създаде нов живот — за себе си и за сина си. Тя беше млада и силна, способна сама да изкове съдбата си.

Кейси сериозно се съмняваше, че Деър ще реши да остане в Англия, щом разбере, че тя е заминала. Той я обичаше, тя винаги го беше съзнавала. Освен това, нямаше причина да се съмнява във версията на Лидия за онова, което се беше случило в дома на Деър преди няколко дни. Тя разбираше, че той ще полудее от ярост, когато узнае какво е направила, но може би това щеше да го научи да не я приема за даденост, както имаше склонност да го прави. Или да раздава заповеди, без да поиска мнението й или да се съобрази с нуждите й. Тя искаше да бъде нещо повече от притежание; искаше да бъде партньорка на Деър, наред с него да има думата за всичко.

Застанал на мостика, Джереми наблюдаваше Кейси, която се взираше замислено в пространството, и се питаше дали тя мисли за Деър. Той се засмя вътрешно, радвайки се, че няма да бъде на негово място, когато тази дама откриеше присъствието му на борда на „Марта“. Съдейки по описанието на Деър, Кейси не беше някоя плаха женичка, която да седи покорно и да оставя другите да решават бъдещето й. Само да се събереше пак някой ден със своята сладка, мила Марта, помисли той. Макар да не беше кой знае каква красавица, тя му подхождаше идеално.

Кейси усети погледа на капитана и се обърна, за да му се усмихне. Трепвайки, осъзна, че пътува на кораба му, а не се беше сетила дори да го попита как му е името. Видя го да се запътва към нея и реши да поправи това недоглеждане още сега.

— Капитане — приветства го тя радостно, — пътувам на вашия кораб, а дори не знам как се казвате.

— Комбс, госпожо Стенли. Джереми Комбс на вашите услуги.

— Имам приятелка в Австралия, казва се Марта Комбс — изрече замислено Кейси. И внезапно й проблесна. — О, не, не може да бъде! Името ми е познато, но би било твърде голямо съвпадение. Сигурно не сте съпругът, когото моята приятелка Марта мислеше за мъртъв?

— Точно така, госпожо, аз съм съпругът на Марта — призна с широка усмивка Джереми. — Наскоро научих какво й се е случило. Отивам в Австралия, за да я освободя, ако е възможно.

— Аз… не мога да повярвам — ахна Кейси и зелените й очи се разшириха от смайване. — Марта толкова често говореше за вас, че сякаш ви познавам. Тя мислеше, че сте мъртъв.

— Радвам се да срещна приятелка на жена ми — изрече искрено Джереми. — Нищо чудно, че Марта ме е помислила за мъртъв. Корабът ми претърпя крушение край бреговете на Южна Америка и мина повече от една година, преди отново да видя Лондон. Как беше моето момиче, като го видяхте за последно?

— Много добре, капитан Комбс.

— Наричайте ме Джереми. Всяка приятелка на Марта е и моя приятелка.

— Но само ако и вие ме наричате Кейси.

— Съгласен съм. Разкажете ми за Марта. Тя сигурно много е изстрадала.

— Марта работи за семейство Пенрод и се чувства добре. Те се отнасят добре с нея и тя много се промени, след като пристигна в Нов Южен Уелс. Сигурно ще се изненадате, като я видите.

— Надявам се да се зарадва, като научи, че съм жив, надявам се и още да ме обича — каза Джереми с леко треперещ глас.

И се отдалечи, за да се заеме с работата си, оставяйки Кейси да размишлява над странните обрати на съдбата.

 

 

Каютата на Кейси бе по-просторна, отколкото си я беше представяла. От комфортното обзавеждане тя си извади заключение, че й е дадена каютата на самия капитан. И като по чудо една люлка се появи сякаш от празното пространство. Още по-учудващ беше фактът, че бе осигурено прясно мляко за Брендън, което щеше да стигне за цялото пътуване. Тази информация й дойде много добре, защото той беше стигнал възраст, когато трябваше да бъде отбит. Кейси не знаеше, че тези улеснения се дължаха на предвидливостта на Деър и на грижата му да осигури удобства за малкото си семейство.

Кейси се оттегли рано тази вечер след самотна вечеря в каютата. Беше сдъвкала малко от своята храна, за да я даде на Брендън, после го беше нахранила и приспала. Станал вече на девет месеца, той искаше не само мляко, охотно ядеше и твърда храна, която тя с радост му даваше. Скоро щеше съвсем да престане да суче. Сега синът й спеше спокойно в люлката си и толкова приличаше на Деър, че тя затаи дъх, за да не извика името му.

Предстоящите месеци без Деър щяха да бъдат най-дългите и най-мрачните в живота й, помисли Кейси, въздъхвайки тъжно. Понеже на борда нямаше никакви други пътници, тя не можеше да очаква друга компания освен оскъдните минути, които Джереми би могъл да й отделя. Щом пристигнеше в Нов Южен Уелс, там щяха да бъдат Рой, Бен и Марта, които да й дадат приятелството, от което имаше нужда. И може би щеше да има Деър. Познаваше го достатъчно добре, за да съзнава, че той никога няма да позволи синът му да излезе от живота му, без да се пребори за него.

Времето беше изключително топло и Кейси облече най-тънката си риза за през нощта. В Англия беше средата на лятото, а когато стигнеше Австралия, пак щеше да бъде лято. Странно, помисли тя, унасяйки се в сън. Беше уверена, че когато най-накрая се съберяха, щеше да е завинаги.

Изгубена в царството на сънищата, Кейси си представяше, че усеща докосването на Деър по разгорещената си плът. Устните, които шепнеха еротични думи, бяха плътни, кадифено меки и толкова нежни… Ръцете, които изследваха плътта й под ризата, бяха горещи, настойчиво властни и силно възбуждащи. Нейният призрачен любовник затваряше очите й с целувки, преди да плени устата й, отначало нежно, а после жадно.

Главата на Кейси се отметна назад, когато устните на Деър от съня се спуснаха надолу по шията й. Зъбите му леко захапаха ключицата й, езикът му заигра в ямката на гърлото й. Тогава сънят изведнъж стана реалност, защото Кейси почувства как ризата се отделя от тялото й. Очите й се отвориха, но нощта беше твърде тъмна. Вятърът беше докарал мрачни облаци от север и те закриваха бледия сърп на луната. Обещание за дъжд тегнеше в нощния въздух. И тя можеше само да различи неясните очертания на сянката, извисяваща се над нея.

— Кой… кой е?

Гласът й трепна от страх, но тя потисна импулса си да изкрещи, страхувайки се да не събуди Брендън. Ако той вдигнеше шум, нощният посетител можеше да му стори зло.

Не последва никакъв отговор, когато мъжът нежно плени устните й, полека обгръщайки гърдата й с топлата си длан. Езикът му нахлу в устата й, вкусвайки нейната сладост, докато ръката му нежно галеше плътното хълмче и полека дразнеше чувствителната пъпка. Нежно и любвеобилно устните му проправиха пътечка по шията й и обгърнаха набъбналото зърно. Езикът му започна да прави кръгове и да облизва възбуденото връхче, докато ръцете му се насочиха към други съкровища малко по-долу.

В мига, когато той освободи устата й, Кейси прошепна името му.

— Деър…

— Нима се съмняваше, любов моя? — засмя се той развеселен.

Устата му се върна към нейната, докато той се настаняваше до нея на огромното легло. Кейси ахна, плътта му пареше. Тя беше толкова замаяна от целувките му, че не беше разбрала кога е свалил дрехите си. Страстната му атака продължаваше без отслабване, докато Кейси заравяше пръсти в косата му и привличаше устните му към мястото, където гърдите й молеха за още внимание. Тя трепна в отговор, когато ръката му докосна копринените къдрави косъмчета на скута й, полека стигна до входа на нейната женственост и го намери влажен.

Малкото връхче, което откри там, беше горещо и твърдо, жадно за ласки. Извънредно внимателно, осъзнавайки чувствителността на тази възбудена розова пъпка, той започна да я масажира, докато тя не взе да вибрира, накарвайки Кейси да подлудее от желание. Ръцете му бяха дръзки, но нежни и умели. Насладата се набираше ниско в корема й и се разливаше из цялото й тяло като набираща сили гръмотевица.

И тогава той навлезе в нея, дълбоко и плътно, отначало бавно, подклаждайки силно огъня в нея. Тя го прие жадно, подканвайки го със съвършено несвързани думи.

— Обичам те, Кейси, само теб — шепнеше дрезгаво Деър с глас, натежал от страст и жажда. — Ти си моят живот, моята любов, моята душа. Без тебе съм нищо. Хайде, любов моя, нека тръгнем заедно на това пътешествие.

За пътешествието до Австралия ли говореше, или за тяхното еротично пътуване — Кейси така и не можа да разбере, защото в този момент целият й свят се беше съсредоточил в насладата. После всякакви свързани мисли изчезнаха от главата й, когато двамата заедно постигнаха онзи миг, към който се бяха устремили, за който бяха копнели, това толкова разтърсващо преживяване, оставило ги бездиханни от смайване.

Кейси първа си възвърна дар слово.

— Как разбра къде да ме търсиш? — Тя говореше шепнешком, за да не събуди Брендън, който беше спал блажено през цялото им доста шумно любене.

— Да не мислиш че можеш да ми избягаш толкова лесно? — засмя се Деър, леко погалвайки гърдите й. — Не ми пука за Лидия или за друга жена. Обичам тебе. Тебе и сина ни.

— Знам — съгласи се Кейси със сладък глас.

— Знаеш? Вярваш ли ми?

— Разбира се.

— По дяволите! Разбираш ли какво ми причини? Защо толкова искаше да ми избягаш, ако си знаела какви са чувствата ми?

— Деър, моля те, по-тихо — предупреди го Кейси. — Брендън за щастие спи дълбоко, но ако продължаваш така, скоро ще се разнищи с цяло гърло.

— Съжалявам, любов моя, но трябва да признаеш, че имам причина да се сърдя. Ще ми отговориш ли на въпросите, моля те?

— Имах посещение, преди да се кача на „Марта“. Лидия дойде и ми обясни всичко. Дори се извини за дръзкото си поведение.

— Е, сега вече има надежда за нас. Защо обаче щеше да ме напуснеш? — нападна я Деър. — Продължаваш да ме озадачаваш, Кейси.

— Ти искаш ли да бъда по-различна? — подразни го тя, докато върховете на пръстите й си играеха с космите по гърдите му, а после се спуснаха надолу към стройните му хълбоци.

— Спри, глупаче такова, иначе няма да мога да чуя обяснението ти. Сега ми кажи защо щеше да ме напуснеш, когато знаеше, че те обичам?

— Заради господарските ти маниери, заради твоята непоносима властност.

— Какво?! Аз да се държа господарски? Какво, по дяволите, ми говориш? — избухна Деър. Брендън се размърда в люлката си и той сниши глас до дрезгав шепот. — Обясни ми.

— Заминавайки, се надявах да разбереш, че съм нещо повече от притежание. Не можеш да ми заповядваш да ти се подчинявам моментално, като някаква малоумница. Някога помислил ли си да ме попиташ какво искам аз? Не, ти ми заповяда да се върна в Австралия заедно с тебе, без да помислиш за чувствата ми.

— По дяволите, Кейси, ние се обичаме. Грижа се за интересите ти. И ти трябва да искаш същото, което и аз.

— Типично мъжко мислене — изсумтя презрително Кейси. — Имам си собствен мозък, който използвам както намеря за добре. Аз… знаех, че ще ме последваш. Очаквах го, всъщност. Но дотогава се надявах, че ще си разбрал, че трябва и аз да си кажа думата как или къде искам да живея живота си.

Бавно и внимателно Деър започна да обмисля казаното от Кейси, съгласен с нея по принцип, но не искайки да го признае отведнъж. Толкова я желаеше, че мислеше, че и тя иска същото. Да прекарат заедно остатъка от живота си, да отгледат детето или децата си с любов и грижа. И точно това й каза.

— Аз искам същото, Деър — призна тя, преглъщайки буцата, която беше заседнала на гърлото й. — Но искам и да бъда твоя партньорка, да имам думата за всичко, което засяга нас или децата ни. Ако не можеш да разбереш това…

— Разбирам, любов моя, просто трябва да свикна. Предполагам, че съм бил доста… м-м… властен в отношението си към тебе. Но мисълта, че може отново да те изгубя, беше непоносима. Ако ти обещая, че никога повече няма да пренебрегвам мнението ти, ще ми простиш ли?

— Точно това винаги съм искала, да ме мислиш за нещо по-различно от човек, който ще задоволява сексуалните ти апетити и ще ти ражда деца.

— Всяка жена би могла да го прави, ако исках само това — отвърна Деър с укор в гласа. — Никога не съм мислил за тебе като за сексуален обект, макар че трябва да си призная, че ти идеално се вместваш в тази роля — ухили се той. — Ти си всичко, което някога съм искал от една жена, въпреки доста чудатото ти поведение.

— И ти си всичко, което някога съм искала, Деър, скъпи. Но още не си ми обяснил как разбра, че ще бъда на „Марта“, когато така удобно отсъстваше дни наред.

Нисък кикот се изтръгна от гърдите на Деър.

— Преди няколко седмици срещнах случайно Джереми Комбс и наех кораба му, за да превозя тебе и сина ни до Австралия. Когато разбрах кой стои пред мене и му разказах за Марта, той се съгласи да сключи сделка с мене.

— И аз влетях право в ръцете ти — изкиска се Кейси. — Как планираше да вземеш мене и Брендън на кораба, ако не се бях показала склонна да го направя?

— Щях да те отвлека, разбира се — разкри той с лек, дори малко дразнещ тон, но подплатен с твърдост, която не остави у Кейси никакво съмнение, че би направил точно това, което току-що беше казал, без да изпита ни най-малко угризение.

— Ти си един арогантен негодник, Деър Пенрод, но не бих те взела различен.

— И аз не бих те взел различна, ако ми позволиш — отвърна той с игрив тон. — Фактически, мисля, че ще те взема сега.

— Пак ли?

— Пак и пак, и пак…

— Не и ако аз те взема първа — измърмори тя и малките й ръце заиграха умело по тялото му.

Той се загърчи трескаво, когато пръстите й обхванаха набъбналата му мъжественост и започнаха да го галят, подлудявайки го от желание.

Устните й вкусваха солта по кожата му, изследваха плътните мускули по гърдите му и по плоския му корем. Когато устата й го намери, той се изви рязко, шок и наслада разтърсиха цялото му тяло. Никога не му беше хрумвало, че Кейси ще иска да му достави удоволствие по същия начин, по който той понякога й даваше наслада. Това, което тя правеше с него, беше силно еротично и възбуждащо. Но той не искаше нощта да свършва толкова скоро, затова нерешително я притегли нагоре, докато тя не се озова върху него, и той навлезе полека в нея.

— Вещица такава — изръмжа Деър, внезапно променяйки позицията, за да заеме доминиращата роля и да поведе себе си и нея към екстаза.