Кони Мейсън
Дръзка любов (10)

10

Деър вървеше из града, шокиран от онова, което хората открито говореха по улиците. Няколко пъти спира, за да се присъедини към някоя група и да обмени мнение, но повечето слушаше. Това, което научи, беше сериозно и смущаващо.

Потушаването на бунта против губернатора не беше решило, проблемите. Джон Маккартър все още работеше усилено зад кулисите, подстрекавайки и разбунвайки духовете. Той и Корпусът на рома искаха Блай да се махне и бяха готови да направят всичко, само и само да постигнат целта си. Ако можеше да се вярва на слуховете, Маккартър се опитваше да убеди полковник Джонстън, командира на Корпуса на рома, да арестува Блай заради „потисническо поведение“. Нещата изглеждаха така, сякаш на горкия Блай му предстоеше да се разправя с нов бунт.

Но Деър не позволи на напрежението в града да го отклони от намерението му и се насочи право към резиденцията на губернатора. Съвместното му бъдеще с Кейси зависеше от срещата с Блай и от това, дали ще може да си осигури помощта му. От опит Деър знаеше, че Блай е човечен мъж, който работеше неуморно за благополучието на осъдените, еманципантите и почтените заселници. Само безскрупулните и нечестните спекуланти си навличаха гнева му. Повечето от тях бяха членове на Корпуса на Нов Южен Уелс.

— Деър, какво те води пак в Сидни толкова скоро? — Бес, дъщерята на губернатора Блай, го посрещна на вратата. — Бях разочарована, когато реши да си тръгнеш от града, без дори да се сбогуваме. Но сега, когато си отново тук… — намекна тя недвусмислено.

— Тук съм, за да се видя с баща ти, Бес, по неотложна работа — обясни Деър, усмихвайки се неловко.

Защото нямаше смислено оправдание за пред Бес, с което да обясни грубото си поведение. Поне не и такова, което би разгласил точно сега.

Лицето на Бес помръкна, докато тя успешно скриваше разочарованието си. С четири години по-голяма от Деър, освен това и вдовица, тя още беше красива жена, макар отдавна да беше отминала първия разцвет на младостта. Сърдечна и великодушна, тя беше привлечена от него още когато го видя за първи път. Не след дълго те съвсем естествено се сближиха и започнаха любовна връзка. Дори когато Деър започна сериозно да се среща с Марси Маккензи, двамата с Бес все още се виждаха от време на време. Добрите мъже бяха малко в тази колония, населена с осъдени. Бес не смяташе да се омъжва за красивия заселник, защото нямаше намерение да се установява завинаги в Австралия. А Деър не би искал да живее никъде другаде.

Накрая тя изрече:

— Ще видя дали татко може да те приеме, Деър. Нещата не вървят добре за него напоследък.

Просто изложена и сериозно омаловажена реалност.

Деър се разхождаше нетърпеливо из приемната, докато Бес не се върна, за да му каже, че баща й ще го приеме. Облекчението му беше толкова голямо, че той едва ли не избута Бес, за да мине покрай нея и да влезе в кабинета на губернатора Блай.

— Седни, Деър — каза Уилям Блай, махвайки му да се приближи. — Надявах се, че ще се върнеш, преди…

Думите му секнаха и той се загледа разсеяно през прозореца.

— Вярно ли е, губернаторе, това, което говорят по улиците?

— Не знам какво точно говорят, но предполагам, че повечето неща са верни. Времето ми тук свършва. Корпусът на Нов Южен Уелс отдавна иска да се махна и няма да се спре пред нищо, за да постигне целта си. Поставях препятствия пред интересите и алчността им, но един ден те ще стигнат твърде далече. Само си пожелавам да бъда тук, когато този ден настъпи.

Нисък, набит, пооплешивял, с венец от сива коса около задната част на черепа, Уилям Блай беше оцелял, изхвърлен в малка лодка насред открито море след бунта на кораба „Баунти“. С изненадваща издръжливост беше преплавал четири хиляди мили, преди да достигне остров Тимор в Източноиндийския архипелаг. А сега се изправяше пред почти толкова голямо предизвикателство. Грижите и умората му ясно личаха по бръчките, набраздили лицето му, и по дълбоките тъмни сенки под очите.

— Съзнавам, че имахте малко време, за да… размислите над онова, за което ви моля във връзка с Кейси О’Кейн, губернаторе, но е наложително да получа отговора ви. Във… във ваша власт ли е да помилвате напълно Кейси О’Кейн?

— Днес това е в моя власт — сви рамене Блай, — но утре… кой знае.

— И какво решихте?

Външно той беше спокоен, но сърцето му диво туптеше в гърдите.

— Какво означава тази жена за тебе, Деър?

— Аз… аз много я ценя, губернаторе.

— Цениш я? — намръщи се Блай. — Човек цени коня си.

Деър има приличието да се изчерви.

— Обичам я, по дяволите! Обичам я от мига, когато я видях за първи път.

Блай се усмихна.

— Точно това исках да чуя. О, знам, че имаше време, когато мислех, че ти и моята Бес… Но Бес никога няма да се съгласи да остане в колонията. Тя е добро момиче, Деър, и искам най-доброто за нея.

— Тя заслужава най-доброто, губернаторе — съгласи се Деър, питайки се как бяха излезли от темата за Кейси.

— Хм! Да — изкашля се Блай, смутен, че е изложил на показ нежните си чувства. — Но да се върнем към твоята млада дама. Помислих за нея и се разкъсвах между възможностите да й дам пълно помилване или облекчен режим. И още не мога да реша. Нещата много зависят от твоя отговор на следващия ми въпрос.

— Надявам се да отговоря задоволително, според възможностите си — отвърна Деър, изпълнен с надежди.

— Какво ще се случи с госпожица О’Кейн, ако бъде освободена? С други думи, какви са намеренията ти за това момиче?

Деър се поколеба само за миг.

— Ще се оженя за нея, ако ме иска, а имам причина да вярвам, че това е точно така.

— Ти разбираш, Деър, че докато не знам със сигурност какво си намислил, не мога да помилвам момичето и да го пусна самичко в този град на главорези. Разбрах, че е красива, и ако това, което ми каза за нейното престъпление, е вярно, тя е и абсолютно невинна. Но трябва да се оправям и с Корпуса на Нов Южен Уелс. Още я издирват, за да я разпитат във връзка с избягалия затворник Тимъти О’Мали. Казаха ми, че още е на свобода, въпреки че го търсят много щателно. И доколкото знам, Кейси О’Кейн още я няма.

— Губернаторе, този човек е бил тежко ранен. Сега или е вече мъртъв, или се е изгубил в гъсталака, или са го изяли дивите зверове. Кейси не знае нищо за него — излъга той.

— Имало е свидетел — изтъкна Блай.

— Ревнива затворничка, която искаше да дискредитира Кейси в моите очи, защото бяхме станали твърде близки. Ревността на Мег накара Кейси да избяга, от ревност Мег излъга за много неща.

— Всеизвестен факт е, че госпожица О’Кейн е изчезнала.

— Всъщност не е. Знам къде е. И баща ми знае.

— Ами украшенията и парите, които е откраднала?

— Това е лъжа — изфуча Деър. — Имам сериозни основания да смятам, че Мег е взела ценностите и нарочно е хвърлила вината върху Кейси. Малко е сложно, но всички се свежда до факта, че Мег е помислила, че ще си върне моята благосклонност, ако Кейси се махне от пътя й. Страхувам се, че сериозно е сгрешила, защото Мег не означава абсолютно нищо за мене. Вече й казах да си събира нещата.

— Искаш ли да повдигнеш обвинение срещу тази жена? — запита губернаторът Блай.

— Не — беше отговорът на Деър. — Не искам Кейси да пострада от всичко това, а тя вече преживя много. Желая на Мег със здраве да се възползва от нечестно спечеленото си богатство. Сигурен съм, че и баща ми мисли същото.

— Е, Деър, ще помилвам Кейси О’Кейн, макар да не мога да гарантирам за действията на Корпуса, когато там научат за това. Дните ми са преброени, моето момче. Това може да е последният официален документ, който подписвам. Изчакай навън, Деър, докато секретарят ми приготви помилването, за да го подпиша.

— Губернаторе, относно Робин Флечър…

— Не си насилвай късмета, Деър — предупреди го строго Блай. — Жената е едно, но Флечър е съвсем друго, Корпусът ще вдигне страхотен скандал, ако направя същото и за него. Страхувам се, че няма да отстъпят по този въпрос. Явно някой високопоставен иска земята на Флечър и аз не мога да направя почти нищо. Особено като се има предвид несигурното ми положение. Вдругиден е Коледа и съм сигурен, че Корпусът няма да направи нищо по въпроса с Флечър чак до Нова година. Това е цялата надежда, която мога да му дам. Времето трябва да е достатъчно и за да доведеш докрай плановете си относно госпожица О’Кейн.

— Коледа! — възкликна Деър. — Не съм се сетил. Весела Коледа, губернаторе, и ви благодаря. Оценявам всичко, което направихте за мене и Кейси.

Макар че копнееше да остане и да се бори за Робин, Деър разбра, че властта на губернатора не се простира толкова далече, и благоразумно не настоя.

 

 

Безброй мисли бяха обсебили ума на Деър, докато яздеше из улиците на Сидни, връщайки се към имението край Хоксбъри. Най-важното беше, че документът за помилването на Кейси беше скътан грижливо във вътрешния му джоб. Но предвид несигурното положение на губернатора той не знаеше дали документът е достатъчен, за да осигури свободата на Кейси. Докато не се оженеха и докато той не й дадеше закрилата на името си, нямаше да си отдъхне спокойно.

Когато двамата с Тим бяха пристигнали в Сидни по-рано този ден, бяха оставили конете си в къщата на Дрю Стенли. Сега той яздеше на север, възседнал собствения си кон, и водеше за юздата коня на Бен, който Тим вече нямаше да използва. Планът на Деър беше да спре първо в Парамата, за да види Робин и да му каже всичко, което се е разкрило междувременно. Робин щеше да бъде облекчен, научавайки, че Кейси е в безопасност и вече е свободна жена. На Деър не му беше приятно, че е получил помилване само за Кейси, докато приятелят му гние в затвора. По дяволите! Никак не му харесваше мисълта, че Робин е във властта на негодниците от Корпуса и е осъден за престъпление, което не е извършил. Който и да искаше земята му, желаеше да я получи на всяка цена, независимо от нечестните средства.

Когато Деър стигна до Парамата, сержант Граймз му каза, че е твърде късно, за да се види с Робин. Ядосан, Деър се запъти към къщи, където Рой нетърпеливо чакаше известие дали синът му е успял, или се е провалил в Сидни.

Рой изслуша без коментар всичко, докато Деър не млъкна. Тогава запита:

— Наистина ли смяташ да се ожениш за Кейси?

— Разочарован ли си, татко? Знам, че ти и Тед Маккензи мислехте, че някой ден ще се оженя за Марси.

— Подозирам, че ако наистина искаше да се ожениш за Марси, щеше да го направиш много отдавна — каза Рой, усмихвайки се. — Харесвам Кейси и с радост ще я приветствам като член на семейството. Ти наистина я обичаш, нали?

— Аз… да, татко, обичам я.

— Тя обича ли те?

— Така мисля… надявам се.

— Тогава със сигурност имаш благословията ми.

— Татко, ти разбираш, че семейството може да бъде отлъчено от обществото, ако се оженя за Кейси. Повечето от приятелите ни ще бъдат шокирани. Знаеш какво мислят семейство Маккензи за еманципантите.

— Сине, това няма да има никакво значение за истинските ни приятели. Сега върви да поспиш, за да можеш утре да доведеш Кейси. Струва ми се, че Бен вече няма търпение. А Кейси без съмнение се тревожи за приятеля си.

— Бих искал първо да се видя с Робин, но това копеле сержант Граймз настоя, че било много късно.

— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, ще отида лично до Парамата да видя Робин — обеща Рой.

 

 

Бъдни вечер е, мислеше Деър, докато яздеше към подножието на хълмовете на следващата сутрин. Конят на Бен вървеше търпеливо след неговия. Какъв ужасен момент за Робин да стои в затвора без ни най-малка надежда за правосъдие. Но поне Кейси беше в безопасност, помисли той с благодарност — тоест, докогато губернаторът Блай имаше власт. Деър се надяваше, че той ще се справи с този бунт също както и с предишния.

Оставяйки конете в селото на аборигените, за да продължи пеша, Деър стигна до пещерата, нямайки търпение да види Кейси и да й каже, че вече не е затворничка. Тъй като още не беше имал възможността да я помоли да му стане съпруга, той се надяваше да поправи това положение, и то незабавно. Нейното съгласие беше единственият коледен подарък, от който имаше нужда.

Деър със смущение откри, че пещерата е празна, и веднага си помисли най-лошото. Излизайки навън, той започна да вика тревожно и беше възнаграден с отклика на Бен. След секунди младият мъж излезе тичешком от храсталака. Но беше сам.

— Къде е Кейси, Бен? Какво се е случило с нея? Въпросите на Деър заваляха като дъжд.

— Кейси е добре, Деър, не се вълнувай — ухили се Бен извънредно развеселен. — Тя е при потока… къпе се. Аз наблюдавам.

— Какво наблюдаваш? Кейси или евентуални натрапници? — забеляза сухо Деър.

— Хайде, братко, познаваш ме — ухили се хищнически Бен.

— Точно затова питам. Защото те познавам.

— Шегата настрана, Деър — каза Бен, ставайки сериозен, — как беше в Сидни?

— Точно по план. Тим О’Мали е на път за Америка.

— Ами Кейси? Какво ще стане с нея?

— Ще се оженя за нея. Губернаторът Блай реши да я помилва. Надявам се името ми да я пази от по-нататъшни посегателства.

— Ще се жениш! — ахна Бен, стреснат. — Ами Марси?

— Не я обичам, обичам Кейси.

— Винаги съм си знаел, че искаш Кейси, Деър, но никога не съм допускал, че… тоест… предполагах, че само я желаеш.

— Наистина я желая, Бен — призна Деър в рядък изблик на емоция. — Но завинаги, не само като любовница.

Двамата поговориха още няколко минути, най-вече за положението на Робин, и после Деър каза:

— Ти се върни във фермата, Бен. Аз ще доведа Кейси у дома. Оставих твоя кон при Кулонг.

— Но, Деър, защо…

— Искам да прекарам малко време насаме с Кейси. Има много неща, които трябва да й обясня. Плановете за брака ни сигурно ще й дойдат изневиделица. Разбираш, нали?

Сивите очи на Деър блеснаха дяволито.

Ответна искра припламна в братовите му, също така сиви очи.

— Да, братко, дай си достатъчно време. Коледната вечеря ще дочака вие с Кейси да се върнете.

 

 

Застанала под водопада, Кейси отметна глава назад и огнените плитки погалиха хълбоците й, докато искрящата вода се разсипваше над тях. Тя беше благодарна на Бен, че й беше позволил тази така желана баня, и й се наслаждаваше на воля, знаейки, че той е наблизо и бди. Но в момента Бен не занимаваше мислите й. Тази чест принадлежеше на Деър.

През седмиците, откогато се бе запознала с него, той беше станал нейна мания. При първата им среща се беше показал арогантен, взискателен и направо отвратителен. А после се беше любил с нея. Горещ пламък прониза тялото й и сетивата й възликуваха при спомена за насладите и усещанията, които той беше извикал у нея. Изпитваше ли Деър същото спрямо нея? Харесваше му да се люби с нея, тя знаеше това, и понякога се беше държал така, сякаш наистина държеше на нея. Не беше ли дошъл да й помогне и не беше ли предложил да помогне на Тим? Само ако я обичаше толкова много, колкото и тя него…

— Глупаво момиче — упрекна се тя на глас. — Аз съм осъдена, няма бъдеще за нас.

Дори да беше възможно, той и семейството му биха станали обект на презрение от страна на приятелите си, които не понасяха затворниците, разсъди тя в безмълвно съзерцание. Щяха да бъдат изгонени от приличното общество, а тя не би могла да понесе това.

Потънала в мислите си, Кейси не чуваше нищо заради рева на водопада, само биенето на сърцето си. Деър… Деър… Деър… така като че ли мълвеше то. Тя обичаше звука на името му. Дръзко име за дързък мъж. И в кулминацията на екстаза си тя чу собственото си име, преобразено от взискателните му устни в кадифена ласка.

— Кейси.

Отначало й се стори, че си е въобразила гласа на Деър от дълбините на копнежа си. Докато едни силни ръце не обгърнаха талията й. Ахвайки, тя се обърна и го приветства с искрящия поглед на зелените си очи. Той стоеше до нея под водопада, а бронзовите му гърди блестяха тъмнозлатисти под слънчевите лъчи.

— Деър, слава богу, че се върна. Толкова се тревожех.

С потъмнели от желание сиви очи на Деър му беше трудно да се съсредоточи върху думите й, толкова привлекателна изглеждаше тя в обръча на прегръдката му. Гърдите с рубинени връхчета, съвършено оформени като от най-фин алабастър, оставяха пламтящи следи, притискайки се към него, и ръцете му като по собствена воля започнаха да бродят свободно по меките, омагьосващи очертания на хълбоците и седалището й. Притискайки тези нежни издутини, Деър я притегли към хълбоците си, накарвайки я да осъзнае растящото му желание.

— Ти си създадена за мен, Кейси — изстена той, а твърдостта му пулсираше от живот. — Бих могъл да се любя с тебе ден и нощ и никога да не почувствам умора.

— Деър, почакай! — възпротиви се Кейси, докато все още имаше сила. — Какво се случи в Сидни? Какво стана с Тим?

— Тим е на път към Америка — отвърна Деър нетърпеливо, вдигайки Кейси, докато краката й не увиснаха безпомощно във водата. — Ще ти кажа по-късно… много по-късно.

Отговорът й се изгуби в плисъка на водата, която се пенеше около тях, докато той похищаваше устата й, изследвайки кадифената топлота по начин, който накара сетивата й да се разлюлеят и я изпълни с тръпнеща възбуда. Когато накрая той вдигна глава, тя се намери оплетена в мрежата на омагьосващия му поглед, запечатал съдбата й за вечни времена.

Когато тя отметна глава назад, за да го улесни, Деър започна да обсипва с огнени целувки красивата й шия чак до всяко розово връхче, увенчаващо гърдите й, докато дръзките му ласки изгаряха бедрата й. Когато той я настани в скута си, див вик на бликнала наслада се откъсна от гърлото на Кейси. Краката й естествено се впиха в него, докато пулсиращата му мъжественост проникваше между бедрата й, търсейки нейния отвор. Подпомаган от пенливата вода, той лесно се вмъкна вътре, а топлата й ножница се стегна около него, приветствайки го. Стиснал здраво седалището й, той се раздвижи, за да я накара да последва силните му тласъци, и зелените очи на Кейси се разшириха в изненада. Тя беше още твърде неопитна в любовната игра и не познаваше разнообразните начини за даване и получаване на удоволствие. Деър забеляза изражението й и се усмихна.

— Ще се любим по хиляди начини, скъпа — прошепна той с глас, натежал от обещание. — Имаме цял живот пред нас. Ах, любов моя, колко добре те чувствам. Ти си гореща и стегната, и мека като кадифе.

Последните му думи прозвучаха като стон.

— Никога не съм мислила, че да се любиш е толкова прекрасно — изпъшка Кейси, вече почти лишена от дар слово. — О, Деър, моля те, моля те…

— Скоро, любов моя, скоро — обеща той, забивайки крака в пясъчното дъно.

След броени секунди желанието й се изпълни и тя се вкопчи отчаяно в широките му рамене, когато тласък след тласък огнен екстаз заразтърсва стройното й тяло. Изгубена във висините на кулминацията си, Кейси почти не осъзна кога Деър достигна своята и извика силно.

Когато бурята в него утихна, Деър излезе на брега, нежно положи Кейси във високата трева и отново започна я да люби. Но този път не толкова настоятелно, по-бавно, много внимателно и изключително нежно. Когато свърши, очите й блестяха от влага, защото тя осъзнаваше, че Деър се беше любил с нея така, сякаш наистина я обичаше. След това те се облякоха и се сгушиха един в друг, говорейки за всички неща, за които не бяха имали време преди експлозивното си сливане.

— Деър, къде е Бен? — запита Кейси, внезапно осъзнала, че той може да е наблюдавал страстната им прегръдка.

Това извика червенина по бузите й и Деър помисли, че тя никога не е изглеждала по-привлекателна.

— Остави страховете, скъпа — ухили се той дяволито, правилно интерпретирайки мислите й. — Пратих Бен у дома.

— О — въздъхна Кейси с облекчение. — Разкажи ми за Тим, Деър, много ли беше опасно?

— Всичко мина гладко — разкри Деър с нотка на гордост в гласа. — Имаше толкова голямо движение в Сидни, че никой не заподозря двама мъже, отправили се към пристанището. Във всеки случай, Корпусът на рома едва ли е очаквал издирван човек да се яви точно сред тях. Освен това те бяха твърде заети да изпълняват заповедите на Маккартър. За наш късмет един американски търговски кораб тъкмо се готвеше да отплава и добрият капитан не възрази да вземе един пътник. И да е подозирал нещо, не го каза, а малко след това корабът напусна необезпокояван пристанището. Сега Тим вече сигурно е близо до Бостън.

— Благодаря на бога — изпусна дъх Кейси с неподправена радост. — И благодаря и на тебе, Деър. Винаги ще ти бъда благодарна. Тим означава много за мене.

Думите на Кейси за миг нараниха Деър, докато той не си спомни, че Тим О’Мали не можеше да се състезава с него за чувствата на Кейси.

— Ти вече ми се отплати, любов моя — ухили се той с дяволска усмивка. — Всъщност, даже два пъти.

Красива руменина изби по бузите на Кейси, когато тя си спомни разюзданото си поведение от преди мигове.

— Аз… имам твърде малко задръжки, когато става дума за тебе — призна тя плахо, отвръщайки поглед.

— Това не е нещо, от което да се срамуваш, любов моя — каза Деър, обхващайки брадичката й, за да повдигне лицето й. — Не отричай чувствата си. Чувстваш нещо към мене, нали?

— Има ли значение? — възрази тя, борейки се с вълнението си.

Сега той я гледаше с очи, край които се бяха появили весели бръчици, със сребрист поглед, който като че ли проникваше право в душата й, докато устните му се извиваха в доволна усмивка.

— Има огромно значение. Бих искал съпругата ми поне малко да ме харесва.

— Съ… съпруга? Деър, какво говориш?

— Току-що те помолих да се омъжиш за мене.

— Защо? Защо ще предлагаш брак на една осъдена затворничка, на която й остават години, докато си излежи присъдата? Ако е защото… защото отне невинността ми, недей. Като се има предвид как живея, това трябваше да се случи, рано или късно.

— По дяволите, Кейси, никога ли не ти е хрумвало, че може да те обичам? — изстреля Деър, силно развълнуван.

— Аз… о, не! Знаех, че ме желаеш, но мъже като тебе не се женят за жени като мене.

— Да му се не види! Повярвай ми поне малко, Кейси. Откъде знаеш какъв мъж съм? Чуй ме, упорито момиче такова. Обичам те! Чуваш ли? Обичам те!

Всяка сричка беше произнесена високо и ясно и Кейси затрепери от щастие.

Но тя беше достатъчно умна, за да разбере, че няма бъдеще за една осъдена и един джентълмен, и точно това му каза.

— Ти не си вече затворничка, любов моя — отвърна Деър, с което я обърка. — Помилването ти е в джоба ми. Губернаторът Блай ми го даде, преди да напусна Сидни.

— О, Деър, Деър, наистина ли? Наистина ли съм свободна? Как го направи?

Радостта й беше заразителна и Деър я прегърна силно.

— Да, любов моя, сега си свободна и можеш да се омъжиш.

Внезапно щастието на Кейси се превърна в загриженост.

— Но твоите приятели — противопостави се тя, не съвсем убедена, — какво ще кажат те? Ами… семейството ти. О, Деър, не можем, не бива…

— Можем и ще го направим, любов моя, остави на мен. Освен това семейството ми е съгласно и никой друг няма значение. Това, което наистина искам да знам, е какви са чувствата ти към мене. Разголих душата си пред тебе, ти няма ли да направиш същото?

— Няма какво да крия, Деър — призна плахо Кейси. — Сърцето ми винаги е принадлежало на тебе. Дори когато мислех, че си арогантен, надут негодник. — Тя се засмя на смутения му поглед, който предизвикаха думите й. — Трябва да признаеш, че почти нямаше какво да обикна у тебе, когато се срещнахме. Много ти харесваше да ме тормозиш.

— Виновен съм — изчерви се Деър. — Това беше моят начин да се боря срещу растящото привличане помежду ни. Не исках да се влюбвам в тебе, но ти някак намери пътя към сърцето ми. Ще се омъжиш за мене, нали, Кейси?

Очите им се срещнаха и едно обещание без думи, обхванало времето и пространството, свърза душите им завинаги.

— Кога? — запита Кейси, усмихвайки се с трепет.

— О, любов моя, скоро. Колкото може по-скоро след Нова година. Знаеш ли, че утре е Коледа? Ти ми поднесе възможно най-хубавия подарък.

Пленявайки устните й, той я притисна към себе си. Тя извика от щастие и отвърна на целувката с безразсъдно отдаване, сигурна в любовта му. Пиейки от сладостта на устните й, Деър я подкани да се изправи.

— Ела, любов моя, стъмнява се. Нека се върнем в пещерата.

— Няма ли да си отидем у дома?

— Не и тази вечер. Аз съм много голям егоист и те искам само за себе си тази нощ. Когато се върнем във фермата, ще трябва да се държим по-прилично, докато не мине сватбата.

— Защо? — подкачи го Кейси. — Това нямаше значение преди.

— Хитруша такава — усмихна се Деър. — Сега ти си моята годеница и искам всичко да е съвършено. Ще направя възможното брат ми да няма за какво да ми прави забележки, докато не се оженим. Колкото и да ми е болно, не можем да бъдем заедно по този начин преди сватбата. Така че ела, любов моя, имаме цялата нощ пред себе си и не искам да пропусна нито миг от нея.

По-късно Деър уби едно уалаби и Кейси направи питки, а вечерята беше полята с обилно количество чай. Споделянето на храната с мъжа, когото обичаше, беше за нея като манна небесна и Кейси се закле, че никога досега не е яла нещо по-прекрасно. Но това, което последва, беше чиста наслада. Деър непрестанно я въздигаше до трепетен екстаз, учейки я на много начини да люби и да бъде любена, да дава наслада и да я получава. Беше невероятна нощ, такава, която и двамата щяха да запомнят. И докато засвидетелстваха един пред друг любовта си така, както всички любовници на света го правят от веки веков, никой от двамата не знаеше какви тъмни сили са се надигнали, за да ги разделят.